сряда, май 22, 2019

Ники Лауда

2002 или 2003 година ми се случи да работя във Виена около 7-8 месеца. Тогава живеех малко преди Гринциг и за да сляза до центъра ползвах трамвая (май беше номер 38)
Една събота и неделя пътувам в посока центъра и седя в задната част на трамвая, когато едно момиче (старша тинейджърска възраст) възбудено викна на приятелката си: „Гледай, Ники Лауда!“
И наистина - зад трамвая се движеше един много джиджан Мерцедес и го караше ... истинския Ники Лауда! Естествено, че лицето му не можеше да бъде сбъркано, още повече, че той тогава се появяваше често и по телевизията 

Мерцедесът караше чинно и кротко след трамвая, спираше на всяка спирка зад него, както повелява правилника, а зад волана му беше един от най-богатите и легендарни мъже на Австрия... Около 4 спирки по-надолу, легендата на Формула 1 и гениален бизнесмен, сви в една странична улица и така завърши „познанството“ ми с Ники Лауда




И нямаше буркан, и нямаше свирене на гуми, и нямаше „кой си ти, бе“ – човекът чинно и кротко си караше колата, момичетата от трамвая май успяха да го снимат, а аз се наслаждавах на момента, в който виждам истински човек за пример
Бог да го прости! Беше хубав човек

четвъртък, февруари 07, 2019

Интеграция

До офиса правят някакъв ремонт (изглежда избиват нов изход на подземния паркинг, който е под площада) и през деня се мотаят някакви работници.
Работниците не си говорят - много повече работят - та не мога да разбера какви са - голяма част от тях са с характерните за филмите за войната физиономии на нацистки офицери, но се срещат и по-балкански лица. Абе, бачкатори.
Докато един ден, минавайки от там с един съученик, който беше в Дрезден за малко, та се видяхме и естествено, обсъджахме жените на висок глас – тогава един от работниците се съгласи с нас, че германките са малко скучни като жени (за протокола: имат други качества, които сега няма да разглеждаме)
Ние естествено, се заговорихме и се оказа, че тези, дето приличат на нацистки офицери са от другата страна на планината - т.е. чехи, а балканските физиономии са български цигани, живеещи в Чехия и са направили чешка фирма, която в момента ни пробива изход от подземния паркинг
Малко по-късно работницитесе смениха - дойде друга бригада, този път явно немска фирма, не че това повлия на вида физиономии - малко нацистки офицери и няколко лица като от кв.Лозенец в ... как му беше името на града, че забравих (в Нова Загора се казваше Първи май този квартал)
Бачкат точно както се бачка в Германия: бавно, но постоянно, без никой да умира на работното си място.
Изобщо Германия много успешно интегрира и такива като мене, и такива като него, и повярвайте ми - такива, които бягат от Сирия, като по неочакван за мене начин - интерирането е доста трудоемък процес
Т.к.вече имам някакъв опит в интегрирането си в две различни държави, мога да ви дам следния пример:
  • В Турция, без да знам език, си намерих квартира и влязох в нея (физически влязох с ключ и договор за наем) ТРИ дена след като видях обявата за нея
  • В Турция данъчен номер получих след 10 минути на гишето в община Есенюрт.
  • В Германия влязох в квартирата 3 месеца, след като видях обявата в интернет.
  • В Германия данъчен номер получих 6 седмици, след като си направих адресна регистрация (за която също ми трябваха наръч документи)
Същото важи за здравната каса, за детската градина, за номера за социално осигуряване (той е друг)
Най-лесното в Германия беше да си намеря работодател - той ми видя физиономията едва в първия ми работен ден (даже снимка не ми искаха преди това), а няма да ви казвам колко пъти съм си сканирал паспорта, за да го пратя на някоя друга институция в Германия

И въпреки това, се вижда, че цялата тази безумна на пръв поглед машина работи потресващо добре, защото след като преодолееш целия тоя ад по интегрирането си, после всичко върви автоматично, а ако решиш, че не искаш да плащаш такса телевизия - ще те хванат и ще направят така, че ще я платиш (аз се спасих, защото я вкарах в договора за наем ;)
А ако случайно спреш един метър пред входа на съседния гараж, ще предпочетеш да си платиш 15те евро на общината, отколкото да биеш госпожа Леман, която те беше топнала (ку@@а!)
Всъщност точно това е интеграцията, която се отнася както за мен, така и за работниците пред офиса, те също нямат шанс да избягат от тази система (между другото точно затова тук има и всякакви пънкари и привърженици на някои крайни идеи, като комунизма - ако си тинейджър и си част от тази система, може много лесно да изперкаш. Изобщо, усещането за свобода, което ни дава България, можем да получим само в България!
И точно, понеже се отнася еднакво и за мен, и за тях, и успява да се наложи, точно затова Германия успява да интегрира на пръв поглед несъбираеми хора: мене и момчетата от квартал Първи май в Нова Загора (или Лозенец, където беше)
И да ви кажа, циганите в Германия, са съвсем прилични хора, които не са просто данъкоплатци на немската държава, но и съвсем нормални клиенти и пътници в самолетите на България Ер (предполагам и на Райън Ер)
Изобщо – не я мислете Германия. Тя ще се справи. Можем да я ползваме за позитивен пример.

