Писател с характер

Лятото, изглежда, е време за литературни кавги. След епичната епистоларна битка Господинов — Пасков, за наследството на 68-ма година в България (има го! няма го!), ви представям отвореното писмо на Момчил Николов (български писател, автор на Кръглата Риба, както и на още няколко съвременни литературни произведения, както и човекът, който представи Алекс на премиерата), до литературната критичка Елена Кодинова, по повод статията и Когато писателите нямат характер. Поради проблем на комуникацията с редакцията на изданието, писмото се публикува тук.

Уважаема г-жа Кодинова,

Нямам честа да ви познавам, но вашето писмо силно ме развълнува. Толкова, че ето на – вместо да се напия или да се нашмъркам до синьо, както се полага на един съвременен български автор, аз съм седнал в чудната съботна вечер и ви пиша писма.

Простете - не се представих. Казвам се Момчил Николов и съм съвременен български писател. Не се имам за млад, но според вашите критери по-скоро съм. Женен съм, не пуша , пия рядко, спортувам редовно и работя много. Печеля добре. Скромен и уравновесен човек съм, хобито ми е отглеждане на трева(в смисъл – морава) Искам да се запозная с интилигентна, образована и начетена жена(като вас), с която да не разговарям по никакъв начин за съвременната българска литература и която никога да не виждам. Простете, ставам асоциален, когато не съм под влиянието на поне четири пет наркотика, прокарани с литър водка.

Не искам да говоря с вас за съвременната българска литература и по-други съобръжения. Струва ми се че не я познавате. Улисана в анализ на буквите при Джеймс Джойс някакси сте я пропуснали. Или може би сте я чели, но не помните нито имена, нито заглавия? Празни бели полета, а? Всъщност - права сте - не бива да товарите академичният си мозък с незначителни и провинциални български автори с меки творчески ерекции , когато на света има така възбуждащи титани като Чехов, Толстой или поне Фаулз. Джойс вече го споменахме. Уважавам вашият женски и професионален избор, но все пак – има една подробност която ме кара да се чувствам леко озадачен. В края на вашата статия вие завършвате с похвален призив – да си говорим. Да си говорите, но с кого? Простете, но наистина не мога да разбера с кого точно, да му се невиди, искате да си говорите? С мен ли искате да си говорите, с някой друг ли искате да си говорите, с цялата българска съвременна литература едновремено ли искате да си говорите. Или просто си говорите?

Както и да е – няма да ви досаждам повече с глупавите си и вероятно съвсем неоснователни въпроси. Пък и времето което мога да отделя за написването за това писмо вече изтича. Все пак писател съм – трябва да работя. Чакат ме няколко томчета на Буковски в оригинал, върху които трябва да дращя с мекото си моливче. Разбира се от това няма нищо да се получи, защото така или иначе съм некадърен. Ще захвърля празните бели листове на една страна, мекото моливче на друга и ще потърся спасение в някоя от онези една-две кръчми в които съм известен; Ще заема традиционната си поза на вечно надрусан и\или пиян Фауст и ще зачакам някоя състрадателна фенка да забърше студената ми пот от челото. После разбира се идва ред на невъздържани целувки и страстни пенетрации.

След което се пребирам вкъщи, описвам подробно случилото ми се с мръсни думи, публикувам го в известен столичен вестник, и в резултат на това следващият път когато вляза във въпросната кръчма фенките вече са две. От тук нататък цикълът секс – писане – публикация се повтаря , а фенките растат в геометрична прогресия. Схващате ли?

Би било чудесно ако се нещата се случваха така. Само че фенките не идват толкова лесно, повярвайте ми. И те са чели Буковски. И други неща са чели. За това колкото и да не ми се ще, аз захвърям меките моливчета, сядам си на задника, и вземам че написвам нещо като петстотин страници, в което не говоря нито за дефекация, нито за копулация, а просто за една нищо и никаква Кръгла риба. Примерно. Написвам книга, с която се гордея, защото съм вложил всичко от себе си и знам, че е на световно ниво. Но вече знам и нещо друго – вие няма да прочетете тази книга. А може би трябва, защото тя засяга важна за вас тема. Технологичната епоха – миг преди димът да покрие всичко. Много неща можете да научите от тази книга, но вие няма да си я купите. Защото не се намира на онова рафтче, което ви привлича като магнит. Рафтчето със световната класика. Аз не съм класик.

Аз, слава Богу, съм писател.

P.S

В книгите ми жена доктор на науките със стрии и целулит скоро няма да се появи . Въпрос на естетика.

