Днес (т.е. вчера) ми се случи напълно сюрреалистично преживяване. Влязох в книжарница, трябваше да изчакам малко за да се срещна с един човек, отворих напосоки една книга, и прочетох... СЕБЕ СИ! Някой ден ще се позабавлявам да изчисля вероятността това да се случи. Изхарчих си едно невероятно съвпадение, което можех да използвам в тотото или да срещна жената на живота си, ееех...
Ето книгата.
А тук можете да прочетете и моя текст (от участието ми в тази дискусия):
Константин Павлов - Комитата: Аз се чувствам изключително поласкан от поканата да говоря днес тук. Честно казано, не предполагах сериозността на събитието. Ще ви говоря за моите впечатления по принцип от т. нар. блогосфера и за идеите, които ни движеха с моя приятел Стойчо да създадем нашия блог, а така също и за някои изводи, които си направихме, докато активно работихме по въпроса.
Първо, ще ви разкажа за нашия блог или защо го създадохме. Значи, ние двамата сме така, как да го кажа, дървени философи, обичаме много да си обменяме информация, донякъде сме фенове на различни видове теории на конспирацията и за такива хора като нас блогът е един идеален инструмент. Двамата също така забелязахме - то не е новост, - че колективното съзнание е твърде манипулируемо и с твърде къса памет, и затова се опитваме от време на време да пускаме материали, които да бъдат някакъв вид памет. Тоест, ако човек в един момент забрави за нещо или се сети за нещо, като напише в търсачката някакви определени думи, да изскочи нашият материал, където да му бъде обяснено, горе-долу на достъпен език, какво всъщност ние смятаме, че е правилно по този въпрос, или където да намери някакви факти, които на нас са ни познати.
Така например наша стара слабост е изясняването на македонския въпрос чрез разобличаване на митовете. Трябва да призная, че аз, всъщност, навлязох в българската блогосфера малко по-късно. Аз съм доста активен в македонската блогосфера и в българската навлязох най-вече, за да не съм само гостенин на чужди блогове, ами да имам собствено място, където да се изказвам. Следващата причина е, че с този мой приятел ние, всъщност, имаме различни възгледи и много често нашите спорове са горещи. Спорим по много въпроси и за да може и ние да си спомним, какво сме си говорили, а и да получим някаква обратна връзка от хората, които ни познават, ние започнахме да публикуваме он-лайн тези наши дискусии, и от време на време някой се обажда и казва нещо друго.
Ние въобще нямахме намерение да правим политически блог. И тук Юлиан Попов беше напълно прав, като каза, че изборите, изборната кампания, резултатите от изборите бяха един много силен катализатор за появата на политически блогове, на политическа блогосфера. Понеже говоря за себе си, искам да кажа, че не съм обвързан с никакви партии, с никакви младежки организации на някакви партии или нещо такова. Просто самата кампания и след това резултатите от тази кампания до такава степен ни възмутиха и двамата, че изведнъж ние се видяхме, така да се каже, в чудо - как е възможно никой да не говори за нещата, които нас ни вълнуват, всъщност? И как е възможно, да речем, колкото и силно е да се каже - държавата да катастрофира? Има ли въобще кормило там, или капитан или нещо такова в тази държава? И така, неусетно, нашият блог се превърна в политически и изведнъж към него се прояви доста голям интерес. Всеки постинг е с доста коментари. Оказа се, че сме в центъра на някакво обществено внимание, включително и на Червената къща. Така прибавихме нашия блог към политическата блогосфера.
Тук искам да ви дам примери за първи постинги, които навремето направихме, за да видите, с какви въпроси сме се занимавали, преди да започнем да пишем за политика. Аз попаднах в руския интернет на спомените на Граф Игнатиев от Руско-турската война, в които той разказва - под формата на дневник и на писма до жена си - своите впечатления от войната. Включително и впечатленията си от българското население. Там той обяснява колко, всъщност, българите сме имали, как да го кажа липса на благородно поведение по време на тази война. Особено спрямо мюсюлманското население. За мен тези спомени бяха едно откровение - през живота си никога не съм допускал, че ще прочета нещо такова. Счетох, че това е много важно да се знае в България. Все някой ден, някой ще опре до него, така че си направих труда да издиря линк и да сложа кратко резюме по въпроса. Вторият постинг бе тази сграда (показва). Предполагам, че ви прилича на Партийния дом, но това не е Партийният дом - ставаше дума за тоталитарната архитектура, която е в центъра на София и е нещо като лицето на София пред света. Всъщност, попаднах на една статия от американски архитект, който анализираше столиците на бившите социалистически държави като градски центрове, правени по един и същ модел, тоест, че са използвани едни и същи сгради като модел. И той посочваше няколко сгради в Ню Йорк и в Чикаго, по подобие на които е направен целият комплекс, който е около Партийния дом и „Шератон".
И моята идея беше, след като имаме някакво лице пред света, да покажем, всъщност, чие е това лице, което показваме. Ето още един пример с един материал, който аз издирих. Това не е руската кола „Чайка". Това е американският „Packard", който е почти едно към едно изкопиран, за да ее получи „Чайка"-та.