Ето и едно видео от съвременен Дрезден





понеделник, януари 07, 2019

Празници


Декември и януари са пълни с празници. В моя личен случай – 3/4 от общото количество годиши празници (вкл.рождени дни, че даже и помените) се падат през тези два-три месеца. А за поредицата Рождество, Нова Година, Богоявление, Ивановден и т.н.знаят всички. Причината да има толкова празници накуп е елемантарна – зимата в една селскостопанска страна е период за „зимен сън“ – сезонът не предполага кой знае какви активни дейности. Забележете, че Църквата се съобразява с това и също организира собствените си празници в този период (нещо не се сещам за много празници в средата на юли, ще ме прощавате).  Християнството е истинска мисионерска вяра – мисли глобално и действа локално. Даже използването на Грегориянския календар от българската църква е доказателство за това – съобразаяване с местните особености.

И не се чувствайте обидени – селските празници са обичайните за умерения пояс на Северното полукълбо. Градове има исторически отскоро, особено що се отнася до количеството население, а и от тях идват все някакви странни празници като честването на Гай Фокс. 
Разбира се, развитието на градовете ни откъсва от причините/поводите за тези празници – всеки SAP консултант го е преживявал: продуктивен старт (GoLive) навръх Нова година: всички ходят пияни-заляни и се чудят как да намерят такси да се приберат от купон, а твоя милост клечи на компютъра. Ад. Досега обаче не съм чул нито един SAP консултант да се оплаква, че другите хора се радват на Новата година
(Отклонение: Единственото, което съм чул, а и го подкрепям 100%, е предложението началото на финансовата година да се премести от 01 януари на някоя по-разумна дата (началото на март, април, май, октомври и ноемрври са съвсем ОК) – така че следващият GoLive да не съвпада с поредицата празници.)
Още по-малко съм чувал от SAP консултант да нарича останалите хора „селяни“, „патреоти“ и каквото чухте тия дни по адрес на хорото в Калофер. Имата хората празник – празнуват. Мога само да се радвам за тях.

По същия повод не разбирам защо хорото в Калофер е толкова мразено интелектуално? Група мъже влизат в студена вода и се радват. Поводът – Богоявление – е морален. Не нараняват никого, не скачат на главата ти в офиса, с нищо не ти пречат. Коя гънка на мозък ти реши, че това е лошо? 

Защо нестинарките не предизвикват такава омраза? Извинете, ама луди женки извършват езически ритуали, свързани с умишлено нараняване/изгаряне? Да припомням ли, че там където има нестинари, се тричат и кучета??




Защо празнувате Джулай морнинг, извинете??? Тъп, пиянски, наркотизиран празник с музика, която НИКОЙ ВЕЧЕ НЕ СЛУША! Или може би, понеже на вас лично ви е кеф – тогава може, а когато на калоферчани им е кеф – не може? Извинете, но това е расизъм в лошия смисъл! 
Оставете хората да си празнуват, особено когато не го разбирате (т.е.празникът ви е безразличен)
Но ако искате да водите народа си, ще трябва да свикнете с него – това първо. 
А второ – и това не го казвам аз, а Захари Стоянов в онези първи две глави на Записки по българските въстания, които никой не чете, защото в училище се изучаваше само частта с въстанието – ако искате да бъдете апостол/даскал, трябва да се научите да доите кози! За да види народът, че се справяте с това, което той самия може, и чак тогава да започнете да му говорите за революция! 

Извинете, ама всеки начинаещ инженер е почнал с това – да убеди техниците около него, че може това, което и те самите. Чак тогава  започват да го слушат и те! 

(Само за протокола: нестинарството, Джулай морнинг и паневритмията са ми потресващо безинтересни – но ако някой им се радва, кой съм аз, че да го спирам? А ако някой ме покани на Курбан байрам – ще дойда 😊)


четвъртък, ноември 08, 2018

До Желюша с пътнически вагони

Офисът ни е на гарата. И понеже нямам навика да си нося обяд от къщи и да го ям вътре, в обедната почивка се разходжам наоколо – покрай гарата и в началото на местната Витошка (Пражка, ако бъдем коректни в аналогията), която също започва от гарата.



И понеже и моя милост обича миризмата на железницата, често разучавам разписанието на влаковете, разлепено на много места из гарата. Интересна особеност, но влаковете за далчени дестинации са предимно в посока Изток – Запад, а не толкова Север – Юг (всъщност Север – Юг е само влакът от Прага за Хамбург, който свързва и Дрезден с Берлин)
И има огромно количетсво местни влакове, вкл.за Вроцлав (да не забравяме, че кралят на Саксония е бил и крал на Полша ;) – влакът за Бреслау си е обикновен пътнишки влак, по категоризацията на БДЖ.


Та единия от тези местни влакове е до Litomerice mesto (така е изписано на разписанието на Дойче бан) - т.е.гарата на Литомержице, градче с около 25 хил жители, близо до Усти над Лабем.
И това е достъпно с регионалните (т.е.пътнишките)влакове на DB.

Та си мислех за пътнишкия влак София – Желюша, или Пловдив - Одрин, Перник - Куманово и тоталния хит Охрид – Дуранкулак

Всъщност трябват две неща:
- да махнат границите
- БДЖ да се вземе в ръце. Ако се вземе в ръце, ще може да иска и други цени на билетите. Става и с освобождаване на пазара.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)