Политическият покер на Груевски продължава!

Още едно текстче на македонска тематика. Важно е! ;-)

След като посрещна Хунза делегацията, устрои на съдения и оправдания в Хага Любе Бошковски посрещане като на герой, премиерът Груевски написа нахално писмо на гръцкия премиер Караманлис. Какво показа Груевски с тези стъпки:

1. Оспори още веднъж, и то пред целия свят, гръцките претенции за наследството на Александър Македонски и подкрепи невижданата по мащабите си карнавално-пропагандна кампания (с "фаланга", облечена в "исторически" костюми с шлемове, щитове и копия, с расистка аргументация — "вижте колко приличат на нас", "колко са красиви"). Допълнителен щрих е това, че медиите показаха почти пълния си конформизъм (т.е. доказаха косвено, че македонската демокрация НЕ ФУНКЦИОНИРА, което е главно условие за напредък в евроатлантическите структури!) и критични и трезви гласове не бяха чути. Кампанията на практика ликвидира подкрепата (доколкото я е имало) от сериозните научни кръгове в Европа и по света за каузата за приемствеността между Александър Македонски и днешните македонци, което пък свежда спора за името строго извън научната аргументация, само до политическата.

2. Устройвайки грандиозното посрещане на Любе Бошковски, Груевски се солидаризира с действията на Бошковски по време на войната от 2001 г и показа че не уважава европейските институции, за които Бошковски е просто един престъпник, оправдан по липса на доказателства, както и на практика показа, че не уважава Охридския договор като основен документ на консенсуса и помирението в македонското общество. Да не говорим за събуждането на стари рефлекси у членове на албанското малцинство, за които Бошковски беше олицетворението на врага. (Изпращаното съобщение към албанците е — вижте, въпреки че подписахме Охридския договор, ние не сме се променили). Т.е., това е двойна провокация — към албанското население и към евро-атлантическите институции. Албанските претенции няма да закъснеят да ескалират!

3. С писмото до гръцкия премиер Груевски разбуди позабравените конфликти с Гърция още от времето на Тито и Сталин, с което показа, че:
— Не уважава международния ред, който се е установил след Втората световна война в Европа, настоявайки за ревизия в частта, която се отнася до македонско-гръцките отношения.
— Директно атакува гръцката политическа система и гръцката Конституция, поставяйки Караманлис в изключително неизгодна ситуация (или да отстъпи пред "крадците на история и изнудвачи от Скопие", или да втвърди максимално позицията си на преговорите)
— Даде повод на гръцките екстремисти да се почувстват прави, като формулира съвсем конкретни претенции към Гърция и застраши умерените гръцки политици, които настояват за диалог със Скопие.
— Напълно се отказа от поддръжката на България, говорейки в прав текст не за "самоопределение" на славяногласното малцинство в Северна Гърция, а директно с искания за малцинствени права на "македонското" малцинство - образование, употреба на сегашната литературна норма като официален език в някои гръцки общини.
— Позволи си да даде оценка на спорни исторически факти и събития в официален документ.

Тези стъпки върнаха назад и общобалканската сигурност и внесоха допълнително напрежение на Балканите, и то точно в момента когато Европа се опитва да се концентира върху други далеч по-важни въпроси, като енергийните проблеми, Средиземноморския съюз и спасяването на лисабонския договор.

Образно казано, Г. заби един много неприятен трън в задника на ЕС.

Ако всички тези стъпки са част от политическа стратегия - това означава че Груевски е напълно скаран с политическите реалности и се надява на чудо, което да му разреши спора с Гърция, който всъщност е ключовия въпрос за напредъка на държавата в евро-атлантическите структури.

Ако стъпките не са част от стратегия, а са просто случайни хрумвания на премиера-боксьор, това значи, че Македония в момента на практика не се управлява, а е в безпилотен режим до следващата по-голяма криза, както и косвено показва че управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ е напълно неспособна да управлява.

Политическият покерджия Груевски вдига залозите в една война с всички и не е ясно къде ще му излезе краят.

PS. Гръцкият вестник "Елевтерос типос" (цитиран от Фокус), коментира случилото се така (благодаря, Анонименъ):

"Развоят на събитията “запазва” налагането на второ гръцко вето през декември, когато Европейският съюз ще реши за започването на преговори за присъединяване на БЮРМ."

Честито, антични братовчеди!