Момчил Николов

И Утрински вестник открадна от мене снимки...

Това, че положението с авторските права на материалите в Интернет е неудържимо, е вярно.

Но пък съм дал възможност на всеки, който иска да използва мой материал, да го направи като ме цитира.

Утрински вестник нагло използва мои фотографии, които лично направих в Шератон

Материалът, в който са използвани неправомерно снимките. Корицата на книгата собственоръчно съм сканирал на моя скенер а груповата снимка направих с моя фотоапарат.

"Утрински весник" и журналистът Виктор Цветаноски трябва да се засрамят, че правят такива работи, при положение, че единственото условие, което поставям за използване на мои материали, е да бъда коректно цитиран.

Това не е първи такъв случай. Македонският "Дневник" изпиратства мои снимки за панаира на книгата в НДК.

Искам специално да изкажа благодарност на македонският блогер ВОЛАН, който ме подкрепи в този случай.

Нашите позиции с него рядко съвпадат, но ние се отнасяме коректно един с друг и се уважаваме.

Кога македонските медии ще се научат на културни обноски?

Христо Ботев за "Югославия"

Големият поет, публицист и революционер размишлява върху бъдещето на Югославия, която ще се появи половин век и нещо след тази статия, и която преди няколко дни като че ли окончателно се доразпадна.

Честитим появяването на българо-сръбския вестник „Югославия“!

... Идеята за югославянска конфедерация е идея на западните панслависти, в противност на онази на руските, програмата на коя се заключава в думите на великия им поет: „Славянските ли реки ще се влеят в руското море, или то ще пресъхне?“... Няма славянин южен или западен, няма свесен човек, кой б имогъл да съчувствува на такава абстрактна идея, каквато е тази на русите, с осъществяването на коя се поглъщат цели народности, отделени една от друга с история, литература, нрави, обичаи. С химическото сливане на подобни народности става композицията на робството, на яда, кой приима почти цяло столетие болната Полша. Напротив, няма славянин, южен или западен, няма свесен човек, който да не съчувствува на идеята за югославянска конфедерация, коя няма принципа на робството и сливането на разни народности; а, напротив, сигуранца е за свободно развитие на тези народи, кои ще я съставят.

Oтскоро се е появила тази идея между южните славяни; но малко е развита тя между наша народ по причини, че му е проповядвана неискрено и с ущърб за целостта му. Германското съединение със свойта деспотическа Прусия и италианското единство със евоя Пиемонт и под своя Виктор Емануил са примери, кои плашат наша народ, защото нито Русия е за него Прусия, нито Сърбия — Пиемонт.

Югославянската конфедерация трябва да се проповядва и основе на други, свободни начала; тъй щото ни една от народностите да не бъде онеправдана. Прусецът е немец, пиемонтеца — италианец; но нито българинът е сърбин, нито сърбина — русец...

Друг път ще се върнем връх тоя предмет на приличното му място. Засега честитим само утешителното появяване на в. „Югославия“ с напредък и успех между нашите еднородци.

[Дума на българските емигранти, г. I, брой 4 от 17 юли 1871 г.]

източник

благодаря на Чефо за линка

За морала и демокрацията

(източник на снимката)

Представям ви един отличен текст на проф. Денко Малески — македонски интелектуалец и политик (пръв министър на външните работи след обявяването на независимостта), когото аз много уважавам.

Не ни достига морална посветеност към ценностите

Денко Малески

Сбогуване с читателите на „Утрински вестник“

Седемнайсет години има демокрация в Македония, а истинска демокрация — няма. Имаме избори, имаме Устав (Конституция - К.), имаме закони, имаме политически институции, имаме съд, и все пак, нещо недостига. Това, което не ни достига залудо го търсим в изборния процес, в Устава и в законите, в политическите институции и в съдилищата, защото то е в нас самите. В нас самите е – духът на законите! Манифестация на тоя дух е моралната посветеност на почитането на правилата, на отпора към личните пристрастия и към всякакво капризно поведение противно на законите: от водачите–насилници по нашите улици до политиците–насилници в нашите институции.

В практиката, духът на законите в едно общество се манифестира чрез моралната посветеност на хората към истината, към правдата, към разума при противоречията, към взаимното доверие... Без тази морална посветеност към тези ценности, които трябва да се врязани в сърцата на хората, законите не струват дори колкото хартията, на която са написани.

Отсъствието на усет за ценностите, върху които трябва да почива македонската демокрация е продукт на измамата, че демократичният процес, сам по себе си, ще произведе промени към по-добро. От там и пагубното тълкуване на демокрацията изключително като церемония на многопартийни избори.

