Текущи впечатления от текущи въпроси

В последно време леко занемарих участието си в блога, че бачкане – много и не мога да отделя последователен един час, за да мога да се „изОкам“ по некои въпроси. Та затова днес ще пиша по малко за много. Да почнем с

1. Представянето на Алекс и книгата му „Люде, на които не се отваря парашутът“ – мина много добре. Запознах се на живо с Букарски – много приятен и забавен човек, но не прилича на героите си (то и Алеко не прилича на героя си). Подарих един екземпляр от книгата му на наш′те – майка ми, която си харчи пенсията, живеейки лятно време на вилата (на 100 км от София) беше ВЪЗХИТЕНА, баща ми, който прави същото на вилата (харчи си пенсията;-) също беше доволен. Интересно ми беше как различните хора харесват различни разкази от сборника: наистина всички харесват „Фарина“, но за друг харесван разказ всеки споменава различен – на баща ми много му беше харесал разказа за пенсионирането на старшината:-) Очевидно Букарски пише доста реалистично, защото на мен този разказ специално ми мина някак между другото, но за човек, който е минал през тази ситуация, разказът за старшината му казва нещо и вижда в него познати неща.

   Хе-хе, сега се сетих – никой не е споменавал „Алтернативна женска“ ;-) Вероятно никой от читателите не е ходил на платена любов?;-)

2. Бате Бойко предизвика една дискусия между мен и Търновеца и се надявам, че Търновецът е разбрал позицията ми. Ставаше дума за това, че ББ каза, че му липсва инструментът „жителство“, за да може да регулира населението на столицата. Търновецът, според мен, неправилно насочи критиките си, към „медузата“ – анонимния потребител в чата, който зададе въпросът, чийто отговор от страна на ББ беше, че му липсва споменатия инструмент „жителство“. Строго погледнато всеки има право на собствените си предразсъдъци, стига да не предизвиква катастрофи с тях, но един политик няма право на това.

   Всъщност Бате Бойко е на сегашните си политически, медийни и социологични позиции, защото дава опростени отговори на сложни въпроси. Повече от очевидно е, че отговорът „ако мога да забранявам на новодошлите да идват, ще оправя движението, задръстванията и т.н.“ е лесно-смилаем (защото типично за вида Homo sapiens е да не приема различните от него – тема на друг разговор е защо се е получило така). Същият отговор можете да получите и в провинцията, но вече по адрес на софиянци („изкупиха всичко“, „ живеем с проблемите на софиянци“ – последното ми е особено смешно, защото в момента в София живеят май 25% от населението на страната и хората от провинцията трябва да се радват, че научават нещо за бившите си съграждани/съселяни. Всъщност в София нямаме НИТО ЕДНА регионална телевизия или вестник. Но пък имаме регионално радио – Джаз ФМ).

   Както и да е – темата не ми е за софиянци-несофиянци, защото това е адски глупава тема: хората могат да бъдат делени само на принципа „възпитан-невъзпитан“ или „свестен- кофти“

   Темата е за това, че ББ търси лесно смилаеми отговори, вместо да си гледа работата – София не е първия двумилионен град в Европа, така че да търси оправдание в новодошлите, ако не е форма на расизъм, е форма на управленско скудоумие.

   Искате ли да се хванем на бас, че ББ ще подкрепи и гей-парада, ако забележи промяна в мейнстрийм мнението?;-) Или, че ще го осъди, ако усети съответната посока на мейнстрийм мнението?

3. Футбол – това не е най-важната тема на живота ми, но последните два месеца някак я направиха актуална

   Темата за футбола може да я разделим на две части: по света и у нас. Разделянето е необходимо, защото едната част е прекалено срамна...

   Да почнем със света, т.е. с европейското първенство. Виках за всичките комшии, както и за обичайния ми фаворит – Германия. Защо Германия ли? Ами защото всичките сте енетелекуалци и викате за разни Италии и вся остальная сволочь. На мача Германия – Турция се радвах за турците как играят, но трябва да призная, че им пожелавах най-искрено и добронамерено да паднат. Искам да кажа – не бях ЗА Германия, по-скоро исках Турция да падне. За тяхно добро е. Помните ли 1994г? Как се радвахме тогава? А как бихме после Германия през 95-а (май) като маче у дирек? Помните ли как се радвахме и тогава? Какво последва обаче? ... зимата на 96/97... месечната ми заплата ми достигна чутовните 4,25 долара... Изобщо – футболните радости в нереформираните държави водят до:

