АЛЕКС БУКАРСКИ - Люде, на които не им се отваря парашутът.

tag:blogger.com,1999:blog-23287107.post-51174644574580544192008-05-16T14:20:00.010+03:002008-12-09T13:00:33.549+02:00АЛЕКС БУКАРСКИ - Люде, на които не им се отваря парашутът.<div style="text-align: center;"><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://3.bp.blogspot.com/_D7uI8Eono4I/SC1uaNZXSGI/AAAAAAAABRQ/XRX7SXaCXmQ/s1600-h/alex-bukarski-bugarija.jpg"><img style="margin: 0px auto 10px; display: block; text-align: center; cursor: pointer;" src="http://3.bp.blogspot.com/_D7uI8Eono4I/SC1uaNZXSGI/AAAAAAAABRQ/XRX7SXaCXmQ/s400/alex-bukarski-bugarija.jpg" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5200934541234489442" border="0" /></a>клик на картинката за по-голямо <div style="text-align: left;">Ето, ще се случи и това, най-накрая. Големият македонски автор и мой приятел Алекс Букарски най-накрая издаде книга в България. Всички, които четат този блог са сърдечно поканени на премиерата. ОСОБЕНО СЪРДЕЧНО СЪС ЗАПАЗЕНИ МЕСТА НА ПЪРВИТЕ РЕДОВЕ СА ПОКАНЕНИ ХОРАТА, КОИТО ПОМОГНАХА ЗА ИЗДАВАНЕТО И ПРОМОЦИЯТА НА КНИГАТА!!! Ще ви пейстна от пресрилийза: "...В най-добрите си моменти прозата на Букарски става толкова бясна и пълнокръвна, че сякаш напира да се измъкне от страницата и да ти фрасне един по носа: «ако съм знаел, че ще стане политик от него, абе не летва бе, абе щях светофара да изкъртя от кръстовището и с него да го утрепя.»" Това казва българският писател Богдан Русев за македонския писател Алекс Букарски. И двамата са млади и талантливи, но Алекс е по-млад – едва на 24 години. В момента е студент по филология в Скопския университет, но иначе е роден в Битоля. Ръкописът е издаден в дебютната му книга "Люде, на които не им се отваря парашутът". В Македония тиражът и допечатката към него са изчерпани почти светкавично. Алекс Букарски е бил гост в най-популярните ток шоута по македонските телевизии — "Чуму", "Върти—сучи", "Яди Бюрек"(няколко пъти), "Имаш слика,гаси тон", заради смелостта си да изповядва радикални възгледи, заради красноречието си и неповторимото си чувство за хумор. В България “Люде, на които не им се отваря парашутът" се издава от сдружение "Словото". Книгата представлява сборник от разкази с автобиографични елементи, описващи живота в Битоля и Скопие. Съдържанието на книгата е лицензирано под Криейтив Комънс Признание-Некомерсиално 2.5 България. Промоцията на книгата ще се проведе в Журналистическия факултет на СУ “Климент Охридски”, зала 13, на 22 май 2008г. (Факултетът е зад ботаническата градина на паметника "Левски") Някои неща на Алекс, които сигурно ще са ви интересни: Цитати Три положителни героя „...ей, ей... ай чакайте... ей... ай полека... е така... айде почивка малко... сега аз да кажа нещо... значи така... ти, Букарски, си някак учен, ама недоучен. слушай ти сега, шо ке ти каже на тебе Червото, окей!?не знам какви глупости ви учат там в даскало, но ако си в крак с действителността, би трябвало да схванеш, че вече нема герои бе, бате. нема вече битки, борби, патаклами, рамбовци и революционери. умреха тия времена, и ако са ти дали там право да дращиш, нема да дращиш за някакви си „положителни герои”, както беше навремето. ще пишеш за люде, като нас и подобни на нас. мизерници, празнодумци, безнадеждни случаи, сиромаси... ама все пак – хора с голямо сърце... и с мнооого големи топки!!!...” Люде, на които не им се отваря парашутът “...имаше и други герои, които редовно се събираха в сайберо. второстепенни. предимно идваха от кварталите Баир, Генимале... най-вече бяха трийсетгодишни – с оскъден трудов стаж, с язви, с непечеливши тото-фишове, с провалени съдби. бакшиши, келнери. преди да изпият на екс чашата с ризлинг, презрително говореха – „що друго можи да се работи во той посран град“ от време на време се появяваше пиян или дрогиран – кой го знае – Златко Морисъна, някогашен рокендрол цар на околността, фронтмен на пънк-рок бенда „Кактус“. през последните две-три години свиреше чалги по кръчмите и народно по сватби, рождени дни и кръщевки. неговото „соло“, многократно отекваше в сайберо: „със себе си всякога си нося огледалце. насред некоя песничка от Саша Матич го вадя и се оглеждам в него. питам се – Злате, ти ли си това, бе братко...? не бе, не съм аз. идея си немам кой е човеко, това трябва да е некой друг!...“ Разкази: <a href="http://lozarivinari.blogspot.com/2006/06/blog-post_17.html">Ефектът от разказите</a> <a href="http://lozarivinari.blogspot.com/2006/06/blog-post.html">Посветено на Бюреко</a> <a href="http://lozarivinari.blogspot.com/2006/06/blog-post_09.html">Уикенд на глада</a> (има го в книгата) Сатира: <a href="http://bukarski.blog.com.mk/node/155501">Потеклото на Тата Ашаците</a>(на македонски) Публицистика: <a href="http://komitata.blogspot.com/2008/03/blog-post_05.html">Уроци по патриотизъм, национализъм, любов към родината и дъвчене на дъвка</a> <a href="http://komitata.blogspot.com/2008/02/blog-post_26.html">Алекс Букарски: ЕВРОПА НАД ВСИЧКО</a> <a href="http://lozarivinari.blogspot.com/2006/11/blog-post_16.html">Есе за насилието</a> </div></div><div class="blogger-post-footer"><script type="text/javascript"> </script> <script type="text/javascript" src="http://pagead2.googlesyndication.com/pagead/show_ads.js"> </script><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/23287107-5117464457458054419?l=komitata.blogspot.com'/></div>komitatahttp://www.blogger.com/profile/00420788980965453942noreply@blogger.com32