четвъртък, август 13, 2015

Кой изплиска в Плиска и защо Божидар Димитров трябва да си върви

В този блог сме се възмущавали още преди години, че дори в качеството си на министър, Божидар Димитров не би трябвало да се произнася по автентичността на мощи и проявленията на „чудотворност“ на различни физически обекти, защото църквата и държавата са разделени и действат в различни светове - министърът действа в света на материалното, тоест  борави с факти и  служи на гражданите (поне на теория), а църквата  действа в областта на чудотворното и свръхестественото - в царството Божие, което не е на земята, и където вместо с факти, борави с вяра и се грижи за душите на вярващите.

Заемайки последователно различни обществени длъжности - общински съветник, министър, директор на Националния исторически музей (НИМ), Божидар Димитров не чувства проблем да прескача от единия свят в другия и да използва авторитета на светската си длъжност, за да пробутва суеверия и да прави религиозна пропаганда.

В последните седмици състоянието му се обостри – през ден бълва прозрения - ту за чудотворната ракия, помогнала на българите в борбата срещу османците през 14-ти век (така хубаво помогнала, че махмурлукът траел 500 години  - КП), ту за поръчението на Ванга да възстановява „държавни църкви“, ту за лековитата вода в Плиска, ту за правото на малоумни футболисти да дращят глупости по исторически паметници...

Ако Божидар Димитров с такава лекота прескача от физичното в метафизичното и злоупотребява толкова сериозно с общественото си положение, време е да си зададем един много прост въпрос – професионално пригоден ли е за поста си Божидар Димитров?  И да продължим – неговото присъствие в музея дали вреди или помага на българското общество? И, след като толкова дълго заема директорския пост (16 от последните 20г.), дали това е правомерно?

Първо, да си припомним как попадна той там.

Теоретично, тоест по закон, директорското място се заема след конкурс. За пръв път Димитров става началник на музея през 1994г. , но тази дата е преди началото на масовото разпространение на Интернет и не можах да открия данни за конкурс. След това са налични сигурни сведения за проведен такъв конкурс през 2001г., когато Димитров е отново назначен след кратка пауза и казват, със силен натиск от страна на току-що избрания президент Георги Първанов.

Налична е и обявата за провеждане на конкурс от 21. септември 2007г. по смешната наредба Н-4 от 14.06.2007 г ., (според която министърът определя кандидатите, продължителността на мандата им и разяснява процедурата на конкурса) докато министър на културата е Стефан Данаилов. Да, но не откриваме следа за реално приключил такъв конкурс!

Предполагам, именно заради тази неяснота народният представител Иван Иванов задава въпрос на министър Рашидов за датата на конкурса, чрез който Божидар Димитров е избран на поста си, и получава следния уникален отговор:
„Проф. Божидар Димитров е избран с конкурс на по-ранен етап и изключително отговорно ръководи най-големия национален музей в страната. До настоящия момент не са постъпвали сигнали за нарушения или оплаквания, които да поставят под съмнение изключителния професионален опит на директора на НИМ по отношение на дейностите и отговорностите по опазване и представяне на културното наследство на страната ни. НИМ организира ежегодно стойностни временни експозиции в България и чужбина, които популяризират историята и културата на страната ни и привличат повече туристи и посетители в националната музейна мрежа.
Разбрахте ли? „На по-ранен етап“! Всичко се изясни!

В Закона за културното наследство, който регулира заемането на директорските постове в държавните музеи, присъства следния чл. 28 с алинеи (5) и (6):
(5) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Директор на държавен, регионален или общински музей може да бъде лице:
1. с висше образование с придобита образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност от съответното професионално направление и
2. с професионален опит:
а) за държавни и регионални музеи - 5 години професионален опит в съответното професионално направление;
б) за общински музеи - три години професионален опит в съответното професионално направление.
(6) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Правоотношенията с директорите на музеи по ал. 5 възникват въз основа на конкурс за срок от 5 години, освен в случаите, когато в специален закон е предвидено друго. Конкурсът се провежда от комисия, назначена по реда на Кодекса на труда, в състава на която се включват и представител на Министерството на културата и двама музейни експерти.
Тук много ми се иска правистите и ресорните журналисти за министерство на културата да ударят по едно рамо и да успеем заедно да получим отговор на въпроса – Кога всъщност е бил последният конкурс, с който е назначен Божидар Димитров за директор на НИМ (за да разберем откога текат петте години на правоотношения на БД с музея) и действал ли е по същото време специален закон, в който е предвидено нещо друго?