• забавяне на реформите

• отказ от реформи

• регрес

• мизерия

Докато Германия и да падне и да бие – Меркел ще прави каквото трябва, а не каквото се харесва само. Докато не можем да твърдим същото за Турция или за Русия. Защото самата Русия спешно се нуждае от сериозно поражение, па било то и на футболен терен. След спечелването на Олимпиадата в Сочи, след рязкото поскъпване на петрола и газта, след спечелването на Евровизията – Русия се нуждае от отрезвяване, и то – много сериозно. Защото, ако не спре този запой, който е започнала – такъв гаден махмурлук ще има, че ще се чуди какво я е патило.

Футболът в България – тук ми се ще да цитирам Хайнрих Хайне. Той има едно „пътуване до Париж“ май се казваше. Та една от главите е посветена на германските цензори. Мога да ви я цитирам цялата дословно:

„Германските цензори:

Германските цензори ...................................................................................................

........................................................................................................................................... ...........................................................................................................................................

............................................................................................................................................

............................................................................................................................................

.............................................................................................................................................

................................................................................................... глупаци ........................ .............................................................................................................................................

.............................................................................................................................................

.............................................................................................................................................

..............................................................................................................................................

..............................................................................................................................................

.................................................................................................................................................

...........................................................................................................................“

:-)

Е, все пак да опитам да кажа нещо. Казвам го с пълното съзнание, че половината от вас ще ме заплюят, но ... нали знаете къде ми дреме;-) (откак Буки издаде „Парашута...“ и аз съм станал малко хлевоуст;-)

Та не ми дреме много за реакцията ви, но съм на мнение, че ЦСКА трябва да играе във В-група от новия сезон. И то – независимо от това, дали си плати борчовете или не. Защото страната ни ще има повече и по-добри шансове да се оправи, ако се знае, че даже шампионът може да бъде наказан жестоко за неизпълнение на предварително зададени критерии. Защо спазването на планове и задачи и критерии да бъде само мое (твое, ваше, наше) задължение, а поплювковците от мейнстрийма да не го спазват? По същата причина съм твърдо за спиране на всякакви субсидии и плащания от страна на Европейския съюз

Като утешение за цесекарите мога да заявя: ако ЦСКА играе във В група тази година, аз, който през живота си съм ходил на три мача (на единия бях по служебно задължение – бях преводач на Арарат, когато играеха срещу ЦСКА преди 10-12 години; един път гледах България–Исландия, а първият ми мач в живота беше Левски–Славия, като убийте ме не знам защо този мач се играеше в Панагюрище, братовчед ми (цскар) ме заведе тогава), тържествено обещавам, че ще си купя червено шалче от официалния магазин на ЦСКА и ще ходя да викам за тях, поне на един мач (може да е срещу отбора на Бойко Борисов;-).

Един мач, защото за повече няма да ми е интересно, пък и все пак съм левскарче, а ще вземе да се окаже, че съм бил на повече мачове на ЦСКА, отколкото на Левски.

Идеята ми е следната – ЦСКА трябва да иде във В-група, просто за назидание на Левски и вся остальная сволочь, начело с Гоце: Правилата трябва да се спазват, деца мои.

Ама Хайне е по-добър писател от мене – само с една дума е успял да каже повече отколкото наша милост с цял абзац;-)

4. Моят идеален свят – По принцип много внимавам, когато си пожелавам нещо, затова ще бъда лаконичен: В моя идеален свят сме здрави – физически, душевно и морално

5. Искам да изрязя възхищението си от позицията на Радан за гей-парада – и то не толкова, че позицията му е за или против събитието (по принцип не обичам темите за мъже-жени, хетеро-хомо, и т.н. защото са лични) – но Радан има куража да се обади по тема, за която знае, че може да бъде осмян, освиркан, да загуби гласове (все пак Радан е политик) и т.н.
   Аферим на Радан! Защото ББ ,както и предвидих, ще се прави на ощипана мома, докато не разбере накъде духа „обществения“ вятър.
   И ГосподинИ заслужава адмирации заради същото. Нуждаем се от лидери, които не се страхуват да вървят СРЕЩУ масовото мнение, щом е необходимо (btw аз също се отнасям отрицателно към такова събитие, но май вече казах – всеки от нас има правото на предразсъдъците си, но политиците нямат това право – политиците трябва да могат да се опълчват срещу нашите предразсъдъци)
   

