петък, януари 09, 2015

Не убивай присмехулника

Не съм сигурен в България дали можем да си представим две неща - радикалната свобода на словото, на която се радват развитите общества, в  чиито клубове членуваме (но още не сме съвсем като тях), и централната роля, която защитата на свободата на словото има там.

Казано с по-прост език – там имаш право да говориш глупости, да бъдеш заядлив, невъзпитан и това твое право не просто се защитава от закона, а е едно от най-ревностно защитаваните права в това общество. 

Каква е рационалната идея зад всичко това? Защо Волтер, още преди три века е казал „Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш.“?

Идеята е, че в едно общество, в което няма недосегаеми авторитети , никой не може да обсеби властта , криейки се зад благовидни предлози и използвайки като параван нещата за които НЕ СЕ ГОВОРИ, създавайки абсолютна власт.  При Волтер е свързано и с личен опит, той е лежал в затвора заради хуморески. 

Свободното циркулиране на идеи, мнения и информация и свободната критика са изключително важен клапан за освобождаване на натрупаното напрежение в обществото и свеж въздух, разсейващ пропагандната мъгла на кандидатите за тирани и  диктатори. Неслучайно, първата „грижа“ на диктаторите са редакциите и печатниците (а в момента и Интернет), тоест контролът върху информацията.

Дълбоко съм потресен от случилото се във Франция. Освен че е чудовищно престъпление, е огромна загуба и огромно предизвикателство за Франция, а и за целия свят, който се смята за цивилизован (включително и за България).

За съжаление, българската традиция не е от най-лицеприятните. Въобще не мога да изброя всички пострадали заради словото си, затова само ще спомена няколко.: 



(Известно е, че смъртта на Алеко Константинов е погрешка, заради спорове за земя и заради партийни спорове. В случая е важна символиката на смъртта му - точно този тип хора, които той обобщи в образа на Бай Ганю го убиха, макар и погрешка.)

Как да се реагира на такова предизвикателство? 

Тук, след атентата във Франция, особено изпъкнаха неадекватните реакции, например тази, хвърляща вината за смъртта върху „толерастията“ във Франция и „соросоидите“ в България. 

Или пък тази:

„Ние от СКАТ не сме Шарли, защото не сме нагаждачи“. Нима?

Българският опит: На 16-ти април 1925г. България и светът са разтърсени от чудовищен атентат - взривен е куполът на църквата „Св. Неделя“ и жертвите са стотици. 

Защо споменавам „Св. Неделя?“ Защото ни преподава урок как (не)трябва да се реагира.

След атентата в „Св. Неделя“, е обявено военно положение и се разгаря нещо като малка гражданска война, в която са убити около 700 души. 

Голяма част от тези действия са извън закона, тоест саморазправи , така че между жертвите са и  интелектуалци с леви възгледи, без участие в терористични действия, като гениалния Гео Милев, също и Йосиф Хербст, Сергей Румянцев и др. 

Урокът е, че трябва да се действа бързо и решително, но в рамките на закона (тоест, саморазправите са абсолютно недопустими!). Иначе загубите са още по-големи.

Още жертви на терора

С идването на БКП на власт е пребит до смърт Райко Алексиев, заради няколко карикатури на Сталин.

Елин Пелин на косъм се разминава от смъртта, а точно като във Франция, е застрелян от упор с автомат Борис Руменов (Борю Зевзека) от партизанин - неуспял поет. След убийството убиецът си измива ръцете със сапун. 

Александър Николов (Сашо Сладура) е пратен в лагер заради вицовете си и там е жестоко изтезаван и убит





Последното убийство на голям български интелектуалец - Георги Марков, е дело на самия терористичен режим на БКП.

Имаме много, много домашни да напишем, за да съберем на едно място имената на пострадалите, да изчистим горните случаи от идеологията и да осмислим какво означават тези скъпи уроци от историята. Евентуално, докато стигнем до същата страница на демокрацията, на която е Франция. 

А къде е Франция? Ето малко корици на „Шарли Ебдо“ (и от предшественика му „Хара Кири“):


„Не, грипът не е заразен“

 Решаване на проблема с пренаселването



 За забраната за носене на бурки

 Светата троица - Отец, Син и Светия дух

По-малко еднополови бракове

Французите обръщат „гръб“ на кризата ;)


6 коментара:

Кентавър каза...

К`во е общото между атентата от 1925 г и свободата на словото ... нерде Ямбол, нерде Стамбул.
И пресолявате супата с "терористичния режим на БКП".

Кентавър каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Комитата каза...

Примерът от 1925г. е даден, за да се види как не трябва да се реагира на терористични актове. Тоест, да се покаже че реакцията трябва да е бърза, решителна, но в рамките на закона, за да не пострадат още невинни.

Анонимен каза...

Когато американците гръмнаха централната телевизия във Белград, ти се радваше за военните им умения, независимо че утрепаха 15 журналисти. Те може да бъдат убивани а тези не. Все пак жалко за човеците.

Комитата каза...

Ти пък си много отворен, все едно си ме познавал тогава, че и категорично и анонимно да ми се изсереш в коментарите.

Vencislav Georgiev каза...

Поредната чудесна статия. Щом червените квичат, значи статията си я бива, браво Косьо.

Имайте предвид, че тези френски карикатуристи се гаврят не само с исляма, но и с християнството :

Вижте отвратителната карикатура "Светата Троица". Хареса ли ви?

Доста некадърно надраскани карикатури, имащи единствена цел да се гаврят с религиите.
Много коментатори говорят за европейски, християнски ценности ...
Ама нали ако Европа е християнска тези какрикатуристи отдавна щяха да бъдат осъдени за гавра с религията.

Понеже в статията е споменато, трябва ясно да разграничим тези френски драскачи от убития Райко Алексиев. Райко Алексиев е герой.
Критикувал е Сталин и комунизма в комунистическа България, като е съзнавал целия риск.
Френските драскачи не издават списанието си например в Либия, Сирия, Саудитска Арабия, нали така?
Седят си на сигурно във Франция и се гаврят с религията на хората. Това не е никакво геройство.
Е оказа се, че не са на толкова сигурно, но това те не са го знаели.
Докато Райко Алексиев е знаел на каква опасност се подлага, затова той е герой.
Освен това, като художествена стойност - карикатурите са му ясни, злободневни, смели, нямат нужда пояснителен надпис.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)