Защото може да се окаже, че той заема сегашния си пост НАПЪЛНО НЕЗАКОННО! И че неговото несигурно законово положение би могло да бъде желязната хватка, с която той бива държан непрестанно в шах (от кого?), тоест в зависимост.

А един зависим директор на НИМ може да направи множество поразии, примерно да помага за легализирането на иманярски находки.

Данни за такава легализация нямам, разбира се, но ситуацията е сериозна – иманярите в България вилнеят в особено големи размери и то не от вчера.

В този смисъл ролята на НИМ за спиране на иманярството и съхраняване на националното археологично богатство е изключително важна.

Например, при официалното представяне на изложбата „Тракия и древният свят – колекция Васил Божков” в музея, българската държава застана с целия си авторитет зад законността на предметите от тази изложба, по този начин вдигна драстично стойността им и изчисти всякакви съмнения за законността на придобиването им.


Как да разберем #кой и защо държи Димитров на този пост толкова дълго време, въпреки очевидните фалове и репутационни щети?

Два факта ми правят впечатление:

Първият е разговорът с гражданката Вангелия Пандева Гущерова, която възлага ремонта на „четири държавни църкви“ на бъдещия директор на музея.

Вторият е почетната професура от Университета по библиотекознание и информационни технологии.

Съветът на една гражданка, пък била тя и популярната Вангелия Гущерова, не може да е достатъчен аргумент за пренасочване на сериозен обществен финансов ресурс в реставрация на църкви (защо не примерно за реставрация на синагоги и джамии?). Защо точно църкви и защо точно „държавни“? Ванга като аргумент за мен означава злоупотреба със служебно положение в полза на частни интереси.

Не може директор на национален музей, който трябва да е страж на науката, да бълва непрекъснато суеверия и чалга митове с които да се опитва да баламурка обществеността за да припечели по някой лев от билетчета и сувенири.

Не може да се допусне планомерното унищожаване на археологическото наследство на България чрез строеж на чисто нови крепости и църкви уж под предлог „реставрация“.

Не може да се допусне шеф на национален институт да произвежда непрекъснато дипломатически скандали и да ръси цинизми по медиите.

Този човек просто трябва да си върви.

Явно не съм сам в усещанията си, защото вече има подписка за пенсиониране на Божидар Димитров. Можете да се запознаете с мотивите и евентуално да подпишете ето тук.




12 коментара:

Ворце каза...

Не е проблем да се реставрират църкви, ако са паметници на културата. А в повечето случаи са, тъй като през огромна част от съществуването си, държавата е била православна. Съгласен съм с написаното, но това, че реставрира църкви не го намирам за скандално. Принципно всички църки, които имат някакв историческа и културна стойност, трябва да се реставрират.

Комитата каза...

Не съм съгласен. Никъде не е казано, че точно църквите трябва да се спасяват с предимство. Може да има някоя джамия или синагога за спасяване. Не може врачка да решава кои църкви да се реставрират, а кои да се оставят да се саморазрушават. Врачката не е аргумент.

Ангел Грънчаров каза...

Подписах, разбира се, петицията за излизането в "заслужен отдих" на неуморния Божо Димитров. И призовах в блога си и други хора да я подкрепят. Макар че има едно леко неудобство: ако ченгето Б.Димитров, явяващо се пръв медиен любимец, бъде освободен от поста си вечен директор на НИМ то тогава няма ли да стане така, че той да почне да циркулира денонощно от телевизия в телевизия? Сега, предполагаме, е зает поне малко с директорстването, но остане ли напълно свободен, тогава народът направо ще пощурее от неговите съвети и проповеди по телевизиите.