6. Сега се замислих: може би не точно в идеалния, но в реално добрия свят: Радан е министър–председател, а ГосподинИ – лидер на опозицията, Комитата е президент, а аз съм пазач на фар и имам огромна библиотека;-) (пичове, можете да наддавате за постовете – до 100х лв съм честен, после ... се корумпирам;-) Букарски е трети път носител на Нобелова награда и е дошъл да почерпи по бира на фара; всички, споменати в този постинг са дошли и те да пием по бира, а ББ и Гоце мият колите ни на паркинга на фара:-)
   

Алекс забелязан във Франция

Алекс Букарски е забелязан от френско издание. Подробностите тук.

PS. Да, било истина. Списанието било от ранга на Нюзуик и Тайм за франкофонския свят. Разпространявало се по цял свят. Направо не мога да повярвам!

Добри хора са качили участието ни с Алекс при Нед

Нали познавате характера на предаването. Ако вулгарностите и простотиите не са ви по вкуса, НЕ КЛИКАЙТЕ НА ТОЗИ ЛИНК! Съвсем сериозно.

Между другото, да се покажа с Найден и Алекс по телевизията ми беше стара мечта, която взе че се изпълни, доста изненадващо.

За по-обръгналите, КЛИК ТУК

Книгата на Алекс вече може да се купи от книжарниците по цялата страна

Книгата "Люде, на които не им се отваря парашутът" може да се купи вече от 5 места онлайн и в 33 книжарници (от вчера и в "Пингвините" и Orange центровете) в цялата страна. Тук има подробности.

По Интернет книгата се предлага в следните сайтове:
"Словото"
"Българска книга"
"Книготека"
"Български книжици"
"Пингвините"

Ексклузивно! Показвам се по телевизията.

Нямам по-ясна снимка

Тази вечер (18 юни 2008 г.), от 22,00 в Нешоуто на Нед по GTV ще бъде излъчено гостуването на Алекс Букарски при Найден, а на диванчето ще седя и аз, за да помагам с непознати думички и с подробности.

Много моля, хора които се скандализират от неприличен език, да не гледат. Хора, които смятат че обсъждането на сексуалния и автосексуалния живот в ефир е неприлично, също да не гледат. Хора, които смятат, че разглеждането на жените като сексуален обект е неприлично, също могат да бъдат скандализирани.

Очаквам половината реплики да са заглушени с Бип! Бип! Бип!

Снимките минаха много весело, надявам се и предаването да е супер (макар че какво са избрали от час и половина запис за 30 минути предаване, все още не знам).

Споделят се мисли за живота, за жените, за псуването, за литературата, за попфолка, за телевизията, както и се виждат с просто око кратерите в общата култура на водещия ;-)

И чакам отзиви!

22.00 по GTV

Все още търся къде може да се гледа GTV онлайн.. Някой да подскаже!

Нови места, където можете да си купите книгата на Алекс

"Люде, на които не им се отваря парашутът" може да се купи вече и в огромната книжарница КНИГОМАНИЯ на СИЕЛА на последния етаж на мола на Стамболийски и Опълченска, както и в бутичето АРТИШОК, на ул Ивайло 23. По-подробно тук.

На Балканите литературата все още е само продължение на държавата

Убийствено интервю на Алекс в "Дневник"

Ето тук

Пълната версия на интервюто (заедно с пропуснатите въпроси) е публикувана в блога на Петър.

Алекс Букарски в България

За да не превръщам този блог в рекламно-презентационен за Алекс, създадох още един блог където ще публикувам новини около книгата, разказите, интервютата и всичко останало, свързано с Алекс Букарски — младият македонски автор, когото ви представих наскоро.

За тези, които ме питаха за поръчки на книгата онлайн - вчера занесох нови бройки в Онлайн книжарницата, а онлайн може да се поръчва също и от Български книжици.

Засега книгата се продава офлайн в Български книжици.

За тези, които искат да си купят книгата, но и двата горни метода не ги устройват — пишете ми на komitata@gmail.com за да се разберем за индивидуална поръчка/доставка.