Ето писмото (подчертаванията и коментарите са мои):

Почитуван Господине Караманлис,

Ви пишувам за две исклучително важни теми, чие решавање убеден сум ќе исправи многу историски неправди, неправди кои се чувствуваат и денес, и ќе го подобри животот на многу луѓе, а секако позитивно ќе влијае на подобрување на односите помеѓу Република Македонија и Република Грција.

Имено, кон крајот на четириесеттите години, за време на граѓанската војна во Грција, неколку стотини илјади граѓани и цели семејства во виорот на војната, во својство на бегалци ги напуштија своите домови, имоти и државата Грција во која беа родени.

Огромен дел од овие луѓе, најголем дел од нив етнички Македонци родени во Грција, дојдоа да живеат во тогашната СФРЈ, поточно во делот на денешната Република Македонија, и останаа тука засекогаш, на што веројатно влијаело и тоа што говореле ист јазик и чувствувале припадност на ист (принадлежност към същия ) народ, македонскиот (спекулация с исторически факти). Еден дел од нив се раселија во други европски држави, како и во Америка, Австралија и Русија, но и оние кои се раселија исто така се најголем дел етнички Македонци, говорат ист јазик со нас, чувствуваат припадност на истата нација, македонската, а поголем дел од нив имаат и двојно државјанство, македонско, и на земјата во која живеат.

За жал, децении (десетилетия) потоа, по нивното напуштање на родните места и живеалишта, дури и откако заврши војната, ним им беше оневозможено, односно забрането да се вратат во своите родни места, во своите родни куќи и на своите имоти. Тоа не им беше дозволено ниту ним, ниту на нивните наследници. Колку што знам, некаде на почетокот на осумдесеттите години, во Грција се донесоа неколку закони со кои на некој начин им се одземаа нивните имоти, и ќе се согласите дека таквите закони не се согласно стандардите на Европска унија, НАТО и меѓународните стандарди за човекови права и за гарантирање на сопственоста.(директна атака срещу гръцката политическа система!) Денеска овие граѓани, сега веќе државјани на Република Македонија, а родени во Грција, се тројно дискриминирани. Прво, не можат да си ги добијат имотите назад, второ, имаат сериозни потешкотии за влегување во Грција и трето, доколку некој од нив сака, не може како и секој друг човек кој се родил и израснал во Грција, согласно грчките закони да има право на двојно државјанство, едно македонско и едно грчко, во услови кога Грција го дозволува правото на двојно државјанство. Имајќи во предвид дека во децениите кои се зад нас, демократијата во двете држави се развиваше, а Вашата држава стана и членка на Европската унија и НАТО, институции каде особено се внимава на човековите права и на стандардите за гаранција на приватна сопственост, очекувам дека Вие како Премиер, ќе превземете мерки за исправање на оваа неправда за огромен број на луѓе со тешка судбина и животен пат.

Во Република Македонија овие граѓани се организирани во повеќе граѓански здруженија и во неколку средби со нив, тие побараа да се обратам до Вас како до Премиер на соседна држава, од која тие се чувствуваат дискриминирани.

Втората тема за која сакам да Ве замолам, а верувам дека Вие со задоволство ќе се ангажирате да помогнете, е признавањето на македонското малцинство во Република Грција, и овозможување на основните права согласно меѓународните стандарди за образование на мајчин јазик (македонски) (македонски - изрично е подчертано!!), негување на културните традиции и обичаи преку различни форми на организирање, употреба на македонскиот јазик во локалните институции во местата во Грција каде тие живеат во позначаен број, и други можности кои секоја демократска држава ги овозможува на сопствените граѓани кои се од етничка заедница различна од доминантната.

Господине Премиер,

Јас верувам дека Вие со добра волја ќе ги разгледате овие прашања, и се надевам дека во разумен период ќе предложите решение за овие горливи проблеми. Јас, и институциите во Република Македонија Ви стоиме на располагање за секаков вид на комуникација по ова прашање, дополнителни информации, а можно е и средба на експертски групи од двете држави кои верувам во еден краток неколкумесечен период ќе ги утврдат сите факти и детали, со кои ќе ги надминеме овие проблеми, кои сигурно ќе влијаат на одржувањето на добрососедските односи.

Сите знаеме дека за решавање на овие проблеми потребна е пред се политичка волја, за која јас верувам дека вие како демократска држава и земја членка на Европската унија и НАТО ќе ја имате. Впрочем, во денешно време, кога се работи за човековите стандарди, гаранцијата на приватната сопственост и малцинските права, не се работи за тоа дали сакаме или не сакаме да ги решиме, туку потребно е стриктно придржување до меѓународните стандарди.

