Обслужват ме

По есенному реших да сложа малко ред в отношенията си с различни институции.

1. БТК (приватизирана) — Влизам в касата на бул. Вапцаров. Чисто новият бизнес център, заради който беше пожертвана градинката на телефонната централа е обезобразен. Точно по средата на клиентския салон стои прясно иззидана и измазана стена, която намалява броя гишета точно наполовина. Интериорът завинаги е унищожен, а окаченият таван е варварски разбит. Стаята в която се намираха операторите, е затворена и носи надписа „директор“. Вътре няма никого. Работят 4 гишета — 1 гише каса и три гишета оператори.

„Добър ден“
„Добър ден“
„Искам да платя телефоните си — 868 хх хх и 962 хх хх “
„Момент.“

....

„Ххх лева и хх стотинки“
„Заповядайте. Мога ли да си сменя тарифния план?“
„Можете, но чак след като ви пуснем телефоните.“
„Ама те не са спирани. Вчера говорих по единия.“
„При мен са спряни. Промяната отнема два (!!) дни. Елате вдругиден.“

....

След два дни. Пристигам в касата и веднага на същото гише.
„Добър ден.“
„Добър ден.“
„Искам да си сменя тарифата на телефоните.“
„При мен не може. Идете при колежките. Вижте там има младички, хубавички (!).“
Поглеждам гишетата. На всяко чакат средно по двама души. Е, колко може да се чака тук.. Започвам да чакам.
Имам чувството, че тези пред мен стоят по половин час на гишето.
Поглеждам си часовника.

.....

След 45 минути (!) идва моят ред. (Ами ако имаше трима души?)
„Добър ден.“
„Добър ден.“
„Искам да си сменя тарифата на телефоните с някаква с по-ниска месечна такса.“
„Аха, ясно. Кажете си телефоните.“

Оказва се първо, че не може двата телефона да бъдат обработени едновременно. Трябва един по един. Второ — След всяко натискане на бутон или кликане с мишката следва чакане няколко минути, за да реагира системата.

По някое време се налага и рестарт.

Смяната на тарифата и отпечатването на двата договора в по два екземпляра с рестартите отнемат около 25 минути. За „щастие“ зад мен има само един човек. По същия въпрос.

Подписвам. Излизам от касата. Поглеждам си часовника. Днес няма да мога да свърша повече нищо. Трябва да изям още един работен ден.

2. Софийска вода (приватизирана)

Пристигам на добре замаскирания „Бизнес център“ на софийска вода на ул. Димитър Хаджикоцев. Добре че не дойдох с колата, паркирането е абсолютно невъзможно. „Бизнес Центърът“ отвън прилича на обикновен гараж-магазин. Влизам вътре. Има две гишета, от които работи само едно. Вие се опашка от около 6—7 човека. В продължение на около 20 минути опашката не помръдва.

„Какво става“ — пита възрастна жена от края на опашката
„Не разбрахте ли, че компютърът не работи“, троснато се обажда бодигардът, който досега е водил дружески разговор с клиентите.
„Ами не разбрах“ — казва бабата
„И ние не разбрахме“ — обажда се останалата част от опашката.
Девойката на първа позиция дава инструкции на касиерката как да рестартира компютъра. След рестарт и някаква допълнителна процедура плащанията най-после започват.

„Добър ден.“
„Добър ден“
„Казвам се.... и живея на...., кажете ми колко ми е сметката, да я платя“.

Касиерката се усмихва криво. Започва да ми диктува абонатите на моя адрес. Оказва се че в кооперацията имаме само магазини и гаражи.

„Ама как така, нали ми пращате всеки месец сметки“

Пак крива усмивка

„Няма ви в системата, нищо не мога да направя“

Излизам.

3. Данъчна служба, район Лозенец.

Влизам в касата и плащам данък сгради.

„А за колата къде трябва да платя?“
„Пак тук, кажете си ЕГН-то“

Казвам го

„Нищо не се води на ваше име. Трябва да подадете декларация, за да ви начислим данък. В стая 62“

Отивам в стая 62, където трябва да декларирам.

Намирам следното:





А аз си мислех, че щом съм си регистрирал колата в КАТ, ще получа някой ден бележка за данъка по местоживеене.

Изводи:

1. Отвратителното обслужване не е прироритет на държавната и общинска админитрация, ами и на „успешно приватизираните“ фирми.
2. Монополът не се лекува, а се изкоренява, защото е болест.
3. Набавянето на хиляди документи за да подадеш ДЕКЛАРАЦИЯ (която по принцип е просто констатиране на факт от твоя страна, който подлежи на проверка по принцип само при съмнение), праща в боклука всички административни реформи от последните 15 години. Може би това е една от мерките за борба с твърде многото автомобили в София.