Първият ми фен-мейл

Досега не бях получавал писма от фенове, но ето и това се случи. В мейла на Алекс се получи писмо от фен, който има послание и за издателя, не само за писателя:

Слушай пръдльо един, ти за кой се мислиш? Ти шо прайш, пуфкаш пред компютъра по цял ден и си мислиш днес — кой комплекс да си го лекуваш. Да ти кажам искрено, следя те чат-пат ама не редовно и стана некакъв авторитет при мене, почитах те, интересен си. Едно обикновено битолчанче с тежко детство, по-късно асимилирано скопянче с тежки комплекси, ама ай си викам — от прехода е. Може би, ако не беше такъв какъв що си, т.е таков, както тия що ги критикуваш, а с твоят талант щеше да бъдеш писател, ама това ти е битолски селянин.

Не си ходил във фитнес скоро, изглежда, аааа??? И не си шетал с пълни гърди по стъргалото:):) Някои скачат и не им се отваря парашутът, ама ти брат, не можеш да собериш храброст и да скокнеш. Заглавен си у едно време, т.е. в твоето време, кога си събирал комплекси се движиш в безвъздушното пространство. Ако ти е тежко, фани убий се. Или почни да се боцкаш във вената. И още един съвет от мене - два пъти те имам гледано по телевизията.....

Де бе, брат, молим те не излегувай вече, се резилиш!!! резилиш се!!! (Телевизия А1 в "Чуму" ти е върха на кариерата-изглеждаше като комплексирано, разглезено, полно со презрение детище) Туй то, не си ходил във фитнес салон, като малък, ами си пухтял у интернета по цело денонощие, и не те харесват женските, те разбирам аз.

И за край, поздрав до твоят приятел от бг — Комитата, демек. Интересен блог с по-широк спектър (повече на запад от спектъра — т.е. от Македония, бел. моя) за теми. Може да се разгледа или вместо клип с митинг от Кавадарци или от къде и да е от МК.

Ако е толку либерален и широко скроен, както се представя, да обърне повече внимание на СКАТ-тв, "Памет Българска" (начело с фашиста с 5 звезди Божидар Димитров), т.е шо дават на техната телевизия и прането на мозъци с евтин препарат (како нашият Биляна), който остава лекета в главите на най-младата популация в бг, която за разлика от по-старата е по-широко скроена - все пак с изключения (да не прекаляваме сега):) Патриотизъм значи (не търси чуждото, брани го своето - преведено за комитата, не гледай в чуждия двор, оправи си го твоя) И благодарност до него за рекламата на ГРАД КАВАДАРЦИ, заслужава една драпешка (ядене и пиене? не я знам тая дума) по кавадаречки:):). Питах се, от къде КОМИТАТА. (т.е. откъде ми идва прякора - бел. моя)

И ми текна - баба ти сигурно служела у четата на СЕР Яне Сандански на позиция двуцевка:):):) Сигурен съм. ::))

Коментаторът се извинява, ако некой се чувства обиден от коментарот, ама и аз съм обиден от блога, ама "кур ми е — двор ми е" (мак. поговорка), "гъзът — чаршия ми е ".

Почитам ви, вервам в това що го правите и аз се боря за същото кауза ( we are all children of this world) ама без сарказъм и подценяване, и без двуличност и цинизъм, защото когато ви читам, серка ме хваща от вас. Когато критикуваш, треба първо да почниш от себе да се огледаш. И айде поздрав и успехи у животот, оти пак серка ме фана::)):))::))::))

Fuck the world, I will make my own world.

Оригиналът е в блога на Алекс.

Лига на разказвачите - днес, 28.05.08

Каня всички, които не успяха да си купят книгата на Алекс или искат да се запознаят с него на Лигата на разказвачите, днес от 20.00 часа в Грамофон...

Лига на разказвачите, 28 май 2008 г.

С Алекс Букарски ще ходим на лигата на разказвачите в сряда вечерта в Грамофон (PS - Тази вечер, от 20.00 часа). Ще донесем и книжки. Който не е успял за премиерата, да заповяда.

PS. Не сме част от събитието, и не сме обвързани с организаторите. Просто ще се радваме да се срещнем с хора с интерес към литературата и да поговорим с тях.

Книгата се продава вече и в книжарницата на Български книжици (засега офлайн само на ул. Аксаков 10 - на "Кристал").

