Искам нормален транспорт в София

След като нигерийското правителство не можа да се справи със задръстванията в Лагос, то се принуди да премести столицата в Абуджа.
(източник на снимката)

Животът в София се скапва. Няма нужда да си твърде интелигентен, за да го разбереш.

Въпреки евтинията в сравнение с цивилизования свят, в София се живее най-зле от всички столици в ЕС.

Тъй като цените са със сериозна тежест при формирането на този показател, бързото изравняване на цените в София и по Европа означава, че качеството на живот в София ЩЕ ПРОДЪЛЖАВА ДА СЕ СРИВА и то — доста продължително време.

Тия дни по жегите ми се налага доста да пътувам с транспорта (толкова не съм пътувал от студентските години) и да ви кажа право — УЖАСНО Е, ПО-ЗЛЕ Е ОТ ПРЕДИ.

Защо така?

Защото навремето нямаше такива чудовищни задръствания и градския транспорт се охлаждаше криво-ляво, докато се движеше. А сега, стотици хора стоят нагъчкани във фурните на автобусите, тролеите и трамваите и бавно се ОПИЧАТ И ЗАДУШАВАТ В СОБСТВЕН СОС. Изпускайки съответния аромат.

Проблемът със софийския транспорт трябва спешно да се реши. Спешно. Ако искаме да разтовариме улиците и градът ДА ЗАПРИЛИЧА на град, трябва да се върнат хората в градския транспорт. Друга алтернатива няма!

И тъй като времето на сталинизма и комунизма отмина, за да се случи това, трябва транспортът да е КОНКУРЕНТЕН, т.е. да е привлекателен за използване.

Това означава, че в софийския градски транспорт се нуждаем от спешна реформа!

В няколко точки:
1. Достъпност. До всички точки на София трябва да има бърз, достъпен и евтин градски транспорт. За да отслабне натиска върху центъра. Метрото е част от решението на проблема, но не цялото решение!
2. Бързина. От края на града до центъра трябва да може да се стига максимум за половин час.
3. Разполагаемост и точност. Поради ранното спиране на градския транспорт, центърът се изпълва с таксита, маршрутки и паркирали коли от хората, които живеят и след 23 часа вечерта. Необходим е алтернативен нощен транспорт. Напълно подкрепям инициативата на Богомил. Подкрепете я и вие!
4. Комфорт. По наследство от комунистическите времена, не е прилично да се говори за комфорта на пътниците в градския транспорт. А вече сме 21 век и трябва да говорим за климатизация, удобни седалки, по-ниски платформи и вентилация в превозните средства.

София може да стане по-приятно място за живеене.

Никой да не разчита на администрацията да оправи положението, само защото и тя ползва същите транспорти услуги. Ако на администрацията и писне, тя просто може да премести столицата в Елин Пелин, а ние тук да си врим в казана. Както стана в Нигерия.

Рожден ден с кражба на качество.

Днешният ми рожден ден беше един прекрасен, слънчев, свеж, с прозрачен въздух. Виждах Витоша на длан, разходих се в парка, абе въобще ако по рождения ден се познава годината, трябва да ме чака страхотна година... Какво може да се намеси да го развали?

Има една такава банка. Първа Инвестиционна. Амбициозна е като че ли най-точното определение за нея. От 7-8 години съм и клиент.

Въпреки че отношенията ни се развиват със скърцане и напрежение, за които съм разказвал неведнъж — за безобразно примитивно онлайн банкиране, за странните методи за отпускане на кредити в миналото, за работата им с дебитни карти, за изнудването с електронни подписи все пак аз оставам при тях, защото цялото ми счетоводство и един портфейл дебитни и кредитни карти имам от тях. Мързи ме, накратко, да предприема такава стъпка, а и не съм сигурен колко добри ще са останалите...

До жилището ми има два (!!!) клона на ПИБ - единият на около 200м, другият на около 150 м. Щом мислят, че има смисъл, окей нека ги държат, макар че аз лично смятам че няма...

Но се оказа че едното "клонче" освен че в него работят двама души, си е резервирало и две служебни места за паркиране. Това се е случило съвсем скоро. С ДЕБЕЛИ ВРЪЗКИ и вероятно с подкупи, защото това са единствените служебни места наоколо. Улицата (Козяк) е много натоварена. Може би се е случило през последната седмица.

