Страници

събота, септември 10, 2016

Липсващото плешиво куче

В селски клуб, някъде в провинцията в Източна Европа, в началото на 80–те, се събират Курт Хауенщайн, Мик Джагър и Ян Гилън...

Не става дума за виц. Гледах култовия унгарски рок филм „Плешивото куче“ и от там някак си изскочи това начало :)

На морето размених няколко приказки с В., един от видните български музиканти от по-ново време, и като си говорехме за музика, той сподели: 

– За мен много по-важен филм от „Коса“ е „Плешивото куче“. Жалко, че сега никъде не може да се открие.
– Защо да е по-важен?
– Защото той показва как не трябва да копираме чужди ценности, при положение, че имаме наши. Показва как в Източна Европа е било възможно да правиш нещо... да има друг вариант за развитие на рок-музиката.
– Имаш предвид, че трябва сами да си пишем парчетата, вместо да пеем кавъри?
– Точно това, да. Аз затова сам си пиша парчетата.

Филмът със сигурност е бил прожектиран и в България след излизането му през 1981 г., но никога не съм успявал да попадна на негова прожекция. Познати казаха, че самият филм не е бил забраняван, но е прожектиран само във филмотечното кино Дружба/Одеон и то със специален кино–предговор, в който известен артист въвежда „прилично“ подстригана младежка публика в „страшния“ свят на унгарските хипита (става дума за публиката във филма, а не в салона). Многобройните коментари във Фейсбук пък твърдят, че филмът е вървял по големи екрани навсякъде из страната. Нямам спомени за това. Аз помня, че поне пускаха отвреме навреме песни от филма по радиото.



И, въпреки скромния си достъп до българска аудитория, той се превърна в мигновен хит и при нас.  Имам приятел, който дълги години ми говореше за него.

И песента на „Омега“ (които са гост-звезди в сюжета)  „Момичето с перли в косите“  стана мегахит тук (макар и години по-рано) и мигновено влезе в попкултурата, макар и с доста по-различен текст. Ще се сетите за нея още с първите тактове

Затова и щом се прибрах от морето (крайно нелюбимо действие) реших да го намеря и около три часа след това вече го гледах.

И така – някъде в унгарската провинция, в малко заспало населено място, в местния клуб,  бандата „Колорадо“ се раздава, пеейки хардрок кавър на Johnny B. Goode. Но песента свършва, лампите светват и се вижда, че в салона има само няколко човека, а и те не са възхитени от видяното. 

Нехаресана от публиката, групата намира буса си  с две спукани гуми, докато отстрани в проливния дъжд Алън Гинсбърг (самият той, да) разказва своите виждания за гибелта на Вселената, докато групата се мъчи с гумите. 

Явно е, че съставът преживява криза и героят на Лорант Шустер, който е техен мениджър, има идея как да излязат от нея – да изработят собствен репертоар, чисто унгарски, основан на това, което обикновените унгарци преживяват всекидневно. Намират си и талисман – едно наполовина оплешивяло куче, което измъкват от крематориума. Сменят си и името и то вече е „Плешивото куче“. (В реалния живот групата се казва Hobo Blues Band ).



Трансформацията е дълга и мъчителна, с весели и тъжни моменти, с прескачане отвъд границата на закона и на морала, все в името на Голямата Цел. 

Защо казвам, че Хауенщайн, Джагър и Гилън са се събрали? Заради приликата, която ми се стори че забелязах, съответно с  Лорант Шустер, Ласло Фьолдеш и ... (третият не го познах в титрите, човекът с хармониката). 

Със сигурност е имало защо да бъде забранен, според критериите на комунистическата цензура. Въпреки че тогавашната власт със символиката и функционерите си на практика отсъства пряко от сюжета, той съдържа твърде много андърграунд, твърде много „неприличие“, твърде много секс (за времето си, сега тия сцени са смешни), твърде много „песимизъм“ ( а изкуството по време на социализма може да бъде само „оптимистично“, да припомня :)), твърде много мизерия и (неявна) социална критика, за да бъде пощаден просто така.  Като социалната критика присъства без думи в кадрите на филма, но не и в репликите или музиката. Но в Унгария филмът не е бил забранен, а само албумът към него, който излиза чак през 1993 г.

Дори само потресаващите кадри от кучешкия крематориум, биха били напълно достатъчни цензорите да си отдъхнат, след като са положили съответните подписи.