Букарски новини

Книгата "Люде, на които не им се отваря парашутът" е вече достъпна и може да се купи онлайн в bgbook.dir.bg
Можете да я поръчате

Двамата с Букарски ще гостуваме тази вечер в re:tv от 20.00 часа. Можете да ни гледате на живо в телевизия re:tv. (може и онлайн, ако не хващате телевизията)

Есе на Алекс излезе във вестник Култура

Аудио запис от представянето на книгата.

Първият отзив за премиерата от Богомил.

АЛЕКС БУКАРСКИ - Люде, на които не им се отваря парашутът.

клик на картинката за по-голямо

Ето, ще се случи и това, най-накрая. Големият македонски автор и мой приятел Алекс Букарски най-накрая издаде книга в България.

Всички, които четат този блог са сърдечно поканени на премиерата.

ОСОБЕНО СЪРДЕЧНО СЪС ЗАПАЗЕНИ МЕСТА НА ПЪРВИТЕ РЕДОВЕ СА ПОКАНЕНИ ХОРАТА, КОИТО ПОМОГНАХА ЗА ИЗДАВАНЕТО И ПРОМОЦИЯТА НА КНИГАТА!!!

Ще ви пейстна от пресрилийза:

"...В най-добрите си моменти прозата на Букарски става толкова бясна и пълнокръвна, че сякаш напира да се измъкне от страницата и да ти фрасне един по носа: «ако съм знаел, че ще стане политик от него, абе не летва бе, абе щях светофара да изкъртя от кръстовището и с него да го утрепя.»"

Това казва българският писател Богдан Русев за македонския писател Алекс Букарски. И двамата са млади и талантливи, но Алекс е по-млад – едва на 24 години. В момента е студент по филология в Скопския университет, но иначе е роден в Битоля.

Ръкописът е издаден в дебютната му книга "Люде, на които не им се отваря парашутът". В Македония тиражът и допечатката към него са изчерпани почти светкавично.

Алекс Букарски е бил гост в най-популярните ток шоута по македонските телевизии — "Чуму", "Върти—сучи", "Яди Бюрек"(няколко пъти), "Имаш слика,гаси тон", заради смелостта си да изповядва радикални възгледи, заради красноречието си и неповторимото си чувство за хумор.

В България “Люде, на които не им се отваря парашутът" се издава от сдружение "Словото". Книгата представлява сборник от разкази с автобиографични елементи, описващи живота в Битоля и Скопие.

Съдържанието на книгата е лицензирано под Криейтив Комънс Признание-Некомерсиално 2.5 България.

Промоцията на книгата ще се проведе в Журналистическия факултет на СУ “Климент Охридски”, зала 13, на 22 май 2008г. (Факултетът е зад ботаническата градина на паметника "Левски")

Някои неща на Алекс, които сигурно ще са ви интересни:

Цитати

Три положителни героя

„...ей, ей... ай чакайте... ей... ай полека... е така... айде почивка малко... сега аз да кажа нещо... значи така... ти, Букарски, си някак учен, ама недоучен. слушай ти сега, шо ке ти каже на тебе Червото, окей!?

не знам какви глупости ви учат там в даскало, но ако си в крак с действителността, би трябвало да схванеш, че вече нема герои бе, бате. нема вече битки, борби, патаклами, рамбовци и революционери.

умреха тия времена, и ако са ти дали там право да дращиш, нема да дращиш за някакви си „положителни герои”, както беше навремето.

ще пишеш за люде, като нас и подобни на нас. мизерници, празнодумци, безнадеждни случаи, сиромаси... ама все пак – хора с голямо сърце... и с мнооого големи топки!!!...”

Люде, на които не им се отваря парашутът

“...имаше и други герои, които редовно се събираха в сайберо. второстепенни.

предимно идваха от кварталите Баир, Генимале...

най-вече бяха трийсетгодишни – с оскъден трудов стаж, с язви, с непечеливши тото-фишове, с провалени съдби.

бакшиши, келнери.

преди да изпият на екс чашата с ризлинг, презрително говореха – „що друго можи да се работи во той посран град“

от време на време се появяваше пиян или дрогиран – кой го знае – Златко Морисъна, някогашен рокендрол цар на околността, фронтмен на пънк-рок бенда „Кактус“. през последните две-три години свиреше чалги по кръчмите и народно по сватби, рождени дни и кръщевки.

