Алекс Букарски: ЕВРОПА НАД ВСИЧКО

Представям ви великолепното есе на най-добрия млад македонски автор в момента — Алекс Букарски.
Европа над всичко!
Хайде да бъдем искрени: изборът винаги иска от нас да изберем една опция, изборът пред който сме изправени сега донякъде е такъв!
Няма какво да си играем като национал-комунистите, внуците на АСНОМ * — малко Европа, малко Македония, няма да си играем и като етнофашистите — Само Македония! — без изясняване, без избиране на опция, само заслепено и единодушно в една посока!
По-близки са ми европейските ценности.
Повече ценя европейската курва, която ми дава шанс да спечеля честно пари, отколкото македонската майка, която ме малтретира като мащеха.
Европейската литература, изкуство, музика, срещу македонската!
Повече бих искал да принадлежда на европейската литература, отколкото да бъда на прашните полици с надписа „национална книжовност“.
Не мога да се идентифицирам с националната книжовност.
Когато слушам македонска музика по радиото, сменям честотата. Съществуват изключения.
Такива изключения като „Паркети“, на които им трябваха 20 години активно да се занимават с музика и запис на дузина албуми, за да могат второкласни чиновници от журито на МРТВ (мак. национално радио и телевизия) от тая държава да ги „обявят“ за „нещо свежо“ и да им дадат 4 точки.
Във всекидневието наблюдавам нетолерантност, свойствена за страните управлявани от ислямска теокрация, отхвърляне на каквото и да е изкуство от 20-ти век. Опасно е да употребиш дори и един почти „нихилистичен“ маниер като ДАДАИЗЪМ а камо ли да се бъзикаш за собствена сметка с „националните“ митове. Това се възприема като нарушаване на най-голямо табу.
Животът е непоносимо сив тук, единствено ме грее надеждата да остана и да дам всичко от себе си, в борбата на новото поколение да донесем гражданските промени, които са необходими това място да стане по-добро, по-поносимо място за живеене.
Освен необработена националистична церемониалност, реторика, помпа, културата ни е празна и провинциална.
Писателите, които Европа не ги припозна през изминалите десетлетия, ги уважи антиевропейското правителство на премиера Груевски.
Онези от правителствената комисия възкресиха и утвърдиха същите писатели като ценности, с което още веднъж се разкри „двуличността“ на нашия политически елит — който по „пътя към Европа“ на никаква цена няма да се откаже от ценностите на апокрифите на напомпаните писарушки.
Говоря за ситуацията на полето на книжовноста, тъй като най-добре ми е позната — в нея нема нито едно списание, няма поколение писатели, които ще наследят белокосите тарикати от ДПМ (Съюза на писателите).
Не е трудно да се предположи, че и в останалите области на културата — освен в театъра, който произвежда млади кадри, институционалното ниво е нула.
Затова, когато „защитават“ Македония и нейното име, защитават турския вилает, сръбската бановина, югославската република, но и държавата, която никога не успя да стане държава.
Това не е малодушност ами факти: промяна на името, (за пръв път) на знамето на накрая на Устава (Конституцията), без никаква по-сериозна и по-голяма „националистическа“ съпротива.
Независимо че сега най-различни професори, новинари, интелектуалци, хора на изкуството, всичките продукт на епохата на прехода, „скачат“ да защитят името — всички те имат някакъв кяр от това, един няма от тях, който би се жертвал например, както изисква всеки патриотизъм, просто от всичко това може само да припечелят или да изкажат още една поддържка на хилавия РЕД!
Малко по-малко от 20 години плурализъм + 40 преди това бяха достатъчни, за да се изгради поне някаква национална култура.
Всичко, което имаме, са изключения — индивиди, които са били угнетявани и възпрепятствани както от системата, така и от средата в своето художествено/интелектуално самоизразяване.
Още отпреди години най-неспособните се „селектират“ и това е еден пламък, който поддържа посредствеността и властта толкова твърдо, колкото никъде на друго място.
Националната идентичност — концепцията „нация — държава“, отдавна е остаряла и аз стоя гордо срещу всички вас — патриоти от всякакъв калибър.
Противопоставям ви се и не се съгласявам с вашата концепция за „чиста Македония“, за „национална Македония“ за „Македония“ в която държавотворен народ биха били само етническите Македонци.
(оригиналът е тук)
*АСНОМ — Антифашисткото събрание провъзгласило Македония за първа държава на македонците и югославска република