Годишен технически преглед

Големият зор да си платя данъка за колата, за който толкова се притеснявах, приключи. От документите ми поискаха — големия талон за колата (и ксерокопие), договора за продажба (и ксерокопие), бележката за платени 2% данък за прехвърляне и бележката за платен данък на колата за последната непълна година. Удостоверението от застрахователя за стойността на колата не ми поискаха.

Очаквах някакво страшно наказание, защото си загубих бележката за платени данъци от предния собственик, но всъщност се наложи да платя данъка само от месеца на сключване на договора до края на годината. И тъй като сключих договора в края на година, тоя данък се оказа сравнително малко. Чиновничката се оплака, че имала твърде много коли за регистрация от разни лизингови фирми, щяло да и отнеме най-малко седмица да ги регистрира всичките. Тъй като бях дошъл на крака обаче за личния си автомобил, получих обслужване с предимство и бях регистриран веднага. Сърдечно благодаря!

Както и да е, вчера се сдобих с лелеяната бележка.

Днес отивам на технически преглед.

Автосервиз-гумаджийница Диана, на околовръстния път, между Драгалевци и Симеоново.

Докато се наслаждавах на работата на строителните работници (напоследък много се кефя да гледам строителни работници, които строят пътища и мразя такива, които строят сгради) как околовръстното накрая ще стане по-нормален път, пропуснах сервиза... Хич не е трудно с тия разкопки наоколо. Човек трябва да се ориентира по гумата, подпряна на един знак до пътя, на която пише „Диана“

Както и да е, профучах покрай сервиза (макар че трудно се профучава с 35 км/ч) и си викам, ей какво хубаво временце е, ще ида в сервиза до 4 ти блок на ТУ.

Стигнах някак си до четвърти блок. Спирам. Влизам в халето — никой не ми обръща внимание. Влизам в кабинката при някакви лели и чичовци.
„За технически прегледи?“
„Затваряме“
„А, извинете“
Излизам с колата от паркинга на сервиза и големият надпис „24 часа авто-център“ се плъзга покрай мене.

Няма да им се дам бе. Днес отивам на преглед. Сещам се че има авто-център близо до кръстовището на „Симеоновско шосе“ и „Г. М. Димитров“. След няколко светофара съм там.

Техниците са насядали като бабуини на канала и избягват да ми посрещнат погледа. Накрая един се осмелява.

„Добър ден, правите ли технически прегледи?“
„Правиме, ама колегата е в отпуска“
„Ок, мерси“

Ей, късмет бе. Накъде сега. Преценявам шансовете за задръстване и потеглям в посока Семинарията. След около 25 минути съм на изходна позиция на „Хладилника“. Тоя път се заричам да не пропусна „Диана“.

Светофарът на „Драгалевци“ пуска по три коли направо и по нито една наляво. С леко напъване на правилата за движение за деня съм успял със втори ляв завой на същото кръстовище. Стигам до „Диана“. Тоя път си отварям очите на четири и не пропускам гумата с тебешира.

„Добър ден, за технически преглед“
„Дайте си големия талон“

Подавам го.

„Бележката за платен данък ще ви трябва ли?“
„Дайте я на колежката“

Колежката е сама дежурна, а чакаме няколко човека. Идва моят ред.

„Добър ден, искам да платя един технически преглед“
„Дайте си гражданската отговорност.“... „Не, не картончето, полицата“
„Бележката за платен данък трябва ли ви“
„На колегата ще я дадете“

Дейба, полицата остана в колата. Връщам се, взимам полицата.

„24 лева на касата.“

Техническите прегледи на Диана са стриктни. В смисъл, че наистина мерят с апаратура разни параметри на колата.

След 20 тина минути процедури приключих. Забравиха да ми поискат бележката за платени данъци;-)

На околовръстното в посока Бояна — плътна колона. В другата посока почти никой. Решавам пак да заобиколя през Симеоновско шосе.
Детелината в строеж на Симеоновско шосе ме изпълва с кеф. Дори и ляв завой вече е по-лесно да се направи. Тоя път решавам да мина през квартал Витоша.

Натрисам се на плътна колона, която пъпли с 5 км/ч и отвреме навреме спира. Поглеждам си часовника. 18,30! Дотук упражнението с прегледа ми отне 2 часа. В 18,45 зарязвам колата покрай пътя близо до последната спирка на селските рейсове на Хладилника и тичам към завод Витоша, където ме чакат разни закупени вчера дрешки (работно време до 19ч.)

В 19,30 благополучно съм у нас, паркирал на около километър от вкъщи.

3 часа и 5 литра бензин.
Ако бензинът беше по-евтин, можех да си направя прегледа в Пловдив. С нетърпение чакам разширението на Околовръстното.

