вторник, ноември 11, 2014

Георги Марков се прибра в София

Вчера ви показах как изглеждаше градинката на пл. „Журналист“ в подготовка за откриване на паметника на писателя Георги Марков.



Небивало количество хигиенисти, миене на пейките с маркуч, събиране на всяко листенце, паднало по алеите – това е много приятна гледка по софийските градинки, която май не ми се случва много често.

На спирката на трамвая две възрастни жени ми направиха впечатление, че се бяха вкопчили крайпътната ограда и дочух откъслечни реплики:
– Аз съм стара, на 92 години съм.
– (не я чувам. вероятно я пита накъде е тръгнала, щом едва се крепи на краката си)?
– Отивам на откриването на паметника на Георги Марков. Ей тук, на една спирка е.

Спирките са повече, но присъствието на жената ме зарадва и обезпокои едновременно. Зарадва ме, защото вероятно към събитието наистина ще има интерес и ме обезпокои, че щом такива хора са се надигнали да ходят, може и да не успея да се доредя да наблюдавам и да направя снимки на събитието отблизо.

Надявах се, но не очаквах толкова много хора да се появят. Все пак, за горчиво съжаление, приносът на Георги Марков (литературен, исторически, обществен) не е централна тема в българското общество и не съм чувал често да се говори за него извън кръга на неколцина ентусиасти (между които май се наредих и аз, постепенно)

Когато пристигнах, леко се притесних, че ще гледам церемонията от прозореца на трамвая, тъй като заради тълпите и гостите трафикът беше позатруднен, но слава Богу, на нашия трамвай направиха път и успях да сляза почти навреме. Някакви свещеници пееха, тъй че очевидно не бях изпуснал много от церемонията.


Трудно ми беше да си пробия път, но някак си се вклиних с елегантната си фигура по–напред в тълпата.


Президентът Плевнелиев: „Закъснял във времето, но не и в смисъла си паметник“


Струпването на хора стига чак до трамвайната линия. Много познати лица от протестите.

 Димитър Бочев, от Инициативния комитет на паметника: „Нека, отсега нататък, българските писатели да умират само от естествена смърт“

Председател на комитета е президентът Желев.


Последната съпруга и майка на единственото му дете Анабел Маркова: „Ясно е, че от всичко той написа през тези години, че той чувстваше много дълбока връзка с България. Той никога не можеше да се върне, но отвреме–навреме си фантазираше. Казваше ми, че дори е обмислил как може да дойде в България без никой да разбере, че е тук, просто за 24 часа. Той фантазираше, че за тези 24 часа ще види родителите си и ще отиде в клуба на писателите, за да си поръча зелеви сърми за ядене. И тогава, преди властите да разберат какво се случва, той ще успее да напусне България отново. И въпреки всичко, той успя да се върне в България, не само за 24 часа, и не по начина, по който той си го представяше.“

Президентите Желев, Стоянов и Плевнелиев, Анабел Маркова и други официални лица :)


Георги Мишев: „Така изглеждаше Джери, какъвто го помним от онова време. Като че ли преминава сега през кварталната градинка, като обикновен минувач. Георги Марков беше убеден противник на системата на непоносимост, системата която раждаше посредственост и убиваше таланта. Срещу комунизма той изваждаше една ръка от джоба си и я размахваше в онзи шокиращ жест, който младите наричат „поздрава на ватмана“.


Доктор  Георги Лазаров, хирург, живеещ в САЩ, финансирал паметника: „Делото на Георги Марков в 20–ти век е равно на делото на Христо Ботев в 19–ти век. “

(той малко обърка вековете, като каза 18-ти и 19-ти век, но му е простено поради възрастта и дългия престой извън България)
Никой не обръща внимание на телевизия Алфа на площада. А уж протестиращите срещу Орешарски били отмъстителни :)

Пълно е с познати лица

Не пропуснах и аз да си направя едно небрежно кадро за спомен.


Вместо заключителен коктейл гълъбите нападнаха разровената градинка 
(семената на райграса?)


Авторът на скулптурата е Данко Данков.

В същата градинка има паметна плоча на Георги Марков, но тя почти винаги е покрита с листа и не се вижда (близо е до трамвайната спирка)

Много позитивно преживяване


Имах работа и трябваше да вдигам гълъбите.


Сновейки между публиката подочух за острата реакция от някои среди в БСП срещу издигането на паметника.

Проверих във вестник „Дума“ и наистина – някои предлагат паметникът му да е в Княжево, понеже не е живял в „Лозенец“, а е бил планинар и ловец.

По–систематични, а и по–весели за четене, са аргументите на Българския анифашистки съюз срещу издигането на паметника:
  • „Ще нарушава околното пространство“;
  • „В художествено-политически и социален план е неприемлив“;
  •  Заместник кметът Тодор Чобанов е изразил „желание да се премахне и паметникът на Съветската армия.“
  • „Много известни дейци на културата със световна известност, живели и творили в този квартал на София, нямат паметник - Валери Петров, Елин Пелин, Христо Недялков, Димитър Димов, Рачко Ябанджиев и др.“
  • „Напуснал България, без значимо творчество“
  • „Дейността и творчеството му в чужбина са насочени срещу България. “
  • „Страната ни е представена в най-черни краски.“ 
Това, което сега ще следя с интерес в медиите и извън медиите – дали ще има хора, които ще се опитат да приравняват паметниците на окупаторите с паметниците на жертвите и какви аргументи ще извадят за това. Но това ще е в следващата серия.

4 коментара:

Анонимен каза...

Защо д-р Лазаров да е объркал вековете? Г. Марков в действителност твори през XX в., а Хр. Ботев -- през XIX.

Комитата каза...

Това е поправения вариант. Докторът каза 18-ти век за Ботев и 19-ти за Марков ;)

Кентавър каза...

Комита, репортажът ви е хубав, аз самият бях в градинката в петък, на 7.11., когато още подготвяха фундамента и много се зарадвах, че в крайна сметка ще има паметник на Георги Марков в София.
Не мога да разбера що си отваряте излишни войни с противниците (до колкото ги има) на паметника в края на поста си, толкова ли ви е важно?

Комитата каза...

Всъщност, нямам намерение да водя войни, но реакцията на БАС и другите ми се стори твърде смешна, за да не я споделя.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)