Три франкофонски филма...

"Не казвай на никого"
(Ne le dis a personne)

Психологически трилър, който се точи малко мудно и затова не е нито много трилър, нито много психологически. Става за гледане веднъж. Убиват жената на детски лекар и осем години той не може да забрави какво се е случило. Отделно полицията и до ден днешен смята, че той е убиецът. Внезапно той получава имейл, който променя живота му.



Трейлърът е доста по-добър от филма ;-)
Торент (Вътре и субтитри на английски)

"Без дъх"
(À bout de souffle)

Филм за несъвместимостта на любовта и криминалния свят. За мъжкото и женското начало. И защо жените харесват бандити. Но не се заблуждавайте много - филмът е "антиромантичен". Младият Жан Пол Белмондо (ама съвсем млад) играе безскрупулен бандит-женкар който си намира майстора. Във филма има няколко изключителни кадъра, като например момента, в който Белмондо заобикаля гишето в туристическата фирма. Определено заслужава място някъде в личната колекция.



Тогава не са можели да правят трейлъри и затова са правили филми ;-)
Торент (субтитри на английски има в торента)

"Исус от Монреал"
(Jesus de Montreal)

Група млади актьори правят пиеса за последните дни на Иисус Христос. Проблемът е, че в момента в който се опитват да бъдат верни на образа и ученето на Христос, влизат в тежък конфликт с обществото, което е построило грамадни християнски храмове и уж живее по същите правила. Филм за мисията на твореца, за смисъла на творчеството, за смисъла на живота. Филм за това докъде може да те доведе верността към себе си и докъде компромисът. Е, има разни интелектуални забежки характерни за епохата, но предизвикват само усмивка ;-) Трябва да се гледа.

Трейлър

Торент
Субтитри
(ако субтитрите ви се разминават по време с филма и не можете да се справите, аз имам вариант, който криво-ляво пригодих за този филм)

Колкото по-добри стават трейлърите, толкова по-зле филмите ;-)

Мигач и още нещо... (цици и мастика)

Говори се доста за две ТВ реклами на мастика - Пещерска и другата с мигача (сори, ама не запомних марката).

Предишните реклами на Пещерска мастика доста ми харесваха - леко просташки, леко еротични, силно летни - едва ли някой очаква пиещите мастика да са интелектуалци. Допълнителен бонус - едно от местата, където да оплакнеш очичките.

И тази година рекламата ми хареса, но ме хвърли в дълбок размисъл - рекламата е ОК, но защо са избрали толкова вулгарни жени, като че ли събирани покрай някоя магистрала. Мои познати разсеяха мъглата, като казаха че това били известни фолк певици, а от това материалче дори може да се разбере кои са.

Налегнаха ме следните размисли - Първо, кой си прави реклама с това клипче, певиците или мастиката - според мен певиците, те за разлика от мастиката поне за мен са непознатия елемент. Като човек с черен кратер вместо обща поп-фолк култура, определено смятам, че и втория клип прави повече реклама на певицата, отколкото на мастиката (и доказателството е, че запомних повече циците на певицата и марката на ремонтираната кола, отколкото марката на мастиката.) Но това е бял кахър - какво ли значи някакъв случаен консуматор на мастика в сравнение с голямата маса мастиколюбители, които очевидно не биха могли да консумират кристалното питие в друга обстановка, освен сред виещи до дупка тонколони с ориенталски тембър. Интересно, че и моите приятели, които след третата ракия реват до посиняване чалгици, също не можаха да се сетят за имената на певиците. Значи, наистина рекламата е на певиците, но платена от производителите на мастика ?? ... ай, наздраве!

Пусни си парчето преди да продължиш да четеш ;-)

Вторият размисъл, който ме налегна, е по-сериозен. Чалгицата (поп-фолкът) изглежда никога няма да си отиде от България и винаги ще ми създава дискомфорт. Ако някой от нас двамата ще трябва да си замине поради несходство в характерите, това сигурно ще съм аз. Аз ще умра някой ден, а чалгица ще се слуша сигурно и в следващите няколко столетия...