Поддържането на живота на тази лъжа създаде удобна среда за вещи и безскрупулни индивиди за задоволяване на техните пориви за власт, пари, слава или привилегии. Защото, един дезориентиран народ, който не притежава убеждения, които да го водят през живота, лесно ще бъде измамен да поверява че всичко, което има „демократична легитимност“ е позволено. Всъщност, това не е така защото без демократични ценности, бюлетините в изборните урни могат да означават легитимност за всякакво недемократично поведение на групи, които се сменят във властта.

Да се надскочи това състояние ще бъде изключително тежко, защото пътят към цивилизовано македонско общество води през разчистването на сметките с нашия политически манталитет. От 1991-ва година ние сме свободни, но какво значи свободен човек в чието сърце и ум се врязани пороците на Ориента и на цялото авторитарно минало: лъжата, нетърпеливостта, недоверието, духът на насилието... Каква е тая свобода, в която, както пише Андрич, ориенталският манталитет „... всички работи ги замъглява, разводнява, мърси и блокира, прави ги двусмислени, многосмислени, че дори и безсмислени, чак докато не ги завлече някъде извън обсега на нашите очи и на нашия разум в некоя глуха линия...“

Пътят от „глухата линия“ до диалога между разумни и информирани хора с отворен ум, е дълъг. На тоя път, не е достатъчно безкрайно да повтаряме, че комунистическата идеология не признаваше друга истина, освен онази на партията, без да забележим че македонската демокрация дава легитимност на лъжата.

Значи, само с истината ще създадем общество, което ще даде приоритет на гласовете на разума.

Между другото, ако в обществото не се признава друга истина освен тази, която служи на партийната кауза или на каузата на хитри печалбари, зад които стои мрежа от поддръжници, тогава да се противопоставиш значи да се отделиш — да останеш сам. Аз лично никога не съм искал да остана сам, да се отделям от другите.

Между другото, от студентските ми дни, че и до днес, само така беше възможно да се допринесе към истината в политиката. Тези, които искат да тръгнат по тоя път би трябвало да знаят: самотата е най-тежката цена, която трябва да се плати за истината. В тоя смисъл, когато става дума за ролята на личността, която иска да остане вярна на истината, в Македония нема кой знае колко голяма разлика, между времето на комунизма и нашето време на демокрация.

***

Опитвам се да продължа, но текста, заедно с няколко реда лични размишления, го оставям недовършен. Темата и това, което написах предходните дни, по някакво чудно съвпадение, съвсем е подходящо за сбогуване.

Именно, тези редове вече бяха написани, когато „Утрински вестник“ ми благодари за досегашното сътрудничество. Аз от моя страна изразявам благодарност на редакторите, които широко отвориха страниците на вестника за моите идеи. Особено съм благодарен на Манчо Митевски който, преди доста години, не жалеше време да ме убеди да започна да пиша за неговия вестник.

(Източник)

Сам си спретнах компромат

Мразиш ли ме? Искаш ли да провалиш бъдещата ми политическа кариера?

От днес има много лесен начин да ми спретнеш компромат.

Това е мой материал, който излезе днес във вестник Дума. (клик на картинката за по-голямо)

Благодаря на вестник Дума и на БСМ за съпричастността към каузата.

И за компромата. Кликаш на картинката за по-голямо, save as... за да я запазиш върху твърдия диск. После я записваш на CD, CD-то носиш във фамилния сейф в банката.

После като ме видиш кандидат за изборна длъжност можеш да размахаш разпечатката, без да я четеш. Или я сложи в червена папка и я показвай по телевизията ;-)

Не забравяй за:
— блога;
— подписката;
— бюлетина.

И Орфей помакедончен

Първо, македонски "учени" откриха, че Розетският камък бил всъщност написан на съвременен македонски език, и то с особеностите на битолския диалект. (източник) Източникът е сайтът на Македонската православна църква.

След това, други македонски "учени" решиха, че първият разумен човек се е появил именно на териоторията на днешна Македония, и така доказаха това за което отдавна подозирахме — че хората са произлезли от маймуните, а маймуните са произлезли от македонците. (източник) Горд съм, че съм отчасти произлязъл от такива интелигентни примати. Източникът е вестник Вечер - Македония.

И накрая, научаваме че Орфей е един от най-хубавите "македонски" митове, който бил присвояван от Гърците. (източник) Това ни го съобщава Никола Гелевски в Утрински вестник.

Ех, земьо македонска. Нямат край македонските мечти.