Открива ли блогът топлата вода? Добре, че Юлиан Попов ее измъкна в последния момент, като каза, че блоговете нищо не са променили. Иначе исках да го контрирам много сериозно. Блогът не открива топлата вода. Значи, технологично в блога няма нищо ново. Това са технологии, познати от шест-седем години в България. По белия свят от много повече. Единствената иновация, която представлява блогът, това е форматът - чисто медийният формат на присъствие в Интернет. Преди блоговете имаше тъй наречените лични сайтове, където всеки можеше да пише, каквото му дойде на ум, но те не бяха толкова унифицирани. Блогът, всъщност, представлява една такава мека еволюция на различни видове технологични решения, благодарение на която в крайна
сметка се стигна до едно решение, което е достатъчно лесно и добро за използване.
Какви са предимствата на блог формата? За мен най-голямото предимство е свободата да ее изразиш свободно. Не да чакаш някой от телевизора да ти каже твоите мисли, както ние със Стойчо чакахме няколко месеца някой да каже от телевизора това, което ние си мислим. Й тъй като не го чухме от никой, най-накрая решихме да го напишем и да видим дали ще има някакъв резултат. Включително да го напишем политически некоректно, знаете я тази болест на демокрацията - политическата коректност, която все повече ни ограничава изразните средства. Тоест, ние ее опитваме да говорим за нещата е истинските им имена. А това все повече става невъзможно поради някакви причини. В крайна сметка една от малкото медии, където можем да наричаме нещата с истинските им имена и да носим, естествено, отговорността за това - това е блогът. Така лекотата да изразиш себе си говори вече и за технологичните решения.
Всъщност, основното предимство на блога е неговата висока технологичност, която прави нещата лесни. Включително за хора, които се занимават с писмено слово, без да е задължително да разбират от компютри. Достъпност, тоест, човек го слага в Интернет, а след това, с помощта на търсачки и блог агрегатори, и разни други такива технологични средства, неговото мнение може да бъде прочетено отново, да се получи дискусия ит.н., тоест, завинаги остава там.
Освен това става дума за мнения в реално време. В сравнение с останалите медии, блоговете изключително бързо могат да реагират на някакви събития или явления в реалния живот. Тоест, те изпреварват, естествено, печатните медии, но могат да изпреварят дори телевизията и радиото.
Нещо много ценно е и отвореният диалог. Става дума за това, че хора, които в реалния живот никога не биха си разменили дума или буквално физически никога не биха били близо един до друг, реално имат какво да си кажат и да обменят мисли. Ето, например кандидатката за вицепрезидент Юлиана Николова, министър Калфин, Александър Божков - това са хора, за които трябва да си запишете час, ако искате просто така да си пообщувате с тях. И като си запишете час, да се молите да ви приемат и като отидете там, и като обясните, че всъщност искате да си говорите, той или тя няма да ви приемат на сериозно, впечатлението няма да е добро. Така че в това отношение блогът е изключително полезен. Стигам до децентрализацията на блогосферата - става дума за това, че блогът е нещо като, как да се изразя, като една медийна трева, която никне, и ако под някаква форма се появи репресивен апарат или режим, който се опита да спре целия този процес, ще бъде трудна работа. Ще се запушат устите на един-двама блогери, но нещата, общо-взето, са извън контрол, което аз смятам ча изключително ценно. Нали опитите на различни институции, държави и т. н. да контролират Интернет все още не се увенчават с успех? И това е една от причините, според мен, нашето общество да се развива в момента е такива бързи темпове.
Но това има и своите негативи. Например - появяват се едни такива, анонимни блогчета. Има един анти-блог в политическото пространство - „Gotze.net", не знам дали ще стане въпрос за него тази вечер. Аз нямам нищо против една негативна кампания. Но съм против анонимността на негативната кампания. Защото смятам, че е нещо, което вреди по някакъв начин, въпреки че в крайна сметка аз съм само един „атом", един гласоподавател, който може просто да си каже мнението.
Лична медия. Блогът винаги общува едно към едно, тоест, когато четете блог, не е като да сте на митинг и да се палите от реакциите на тълпата, да викате заедно с всички, защото всички други викат, и вие всички гледате заедно един клип. Преживяването е индивидуално и реакцията е индивидуална.
Това е политическото блогване в България. То е незначително. Един бял лист, но от друга страна, е нещо позитивно, защото всеки един от вас, ако желае, може да направи чудеса.
Що се отнася до нашето участие или по-специално до нашия блог, има един такъв въпрос — десни ли сме? Ние принципно се самоопределяме като десни, но с хората, които отсреща се поднасят също като десни, някак си нямаме никаква стиковка. И от тази гледна точка ние не сме десни, защото не гласуваме за тях, но, от друга страна, сме десни, защото изповядваме някаква политическа философия. Няма значение.
Друго мое интересно наблюдение е, че леви блогери няма изобщо. Не знам дали това е свързано с политическата нагласа, или с психологическата, или с културната, или не знам с какво, но просто такива хора не се появиха. Който желае, може да се свърже с мен. Аз смятам да остана тук до края, така че заповядайте...
6 лева струва книжлето. Може би трябва да купя още няколко за роднините...