В тази връзка не е ли добре неуморният медиен гуру и върховен ченгесарски жрец на нацията ни Божо Димитров просто да бъде помолен от гражданите да почне да си гледа старините, т.е. да бъде освободен и от длъжността идеологически и морален медиен ментор на всяка власт, която длъжност, предполагам, му е поверена от кукловодите. Абе нямат ли милост към него тия кукловоди бе, човекът се съсипа от работа и вече съвсем изкукурига - нема ли достоен наместник на този пост? Малко уважение към годините му немате ли бе, другари, срамота, човекът хептен се изхаби, а вие не му позволявате да се оттегли и да миряса - поне малко здрав комунистически хуманизъм проявете бе, другари кукловоди!!!

Ето, Александърчо Симов, примерно, усърдно загрява, и Петър Волгин също дава надежди, че може да стане достоен заместник на Божо, някой от тях турете, драги другари ченгета, на поста, овакантен от другаря Божо, пардон, от агент Кардам, Крум, Тервел (или както там още бяха другите му бойни клички, че съм ги забравил?).

Нервната акула каза...

И да не забравяме, защото май никой не обърна внимание тогава, че на 3ти март Божидар Димитров раздаваше безплатно на посетителите на НИМ, предимно деца, копие от книгата си "За кожата на едно ченге". Легитимацията на ДС и репресивния режим явно никому вече не прави впечатление.

Комитата каза...

Убягнало ми е това патриотично действие, но не се учудвам.

Марин Поповски каза...

Познавам Г-н Димитров от края на 1988г. когато работех в НИМ (беше още в сградата на Съдебната палата). По това време беше Заместник директор и Партиен секретар на музея. Спомням си много ясно, че с негово активно участие в музея се въведе т. нар. система на "откупки", чрез която (под патриотичния лозунг за "спасяване" на културното ни наследство) на практика доста иманяри легализираха находките си. Че и държавата им плати за това. Като говорим за зависимости ... Иначе ДС, Черепа, Мултигруп и Гестапото, Библиотекарския ... 'ба си миш-маша е тая държава.

Pavel каза...

Единадесет месеца след експертизата на Панагюрското Златно Съкровище, проведена на 19.08.2014г., професор Божидар Димитров Стоянов е осъден по шест административни дела за незаконно укриване на данните от проведените изследвания. http://tsvetankov.blog.bg/drugi/2015/02/19/osyden-za-ukrivane-na-dannite-ot-pyrvata-ekspertiza-na-sykro.1339855

Pavel каза...

В тази връзка министър Вежди Летиф Рашидов е издал документ с невярно съдържание в отговор на депутатски въпрос, за което си деяние носи наказателна отговорност по Наказателен кодекс,Глава девета - ДОКУМЕНТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ. (визирам цитата по-горе)

Анонимен каза...

Хубав донос. Полуграмотен / Не може да се допусне планомерното унищожаване на археологическото наследство на България чрез строеж на чисто нови крепости и църкви уж под предлог „реставрация“./ , инсинуативен / един зависим директор на НИМ може да направи множество поразии, примерно да помага за легализирането на иманярски находки.
Данни за такава легализация нямам, разбира се, но.../, пуешки-принципиален / разговорът с гражданката Вангелия Пандева Гущерова/, мъдър, ахххх, колко мъдър / църквата действа в областта на чудотворното и свръхестественото - в царството Божие, което не е на земята, и където вместо с факти, борави с вяра и се грижи за душите на вярващите./.
Колко жалко, че авторът на доноса не е живял 40-50 години по-рано. Златни времена за такива, като него ;)

Комитата каза...

Критика от здрави анонимни позиции, нали? С намеци.. ех, сърце юнашко.

Людмил Трифонов каза...

Г. Божидар Димитров е подходящ за длъжността, която заема. У нас това се случва твърде рядко. Авторът използва
стил, който показва озлобеност и преднамереност към г. Димитров. Лично ли сте засегнат с нещо от него ? Или сте кандидат за Директор на музея ? Авторът да си върви, а не г. Димитров. Стига глупости, де !

Комитата каза...

Имаме стилистични различия, очевидно. Няма лошо, това е демокрация. Съзнателно съкратих материала за г-н Димитров многократно, за да не пиша безкраен ферман с издънките му. Вие смятате, че е пригоден, аз смятам, че е непригоден. Слава Богу, не заемам държавна длъжност, тъй че няма откъде да си тръгна.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)