сряда, март 09, 2016

За Републиката!

Ако преди 4–5 години някой би се опитал да ме агитира в републикански ценности, сигурно би получил много сериозен отпор от мен, и то по една очевидна причина – Успехът на държавите и обществата им не се дължат на това дали имат републиканска или монархична форма на управление. В ЕС е пълно с конституционни монархии и при това с доста добър стандарт на живот, здрава икономика и добра защита на гражданските права, а по целия свят е пълно с провалени републики, и фактът, че лидерите им преминават през формална изборна процедура, не ги защитава от това да тънат в мизерия и несигурност, да бъдат узурпирани за десетилетия от „велики“, „големи“, „любими“ лидери, от политико–икономически мафии, от пожизнени президенти и прочее върли „републиканци“. Дори ако направим малка статистика, може да се окаже, че монархиите днес се справят по–добре от републиките в неща като стандарт на живот, сигурност, здравеопазване и т.н. Но това е само хипотеза, която някой път ще проверя и затова повече няма да я обсъждам тук.

На трети март се подписах под „Манифеста за Републиката“, подготвен от четири академични фигури с разнообразна политическа ориентация – Евгений Дайнов, Александър Кьосев, Антоний Тодоров и Огнян Минчев.

Трети март е важна дата в българската история. Всички знаем, че той е датата на подписването на Санстефанския предварителен (тоест „прелиминарен“ както често е наричан) договор между Русия и Турция, с който завършва Освободителната война. На 25 юни 1879г, Временното руско управление предава властта на новоизбрания княз Александър Батенберг и от тогава започва реалното самоуправление на българите и Третата българска държава, която обаче е далеч от идеята на Васил Левски за „Чиста и свята република“. А това е идеалът, с който се изгражда революционната организация на Левски, предизвикала Априлското въстание и в крайна сметка довежда до самата война и до Освобождението.

Мнократно извращавани (между 15 септември 1946г. и 1989г., когато управлението формално е републиканско, но всъщност е тоталитарно) и потъпквани (по време на многобройните преврати в Княжество и Царство България), идеите на републиката доживяват до днес. Трети март е чудесен повод да се направи опит да се посъживи идеалът на Левски от Възраждането в условията на Първата българска република след 1991г.

Какво означава този манифест? Идеята е, че държавата в която живеем, Република България, трябва да заживее с ценностите и принципите, които формално изповядва и които са вписани в Конституцията ѝ, но и в други важни документи. В случая става дума за Република, която символизира интереса и работата на активните граждани за общото благо, а не формата на управление на държавата.

Както е известно още от Аристотел, Републиката е творение на гражданите си, което значи днес българите да са граждани, които да заживеят със самочувствието и увереността на хора, които решават съдбата си, които активно да се стараят по възможно най–добрия начин да уредят съвместния си живот и да се грижат за бъдещето на децата си. Без активни граждани всяка държавност е мъртва.. Идеята е подкрепата на самата идея за гражданство, а не да се даде отново властта в ръцете на отделни граждани.

Защо форматът на документа е такъв? Нямам идея. Предполагам, не случайно са търсени алюзии с Декларацията за Независимостта в САЩ, дала началото на най–успешния демократичен проект в историята на човечеството.



Отдавна имахме нужда от текст, който да обедини европейски мислещите, ангажирани граждани, които се чувстват съпричастни към съдбата на обществото, от което са част. Текст, който да ги обедини позитивно, а не негативно, както беше примерно с оставките на Пеевски и Орешарски, с протестите срещу злоупотребите с природата и с културното наследство. Текст, който да намери общия знаменател на най–разнообразни личности, лидери и групи, някои от които са сериозни политически опоненти, но все пак имат съгласие по няколко фундаментални неща – европейското бъдеще на страната, освобождаването на България от мафията, добро бъдеще на децата на България, възстановяване на справедливостта и на свободното слово, защитата на гражданските права на по–слабите и съгласието по всички тези точки да направят в крайна сметка България по–добро място за живеене.

На церемонията присъстваха множество граждани, участвали в протестите юни 2013-2014г, също така леви политически лица  – Татяна Дончева, Георги Кадиев (към него имам известни резерви, признавам), десни като Радан Кънев и Иво Божков, безспорни граждански фигури като бившият министър Христо Иванов и Кристиян Таков, много хора от „Протестна мрежа“, „Правосъдие за всеки“ и „Да на електронното гласуване“, също и членове на партии, които тепърва ще показват най–доброто от себе си като „Зелените“, „Глас народен“, ДЕОС, новоучредената „14 юни“, фигури от бизнеса и др. (моля за извинение тези, които съм забравил да спомена)

Предполагам, че авторите са се надявали по този начин да преодолеят поне част от замъгляването на пейзажа с ляво–десни приказки от доморасли политтехнолози, да преодолеят винаги тлеещите клюки и междуособици, които съществуват във всяка общност на homo sapiens, и най–накрая предполагам, са очаквали, че чрез манифеста ще се натрупа достатъчно критична маса граждани, които да поискат и да постигнат дългоочакваното очистване на обществото от сенчестите мрежи на ДС и БКП, постепенно прераснали в мрежите на съвременната мафия, наричана за кратко „моделът #Кой“.