Господине Премиер, јас и Вие не можеме да ја промениме историјата и минатото, но со добра волја можеме да исправиме многу неправди од минатото, а секако дека можеме да влијаеме во креирањето на многу подобра иднина на нашите граѓани, доколку реално и непристрасно приоѓаме на реалните проблеми.

Со надеж на Ваш скорешен позитивен одговор,

Никола Груевски

Узо НЕ! Мастика — ДА!

Битоля отвръща на гръцкото вето за НАТО

Когато големите колела се развъртят...

...малките се въртят, та се чупят. (армейска поговорка)

Наскоро споменах, че отказът на Македония за покана в НАТО e голям провал за българската външна политика. Прехвърлянето на въпроса за езика и етноса на славянското население в политиката, а не в областта на науката, където му е мястото, може да има абсолютно непредвидими последици.

Това е част от изказването на помощник държавния секретар (зам. външен министър) на САЩ, Даниел Фрид на сбирката на НАТО в Букурещ. Превъртете филмчето докъм 37 мин и 15 секунди, до момента в който гръцкият журналист задава въпрос.

....

Въпрос: Господин Секретар, моля за вашето внимание. Преди малко, вие изрично споменахте "етническите македонци" за пръв път в историята. Това означава, че правителствотоо на САЩ признавата т.нар. "Македонски етнос и език"

Помощник държавен секретар Фрид: Не знам защо да е "така наречен". Македонският език съществува. Македонският народ съществува. Той не е — нали знаете, ние преподаваме македонски език в института на външното министерство. Ние преподаваме сръбски, хърватски, сега преподаваме и босненски. Има дебат в Черна гора има ли "църногорски йезик" (така го произнася самият Фрид), чергоногрският език. Всички езици, и сега аз говоря не като бюрократ, а като бивш — попреминал историк. Всички езици са — както вие знаете, творение на човека и, вие знаете, те се развиват с течение на времето и се кодифицират. И не е въпрос до — нали знаете, има Македонски език.

Съществува също и историческата област Македония, която е различна от държавата. И това е важно. Съвсем е ясно, че правителството в Скопие, това, което ние наричаме "правителство на Македония", няма териториални претенции. Ние разбираме разликата между историческата област Македония, която, разбира се е много по-голяма от сегашната държава. И сме ангажирани в — подкрепяме процеса на Нимиц за името — за да решим този въпрос.

Въпрос: Какво за народността, етноса (ethnicity)? Вие споменахте народността.

Помощник секретар Фрид: Аз не съм — всъщност — наистина го споменах. Но, нали знаете, има въпрос — вие знаете, хората трябва да се самоопределят, в крайна сметка, предполагам. Народността е — вие знаете, това е просто факт, според мен. Аз не съм посредник и със сигурност не съм антрополог или етно-историк. (транскрипцията на целия текст се намира тук)

...

Моят малък коментар: Позицията на Даниел Фрид за съществуването или не на отделни народности се базира върху свободното самоопределение на населението на дадена област/държава. Щом желаят да са отделен народ и да имат отделен кодифициран език, да заповядат. Тук позицията на Фрид (съответно на САЩ) е по-различна от тази на ЕС, където категорично беше заявено, че ЕС няма да поддържа четири пъти по-голям екип преводачи, за да обслужва езиците, наследници на сърбохърватския. Но кой знае, може политическите аргументи да надделеят над езиковите и финансовите.

България изпусна исторически шанс да излезе с ясна теза преди сбирката на НАТО. Позицията в досадния пореден документ, не е кристално ясна и въобще не е ясно как се съотнася с тази на САЩ. И съответно в момента не е фактор по дефинирането на "македонска" политика, а само изненадан слушател. Защо ли винаги така се случва при червено управление...

Всеки ще чуе в изказването на Фрид това, което иска да чуе. Гърците — че САЩ ще натиснат Македония за компромис по въпроса за името, българите — че македонската нация и език са политическо творение на съвсем близкото минало, съпоставими с черногорския етнос и босненския език, а македонците — че има съвсем ясен и отделен македонски език и етнос (който обаче Фрид не подкрепи "до антика и ксантика", но все пак човекът се извини — той не е антрополог или етно-историк).