И какво е чалга? - Тя, очевидно, не е в произхода на музиката и ритмите. Khaled, Rang de Basanti или Cornershop са от същата кръвна група, но не са чалгица. 100% съм чувал песен на Khaled на български, изпълнявана от дългокоса и дългобедра чалгаджийка. Проблемът очевидно не е в мелодията. Не е и в ритъма. Може би е в текста? Не, не е и в текста (Boney M имат по-елементарни текстове, а Горан Брегович дори има само имитация на текстове) Тогава?

Чалгицата, се натрапва изводът, е в крайния продукт - в немощната (некадърната) комбинация на текст, музика и визия (Това че клиповете им били станали професионални, не значи че продуктът си струва). Чалгицата е в наблягането на опаковката, на фалшивото злато, която не струва почти нищо. Но се продава, и още как... Значи, щом стоката не струва, проблемът е в критериите на купувача. А именно, че КРИТЕРИИТЕ му СА НИСКИ. И че купувачът-българин в момента очевидно има повече пари, отколкото може разумно да харчи, та с такъв евтин трик, като чалгицата, могат да му прибират трудно спечелените парички като стой, та гледай. Като колумбов индианец, разменящ чисто злато за лъскави дрънкулки.

Но водата е още по-дълбока. Ако българинът е съгласен да унищожи/подари всякакъв вид свой капитал срещу отражение в стъклено мънисто, то той ще има по-малко, което да инвестира в бъдещето си.

Като се огледаш, ниските критерии (чалгата) владеят във всички области на живота. Чалга политици и чиновници (некадърни и корумпирани) ни управляват, защото КРИТЕРИИТЕ са ни ниски и сме готови да гласуваме за някого просто ЗАЩОТО НИ КЕФИ, а не защото вярваме, че така си управляваме съдбата. Ядеме боклуци, защото критериите са ни ниски, зариваме се в боклуци, защото критериите са ни ниски. Стоиме с часове в задръствания, ходиме по кални и разнебитени тротоари, боледуваме, нямаме деца, самоубиваме се с вредни навици, разбиваме си колите в дупки, защото нямаме критерии.

А чалгицата като естетическо преживяване помага да закрепне това мислене у нас и да се възпроизвежда неусетно в новите поколения (които са много по-големи любители на поп-фолка от нас, дъртаците). Идва ново поколение, и ако културата му е бедна, може ли животът ти му е богат?. А и най-малките не са в безопасност, не са пощадени - и те си имат чалгица - фалшиво пеещите, разпадащи се от еднократна употреба калпави китайски играчки и детските предавания по БНТ. Те отсега свикват с мисълта, че всичко, което ги обгражда, е боклук, че средата им заслужава отношение като боклук, че трябва да желаят да консумират боклуци и ще израснат като още по-фанатични фенове на чалгицата и от сегашите им батковци и каки.

А какво конкретно да очакваме от чалгицата (от постепенната загуба на критерий за добро и лошо, за качествено и некачествено), освен разкапването на духа, за нас в България - при нас мостовете и самолетите ще падат по-често, катастрофите ще са по-кървави, сградите ще се рушат по-лесно, градинките ще са ни по-малки и по-мръсни, ще се задъхваме в тесни стаички в бетонни кошери, ще ни удря по-често ток, ще ни изнудват по пренаселени плажове, и ще ни мачкат безмилостно в съда, и ще умираме повече от лекарски грешки и хранителни и алкохолни отравяния...

И ВСИЧКО ТОВА, ЗАЩОТО СЕ ЗАДОВОЛЯВАМЕ С МАЛКО И НЕКАЧЕСТВЕНО.

И има нещо символично в еволюцията на старият филмов рокер Павката, който във филма си падаше по лирични балади и с най-голямо нежелание изпълняваше кръчмарски репертоар (за което си изяде и боя пак там, на морето), а сега с напредване на годинките е отворил собствен сервиз и забогатял, но и не е забравил да направи компромис с музикалния си вкус в името на силикона и мастиката. Символ на деградацията.