На семейната вечеря сестра ми ме пита: "Ама ти не си ли на екскурзия?". "Не, не съм, отговарям. Защо?" "Колата ти я няма". Зетят добави "Беше спрял на служебен абонамент." "Какъв служебен абонамент?!" "Отскоро е, може да не си забелязал".

Вместо да се размажа с чашка питие във фотьойла и да събирам семейната любов в моя ден от годината, тръгнахме групово да обикаляме паркингите, а сестра ми която не беше пила (бременна е) започна да ни вози по наказателните паркинги. Открихме колата от третия път.

Оставих колата на ЕДИНСТВЕНОТО СВОБОДНО В СЪБОТА ВЕЧЕР МЯСТО в радиус от 200м от дома.

По пътя ми се изясни гениалната система за кражба, по която ни обират всеки ден и която може да не е измислена в България, но тук е достигнала неподозирани висоти.

Системата нарекох КРАЖБА НА КАЧЕСТВО

Как работи. Представете си, че имате налице някакво обществено благо. Красива планина, девствен плаж, прекрасен парцел в рамките на града или просто паркомясто.

Общественото благо има три състояния — неизползвано, правилно употребено и злоупотребено. Да речем че имате запустял обрасъл парцел, затрупан с боклуци, в центъра на града. Може да се каже, че той е неизползван. Т.е. неговата стойност е само потенциална. Ако го превърнете в детска градина, парк или безплатен паркинг вие добавяте стойност към този парцел. Т.е. потенциалната му стойност вече е реална и вие реално сте допринесли за общото благо, защото хората, които живеят наоколо получават още едно удобство за себе си. А всяко удобство вдига цената. На каквото и да е.

Но, ако вие сте чиновникът, може и да злоупотребите с общото благо. Да речем, да вдигнете 10-етажна бизнес сграда без паркинг на същото място. Хората, които идват да работят или само посещават вашата сграда, трябва да си оставят колите на друго място наблизо, като по този начин разбиват тротоарите, задръстват улиците и унищожават градинките.

Удобствата, които са били в този квартал, намаляват, цените на имотите падат, гражданите са ядосани.

ЕТО ТОВА Е КРАЖБА НА КАЧЕСТВО.

Това е възможно най-типичната българска кражба.

Кражбата на качество става на няколко нива. Най-високо ниво (и най-голяма кражба, т.е. корупция) се получава на висшите нива (защо ли никой не е изненадан). Там се коват закони, наредби, други нормативни актове. Теоретично, законите и наредбите трябва да ни служат, т.е. да уреждат така нещата от живота, че животът да става все по-добър, все по-удобен и все по-приятен.

Тук става най-голямата кражба, защото е и най на едро. Тук се работи с много милиони и с милиарди. Тук работят курортните мафии, строителните мафии, магистралните мафии, енергийните мафии. Тук се "лапка" на едро. Финансират се партии, пробутват се кандидати. Законът, общо казано, не осигурява достатъчно комфорт на населението дори по дефиниция, защото е внимателно моделиран, срещу съответния "стимул". Знаете кой е виновен. Тези от вас, които не гласувате, не се интересувате от политика и не протестирате, ако правата ви са засегнати.

Второто ниво е в огъването и прескачането на закона. Т.е. правила има, но те може лесно да бъдат прескочени, заобиколени, огънати. Това е царството на дребната корупция, на всякави общински, държавни, полицейски и прочее органи, които имат досег с населението. Тук оперират тия, които поискаха от архитекта 25 000 лева.

Третото ниво е битово-съседското. Съсед си прегражда част от коридора на стълбището, друг си плаща за паркомясто на мутрагените, трети си пасе животните в парка, четвърти краде кабели, пети разбива пейки и осветителни тела. Това е любимата територия на рубриките тип "частен случай" в медиите.

Вие си мислите, че правиме голяма далавера, като продаваме клаустрофобични апартаменти на англичани и руснаци. Нищо подобно. Крадем качество първо от самите нас, а после и от нещастниците, които първи са си купили апартаменти. Честито. Природата няма кой да ни я върне. Е може би ще ни я върне, но аз няма да съм жив. ЧРД, Комита.

Всекидневна, всекичасна съпротива. Друго не може да ни спаси.