И очакваните реакции при македонските блогери не закъсняха (при Жарко, да речем)

Бранко Героски: Зимата се върна

източник на снимката

Тия дни се мъча да сглобя материал (който засега се получава гигантски, огромен) за Македония, който да анализира защо така беше препъната на пътя и към евроатлантическата интеграция (отказа на покана за членство беше също и голямо поражение на българската външна политика между другото, но това е друга приказка), но изглежда така и няма да успея, докато все още проблемите с името, с Гърция и с евроинтеграцията са толкова актуални. Затова ви предлагам едно мнение на един от най-известните македонски журналисти и главен редактор на в-к Шпиц, Бранко Героски.

Бранко ГЕРОСКИ

Не е краят на света

Сутринта се сетих на стиховете на една позната песен, с която телевизия Бастилия (РТС) го даваше смелост на Милошевич по време на бомбардировките на Югославия: „Не може нам нико ништа, јачи смо од судбине, могу само да нас мрзе, они што нас не воле, е-еее-еее-е...“. (Никой нищо не може да ни направи, по-силни сме от съдбата, могат само да ни мразят, тези, които не ни обичат, е-еее-еее-е...)

Приятели мои, съвземете се! Македония не трябва да се чувствува наказана и унизена. Не е юначество ами малодушие да мериме чуждия срам и в нашите истински приятели да гледаме лицемери. Това е тъжен край на една ялова политика, която Македония води 15 години, но, все пак, това не е края на света.

Вратата на НАТО за нас не е затворена. Ако има ум и разум, Македония може да се заздрави од тоя шок, да се консолидира и да потърси конструктивни решения за проблемите, които и се испречват на патя към НАТО и ЕС. (източник)

Зимата се върна.

Сега, откакто е известен изходът от срещата на НАТО в Букурещ, и докато още не са ни въвели единна редакционна политика във всички медии (със задължението да носим червени тениски със слънцето от Кутлеш (звездата от Вергина)), бих искал, мили мои македонци, да ви разкажа какво ще ни се случва през идните месеци. Не за да изтъквам моите пророчески способности, тъй като това не е нужно. Аз и без друго предвидих този неблагоприятен резултат и затова упорито се стремях към конструктивен компромис за името, позиция от която не отстъпвам и сега - но, когато надвиснат тъмни облаци, трябва да бъдеш идиот, за да не предвидиш че ще вали дъжд.

Нейсе, да не отлагам, ето какво ще ни се случи сега:

1 Първата реакция ще бъде прилив на силни антигръцки емоции. Ние се чувстваме унизени от постъпките на нашия съсед. С право, бих рекъл, тъй като в последната фаза на преговорите Атина излезе с максималистични и неприятелски позиции. Разбира се, това развитие на събитията можеше да се избегне, но това е друга приказка, приказка която разказвах цели шест месеца, но никой не искаше да слуша. Както и да е, антигръцката кампания още повече ще застраши нашата международна позиция, тъй като ще потвърди тезата на гръцките лидери, че Македония е войнствен и неприятелски настроен съсед. Това, пък, ще влоши шансовете за конструктивен компромис, в ситуация в която Алиансът, все пак, ни остави вратата отворена.

2 Националистичната реторика от милошевичев тип ще стане основен белег на политическия живот в страната. Медийните тръбачи на властта ще направят всичко, за да си повярват македонците, че са „небесен“ народ, че са самодостатъчни, че могат да живеят ядейки корени, че политическата изолация в пространството може да бъде преодолявана с авантюри във времето, чрез гмуркане към античното минало. А този феномен, както е известно, функционира на принципа на скачените съдове. Единият национализъм подхранва другия.

3 Ще бъдат окрилени евроскептиците, хората, които отворено искат нашата страна да не бъде членка на НАТО и на Европейския Съюз. Тук, разбира се, са и малката чета екзотични и симпатични антиглобалисти, чието мнение почитам. Аз мисля преди всичко за невинните жертви на антинатовската кампания на властта, която се води с вяра и надежда, както би рекъл Груевски, че Македония може да стане просперитетна и богата земя (като Швейцария) дори и ако не бъде част от процеса на интегриранье на Европа в единно икономическо, политическо и сигурностно пространство. Останалите „глупави“ народи от региона, съвсем приземено и прагматично, ще драпат към Европа.

4 Правителството ще развива безплодни концепции как да извлечем някаква печалба от тая ситуация, съдейки Гърция в Хага за нарушаване на Временната спогодба и подавайки постъпка в ООН за отхвърляне на временното наименование БЮРМ. От тази работа нищо няма да излезе, ама те това не го знаят.