Наздраве!

PS. Намерих ги



Емилия и Галена. Но коя коя е, не знам...

Другия клип така и не го открих. На търсене "Попандов" и "мастика" нищо не излиза. А кифлата била Преслава, но и с нея не намирам...

Не сме сами, Mes Aïeux - Dégénération

В ерата на глобализацията малките култури (и българската) май се отказаха да общуват с други култури освен с глобалната холивудско-англоезична. А всъщност - проблемите ни толкова си приличат, че направо е шокиращо. Представям ви страхотната песен на едни франсета, които открих наскоро - Mes Aïeux, а песента е Dégénération. Отдолу съм направил превод за неразбиращите френски или английски (има субтитри).

Твоят пра-прадядо разчисти земята,
твоят прадядо я обработваше,
а твоят дядо направи пари от нея.
А татко ти като стана държавен чиновник я продаде.

И сега, какво ще правиш млади мой приятелю,
в твоята твърде скъпа и хладна през зимата гарсониера,
понякога те обзема смътно желание да имаш нещо свое
и сънуваш нощем.....че имаш своето малко парче земя..

Твоята пра-прабаба е имала 14 деца,
твоята пра-баба - и тя почти толкова,
твоята баба смяташе, че три са и напълно достатъчни.
А за майка ти ти беше само една случайна грешка

Моя малка приятелко, ти сменяш партньорите през цялото време,
когато имаш проблеми ги решаваш с аборти,
но понякога сутрин се събуждаш обляна в сълзи
защото си сънувала голяма маса, обградена от много деца

Твоят пра-прадядо преживя голяма мизерия,
твоят прадядо спестяваше всяка стотинка,
твоят дядо стана милионер.
Твоят баща го наследи, и всичко вложи в пенсионното осигуряване

А ти, младежо, дължиш и задника си на министерството
дори и заем не можеш да вземеш
мислиш си как да ограбиш касиера и четеш книги,
проповядващи скромен живот

Твоите пра-пра- баба и дядо знаеха как да се веселят,
твоите пра- баба и дядо танцуваха суинг до полунощ,
твоите баба и дядо завариха и рокендрола.
А майка ти и баща ти се запознаха в дискотека.

А ти, мой приятелю, какво ще правиш тази вечер
спри телевизора, и излез някъде навън.
слава богу, някои неща в живота никога няма да се променят
облечи си най-хубавите дрехи... защото отиваме на танци. 

Културен живот: Промоции на книги

За пръв път наблюдавам книжен панаир с толкова интензивна промоционална програма и толкова много интересни заглавия.

Панаирът се намира на последния етаж на НДК а по долните етажи е традиционния коледен базар. Не забелязах разлика в посетеността - тълпи и тук и там. Днес, понеже е почивен ден, направо не можах да се разходя спокойно между щандовете, тълпите като поток ме влачеха насам-натам, което си е позитивно, защото явно хората четат, като има нещо за четене на пазара.

Присъствах на две промоции на книги:

Силвия Томова, "Добър ден, Р"

Със Силвия се знаем от доста години и ми е интересно да проследявам амбициите и да пише. Първата и книга "Историята на една кожа" (дано цитирам правилно, че иначе Силвия ще ме удуши ако сбъркам), беше приятна, емоционална и интровертна, и най-вече с младежки дух.

Силвия, засипана от цветя - като учителка на 15 септември ;-)

Втората книга "Добър ден, Р" (не съм я прочел цялата, така че си оставям вратичка да допълня впечатленията си в бъдеще) също е емоционална и с типичния за Силвия ритъм (направо като техно), но забелязвам много приятна зрялост и еманципиран талант, и добри наблюдения на действителността (реализмът не е силната страна на книгата, обаче). Странното е, че забелязвам родство с централноевропейската литература като теми и като образи (не знам дали е съзнателно търсено), и което също е доста любопитно да се види в България - изтънчената чувствителност на централноевропейските интелектуалци, която нито е народняшка, нито патриотична а над-национална или поне градска.



