Показване на публикациите с етикет език. Покажи всички публикации
Показване на публикациите с етикет език. Покажи всички публикации

Сряда, Април 09, 2008

Когато големите колела се развъртят...

...малките се въртят, та се чупят. (армейска поговорка)

Наскоро споменах, че отказът на Македония за покана в НАТО e голям провал за българската външна политика. Прехвърлянето на въпроса за езика и етноса на славянското население в политиката, а не в областта на науката, където му е мястото, може да има абсолютно непредвидими последици.



Това е част от изказването на помощник държавния секретар (зам. външен министър) на САЩ, Даниел Фрид на сбирката на НАТО в Букурещ. Превъртете филмчето докъм 37 мин и 15 секунди, до момента в който гръцкият журналист задава въпрос.

....

Въпрос: Господин Секретар, моля за вашето внимание. Преди малко, вие изрично споменахте "етническите македонци" за пръв път в историята. Това означава, че правителствотоо на САЩ признавата т.нар. "Македонски етнос и език"

Помощник държавен секретар Фрид: Не знам защо да е "така наречен". Македонският език съществува. Македонският народ съществува. Той не е — нали знаете, ние преподаваме македонски език в института на външното министерство. Ние преподаваме сръбски, хърватски, сега преподаваме и босненски. Има дебат в Черна гора има ли "църногорски йезик" (така го произнася самият Фрид), чергоногрският език. Всички езици, и сега аз говоря не като бюрократ, а като бивш — попреминал историк. Всички езици са — както вие знаете, творение на човека и, вие знаете, те се развиват с течение на времето и се кодифицират. И не е въпрос до — нали знаете, има Македонски език.

Съществува също и историческата област Македония, която е различна от държавата. И това е важно. Съвсем е ясно, че правителството в Скопие, това, което ние наричаме "правителство на Македония", няма териториални претенции. Ние разбираме разликата между историческата област Македония, която, разбира се е много по-голяма от сегашната държава. И сме ангажирани в — подкрепяме процеса на Нимиц за името — за да решим този въпрос.

Въпрос: Какво за народността, етноса (ethnicity)? Вие споменахте народността.

Помощник секретар Фрид: Аз не съм — всъщност — наистина го споменах. Но, нали знаете, има въпрос — вие знаете, хората трябва да се самоопределят, в крайна сметка, предполагам. Народността е — вие знаете, това е просто факт, според мен. Аз не съм посредник и със сигурност не съм антрополог или етно-историк. (транскрипцията на целия текст се намира тук)

...

Моят малък коментар: Позицията на Даниел Фрид за съществуването или не на отделни народности се базира върху свободното самоопределение на населението на дадена област/държава. Щом желаят да са отделен народ и да имат отделен кодифициран език, да заповядат. Тук позицията на Фрид (съответно на САЩ) е по-различна от тази на ЕС, където категорично беше заявено, че ЕС няма да поддържа четири пъти по-голям екип преводачи, за да обслужва езиците, наследници на сърбохърватския. Но кой знае, може политическите аргументи да надделеят над езиковите и финансовите.

България изпусна исторически шанс да излезе с ясна теза преди сбирката на НАТО. Позицията в досадния пореден документ, не е кристално ясна и въобще не е ясно как се съотнася с тази на САЩ. И съответно в момента не е фактор по дефинирането на "македонска" политика, а само изненадан слушател. Защо ли винаги така се случва при червено управление...

Всеки ще чуе в изказването на Фрид това, което иска да чуе. Гърците — че САЩ ще натиснат Македония за компромис по въпроса за името, българите — че македонската нация и език са политическо творение на съвсем близкото минало, съпоставими с черногорския етнос и босненския език, а македонците — че има съвсем ясен и отделен македонски език и етнос (който обаче Фрид не подкрепи "до антика и ксантика", но все пак човекът се извини — той не е антрополог или етно-историк).

И очакваните реакции при македонските блогери не закъсняха (при Жарко, да речем)

Петък, Октомври 26, 2007

Тройната услуга и неграмотниците по маркетинговите отдели

Наскоро ми направи впечатление, че в София кабелните оператори предлагат следната услуга:

Евроком:


Кейбълтел (поне е на кирилица):

(за проявената „фантазия“ във фирмените цветове дори ме мързи да говоря)

Запитах моя позната, заемаща висок пост в един от кабелните оператори — защо Кейбълтел и Евроком използват еднакво безумното название Triple Play, за да означат предлагането на услугата — телефон+интернет+ кабелна телевизия? Тя ме погледна като слабоумен и ми отговори:

„Е как защо — защото тази услуга така се нарича по цял свят!“

Голям аргумент, няма що. Като че ли ще си внесем специално американски и английски клиенти, за да им звучи услугата приятно позната. Както обикновено, нашенските маркетолози са абсолютно безсилни да измислят марка, подходяща за българския пазар.

Или пък 99,9% българоговорящи потребители на услугата им просто не ги интересуват, а ги интересува само сакралното:

„Какво ще кажат чужденците?“

Дреме им на чужденците. Но така ни се пада — щом веднъж сдъвкахме безобразните b-connect, loop, q-10, че дори и Кока-Кола вече не ни уважава с регистрираната си преди почти половин век марка на кирилица, че всеки курорт в България вече се казва „бийч“ или „резорт“ всякакви съображения за маркетолозите в България да си упражняват ума за по-смилаеми за българския пазар марки угаснаха в и без друго бетонните им черепи като искри в кална вода.

А и какъв е келепира да се влиза остро в полезрението на началството — обикновено чужденци, пред които протестът заради някакви национални особености нито заплатата вдига, нито ти пази топло местенцето. А и щом те управляват — значи българското го бива само да слугува. Нали така? Ако беше въпросът в нашите маркетолози — на еврото не еуро, ами уйро (пардон — юро) отдавна щяхме да викаме.

И аз не знам как ни се усмихна късмета, че не пием „three in one“ а „три в едно“.

И не обиждайте, моля ви се, българския език и българския интелект, че идеята за тройна комбинирана услуга по кабел е абсолютно невъзможно да се предаде на чист български език.

Сряда, Октомври 24, 2007

Последна част на пътеписа за Монпелие

Подвижен мост в Сете

Какви впечатления събрах от железопътния транспорт във Франция? Чиста ли е водата в каналите на Сете? В какво са се превърнали рицарските турнири там? Къде може да се похапне сладко-сладко в приятна обстановка в Сете? Къде се открива българската връзка в Южна Франция? Къде се намира планината Бугараш? Откъде идва оригиналната архитектура в Албена? Има ли моливи, които можеш да вържеш на възел? Къде се съхраняват най-старите творби на импресионистите? Какво мислят в българските автобусни фирми за разписанието? Как ще усетиш на секундата, че си се прибрал в Родината?

Прочети последната част на пътеписа за Монпелие, в която уморен като куче правя последни обиколки и наблюдения на френската действителност и за неизбежните емоции около прибирането с автобуса.

Понеделник, Октомври 22, 2007

Пета част на пътеписа за Монпелие


Какво в съвременната корида вълнува французите? Защо ми пламват ушите от случайна среща с три студентки? Какви са цените на наемите в Монпелие? Какво е отношението към Саркози - сегашният президент? Какви са разликите между френската и българската кухня? Каква е разликата между славянската и западноевропейската свалка? Лечим ли е комунизмът?

Ако прочетеш петата част на пътеписа за Монпелие, ще научиш отговорите, а и други интересни неща.