5 Никола Груевски, човекът алфа и омега на македонската политика, ще се опита и мисля че ще успее да прокара идеята за предсрочни избори. Македония ще стане ковачница на политически страсти, ще изхарчи огромна енергия, която иначе би могла да се употреби за консолидация на нашата международна позиция и за продължаване на евроинтеграционния процес.

6 Отворените въпроси, свързани с изпълнението на Охридския договор, ще прераснат в междуетническа криза. При отсъствие на твърда международна позиция (това означаваше поканата за НАТО) това правителство няма капацитет да реши тези въпроси и да управлява кризата.

7 Политическите турбуленции, междуетническата криза и общата националистическа истерия могат да доведат до влошаване на отношенията с Албания и с България. Да не забравяме, това са две членки на НАТО, които също така могат да ни вгорчат живота. Освен това, България индиректно заяви, че ще повдигне някои спорни въпроси по време на процеса на решението дали и кога Македония ще започне преговорите за членство в ЕС. А и със Сърбия ще се скараме, когато го признаем Косово, което пък ще трябва да го направим, ако искаме да имаме някакъв мир с албанците у дома.

8 Македония няма да удържи необходимото ниво на поддръжка от своите мощни западни приятели, каквото то е днес. Със своята неконструктивност и несериозност, ние не помогнахме на американците да ни помогнат. Администрацията на Джордж Буш си заминава, а дори и да се случи невероятното, новият президент на САЩ да бъде още по-голем поддръжник на Македония от Буш, ще мине най-малко една година, докато поддръжката се превърне в конкретно действие. За жалост, македонците не схванаха колко важна беше поддършката от Буш, и обиждаха не само Матю Нимиц, но и Даниел Фрид и Виктория Нуланд и много други, които се опитаха да ни помогнат. Когато престанат да се опитват, позицията на Гърция в НАТО и в ЕС ще бъде още по-силна.

9 В такава атмосфера, си мисля, че в Македония ще заякнат недемократичните и антилибералните идеи. Ще бъдем свидетели на груби опити за налагане на цензура, на застрашаване на основните политически свободи, на увеличаване на държавния интервенционизъм в икономиката, на застрашаване на светския характер на държавата и на развитието на много други концепции, характерни не само за консервативизма, но и за деспотизма в политиката.

И сега, вероятно, ще попитате: може ли да се предотврати това неблагоприятно развитие на събитията? Разбира се, че може. На този въпрос ще посветя моя следващ анализ, в който все пак ще се опитам да видя светлината в края на тунела.

(Материалът е публикуван за пръв път във в. Шпиц, Македония)

Към македонските читатели: моят коментар за гръцкото вето

Жарко е наш (мой и на Комитата) интернет – познат. В левия сайдбар отдавна сме сложили линк към блога му http://jasnesumjas.blogspot.com/ Иначе Жарко пише веднъж седмично в и коментарната рубрика на македонския Дневник. Вчера, няколко часа преди Македония да НЕ получи покана за НАТО, написах един коментар в блога му, който сега ще се опитам да разширя малко с добавки, писани след събитието, наречено „неполучаване на покана“

Повод за коментара ми бяха три анкети, които Жарко беше сложил в блога си: едната задаваше въпроса „Дали борбата за уставното (конституционното) име е борба за запазване на македонската национална идентичност“ (мнозинството отговори с НЕ); „Дали ще получим покана за НАТО, ако не си сменим името“ (мнозинството отговори с НЕ) и „Дали искате да си сменим името на ′Македония(Скопие)′“(мнозинството отново отговори с НЕ).

Та ето и коментара ми:

Жарко, сега погледнах резултатите от трите анкети вдясно. Много интересен извод (според мнението на мнозинството твои читатели): Борбата за уставното име НЕ е борба за запазване на идентитета, няма да получим покана за НАТО (заради името) и няма да си сменим името на Македония (Скопие).

Тогава за чий чеп (сори, ама изразът е такъв) е целия конфликт?

Разбира се така поставен въпросът („за чий...?“) предполага допускането, че македонският народ и/или елит иска искрено да влезе в НАТО (а и в ЕС).

