петък, октомври 23, 2015

Какво става с нашия град, къде е местната политика?

Не знам, вие забелязвате ли предизборна кампания в София? Аз почти не забелязвам. Мога цял час да вървя по улиците на града и нито веднъж да не видя предизборен плакат. Вчера се загледах - бойлери, климатици, курсове по английски... къде са изборите? Наистина, често блея, но и блейките са избиратели.

Вчера пазарувах от супермаркет. На входа раздаваха някакви книжки, приличаха на каталози. Не ми дадоха. Реших, че са ме преценили като лош клиент на каталозите, което си е самата истина. Напазарувах, излязох от супера, книжките бяха свършили - групичката обсъждаше непохватността на организатора си, който трябвало да зареди още рекламен материал, но никакъв го нямало. Десет метра по-нататък мернах нещо шарено върху електрическо табло - баш една от тези луксозни брошурки. Беше рекламен материал на една от главните партии, участници в изборите.

Разбирам, времената са тежки за всички, дори за партиите. За 2-3 години джобовете на всеки българин поизтъняха - то не беше правителство на Орешарски, то не беше КТБ, то не бяха кредити за запушване на финансови дупки.  От 2009г. насам парите бързо свършват.

От друга страна, българите извадиха изключителен късмет с Европейския съюз. Нашите приятели и съюзници не се скъпят за бедните си балкански роднини - дават ни пари да си оправим улиците, сградите, канализацията и въобще градовете. Резултатите от европейската помощ се виждат, за което дълбоко съм им благодарен.

Но, нещо не е наред. Това, в което се превръща София с помощта на европейските пари не е съвсем европейски град.

За десетилетия напред се оформя облика на провинциален и комплексиран град, който предпочита да блести не със собствената си красота, а да се обзавежда с напудрен китайски и турски кич, имитация на чужди образци. Предпочита да си измисля минало, с търговско-патриотична цел. Накратко - предпочита чалга естетиката.

Примерите са твърде много и твърде болезнени. Безмилостно се довърши новата „Витошка“ от селски тип. Безмилостно в подобен стил се оформи входът на Южния парк откъм „Витошка“. Изтръгнаха се каменните плочи от бул. „Черни връх“ и се замениха с циментови еднодневки (същия линк). Безмилостно се подмениха историческите фенери в Борисовата градина с имитация на исторически фенери. Безмилостно се режат 50-60 годишни дървета (които не са тополи) и на тяхно място се засаждат фиданки, на чиято гъста сянка сигурно няма да успеем да се порадваме в близките 40-50 години. Безмилостно се оформят метростанциите в стил еврооптимистичен кич от началото на века, без конкурси. Циклопични кръгови кръстовища унищожават знакови площади, кичозни бронзови статуи отнемат мястото на нероденото съвременно публичното изкуство.

Единични са изключенията на добър вкус и умереност като в локалното платно между „Орлов мост“ и Ректората.

Проблемът е, че градът се развива без философия, че това, което се прави, се прави, за да се не се изпускат сроковете на европейските грантове, а не толкова, за да се решат дългогодишни градски проблеми и най-малко да се даде перспектива за десетилетия и столетия напред. Липсва философия на развитието, (съгласен съм с Иво ), липсва идеята какво правим, за кого го правим и каква е нашата дългосрочна крайна цел.

Когато пари има, но те не се харчат рационално, не е виновен този, който дава парите (макар че гърците се опитват да ни убедят в обратното). Виновен е този, който ги харчи.

Отговорни за тази унищожителна и недалновидна политика са няколко човека на политически длъжности, а най-виновен е този, чиято длъжност е да упражнява ролята на върховен естетически арбитър и урбанист на София - главният архитект Петър Диков.

Знам че не съм сам в тези си терзания, че не съм единственият, когото го боли от превръщането на София в град с провинциални претенции, изпълнени с вече ронещи се евтини материали, че завинаги се лишаваме от важни възможности за града, като примерно използването на изоставените жп линии за нови типове екологичен транспорт, или превръщане на старите производствени халета (като примерно в „Захарна фабрика“) в съвременни градски пространства, с които всеки град може да се гордее...

Къде е този разговор, който трябва да се води точно преди местни избори? Къде са медиите, които се крият зад хронометрите на дебатите и зад платените репортажи и интервюта? Къде са партиите, които уж конкуренти и опоненти на партията на главния архитект, не си направиха труда да ни предложат алтернативни модели за развитието на града и да ни покажат визионери, които имат идея за нещо друго? И почти не си направиха труда да ни дадат надежда, че имаме и друго бъдеще - по-добро и по-европейско?

Абе дори за липсващите обществени тоалетни никой нищо не каза, бе!

Необяснимо е. След протестите през 2013-2014г. рекорден брой партии и коалиции присъстват в парламента. Рекорден брой партии ползват партийни субсидии. Ако ги беше грижа, щяха да присъстват масово в публичното пространство.

Място за софийски дебат има, но той не се състоя между големите партии. Медиите, които трябва да са на страната на гражданите, решиха да се борят не за града, а за предизборните медийни пакети.  Партиите изглежда решиха, че не сме им важни, защото и така сме им в кърпа вързани.

Да, ще гласувам на тези избори, имам право на избор и ще го използвам.

Имам за кого да гласувам. Листите са пълни с мои приятели, които съм наблюдавал ( някои от тях в продължение на десетилетия) как живеят, как се справят с предизвикателствата, колко ги бива да организират, да мислят за бюджет, да мислят в перспектива. Не се налага да разчитам на медиите, за да си съставям мнение. Може дори накрая да си направя сам едни първични избори  с една шапка и вътре да си сложа номерцата с преференциите.

Но това няма да ме спре да продължа да изисквам това, което смятам, че трябва да се направи за София и софиянците.

Всъщност, това е един красив град с голям потенциал.











Няма коментари:

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)