четвъртък, август 06, 2015

Балкански случки и легенди в книга

Запознах се с Велко Милоев, когато заедно наблюдавахме изборите в Кюстендил през 2012г. Тогава научих за него, че е изключителен професионалист в наблюдението на избори и че като част от различни мисии (не само за наблюдение на избори) е обиколил на практика целия свят и е събрал уникален опит и впечатления.

За това, че се опитва да записва и да публикува наблюденията и анализите си и че всъщност е (бивш) журналист, научих малко по–късно, когато видях негови текстове в „Либерален преглед“.

Съвсем естествено, забелязвайки книгата му „Балкански случки, войни и легенди“, (2007г.), в доста неочаквано място – Карфур на смешната цена от 5 лева, продава се и като електронна книга, веднага си я купих.

Книгата е по–голяма, отколкото очаквате.

Първо, форматът и е малко по–голям от обичайния формат книга, и второ – страниците са покрити с гъст текст, което означава, че в меките корици се е побрал един сериозен том.

Какво има вътре?

Това са есета/пътеписи/спомени от пътуванията на Велко из бившите бойни полета на Босна, и въвлечените в конфликта съседни Черна Гора, Сърбия и Хърватско, епични семейни саги, изправящи косите кошмари от войните, удивителни разкази за това как обикновени хора се превръщат в чудовища или светци, за спасителната (дали?) амнезия на мира, малко след приключване на войната. Има препратки към Македония и България – защо на нас ни бяха спестени страданията на гражданската война, и наистина ли бяхме толкова различни и толкова по–добри от западните си съседи, за да живеем в мир.

Накрая прави една разходка/анкета по въпросите, които изглежда за балканските народи са по–важни от въпросите за мира, войната, живота и смъртта –

Кой народ на Балканите е вечната жертва на съседите си? Коя е държавата на Балканите с най–хубавата природа, най–вкусната кухня и най–славната история?

Общите болести и общите комплекси като че ли ни дават идея какви са следващите стъпки в нашето движение напред, без да си причиняваме страданията на войните, но ще оставя на всеки, който си вземе книгата, сам да си направи изводите.

Аз съм много доволен, че я прочетох.

От книгата:

Символите, както преди векове, са предназначени да сплотяват и да разделят.Вдигат се джамии, прекалено големи за малкото молещи се. Вдигат се огромни кръстове върху високи баири, за да се очертаят териториалните граници на някой верски анклав. Броят се пръстите при прекръстване. Всекидневие са познатите и у нас свади за децибелите от минарето или от камбанарията.За мен в тази страна най–искрени са атеистите.  
Защото възможно ли е да вярваш, че Бог гледа с добро на твоята война, на твоите убийства? Възможно ли е истински вярващ да открадне, оскверни или вдигне във въздуха храма на друг бог? 
Как така Рождество, Възкресение или Байрям – празниците на любовта, смирението и опрощението – се отбелязват с масови стрелби от прозорци и балкони? Като на сватба, като след футболна победа. (целият текст от тази глава, „Бог от консервата“)

Да се чете ли? Да.
А ако имате интереси в балканската стара и нова история и политика – задължително.



Е, имаше неща, с които не бях съгласен или смятах за излишни – примерно с лекото залитане в посока геополитика или пък с твърде честото цитиране на Андрей Пантев. Но книгата си струва.

Няма коментари:

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)