неговото „соло“, многократно отекваше в сайберо:

„със себе си всякога си нося огледалце. насред некоя песничка от Саша Матич го вадя и се оглеждам в него. питам се – Злате, ти ли си това, бе братко...? не бе, не съм аз. идея си немам кой е човеко, това трябва да е некой друг!...“

Разкази:

Ефектът от разказите
Посветено на Бюреко
Уикенд на глада (има го в книгата)

Сатира:
Потеклото на Тата Ашаците(на македонски)

Публицистика:
Уроци по патриотизъм, национализъм, любов към родината и дъвчене на дъвка
Алекс Букарски: ЕВРОПА НАД ВСИЧКО
Есе за насилието

Уроци по патриотизъм, национализъм, любов към родината и дъвчене на дъвка

Още едно от великолепните есета на Алекс Букарски, този път за национализма:

Пролетариатът (хората без капитал и земя) наистина нямат какво да защитават — това наистина някой трябва да им го каже.

Потенциалната пета колона е пролетариатът във всяка страна, която ще бъде нападната или е пред поражение.

Само собствениците на земя, фабрикантите, бизнесмените могат реално да загубят при разпад на държавата.

Същият този пролетериат съвсем до неотдавна го караха да обича бившата държава, в стила „всичко е ваше, фабриките са ваши, работните места са ви осигурени и вечни“, което след това, разбира се, се оказа голяма опашата лъжа — сега просто не мога да повярвам как в националната държава са уверени, че като принадлежат към определена нация, като македонската, смятат, че едновременно притежават нещо, че са стопани, управляваща класа и т. н.

Нямат нищо.

Техните деца не заслужават да бъдат тъпкани с патриотични илюзии и фантазми.

Мисля си, като родители, какъв срам, че не са в състояние да осигурят добро образование и добри възможности на децата си, а ги карат да излизат да протестират, да хвърлят камъни, да ядат бой с палки — това е доста нехуманно от страна на родителите.

***

Нито в училище, нито навън, никъде, не получих нещо защото ми е дошъл реда, нито пък получавах и това, което ми се полага — никога никой не дойде, не ме потупа по рамото и не ми рече — ето, ти тъй като си македонец, полага ти се това и това.

А виждах, че всички други националности се уреждат някаква национална линия — и получават облаги по тоя начин, макар че не винаги и не за всички.

Аз се фрустрирах, както и цялото мое поколение.

Някои от нас решиха, че трябва екстремно да се обърнат към тая твърда национална идентичност, за да накарат всички други националности (ако трябва и със сила!) да ги уважават, без разбира се да си отговорят първо на въпроса — Защо най-напред себе си и членовете на своя род взаимно не се почитаме?

Обратното на това, аз първо реших нищо да не получа, заради това че принадлежа някъде — независимо дали става дума за пол, род, нация, град, ами да се преборя сам и то изключително чрез собствената си реализация на дело.

***

На мен ми е съвсем ясно, че за националисти предимно се смятат хора, които са забогатели, материално са уредили себе си и семействата си, хора които са на важни обществени позиции (и като по правило не са достатъчно квалифицирани или компетентни да ги заемат) и които панически се страхуват от всяка обществена промяна.

Свободно могат да залъгват поданиците си, работниците си, на които едва-едва плащат, използват и експлоатират и никой не им пречи да го правят.

Но мен не могат да ме излъжат.

И по-добре нека не си въртят горещите глави с гладни стомаси към нас „изродите“, тъй като ако толкова много я обичат тази страна, ако толкова много се грижат за своите позиции, нека дадат хляб на тези, които са под тях, най вече на тези, на които им проповядват патриотизма като главна лекция.

Нека им вдигнат заплатата.

Нека им дадат нещо от своето богатство, парченце или резенче поне, това им го препоръчвам като добронамерен съвет, защото кой знае, може и да съберат достатъчно хора, които да подкрепят обществения ред.

***

Това че съм критичен към моето обкръжение, и най-вече към политиката на моята държава (чети правителство) на никого, абсолютно на никого, не му дава право, колкото и самият той да е голям и твърд патриот, да ме „изселва“ или да ми отнеме правото да бъда като него и всички останали, еднакво почитан гражданин на тази страна.

***

Абсурдността днес да бъдеш патриот — В едно градче с 8000 жители в югозападна Македония тези дни чух по телевизията че няма съответната (ама, въобще няма!) оборудвана линейка и че някакъв пациент, който получил сърдечен удар, тъкмо заради това умрял по пътя към болницата в съседния по-голям град.