Обслужват ме

По есенному реших да сложа малко ред в отношенията си с различни институции.

1. БТК (приватизирана) — Влизам в касата на бул. Вапцаров. Чисто новият бизнес център, заради който беше пожертвана градинката на телефонната централа е обезобразен. Точно по средата на клиентския салон стои прясно иззидана и измазана стена, която намалява броя гишета точно наполовина. Интериорът завинаги е унищожен, а окаченият таван е варварски разбит. Стаята в която се намираха операторите, е затворена и носи надписа „директор“. Вътре няма никого. Работят 4 гишета — 1 гише каса и три гишета оператори.

„Добър ден“
„Добър ден“
„Искам да платя телефоните си — 868 хх хх и 962 хх хх “
„Момент.“

....

„Ххх лева и хх стотинки“
„Заповядайте. Мога ли да си сменя тарифния план?“
„Можете, но чак след като ви пуснем телефоните.“
„Ама те не са спирани. Вчера говорих по единия.“
„При мен са спряни. Промяната отнема два (!!) дни. Елате вдругиден.“

....

След два дни. Пристигам в касата и веднага на същото гише.
„Добър ден.“
„Добър ден.“
„Искам да си сменя тарифата на телефоните.“
„При мен не може. Идете при колежките. Вижте там има младички, хубавички (!).“
Поглеждам гишетата. На всяко чакат средно по двама души. Е, колко може да се чака тук.. Започвам да чакам.
Имам чувството, че тези пред мен стоят по половин час на гишето.
Поглеждам си часовника.

.....

След 45 минути (!) идва моят ред. (Ами ако имаше трима души?)
„Добър ден.“
„Добър ден.“
„Искам да си сменя тарифата на телефоните с някаква с по-ниска месечна такса.“
„Аха, ясно. Кажете си телефоните.“

Оказва се първо, че не може двата телефона да бъдат обработени едновременно. Трябва един по един. Второ — След всяко натискане на бутон или кликане с мишката следва чакане няколко минути, за да реагира системата.

По някое време се налага и рестарт.

Смяната на тарифата и отпечатването на двата договора в по два екземпляра с рестартите отнемат около 25 минути. За „щастие“ зад мен има само един човек. По същия въпрос.

Подписвам. Излизам от касата. Поглеждам си часовника. Днес няма да мога да свърша повече нищо. Трябва да изям още един работен ден.

2. Софийска вода (приватизирана)

Пристигам на добре замаскирания „Бизнес център“ на софийска вода на ул. Димитър Хаджикоцев. Добре че не дойдох с колата, паркирането е абсолютно невъзможно. „Бизнес Центърът“ отвън прилича на обикновен гараж-магазин. Влизам вътре. Има две гишета, от които работи само едно. Вие се опашка от около 6—7 човека. В продължение на около 20 минути опашката не помръдва.

„Какво става“ — пита възрастна жена от края на опашката
„Не разбрахте ли, че компютърът не работи“, троснато се обажда бодигардът, който досега е водил дружески разговор с клиентите.
„Ами не разбрах“ — казва бабата
„И ние не разбрахме“ — обажда се останалата част от опашката.
Девойката на първа позиция дава инструкции на касиерката как да рестартира компютъра. След рестарт и някаква допълнителна процедура плащанията най-после започват.

„Добър ден.“
„Добър ден“
„Казвам се.... и живея на...., кажете ми колко ми е сметката, да я платя“.

Касиерката се усмихва криво. Започва да ми диктува абонатите на моя адрес. Оказва се че в кооперацията имаме само магазини и гаражи.

„Ама как така, нали ми пращате всеки месец сметки“

Пак крива усмивка

„Няма ви в системата, нищо не мога да направя“

Излизам.

3. Данъчна служба, район Лозенец.

Влизам в касата и плащам данък сгради.

„А за колата къде трябва да платя?“
„Пак тук, кажете си ЕГН-то“

Казвам го

„Нищо не се води на ваше име. Трябва да подадете декларация, за да ви начислим данък. В стая 62“

Отивам в стая 62, където трябва да декларирам.

Намирам следното:





А аз си мислех, че щом съм си регистрирал колата в КАТ, ще получа някой ден бележка за данъка по местоживеене.

Изводи:

1. Отвратителното обслужване не е прироритет на държавната и общинска админитрация, ами и на „успешно приватизираните“ фирми.
2. Монополът не се лекува, а се изкоренява, защото е болест.
3. Набавянето на хиляди документи за да подадеш ДЕКЛАРАЦИЯ (която по принцип е просто констатиране на факт от твоя страна, който подлежи на проверка по принцип само при съмнение), праща в боклука всички административни реформи от последните 15 години. Може би това е една от мерките за борба с твърде многото автомобили в София.