сряда, февруари 28, 2018

Смъртта на Сталин

Признавам си, че направих грешка: мястото, където живея в момента е малко отрязано откъм инфомационни източници или поне на такива, достъпни на един клик разстояние (например не всички български сайтове се отварят от моя интернет доставчик, което се преодолява с VPN, който пък не мога да инсталирам на служебния компютър, а само на щайгата, който ползвам като домашен). Във всички случай единият клик става по-сложен. Точно по този повод за филма Смъртта на Сталин научих от руски или рускоезични източници и то ... малко преди да стане ясно, че му отнемат разрешителното за прожектиране в Русия. Барбара Стрейзънд се намесва в цялата ситуация, кръщавайки непоисканата популярност на интернет новините на свое име ;)



А грешката ми беше, че първоначално останах с впечатление, че става дума за сериал от вида на „Ало, ало!“.
„Това съм аз, мосю Льоклер!“ си помислих аз в този момент и реших, че англичаните отново са решили да се подиграят с всичко свято за всеки, по същия начин, по който разказваме само весели и смешни казарамени истории. А какво се крие зад тези весели истории – знаят както войниците в Сливен, Елхово и Нова Загора, както и всички германци, французи и англичани, паднали по бойните полета на Дюнкерк и Ардените. (о, не – няма сравнение между войска в мир и войска по време на война – просто съзнанието ни прави дар, да забрави калта, смрадта и униженията) .
По-късните отзиви започнаха да отвяват версията за сериал, докато схвана че става дума игрален филм. Който все пак се надявах да е комедия.
В крайна сметка ми попадна линк, от който мога да го гледам, без да се налага да ползвам торенти (това тук е невъзможно сложно като операция – в страната все още има магазини за музика на компакт-дискове!) Линка за стрийминга, ще ви го кажа по-долу, а аз просто седнах в квартирата една вечер и го изгледах.

Филмът започва зловещо. 

Започва толкова познато зловещо за човек, израснал в Източна Европа, че наистина не мога да си представя как англичани са могли да разберат ужаса на живота при Сталин, че и по-късно. И не просто са го разбрали, но са го и пресъздали с такива точни е верни подробности, че даже моето хейтърско око успя да забележи не повече от 2 – 3 исторически неверни детайла, които по никакъв начин не влияят върху възприятието на развитото социалистическо общетсво (а според Виктор Суворов – социализъм с човешко лице, даже).
Детайлите са така изпипани, че филмът просто мирише на социaлизъм и сталинова лула. Освен това се вижда шайката, завзела и задържаща властта с насилие върху всичко и всеки, включително и върху собствената си съпруга, любовница и деца. Постоянния страх, че те подслушват, постоянния ужас от невидимата арестантска кола, миризмата на овехтяването, подлостта, двуличието и неверието. А най-отгоре в целия си блясък – борбата на кучетата под килима, физически жестоката борба на отделните кланове на комунистическата мафия – Партията, Органите и Армията. Печели този, който привлече единия съюзник – третият губим, както и любимият ни Лаврентий Павлович Берия.
Неговият разстрел всъщност е единственият исторически детайл, който не съответства на историята: ще видите сами във филма как, но в действиотелност Берия е разстрелян от маршал Батицки, в мазе (във филма не е Батицки, и не е в мазе).
Всичко останало във филма съответства на историческата истина – и стърже, стърже, стърже... Изобщо, акъла не ми го побира, кой реши, че филмът е комедия? Или, може би, ние – живелите през социализма, го възприемаме от стържещата му страна – така както немците не възприемат „Ало, ало!“ като комедия?

Във всеки случай: ФИЛМЪТ Е ВЕЛИКОЛЕПЕН! 

Това беше филмът, който трябваше да бъде произведен в Русия или Източна Европа, но щом англичаните могат да направят такъв филм, то можем вкупом и рязко да спрем да се правим на интересни пред западните си съюзници: те ни познават толкова из дъно, колкото ние самите не смеем да разровим!

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)