Филмът може да бъде разглеждан и като учебник по рокендрол и музикална кариера, защото е илюстриран/интерпретиран/коментиран чрез цитати на велики музиканти, и така вкарва чисто унгарския сюжет и филм в контекста на големия свят. 

Да се гледа ли? Да, да, да. Вече горчиво съжалявам, че не съм успял да го гледам още тогава... макар че сега не знам какви са били дори теоретичните ми шансове да попадна на прожекция, преводът да е приличен и аз да стопля за какво става дума във филма. Българската рок музика може би щеше да бъде различна, ако той беше видян от повече хора. Българският бунт през 1989 г. може би щеше да е различен. А може би не.  


6 коментара:

  1. Анонимен5:43 сл.об.

    Завиждам Ви колко сте млад и може би даже не знаете вица за Рабинович, когото попитали дали е имал колебания относно линията на партията, а той отговорил: "Колебал съм се заедно с линията на партията". Казват, че вицът се е появил след ХХ Конгрес на КПСС.
    "Омега" беше култова група навремето. Долу-горе по същото време, когато митничарите чупеха плочите на Битълс. Времето, когато не знаеш дали позволеното днес няма да ти докара неприятности утре. Затова си налягаш парцалите и не говориш за предпочитанията си. Радваш се, че имаш възможността да имаш собствени предпочитания. И си мълчиш, за да не се лишиш от тази възможност.Завиждам Ви, че вероятно Ви е трудно да разберете това. Дай Боже, никога да не го разверете.

    ОтговорИзтриване
  2. Странно, че в София филмът е бил толкова "дефицитен". Аз го гледах в Шумен 2 пъти през 1985-а.
    В Търговищкото кино също се бе появявал поне два пъти.

    ОтговорИзтриване
  3. Странно и приятно усещане е да се събудиш в неделя и докато се наслаждаваш на слънцето и кафето да срещнеш мислите на някой 20 години по-млад от теб, който е успял да почувства същностни преживяния на твоето "тъпо" родителска поколение.И освен това доста грамотно да го предаде, поздравления за което.
    Филмът течеше съвсем безпрепятствено по екраните в София, точна година не помня, но е било преди '84. Не се радваше на успех, нито на особено цензорско внимание и дълго време седя на афиш в кино Левски при полупразна зала. Става дума за липса на по-широк зрителски интерес дори сред музиканти извън рок сферата, извън хипи ленда...
    Около 5 години по-късно, след първия рок-фестивал в лятното кино (през '88 ако не се лъжа) когато мнозина си спомниха за него, филмът пак беше пуснат на екран.
    Присъствие е имал, рецепцията е такава, каквато е могла да бъде при тогавашната културна (не)подготвеност на всички ни -провинциална, наивна, наизустяваща, сляпо копираща. Е, така стигнахме и до '89, какво повече да кажа...

    ОтговорИзтриване
  4. Странно и приятно усещане е да се събудиш в неделя и докато се наслаждаваш на слънцето и кафето да срещнеш мислите на някой 20 години по-млад от теб, който е успял да почувства същностни преживяния на твоето "тъпо" родителска поколение.И освен това доста грамотно да го предаде, поздравления за което.
    Филмът течеше съвсем безпрепятствено по екраните в София, точна година не помня, но е било преди '84. Не се радваше на успех, нито на особено цензорско внимание и дълго време седя на афиш в кино Левски при полупразна зала. Става дума за липса на по-широк зрителски интерес дори сред музиканти извън рок сферата, извън хипи ленда...
    Около 5 години по-късно, след първия рок-фестивал в лятното кино (през '88 ако не се лъжа) когато мнозина си спомниха за него, филмът пак беше пуснат на екран.
    Присъствие е имал, рецепцията е такава, каквато е могла да бъде при тогавашната културна (не)подготвеност на всички ни -провинциална, наивна, наизустяваща, сляпо копираща. Е, така стигнахме и до '89, какво повече да кажа...

    ОтговорИзтриване
  5. Аз съм го гледал, когато излезе, но тогава не го разбрах (мисля, (е сме от едно поколение) - или копието беше много орязано или преводът беше несполучлив, или просто не съм бил дорасъл. Дпомням си, че критиката доста го харесваше, даже Александър Грозев ми е пред очите как го рекламира по "Всяка неделя".

    ОтговорИзтриване
  6. Със сигурност го даваха в кино Левски през 1983 или 1984г

    ОтговорИзтриване