Гениална пародия, която ни посочва духовните извори на чалгицата.
Неделя, Ноември 18, 2007
Видеоклип, в който се пее за любов
Публикуван от
komitata
в
1:02 PM
0
коментара
Връзки към тази публикация
Неделя, Ноември 26, 2006
Ежедневие: Борат срещу народа
В събота вечерта гледах "Борат". Смях се със сълзи.
(Който не е гледал още "Борат", направете си услуга, идете да го гледате преди да четете нататък. Не, сериозно, който не го е гледал, първо да го гледа а после да продължава да чете. Добре, тук ли сте още? Предупредени сте. Дреме ми.)
Тъкмо като някой се затръшка за гибелта на западната цивилизация, се пръква някое златно пиле, което го опровергава тотално. Златното пиле тоя път е Саша Барон Коен - английски комик, който познавате например от клипа на Мадона - Music (The real Big Ben!)
Саша Барон Коен играе (именно - играе, а не е) литературния герой - журналиста от Казахстан, Борат Сагдиев. Той не си сменя характера, както твърдят някои неграмотници, а само героя, когото играе. Колкото е истински Борат Сагдиев, толкова е истински и неговата версия на Казахстан (спомни си Албания в "Да разлаем кучетата" или АЕЦ Козлодуй в очите на ЕС).
Саша Коен се ебава със всичко - с антисемитизма и с политическата коректност. С гей обществото и с политическата коректност, с източноевропейците, руския език, Казахстан, Узбекистан, кирилицата и политическата коректност. Борат Сагдиев преекспонира "традиционната" неприязън на изток към евреите и циганите.
Борат Сагдиев е роднина на Бай Ганьо, пренасяйки елементарните си стратегии за оцеляване на Запад. И като бай Ганьо попива далеч не винаги това, което ни се иска да попие от "цивилизацията"
Борат Сагдиев е братовчед (а чисто физически - почти близнак!) на Мимино - ентусиазиран мачо с нежно сърце, който пада в първия срещнат капан на илюзията на секс символите.
Борат Сагдиев е приятел с АЛФ, който смело експериментира с търговските, обществените и медийните механизми на западното общество.
Борат Сагдиев има същите вкусове като Махир Ча(г)ръ (Mahir Çağrı)- той харесва секса, пинг-понга и диското.
Саша Коен се ебава дори с иконата на единствения признат на запад интерпретатор на дивия Изток - Емир Кустурица (музиката на Горан Брегович обединява Кустурица и Коен), като все пак ни показва че романтизмът в погледа на Кустурица на Изток не е задължителен (както и не е задължителен и в отношенията България - Македония!).
За мен този малоумен на пръв поглед филм е ръката, която Изтокът отдавна очаква от Запад, разбирането, на което Изтокът се надява още от началото на опитите си да се "цивилизова", но поради собствените си комплекси за малоценност, вероятно няма да я види или ако я види, ще я наплюе.
И за пореден път се видя, че авторитаризмът се отличава с особена липса на чувство за хумор - филмът е забранен в Русия и Казахстан.
А да, и още нещо - сигурен съм че Саша Коен е гледал и Ъндърграунд, и Аризонска мечта и Мимино, а може би е чел дори и Бай Ганьо. И даже ги е разбрал...Тъпото е, че желанието на повечето от нас (източноевропейците, бившите соц. граждани, българите.. добави когото искаш) не искат всъщност да бъдат разбрани, а възприети като нещо по-различно (по-добро например, но в никакъв случай не по-лошо), например като шампиони бегачи на пистата на евроинтеграцията.
Честност му е майката. И към себе си.
Публикуван от
komitata
в
6:48 PM
7
коментара
Връзки към тази публикация
Етикети: Алеко Константинов, Бай Ганьо, Борат, ежедневие, Казахстан, кино, Мимино, Русия, Саша Барон Коен