Колко хора от това градче биха облекли униформи в случай на война? Може би 2000.
Колко от тези хора биха отишли на национален протест?

Може би 5000.

А колко от тях биха събрали пари за нова линейка, или колко някой по-богат съгражданин великодушно би дарил, за да се купи нова?

Отговор, изглежда, не е необходим.

***
Кога започва да ти избледнява патриотичното чувство?

Когато схванеш, че има незаслужено привилегировани граждани в тази страна, които дори най-обикновен данък не плащат.

А кога ще го изгубиш напълно?

Когато схванеш, че ти не принадлежиш към кастата им и че нямаш никакви потенциални шансове да се наредиш между тях.

***

Погледнете днес младите националисти към какво призовават — „Вместо да седите по кафенетата, кръчмите, излезте на протест...“ — с ръка на сърцето, кръчмарската култура не ми е привлекателна, но хедонизмът или безделието е във всеки случай по-добра опция, отколкото деструктивния национализъм.

Все пак, национализмът остава невероятно практично средство за злоупотреба с младите и наивните.

***

Твърде много хаймани чрез евтин национализъм успяха в това общество (което е доказателство за неговата беднота) но, аз ще докажа, че може да се успее с качества, подкрепени с известно количество анти-национализъм.

Разбира се, надпреварата е отворена, и ти можеш да се включиш.

***

Национализмът предимно се изповядва или много млади или много стари.

Младите чрез национализма искат да си придадат важност — че са отговорни, възрастни, високо-съзнателни, а старите чрез национализма се опитват да подпечатат делото на живота си, за да си осигурят почетно място на библиотекарския рафт, озаглавен „значителни национални личности“.

Ако националистическият план успее, всичко е както си трябва — старите си получават рафтовете, а младите ковчезите.

***

Трябва да ви е ясно, обръщам се към сиромашните националисти — богатите националисти, които сега „до дупка“ ще ви подкокоросват, че в случай на провал, няма „храбро да загинат, защитавайки родината“, ами ще гледат как да се спогодят с новата държава, власт или обществен ред, за да си запазят богатството и привилегиите.

Имайте го това наум.

***

Каква е разликата между патриот и националист?

Почти няма разлика, освен че на националиста не са му необходими илюзии.

***

Наблюдавах националистическата хранителна верига през 2001 година, при паленето и плячкосването на дюкяните и имотите на мюсюлманите в Битоля.

Тя се състои от естрадни хипер-патриоти които много обичат родината и безотговорно дават войнствени и непремерени изявления, които подтикват към конфликти, след това от националисти щурмоваци, които тръгват по акции, след което започват удрят, бият и трошат, след това от пиромани и психопати от всякакъв вид, които в хаоса намират самоизразяване и хората с комбитата, които ходят от място на място и си товарят разни апарати и предмети от опожарените къщи.

На края, политиците, които организират всичко това, правят прес-конференция на която разграничават от насилието.

***

Един мой приятел, неотдавна за пръв път посети западно-европейска държава, и то Германия.

Въодушевен ми разказваше как се връщал от там и минал през Австрия, Словения, Хърватско, Сърбия и все повече забелязвал, как от страна на страна, идват все по-лоши и по-мръсни вагони, за да стигне накрая на границата пред Македония и да седне в кочина.
Аз вика, бях свикнал преди това с тази кочина, но възможността да видя истинско европейско купе страшно ми промени мисленето за нея.

Вярвам, че когато 90 процента от младите националисти, когато биха имали възможност да видят тази разлика във вагоните, от държава до държава, и чак до нас, не биха скачали толкова жестоко да защитават политиката на нашата управляваща класа.

***

Какво е това народ, нация? Не съществуват такива обобщени термини.

В народа има друг народ, в другия народ още по-друг и така чак края, когато стигаме до гражданския индивид.

Народът е сбор от индивиди, които понякога заради определена идея или чувство могат да се обединят, но никога достатъчно, за да могат да бъдат наречени народ, а ако вече някога трябва да се нарекат с това име, това е веднъж на 4 години, когато мнозинството гласове на гражданите решават кой да води държавата.

***

Политическият водач на тази нация, почти никога няма да бъде осъден от „народа“ за „предателство на националните интереси“, заради дадено храбро решение от „национален“ характер, но със сигурност същия този „народ“ ще го осъди, ако твърде много почита народната воля.

