събота, март 12, 2016

Седма стъпка върху междузвездна мина

Този текст е предназначен само за хора, които:
а) могат да понесат известен скептицизъм и подигравки към вселената на „Междузвездни войни“;
б) гледали са Епизод 7 „Силата се пробужда“ или ако не са го гледали, поне нямат нищо против някой да им издаде нещо от сюжета (понеже отдолу ще разкрия нещичко от сюжета).

Продължавайте на свой собствен риск. 

Вече ви говорих за проклятието на четвърта серия. Какво беше то, припомням – ако на една успешна трилогия се залепи четвърта серия, тя седи точно така, като залепена. Примери колкото искаш - Епизод 1 на „Междузвездни войни“ (макар че с добавянето на 2 и 3 нещата се позакърпиха), „Рамбо 4“, „Шрек 4“ и други подобни творения.

Вече си мисля, че има и проклятие на седма серия. Значи правиш две успешни трилогии и уж си постигнал всичко, което може да се постигне, но нещо недостига. Свикнал си на славата и пресконференциите, искаш мърчъндайза, франчайза и сувенирите да вървят, но къщата иска ремонт, а от „Дисниленд“ ти звънят да ти търсят нови идеи за атракциони.

И ето, с един удар на меча на седмия епизод разсичаш целия гордиев възел на пълзящата криза – имаш нови герои (следователно нови сувенирни фигурки по сергиите), нови кораби, роботи и оръжия (материал за фен–конференциите за още години напред), плюс че „Дисниленд“ ще си намерят нещо за тях си из сцените и декорите.

Остава едно малко възелче – зрителския интерес на тези, които може и да са фенове, но имат все пак някакви претенции към качеството на това, което им пробутваш , но все пак на фона на всичко останало...

Друг проблем с продълженията (сикуълите), които са стигнали до 7–ма серия е това, че въображаемата вселена толкова се е втвърдила, че все по–трудно можеш да покажеш нещо ново, без да бъдеш обвинен в „измяна на духа“ на оригинала и затова иновациите навлизат твърде трудно.  Затова и почти всичко в седмата серия е нещо добре притоплено старо.

Да не сме голословни и да разгледаме конкретния филм.

Действието в „Силата се събужда“ се развива около 30–тина години след голямата победа при Ендор, когато Императорът изгаря като пеперудка в плазмения огън на необезопасената шахта, намираща се в кабинета му, тъй като и в галактиката си имат архитекти за бой.

Вече е само спомен победата на Демокрацията, когато галактическото СДС е взело властта. Междувременно лошите отново са се събрали, намерили са финансиране и се опитват да се върнат със силата на оръжието на власт.

На планетата Джаку живее младата Рей (съвършената Дейзи Ридли). Тя си изкарва прехраната като шофира галактичеки трактор „Беларус“, бере желязо и кърти ценни джвъчки от останките на галактическата флота, изпопадала по повърхността на планетата при отминала битка, които после предава за дребни парички на неясно колко легален пункт за изкупуване на старо желязо. Въпреки лайфстайла си на дъното на социалната стълбица, Рей е в чудесна физическа форма, с добра хигиена и с добре поддържаната коса и кожа.  Неочаквано при нея попада електромеханичното великденско яйце, BB–8 (бебе 8 – момичета, ще го харесате). То е малко, беззащитно и пищи много трогателно, затова Рей го спасява от друг берач на желязо.

 Рей и космическият трактор
Рей и Бебе–8. картинка

Фин (Джон Бойега) пък е един от онези с белите униформи, който изведнъж осъзнава, че работодателят му е Тъмната страна и прави най–балъшкия опит да напусне работа, като избяга с изтребител. С обичайния късмет на новобранците, опитът успява с помощта на По Дамерън (Оскар Айзък), пилот от съпротивата. Двамата тупват обратно на планетата Джаку, която Фин истински ненавижда, но явно му е на късмет.

Там се намират с Рей, с която политически си допадат и подпряни от обстоятелствата потеглят да търсят Люк.

Според обстоятелствата
Старите бунтари от предишните серии са се върнали към привичния си живот, и тъй като са дълбоко неприспособими към скуката на мирното съзидание, постепенно са се маргинализирали.

Чубака и Соло се занимават с контрабанда на чудовища срещу заплащане.

Републиканското правителство, непреживяло коренна съдебна реформа, е толкова некадърно да се справи с организираната престъпност, че в сърцевината на драмата е картата с точното местоположение на междузвездния Иван Костов, тоест на Люк Скайуокър, който отново изглежда като единствения, който може хем да постегне правителството на новата република, хем да пребори лошите и да постигне баланс на Силата. Ако лошите първи го намерят – клъц, а ако го намерят добрите – хлъц.

