вторник, март 01, 2016

Силвия Атипова: Трагедия, но каква?

Рядко даваме трибуна на други автори в този блог, но този път си струва. Силвия Атипова ни написа драматургичен анализ на трагедията на министър председателя Бойко Борисов от гледна точка на история на театъра. Как се поражда конфликтът, как се разрешава и как властта се изпарява като ланшния сняг. 



Трагедия, но каква?
Силвия Атипова

Забележка: Всички прилики с реални лица и събития са случайни.
Целта на драматичното изкуство е да предизвика съчувствие у публиката към героите на сцената; да позволи на зрителите да се почувстват като част от действието на пиесата и, евентуално, да се поучат от грешките на героите.
Аристотел описва арката на действието в трагедиите, отбелязвайки, че това обикновенно са историите на хора, почитани от обществото, които се сгромолясват от власт под тежестта на собствените си грешки.

Шекспир рафинира структурата на трагедията в петстепенна форма.

ИЗЛОЖЕНИЕ
Драматургът показва главния герой като човек с положение и власт, но и с дълбока пукнатина в характера. Това помага на публиката да се чувства съпричастна с трагедията на героя и да я съотнася към собствения си живот, дори когато става въпрос за министър-председателска фигура. Изложението представя главния герой като успешен човек, който живее живота на привилегирования любимец на съдбата. Публиката наблюдава първоначалното развитие на събитията за образа на главния герой. Той приема позиция, или задължение, привидно облагодетелствуващо го, но което в крайна сметка ще доведе до големият разрив.

Лирическият герой например, може да приеме да стане премиер, за да избави народа от неправдите и бедността, в която корумпираната съдебна система го е накиснала.

карикатура: Христо Комарницки

КОНФЛИКТ
Средновековната трагедия изобразява водовъртежа на съдбата като дама с името Фортуна, с превръзка на очите. Нещо като Темида, но не с везни, а стояща до Колелото на късмета.

Действието на трагедията проследява падението на героите при шеметното въртене на колелото. Героите в горната част в началото на драматичното действие, тези с власт, слава и богатство, се озовават на дъното в края.

В Хамлет например, бащата на Хамлет е убит, а майка му се омъжва за чичо му, когото Хамлет подозира, че има нещо общо със смъртта на баща му. Това усложнение е причината, която нарушава живота на героите.

Нашият лиричен герой може да има тъмно минало, например. Това ще направи борбата за реформа на съдебната система невъзможна за него, защото ударите на Темида може да се стоварят и върху неговата глава.

карикатура: Христо Комарницки


КРИЗА
Главният герой преживява шокиращ обрат на Съдбата в резултат на конфликт, създаден от неуморно въртящото се колело на късмета.

По време на този етап от трагичното действие е важно основният недостатък на централния герой да влезе в игра.

Макбет, на Шекспир, иска власт толкова силно, че убива, за да вземе короната.

В нашата, далеч по-незначителна пиеса, героят също много иска да остане на власт, затова решава да се отметне от реформирането на системата.

карикатура: Христо Комарницки


КАТАСТРОФА
Катастрофата в действието на трагедията се получава, когато героите се опитват да се справят с обратите на съдбата.

При Шекспир, Ромео не получава съобщението за плана на Жулиета да се преструват на умрели. Той пристига, за да видите безжизненото тяло на любимата си. Публиката обаче, е наясно с плана и гледа ужасена как Ромео се самоубива.

В други случаи, герои от пиеси получават точно навреме СМСи, които предизвикват катастрофата. За кризата е важно причината, предизвикваща катастрофата, да е издигната до епични размери, за да е интересно на публиката.

карикатура: Христо Комарницки


КАТАРЗИС
С катарзисът трагедията приключва.

Катарзисът, или „признанието“, както той още е познат сред драматурзите, има за цел да остави публиката с поука. Урок, който останалите герои в пиесата да разискват и да са благодарни, че не те са в трагичния образ на главния герой.

Поуката засилва трагичния характер на събитията, довели до катастрофата.

В Ромео и Жулиета например, публиката, както и родители на мъртвите Ромео и Жулиета научават, че омразата им не е толкова важна, колкото животът на децата им.

В нашата пиеса поуката е още неясна, защотопиесата ни не е дописана. Едно е сигурно, обаче: тя е към края си.

Катарзисът вече е настъпил.


карикатура: Христо Комарницки

2 коментара:

Анонимен каза...

Само глупости тука открай време.

Много по-интересно щеше да е да направите един паралел с една друга силова фигура.

И този, и онзи са били дребни бурми в репресивния апарат.
И този, и онзи се закачат за някаква охранителна функция.
И този, и онзи я оглявяват като пазачи на местно величие.
И този, и онзи прескачат величието и подпукват конкуренцията с държавен ресурс.
И този, и онзи прихващат приятелите-корупционери и си правят административен екип, на който плащат с държавно, екип, който после прераства в партия.
И този, и онзи стигат до "вишата" позиция в държавата и почват да си я слагат в джоба.
И този, и онзи с подобни мерки.
И без този, и без онзи "държавата умира".

Если не Рапоня, то Кот.

И популацията аплодира, а ефектът от вечните протестъри на хранилка в крайна сметка е в Негова полза.

Единствената разлика е, че единият цица от експорт на суровини и е зависим от пазара, докато другият цица еврофондове и е зависим само от послушанието си във външнополитически план, което му излиза много по-лесно и удобно.

Това е трагедията, а не някакви плоски и елементарни демонсрации на собствената "културност".

Комитата каза...

Що не пишете в собствен блог? Виждам у вас огромни излишъци от неоползотворени интелект и културност. Тук няма как да ви задоволим нуждите.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)