— източник

Ако ви харесва Алекс, направо го добавете към четците си, да не ме мъчите с тия преводи
повече;-)

Алекс Букарски: ЕВРОПА НАД ВСИЧКО

Представям ви великолепното есе на най-добрия млад македонски автор в момента — Алекс Букарски.
Европа над всичко!
Хайде да бъдем искрени: изборът винаги иска от нас да изберем една опция, изборът пред който сме изправени сега донякъде е такъв!
Няма какво да си играем като национал-комунистите, внуците на АСНОМ * — малко Европа, малко Македония, няма да си играем и като етнофашистите — Само Македония! — без изясняване, без избиране на опция, само заслепено и единодушно в една посока!
По-близки са ми европейските ценности.
Повече ценя европейската курва, която ми дава шанс да спечеля честно пари, отколкото македонската майка, която ме малтретира като мащеха.
Европейската литература, изкуство, музика, срещу македонската!
Повече бих искал да принадлежда на европейската литература, отколкото да бъда на прашните полици с надписа „национална книжовност“.
Не мога да се идентифицирам с националната книжовност.
Когато слушам македонска музика по радиото, сменям честотата. Съществуват изключения.
Такива изключения като „Паркети“, на които им трябваха 20 години активно да се занимават с музика и запис на дузина албуми, за да могат второкласни чиновници от журито на МРТВ (мак. национално радио и телевизия) от тая държава да ги „обявят“ за „нещо свежо“ и да им дадат 4 точки.
Във всекидневието наблюдавам нетолерантност, свойствена за страните управлявани от ислямска теокрация, отхвърляне на каквото и да е изкуство от 20-ти век. Опасно е да употребиш дори и един почти „нихилистичен“ маниер като ДАДАИЗЪМ а камо ли да се бъзикаш за собствена сметка с „националните“ митове. Това се възприема като нарушаване на най-голямо табу.
Животът е непоносимо сив тук, единствено ме грее надеждата да остана и да дам всичко от себе си, в борбата на новото поколение да донесем гражданските промени, които са необходими това място да стане по-добро, по-поносимо място за живеене.
Освен необработена националистична церемониалност, реторика, помпа, културата ни е празна и провинциална.
Писателите, които Европа не ги припозна през изминалите десетлетия, ги уважи антиевропейското правителство на премиера Груевски.
Онези от правителствената комисия възкресиха и утвърдиха същите писатели като ценности, с което още веднъж се разкри „двуличността“ на нашия политически елит — който по „пътя към Европа“ на никаква цена няма да се откаже от ценностите на апокрифите на напомпаните писарушки.
Говоря за ситуацията на полето на книжовноста, тъй като най-добре ми е позната — в нея нема нито едно списание, няма поколение писатели, които ще наследят белокосите тарикати от ДПМ (Съюза на писателите).
Не е трудно да се предположи, че и в останалите области на културата — освен в театъра, който произвежда млади кадри, институционалното ниво е нула.
Затова, когато „защитават“ Македония и нейното име, защитават турския вилает, сръбската бановина, югославската република, но и държавата, която никога не успя да стане държава.
Това не е малодушност ами факти: промяна на името, (за пръв път) на знамето на накрая на Устава (Конституцията), без никаква по-сериозна и по-голяма „националистическа“ съпротива.
Независимо че сега най-различни професори, новинари, интелектуалци, хора на изкуството, всичките продукт на епохата на прехода, „скачат“ да защитят името — всички те имат някакъв кяр от това, един няма от тях, който би се жертвал например, както изисква всеки патриотизъм, просто от всичко това може само да припечелят или да изкажат още една поддържка на хилавия РЕД!
Малко по-малко от 20 години плурализъм + 40 преди това бяха достатъчни, за да се изгради поне някаква национална култура.
Всичко, което имаме, са изключения — индивиди, които са били угнетявани и възпрепятствани както от системата, така и от средата в своето художествено/интелектуално самоизразяване.
Още отпреди години най-неспособните се „селектират“ и това е еден пламък, който поддържа посредствеността и властта толкова твърдо, колкото никъде на друго място.
Националната идентичност — концепцията „нация — държава“, отдавна е остаряла и аз стоя гордо срещу всички вас — патриоти от всякакъв калибър.
Противопоставям ви се и не се съгласявам с вашата концепция за „чиста Македония“, за „национална Македония“ за „Македония“ в