Българската политика към Македония

В епохата, когато националните държави (поне в Европа) отмират и се появяват друг тип държави, "пост-модерни", днес в хотел Шератон, зала Сердика, се проведе промоция на книгата "Българската политика към Република Македония". (Текстът на книгата може да се изтегли от тук)

Ходихме двамата с Ворце.

Та значи, ние постепенно губим националната държава като институция и получаваме някаква пост-модерна конструкция (лично мнение), която още не знам как се нарича (предмодерната се нарича царство или феодализъм), така че дефиницията на "българската политика" малко се губи. Може би "Политиката на Република България към...?"

Добре де, това е заяждане на дребно.

Събитието беше много добре посетено, залата беше претъпкана и в началото беше невъзможно да се намери място за сядане, защото закъсняхме и двамата.

Пропуснахме откриването, хванах само последните думи на водещия Марин Миланов — експерт по евроинтеграция, че по произход е от Вардарска Македония (сегашна Р Македония).


Събитието беше на доста високо ниво.

Присъстваха:
Желю Желев, екс-президент на България,
проф. Любомир Иванов — шеф на Атлантическия клуб и Фондация Манфред Вьорнер,
проф. Божидар Димитров — шеф на Националния исторически музей,
Негово Превъзходителство Абдурахман Алити, Посланик на Р Македония в България,
Боби Бобев, бивш посланик в Албания
Петър Атанасов, бивш посланик в Чили
Евгений Еков, посланик в Молдова,
Светлозар Елдъров, Институт по Балканистика, БАН
Зорница Илиева, главен експерт в Народното събрание
Александър Попов, експерт в Министерство на образованието
Евгени Кирилов, евродепутат от БСП
проф. Георги Даскалов, от историческия факултет на СУ
и много други, които в момента не си спомням

Въпреки че събитието беше организирано от Атлантическия клуб и Фондация "Манфред Вьорнер", събитието беше като че ли беше почетено повече от клонящи към лявото политици и интелектуалци, отколкото към дясното. Както и да е, дясното сега не е кой знае какъв фактор, за съжаление.

Книгата, а и дискусията бяха предизвикани от едно противоречие, което се случва напоследък в Европа.

Присъстваха множество утвърдени експерти

Република Македония е на път да влезе в ЕС и в НАТО. Кога ще стане това, още не е ясно. Проблемът се състои в това, че покрай спора между Гърция и Македония, повечето независими политици и наблюдатели застават на страната на Македония и то без да му мислят много (Давид срещу Голиат). И въпреки, че спорът около името буди донякъде симпатии към Македония, аргументацията която се използва - за античната Македония, доживяла до днес, за "автохтонното" македонско население, "поробвано" и "асимилирано" от лошите съседи, включително и от лошите бугари, намира почва в симпатизантите на Македония. И тези симпатии могат да доведат до изключително неприятни последици за България, като например да се наложи да "сдадем" 24 май като празник (тоя пример беше даден)

Книжката която е написана по темата май не е лоша (нямах нерви да я чета - адски скучна е, 10х Чавдаре), и за съжаление е написана на сложен наукообразен език с не много ясни тези. Резултатът е почти обратен на търсената цел — да се напише кратко, ясно и недвусмислено логичната (правилната, печелившата) политика на българската държава към предизвикателствата, които идват от Македония. Е, не е постигнат много добре.

Сега, откъм изказванията.

д-р Желю Желев направи симпатично изказване с историческа стойност, в което за пореден път припомни как точно е била призната Македония от България, Русия и Беларус. Симпатично, защото не беше особено коректен, когато разказваше случки от президентското си житие-битие. Как трябвало да бърза да припомни на Елцин за признаването на Македония, преди Елцин да "върже кънките" на официалната вечеря, как Елцин се държал с външния си министър едва ли не като с непохватен персонален помощник и още други детайли. Стана дума и за разговорите му с Глигоров, които са били доста логични и напълно еднозначни, но в крайна сметка резултатът е бил съвсем друг.

Евгени Кирилов, евродепутат (или депутат от Съвета на Европа?), разказа за дипломатическите инициативи на Македония в Съвета на Европа, които хич не били безопасни и смешни, както ние тук си ги мислим, както и даде съвет, че трябва по-сериозно да се гледа на съда в Страсбург. Както и че българската политика има много мощно оръжие в ръцете си срещу злонамерената пропаганда от Македония — европейските критерии. Разказа и за това, че не може всяко министерство в България да формира собствена политика към Македония, а нещата трябва да са синхронизирани. За пример даде случая с българското оръжие, което вече се възприемало анекдотично в Македония.

Божидар Димитров обърна внимание на унищожените български военни гробища и културни паметници в Македония, за които Македония носи дирекна отговорност пред международните институции.

Посланик Боби Бобев обърна внимание на това, че България не използва институциите си пълноценно, например Института по Балканистика, институтът си съществува, а никой он администрацията на държавата не се сеща да му поръчва проучвания, анализи и справки.

Георги Даскалов се изказа не особено политически коректно, но не помня за какво ставаше дума.

Зорница Илиева май спомена и за албанската опасност. А в това време посланикът на Република Македония — Абдурахман Алити, слушаше ;-)

Посланик Петър Атанасов прокара интересни паралели с Чили, където елитът също не обича много да навлиза в 20-ти и в 21-ви век.

Светлозар Елдъров също беше много енергичен, и не забрави да напомни, че през няколко години изскачат такива "национални" страгегии и той си имал рафтче на библиотеката, където си ги събира. Но за съжаление нито една от тези стратегии не била следвана последователно

Негово Превъзходителство Абдурахман Алити взе думата импровизирано, и на много ясен македонски език обясни накратко позицията на македонското правителство по темата:
— Враждебните акции в Македония към България са само дело на отделни индивиди. Луди имало навсякъде, не само там но и тук
— Няма значение откъде са се появили македонци в Македония, те в момента съществуват там,
— Той лично ще съдейства за създаване на сдружение на българите в Македония,
—.... (не помня)

Последното по-смислено изказване беше на проф. Любомир Иванов. След него изказванията не бяха интересни (проф. Калчев, някакъв човек от "Хелзинкски наблюдател " и т. н.)

Накрая съавторите си направиха обща снимка (не всички присъстваха)

Моите впечатления:

От книгата — вече казах, че ми се иска книгата да беше написана на по-достъпен език и с по-ясни тези. Какво отношение имаме към териториалната цялост, към мултикултурализма, към самоосъзнаващите се като българи и т.н. Така че в момента, само специалист, високоустойчив на скука може да се добере до края на документа, че и да го анализира.
От събитието — малко дълги бяха речите, трябваше да се наблегне на дискусията и отговорите на въпроси на пресата. Жалко, че не видях македонски медии. Странно беше и отсъствието на агенция Фокус.

Снимките може да ги ползвате за каквито искате цели, но цитирайте този блог с URL-а му, моля!

Това, което съм пропуснал или забравил, може би Ворце ще добави.

PS. Абе дали не виждам дългата сянка на президента Г. в това мероприятие. Някак си твърде в неговия стил е, дори и основния документ... Макар че Соломон Паси.... не знам.