Намират ли го? Не казвам.

Технологиите напредват дори в галактиката и затова, въпреки че 30 години по–късно лошите имат само частичка от средствата и човешките ресурси на старата империя, някак си успяват да превърнат цяла планета в звезда на смъртта, като запазят климата, флората, фауната и годната за дишане атмосфера (само много не се замисляйте как оцелява животът и атмосферата на планетата докато тя се щура из космоса да разстрелва други планети).


Интересните климатични, електромагнитни, гравитационни, атмосферни и прочее ефекти от стрелбата с новата Звезда на смъртта дори не са загатнати във филма :) картинка

За късмет на „Дисни“, двамата нови протестиращи, които се самоосъзнават като джедаи са полово и расово разнообразни – така вероятността за дела и срамни бойкоти  срещу „Дисни“ намаляват(!), а старият сексист с мръсен език Хан Соло, си отива след опит да влее малко ум и разум в новото поколение (не можеш да го накараш да мълчи през цялото време, ще тръсне някоя многомилионна глупост, а като го няма ти е една грижа по–малко).

Кайло Рен с голямата иновация на седма серия – Мечът с режещата дръжка
картинка

Големият злодей е Кайло Рен, син на Хан Соло и Лея (с истинско име Бен). Защо дете с такова славно родословие се е превърнало в инфантилно чудовище, може само да се гадае. Аз си го представям примерно така:

„Бен, изяж си веднага закуската!“
„Няма пък!“
„Изяж я веднага. Иначе ще кажа на баща ти!“
„Кажи му!“
Лея, тоя път към Хан:
„Няма ли да кажеш на сина си да си изяде закуската? Виждам на кого се е метнал – на оня нехранимайко, баща си!“
„А дали не се е метнал на онова чудовище с астмата, на твоето татенце?“
„Като порасна, ще стана като дядо и ще видите вие!“ – сърди се малкият Бен и тичка да се скрие в стаята си.

Растейки в подобна семейна обстановка, неукрепналият младеж взима по нещо от всичките си роднини – от безотговорността на баща си, от неврозата на майка си, от чудовищността на дядо си и от инфантилизма на вуйчо си.

Използвайки връзките на вуйчо си и страшно занижените критерии за вход в ордена на Джедаите (няма хора!), той се обучава за джедай, но после бяга, осквернявайки гроба на дядо си, измъква от него полустопения полуобгорен шлем, който държи като сувенир на една малка масичка в жилището си и си представя че дядо му точно това би искал от него – да изколи всичките си живи роднини.

Но действието и ефектите са твърде бързи и нямаме време да разсъждаваме върху такива дребни нелогичности, защото непрекъснато така биваме подмятани с драматургични  обрати и специални ефекти, че цялата концентрация в гледането отива в дзверене да не се пропусне нещо съществено.

Гледах го без да ме дразни особено, но и без някаква особена емоция, освен задъхания екшън. Излязох от киносалона с приятно чувство. За феновете – ами да, гледайте го, за да си попълните колекцията.

Да се готви „Властелинът на пръстените“ за седма серия.

3 коментара:

Теодоси Бялков каза...

Гледах филма , така е :)

esiotrot каза...

На мен ми харесва

Анонимен каза...

Република, а не демокрация - имаме. Демокрацията е власт на народът, а републиката е глас на народът, глас за някой от олигархията. .. Фашизмът е антимарксизъм, защищава капитализмът и олигархията, и оправдаващ слабостите на капитализмът със слабости на генетиката и подборът, и оправдаващ кризите на капитализмът със синдикатите и демокрацията. Фашизмът подкрепя капитализмът чрез държавна помощ. Капитализмът е плутокрация с имитация на демокрация, а фашизмът е сваляне на маските. Хитлер: "Правителството няма да защитава интереса на германският народ, чрез икономика, организирана от държавата, а ще подкрепя частното предприемачество" http://www.dokumentalni.com/?p=3139 "Бедни са глупавите" - фраза изричана и от Иван Костов, и която е главната философия на дясното. Ето защо наричат нацизмът и фашизмът, крайно дясно. .. Фашист и фашизъм е изкачващият се по стълбата описана от Христо Смирненски. Това е реакцията и страхът на егоистът в лицето на буржоазията и кандидатите за такава, наплашени и насъскани от капиталистическата върхушка, която пък се защитава от марксизмът. Стълбата описана от Христо Смирненски е РЕПУБЛИКАТА - имитацията на демокрация даваща власт на олигархията и злото. монорхията е същото, но без маски, тя царската и олигархичната власт е от дяволът дадена, в Евангелието Князът на този свят изкушава Христос да приеме царска и олигархична земна власт. Йехова пък се сърди на евреите, че искат цар, и им казва какъв десен гнет ще имат.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)