понеделник, август 31, 2015

Едно такова чувство за услужливата журналистика

27. юни 2013г. Орлов мост.


Изглежда разговорът за медиите в България скоро няма да приключи.

Наскоро прочетох едно мнение, че наистина, изпофалираха разни свински медии, ноо че там работели някои много добри журналисти.

Няма да споря, от визираните в мнението имена (на които няма да се спирам и които конкретно няма да обсъждам) съм чел наистина впечатляващи журналистически материали.

Но ето каква е ситуацията – от средата на 2013г., от началото на протестите срещу правителството на Орешарски, върху мен и върху голяма част от приятелите и съмишлениците ми (с част от които продължихме, организирайки се в Протестна мрежа), се изсипа кална вълна от най-фантастични обвинения и инсинуации.

Кална вълна, продължаваща до днес, с най-разнообразни лъжи и клевети. От много тежки – от обвинения в престъпления по Особената част на НК, глава първа „Престъпления срещу републиката“ , раздел I „Измяна“, раздел II „Предателство и шпионство“ през обвинения в платено участие в протести (поради което четирима човека бяхме обект на прокурорска и данъчна проверка) до недоказуеми хейтърски квалификиции като „морална полиция“, „истина от последна инстанция“ през обвинения в лобиране за икономически интереси, и накрая до обвинения в подривно политическо поведение от вида „като съборите тоя, ще дойде оня“.

Искам да подчертая, че много рядко някой (а на практика не помня нито един случай), включително и част от таланливите пера в тия предприятия, са искали мнението ми и това на моите приятели, преди да изсипят по нас поредната ароматна кофа.

Сигурно някой ще коментира – „какво пък толкова, нали сте живи и здрави и не сте в затвора, радвайте се и на толкова“. То аслъ трябваше и в кауша да влезем, изглежда, за да задоволим нуждите от сюжети и действащи лица за коментаторите на българския обществено-политически живот.

Смешно е нали - в разговора за качествената журналистика, да слушаме призиви да си снижим критериите и очакванията към нея?

Доста от калта полепна – в България е пълно с читатели и зрители (включително и измежду най-близките ми роднини), които са се поддали на горните лъжи и клевети и смятат, че участието ни в протестите е било платено, че протестите са били в услуга на и направлявани от външни сили, че хората, които най-активно участвахме там, сме извлекли големи материални облаги от тях.

Засега много малко можем да направим, за да опровергаем тия лайна. Очевидното е, че както материалното ни положение, така и професионалното ни развитие, което се вижда от всички, не подкрепят горните твърдения. Но очевидното изглежда не е достатъчно!

Бихме могли да ползваме и помощта на качествени журналисти, за да хвърлят светлина върху истината. Ако някой има интерес, да заповяда за подробности.

Разбирам, ако на големи и малки журналистически имена, работещи в кофти медии, им се е налагало да хвърлят тази кал по нас, за да хранят децата си или да си плащат кредитите. Един отговорен човек трябва да направи всичко, за да се погрижи за семейството и дома си. Не е красиво или благородно, но поне материалният дълг се превръща в морален, който се плаща доживот, там вноските не свършват. Съчувствам им, ако са загубили работата си.

И ще ги разбера, ако кажат открито - „Да, клеветихме ви, но трябваше да си храним децата и да си плащаме кредитите“. Тогава съм готов да поживея още с новопридобитата си „репутация“ на национален предател, данъчен измамник, продажник и лобист.

Но никой нищо не казва и остава едно такова чувство.

6 коментара:

Стойчо Димитров каза...

Притеснителна е липсата на коментари. Дали някой, някъде не се е умълчал?

Кентавър каза...

Гледам, протестърите вече се ориентирахте към писането на мемоари.
Преди години, по времето на Костов, ми попадна СВ-то на някакъв мераклия за директорско място в София. Беше точно след като СДС взе властта през 1997. СВ-то беше в соцформат и започваше със заслугите на въпросния гражданин към "Великото януарско антикомунистическо въстание" (точно така си го беше написал).
Като ви гледам носталгията към славните дни на #Оставка, май е време да се замислите по въпроса.

Комитата каза...

Понеже въпросният хипотетичен гражданин е обичал да се възвеличава, лайната които изядохме от свинската преса са заслужени ли? Това ли е логиката на горната житейска ситуация?

Кентавър каза...

Те лайната бяха и преди, и след Орешарски, и ще продължават да бъдат, щото имат почва у нас още отпреди Освобождението.

Комитата каза...

Традиционният български оптимизъм :)

Анонимен каза...

Ако очаквате от Любка Русева да се извини - кауза пердута е това. Неистовата й омраза към Булгарбаши от Банки й замъглява сетивата, с които може(ше) да разграничи автентичните граждани, които протестираха срещу местопрестъплението "България" от далавераджиите от "България" ООД. Тя се обърна с основание срещу вторите, без да си дава сметка, че фокусирането и фиксирането й срещу тях като двигател на протестите допринесе за подриването на - макар и минималния - шанс за промяна, който носеха първите (със своите до голяма степен наивни очаквания за победа срещу олигархията). И до ден днешен си е такава, и не е до изхранване на семейството, а до заемане на позиция; тя си я избра, изцяло водена от непоносимостта й към Тиквата...

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)