Т.е. учудването ми за нелогичността на конфликта идва от това, че аз допускам, че елитът на Македония има здрав разум и искрено се стреми към интеграция. Защото, ако борбата за името не е борба за идентичността, тогава изобщо заслужава ли си конфликта със съседа по този въпрос??? И това при положение, че поне през 2008 въпросът беше ясен на всички: „– няма име – няма покана“. Че това се разбира от всички в Македония е ясно от другите две анкети„няма да си сменим името И няма да получим покана“

С други думи македонското общество в продължение на 15-20 години след независимостта ЯСНО И СЪЗНАТЕЛНО се стреми към задънената улица на дилемата „интеграция vs. идентитет“ (вместо идентичност беше по-добре да напиша „интеграция vs. звезда на Вергина“, защото става дума за вергинска, а не за някаква друга идентичност)

Тогава значи, че допускането ми за здрав разум у македонския елит (политически, научен и обществен) е НЕВЯРНО. Въпросът е какво има тогава в главите им вместо здрав разум?

За съжаление има и друг вариант – в главите им може би има здрав разум, който обаче се стреми не към интеграция с НАТО (и ЕС), а се стреми към Сърбия, Югославия и тем подобната Русия. Това също е възможен вариант, защото забележете на кое точно се обиждат жителите на Бивша югославска република Македония? „как така ще ме наричаш ′бивша′???

Досега не съм чул нито един път да казват, че НЕ СА „югославска“! Те по-скоро НЕ искат да са БИВША, отколкото не искат да са Югославска! Няма нито един протест срещу думата „югославска“! Всичките протести са срещу дума „бивша“ (поранешна)!

За да не стане грешка: гореказаното се отнася за „елита“, „лидерите на общественото мнение“ и 5-те хиляди македонски интернет–глупаци, които смятат, че българите са татари, гърците – фашисти, а сърбинът Драган Павлович (a.k.a. Латас ) е най-великия днешен македонец (след Ацо Великия;-)

Мои македонски приятели, не знам как да ви го кажа, но има и един друг въпрос, свързан с идентичността:

Не знам дали са ви казвали в училище, но идентичността на всеки човек е негова дълбоко ЛИЧНА работа. Даже собствената ми жена, няма право върху моята идентичност. А македонския „естаблишмънт“ (бахти дума), в който освен политическия, включвам и научния елит на Македония, извади тази ЛИЧНА за всеки по отделно взет човек идентичност, и я размахва наляво и надясно като .... х..., с извинение пред дамите. Идентичността е интимен обект, даже по-интимен от ... х.я, който човек може да размахва пред жена си, но не и навън! Първо не е прилично, и второ – ако седнем всички да си ги мериме...(което и стана с гръцкото вето – гърците също решиха да си го премерят с вас)

(много ме е срам от последния абзац, но не можах да намеря други думи, извинете ме)

На всичкото отгоре водачите на общественото мнение налагат тяхното разбиране за идентичност и върху хора, които не искат да имат нищо общо с Вергинската идентичност. (сами се сетете за примери). Нещо от типа: ето моя х... и ти трябва да признаеш, че моят е по-голям и качествен от твоя...

В БГ също сме чувствителни на тема имена(тема на друг разговор е), но все пак вашата дипломация (и по-скоро водачи на общественото мнение) не трябваше да позволяват Македония да изпада в ситуацията „-или, -или“. Защото, вярвай ми, даже и да получите покана (сега) за НАТО, и ако Гърция остане унизена (обидена), тогава получавате доста отмъстителен и ядосан съсед, който такива „византийски“ номера може да ви върти...бедна ви е фантазията.

Още повече, че по-важната цел е влизането ви в ЕС, а там няма кой да оказва натиск върху Гърция (Америка имам пред вид)

Като заговорих за Щатите и Гърция – в тях се намира, според мен, и ключа за излизане от кризата. Ще обясня защо:

Според мен проблемът на Гърция НЕ Е в името. По-скоро гърците се притесняват от съседи–скандалджии, които обичат да си го размахват. (още повече, че Македония се опитва да размахва идентитет, не много различен от гръцкия – а именно вергинския).
Щатите искат стабилност на Балканите (само им е да се занимават с Балкани – имат си по-важни задачи), затова със зъби и нокти ще се опитат да разберат ЗАЩО, по дяволите, една страна, на която е обещано членство в НАТО, не получава даже ПОКАНА за преговори??? Или с други думи очаквам американските анализатори (агенти, шпиони, разузнавачи, обработчици на информация и важните клечки в Белия дом) да обърнат по-голямо внимание на липсата на здрав разум в македонския „естаблишмент“ (натискът върху Гърция е едно на ръка, но както казах – за гърците проблемът не е в името и те могат да направят компромис, ако са сигурни, че не ги застрашава нищо)

