понеделник, септември 15, 2014

Случаят Кобляков

Ситуацията с руския дисидент Николай Кобляков е деликатна и парадоксална едновременно. Тъй като античовешкият режим на Русия все още членува в някои международни структури, като Интерпол, то той няма проблем да злоупотребява с тях както намери за добре.

Николай Кобляков, който е активист на организацията „Свободна Русия“ в Париж, пристига на шести август в София, за да бъде задържан от полицията в следствен изолатор. Задържан е с т.нар. червена бюлетина от Интерпол. Причината – някакви неясни „далавери“ през далечната 2005–та година.

Западните страни, между които и България (странно звучи, нали, но в този случай е точно така) са изправени пред нелек избор всеки път, когато Русия си поиска някой дисидент, укриващ се в чужбина – или да признае открито недемократичния характер на Русия, да отхвърли фалшивите обвинения и фалшивите доказателства, да откаже екстрадация и така да наруши процедурите на Интерпол, или формално да спази процедурите и да предаде търсения човек, така че да получи някакви укриващи се в Русия беглеци от правосъдието, и то сериозни престъпници с тежки провинения.

Какви са детайлите в нашия случай?




Запознах се с него на импровизирана пресконференция в Сохо, където той разказа житието–битието си. Николай е кажи–речи в положението на активно протестиращите срещу правителството на Орешарски българи – човек със собствено занимание, който изведнъж е бил изтръгнат от обичайния си живот и запратен в протестите, особено сега, след като толкова обществено внимание е обърнато към него. Споделих му.

– Виж, протестите приключиха преди месец, но нашите опоненти продължават да ни занимават с тях. Не можем да се измъкнем, непрекъснато се случва нещо важно, на което трябва да се реагира.

Не съм сигурен дали ми повярва :)

Николай прекара известно време първо в ареста, след това на подписка, после под домашен арест, мярка, която беше променена пак на подписка.

Движенията на българския съд приличат на поговорката „Я камилата, я камиларя“. Непрекъснато отлага окончателното си решение по случая Кобляков, с тайната мисъл, „А дано се размине и големите да се разберат и на нас да не ни се налага да взимаме решение“. Аз пък мисля, че все пак ще им се наложи да изпият горчивата чаша.

Междувременно, докато беше под домашен арест, участвах в инициативата да се предостави политическо убежище на Кобляков от България. Окончателното решение е на Президента, Росен Плевнелиев.



Снимки от сбирката пред Президентството, 5–ти септември

Николай споделя впечатленията си от първите дни в България:

Дните ми в България 1.08 – 7.08  
Аз никога не съм идвал в България, преди драматичното ми кацане на летище „София” на 29 юни т.г. И за мен това беше нов начин да опозная една страна – през ареста и съда.  
Улички от софийски тип и лъвовете пред Съдебната палата, където се намира Софийският градски съд - всичко изглежда различно, в сравнение с традиционните забележителности. Може би, защото драматичният привкус на тази нестандартна ситуация, чувствата, които ми останаха след напускането на ареста, бяха твърде остри и реалистични.  
Няколко приятели и журналисти, които ме чакаха с шишета вода пред входа на Софийския затвор, ми изпълниха не само деня, но и донякъде живота. Българите са като руснаците от старите черно-бели филми – те са дружелюбни, отворени и винаги готови да помогнат. Но разликата е, че те не са такива на екрана, а в реалния живот. 
Те не твърдят със сериозен вид, че съжаляват или пък не създават илюзия на изкуствена категоричност относно моята ситуация. Те просто ми помагат – прибират ме от ареста, настаняват ме в апартамент някъде из централната част на София, водят ме oт лекар на лекар, за да изясня най-накрая причината за отока на глезена ми. 
Те казват каквото мислят и се усмихват само, защото усещат, че аз могат да разбера тяхната гледна точка. Те могат да пеят руски песни, но да не ми позволят да забравя, че Кирилицата идва към Московската държава и Киевска Рус от тук – от някогашното Царство България.  
София е много неудобна за разходки с моите патерици, но пък за сметка на това ми напомня за града на щастието от детството с книги на Крапивин. Аз не разбирам български, когато приятелите ми си говорят помежду си, но е достатъчно само да погледна някого в очите, и започвам да поемам цели „парчета” от този южен и понякога експресивен език.  
Местните наистина вярват в достъпните демократични средства за диалог с властта – като провеждат студентски флаш-мобове и мирни протести. И най-впечатляващото във всичко това, че тяхната вяра им носи и съответни победи. Едва от вчера България разполага с ново правителство, което, аз съм сигурен, ще бъде много по-близо до българския народ, отколкото до свързаните с Русия олигарси. България сериозно рискува да стане моята трета родина. И аз мисля, че дори след освобождението си, няма да напусна тази страна, докато не допринеса за нея с нещо ново и позитивно.

Преди няколко дни в София бяха свидетелите Ирек Муртазин (вижте му блога, пуснал е няколко бързи нещица за България) и Дейвид Сатър (който е автор на страхотни книги за СССР и Русия), които трябваше да свидетелстват за това дали в Русия Николай би получил справедлив процес и човешко отношение в предварителния арест. Ирек, от когото ми се удаде да взема кратко интервю (и което скоро ще видите) вече е прекарал две години в руски затвор за опозиционна дейност и има какво да каже за условията в тези институции.

Очаквайте скоро!

Засега Николай е по–доволен – поне може да напуска дома си в София и да си гледа бизнеса (той строи и поддържа домове за настаняване на възрастни хора), но май ще изтече доста вода докато се стигне до окончателно разрешение да напуска България. Засега трябва да прекарва цялото си време в нашата страна, която изглежда му харесва. :)

Но и ние като държава ще се прославим. Вероятно съвсем скоро в България ще бъде създаден световен юридически прецедент. Роденият в Русия френски гражданин Николай Кобляков поиска да му бъде предоставено политическо убежище в България и е много вероятно, че ще го получи. Историята помни не един български гражданин, получил убежище във Франция, а колко френски бежанци са получили убежище в България?

Освен това българският съд ще трябва да покаже - демократична и европейска страна ли е България или не съвсем. Засега чакаме.

3 коментара:

Анонимен каза...

Така излиза, че Интерпол са агенти на Путин. Щом има постановление за неговото задържане, без да провери истинноста на обвиненията, Интерпол представлява една пародия. Така може да бъде задържан всеки гражданин, макар и невинен. Например тебе ногат да те обвинят, че парите, които ти превеждат американците са против нац. интереси на България. Така можеш и ти да станеш обект на Интерпол

Павел Николов каза...

Ами така е... Кой е казал, че Интерпол е нещо съвършено...

Анонимен каза...

Жулик. Ему предъявляет претензии за 2005 год. В этом году он своровал имущества у России и затем распродал его на многие десятки миллионов евро. Имущество находилось во Франции, Канаде, Финляндии, Норвегии, Москве... Критикой нынешней Политики России он занялся гораздо позже, после побега из России в 2010 г. Когда к нему появились претензии у следственных органов. До этих событий Вы не найдете ни одного критического заявления в адрес России от Коблякова. А сейчас он прячется за ширмой правозащитники, в надежде спастись таким образом от заслуженного наказания за воровство. Еще один факт: Захватил вместе с г-ном Дивером компанию Станко-Франс, распродав ее активы, уволили французских работников, пополнив ряды безработных, вывел средства из Франции, и за это получил французское гражданство. Если у Болгарии есть лишние деньги, тогда Вам необходимо дать ему политическое убежище.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)