Градската литература в България също не е голямата ни гордост, така че книгата заслужава поглед и от тази страна. Абе купете си я. Силвия е готин и мислещ човек, ако я насърчим, сигурен съм, че с всяка следваща книга ще става все по-интересна.

Божидар Димитров, "Войните за национално обединение на България."

Когато си купих "Войните за национално обединение" вчера, получих и персонална покана за промоцията на книгата. Сигурно нямаше да отида, ако не бяха следните причини:

- Бях обещал на Алекс да му купя Мишел Уелбек от панаира;
- Обичам да взимам книги с автограф;
- Исках да му задам два-три въпроса.;

Божидар Димитров, Иван и Андрей с черни дрехи на бял фон в контражур. И Господ трудно би направил добра снимка в такава ситуация.

Закъснях една-две минути заради адското движение (13 часа, събота, алоо, какво се случва с нашия град?!), изчаках огромна опашка за билети за вход на панаира (обнадеждаващо!) и
влетях в залата. Водещи бяха Иван и Андрей от Сблъсък (явно много ги кльопат, защото това е четвъртото събитие в рамките на месец, където ги виждам като водещи!). И двамата се оказаха ангажирани с националния въпрос (браво!). Времето за промоцията не стигна за нищо - което е симптом, че темата е твърде пренебрегвана. Едва ли можахме дори един процент от проблематиката на книгата да засегнем.

За мое учудване залата не беше препълнена.
Може би рекламата не е била особено добра.

Все пак, успях да задам следните въпроси на Божидар Димитров:

1. Какво мисли за Македонско-албанската война от 2001ва година - Отговорът му в най-общ смисъл беше, че македонците са загубили войната.

2. Янко Илковски от Яди Бюрек канил ли го е за събеседник в предаването. - Каза, че не е получавал никаква покана, но много би се радвал да се яви по някоя от македонските телевизии. Янко бе, нали каза че ще го каниш? Забравил си, нали? ;-)



Знам, че не на всички допадат опростения език и тезите, които поднася Божидар Димитров, но за първоначално запознаване с темата, книгата е доста добра. Това, което ме привлече именно мен да дам 20 лева за нея, беше че книгата е буквално натъпкана със снимки, карти и репродукции с отлично качество, които са истинска наслада за очите. Ако искате да имате у дома популярна книга, посветена на българската военна история от последните 100-120 години, вземете си я.

От книгата - битките при Червената Стена, Битоля, Македония

Културен живот: Стани културен човек - посети панаира на книгата!

Тия дни в НДК има коледен панаир на книгата. Събитието е доста интересно, за мен е дори по-интересно от пролетния панаир (който беше гаден).

Какво си купих аз:"Ако можеха мъжете да говорят" - психология
"Убийството на Методи Шаторов" - история
"Гийом Аполинер - 11 000 камшика" - няма да ви кажа
"Защо сме различни" - социология
"Под знака на НРБ" - история (май), за насилието над културата в НРБ
"Добър ден, Р." - разкази от Силвия Томова. Промоцията беше интересна.
"Куентин Тарантино" - биография, интервюта, статии
"Марлон Брандо"
"Войните на България за национално обединение" - Божидар Димитров. Книгата е с отличен печат и богато илюстрирана с карти, снимки и репродукции.
"Македонски дневник" - спомени на отец Търпо Поповски
"Лягай долу, звяр" на Иржи Кратохвил
"ВМОРО през погледа на нейните основатели" - Мемоари на Дамян Груев, Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Антон Димитров, Петър Попарсов

Панаирът, както обясних става. Има вход от един лев (за учащи се и пенсионери май има намаление). Издателствата са се напънали за Коледа и имаше повече неща отколкото бях готов да закупя ;-)

Стани културен човек, посети панаира! Книгите се продават с намаление 10-20% а на места и по няколко за 5-10 лева. Всеки ден има представяния на нови книги. Аз бях на представянето на "Добър ден, Р" - интригуваща книжка на моята приятелка Силвия Томова. Браво Силвия, ставаш все по-добра!