Което внимание (от страна на американците) може да окаже изключително благотворен ефект върху този елит, т.к. ще стане ясно, че в Македония е пълно с наследници на Киро Глигоров, които със зъби и нокти НЕ ИСКАТ ВЛИЗАНЕТО НА МАКЕДОНИЯ в Европа (ЕС и НАТО) и които постигнаха на срещата в Букурещ най-голямата си победа, а именно – непоканването на Македония в НАТО (вижте и коментарите в руския интернет, ето един пример, като твърдя, че както изданието, така и авторът са от най-либералните в Русия и въпреки това е изпълнен със злорадство заради непоканването на Македония. Ето малко преглед и на руския печат: Загуба за САЩ, победа за Русия – коментари в руската преса).

Искрено се надявам, че народът на Македония ще намери сили да се отърве от тези представители на елита си, които със зъби и нокти се борят за изолацията на Македония и връщането ѝ към югославските (и руски)времена

Както и да е. Моята позиция е, че Македония трябва задължително да стане член и на НАТО и на ЕС – защото това гето , в което живеете ражда в главите на много хора в Македония само глупости. И тази глупост за съжаление расте непрекъснато и безспирно (виж МК-интернета и повечето вестници;-).

Животът в аквариум не е здравословен.

Аз като цяло се питам – умишлено ли бяхте водени през последните 15 години към такава ситуация? Защо целият ви „естаблишмънт“ работи за изолацията ви, а не за отварянето ви към света? Имам подозрението, че елитът ви умишлено го прави. Защото на такива като Латас (като еманация на македонския елит), както и на трафикантите на проститутки винаги ще им дават визи и достъп до Европа – докато ние с теб, Жарко, още не сме пили бира:(

И още нещо: докато някой е в ситуацията -или-или - други са в ситуацията win-win
Искрено ви желая успех:-)

Възползвайте се от възможността за промяна!

Още малко актуализация (04 април 2008): Нали Жарко каза, че утрото е по-мъдро от вечерта:-) та и на мен ми дойдоха още малко мисли тази сутрин:-)

Ето едно доказателство, че целият елит трябва да се смени „Радмила Шекеринска: Опозицията в Македония няма да търси отговорност от премиера“ (Шекеринска е лидер на опозицията в македонското Народно събрание)

След като няма да търси отговорност от управляващите – това елементарно значи, че и тя е част от елита, подлежащ на смяна.

Май го бях писал по отношение на сърбите, но в случая важи с пълна сила и за македонците: Обърнете се към себе си, вижте какво искате от този живот, какви цели имате?

С чиста съвест мога да ви кажа – проблемите ви се намират вътре у вас, не ги търсете при другите.

Сетих се за един пример, защо проблемът на гърците НЕ Е името. Помните ли преди десетина години как гръцките граничари питаха на Кулата „къде отивате“ и ако отговорът беше „Солун“, а не „Тесалоники“ следваха яки проблеми с проверките (елементарното поведение на балкански полицайчета;-). По-късно, когато разбраха, че БГ не е заплаха за Гърция – този отговор „Солун“ престана да бъде проблем (аз лично винаги минавам с отговор Солун). А след приемането ни в ЕС, даже и въпроси не се задават:-).

Общо взето с една добросъседска политика България получи излаз на Бяло море без да пукне нито една пушка! (докъде доживях – да похваля българска политика;), но фактът си е факт: до Солун стигам за 3 часа от момента, в който реша, че ми се ходи до Солун. Да питаме ли македонските ни приятели за колко време след решението да отидат до Солун, успяват да стигнат до него? Нали само чакането за ред в посолството е месец-два)

Още нещо: замислете се защо Албания получи покана? Моят отговор е, защото Албания се държа изключително разумно, сдържано и европейски по въпроса с Косово. Не виждам все още подобна политика от страна на Македония по отношение на съседните ѝ територии

Бележка под черта: Ненавиждам думата „естаблишмънт“ и я използвам изключително като обида

Още веднъж се извинявам за леко нецензурния език, който използвам, ама дано ме чуят.

В очакване Гърция да не наложи вето

източник

...докато в Македония се опасяват Гърция да не наложи вето на приемането им в НАТО.