Най–вероятно, това очистване ще трябва да се прояви в множество кампании и инициативи, които да му придадат конкретност, като:
– изчистване на медийния пейзаж, така че някой ден той да се определя само от медии с ясни собственици, истински критерии за журналистика и с ясно финансиране;
 – отделянето на мрежите на секретните служби от времето на режима на Тодор Живков от политиката, икономиката и медиите (лустрация). Сложна задача, при положение, че основната маса от членуващите в момента в тези мрежи през 1989г са били на твърде невръстна възраст, за да бъдат вербувани в тях още тогава.
– съдебна реформа, която да постигне повече справедливост в цялото общество.
– решаването на още много други задачи в икономиката, образованието, здравеопазването, обществените поръчки и къде ли още не...

Какви са шансовете на манифеста за успех и какво би бил успехът за него? През 2013г. се появи Харта 2013, която опитваше да даде отговор на въпроса, защо всъщност поискахме оставките на Пеевски и Орешарски и какво всъщност се опитваме да постигнем, освен смяната на няколко лица на върха.

Тогава хартата изглеждаше може би малко наивна и многословна, може би неособено прецизна, но тя свърши много работа като документ за мобилизация и създаде мощен импулс в обществото за извършване на съдебна реформа, която вече е в центъра на дневния ред на обществото.

Затова е и този манифест. За да вкара най–важните въпроси в дневния ред на обществото, без да позволи да бъдат замъглени или отклонени.

За Републиката!

Ако желаете да подкрепите – ето онлайн подписка, ето и Фейсбук групата.

Снимки от обявяването на Манифеста и начало на подписването му:

 Част от публиката

Говори Огнян Минчев

 Публиката в „Перото“ в НДК. 
Множество камери на телевизии и други медии. 


 Татяна Дончева подписва манифеста.

Александър Кьосев говори, Кристиян Таков снима

Ето и видео от самото събитие.



3 коментара:

Анонимен каза...

Някакъв американски социалист и марксист, е казал малко преди падането на берлинската стена, ЧЕ КАПИТАЛИЗМЪТ Е ПОКАЗАЛ ПО-ДОБРИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА СОЦИАЛНО БЛАГОПОЛУЧИЕ. Само, че, автентичен капитализъм и автентичен комунизъм, през 1980те - не е имало. Така сега, автентична монархия има само в саудитска арабия и някои африкански племена. Важното е да има автентична демокрация, а тя е път към социализъм.

Комитата каза...

а?

Анонимен каза...

Република, а не демокрация - имаме. Демокрацията е власт на народът, а републиката е глас на народът, глас за някой от олигархията. .. Фашизмът е антимарксизъм, защищава капитализмът и олигархията, и оправдаващ слабостите на капитализмът със слабости на генетиката и подборът, и оправдаващ кризите на капитализмът със синдикатите и демокрацията. Фашизмът подкрепя капитализмът чрез държавна помощ. Капитализмът е плутокрация с имитация на демокрация, а фашизмът е сваляне на маските. Хитлер: "Правителството няма да защитава интереса на германският народ, чрез икономика, организирана от държавата, а ще подкрепя частното предприемачество" http://www.dokumentalni.com/?p=3139 "Бедни са глупавите" - фраза изричана и от Иван Костов, и която е главната философия на дясното. Ето защо наричат нацизмът и фашизмът, крайно дясно. .. Фашист и фашизъм е изкачващият се по стълбата описана от Христо Смирненски. Това е реакцията и страхът на егоистът в лицето на буржоазията и кандидатите за такава, наплашени и насъскани от капиталистическата върхушка, която пък се защитава от марксизмът. Стълбата описана от Христо Смирненски е РЕПУБЛИКАТА - имитацията на демокрация даваща власт на олигархията и злото. монорхията е същото, но без маски, тя царската и олигархичната власт е от дяволът дадена, в Евангелието Князът на този свят изкушава Христос да приеме царска и олигархична земна власт. Йехова пък се сърди на евреите, че искат цар, и им казва какъв десен гнет ще имат.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)