сряда, юли 09, 2014

Срок на по–малко от една ръка разстояние

Снощи с няколко приятели гледахме колективно документалния филм „Срок*“ (целият филм може да бъде гледан в youtube), разказващ за събитията и лицата от антипутинската опозиция в Русия през последните 1–2 години.

*Думата срок на руски има малко по–нюансирано значение от това на български. На руски жаргонното ѝ значение като продължителност на присъда за лишаване от свобода е доста по–силно като асоциация, отколкото в българския. Освен това, голям брой от участниците в митингите, заснети във филма, са арестувани и заплашени от петгодишни ефективни присъди. 

Без особено да се смущават, авторите Павел Костомарова, Александър Расторгуев и Алексей Пивоваров, надничат с камерата и микрофона в самия епицентър на събитията, до степен че самите събития не са разказани, нито обяснени, а видяни през епизоди от личния живот на главните герои (които просто са споменати с имената си).

трейлър


Алексей Навални, Ксения Собчак, Сергей Удалцов, Александър Белов, Иля Яшин и много други са заснети в естествената си обстановка, естествена в смисъла в който един научнопопулярен филм би показал флората и фауната в джунглата, например и от там един потенциален зрител би трябвало да си създаде сам картината какво всъщност се случва в Русия и с опозицията. Нещо като реалити формат.

Сюжетът е сглобен от множество малко документални случи, монтирани в близо час и представлява силно съкратен вариант на youtube канала, съдържащ отделните видеа.

За човек, който следи отблизо руския политически живот (слава богу, често надничам там), общо взето е ясно какво става на екрана, кои са героите, за какво спорят и какви конфликти имат с властта. Но ако нямате подготовка и контекст, чак към края на филма може би ще започнете да разбирате кой какъв е и за какво се бори.

 Алексей Навални

Ксения Собчак и Иля Яшин

От друга страна ние получаваме изключително важния поглед отвътре, от кораба на революцията. При положение че свободните медии, доколкото ги има, ни показват нещата отвън, двойният поглед, отвътре и отвън постига максимална прозрачност и релефност, картината става модерно 3D.

Какво ли е основното послание? Нека опитам да отгатна – основното послание е фактът, че хората, наели се да извадят Русия от дупката, в която я натика Путин, са обикновени граждани, които просто са решили да вземат нещата в свои ръце и се различават от другите граждани по улицата единствено по решителността си и посветеността си на каузата.

Епизод по епизод наблюдаваме цялата трансформация на която са подложени, докато минават изпитание през изпитание и израстват като политически лидери. Получаваме много повече отговори на въпроса „Кои са тези хора?“, отколкото на традиционния „Какво точно се случи?“

Какво реагираш ако ти обискират дома и голяма част от покъщнината ти да занесат в полицията за разследване? Да ти приберат компютрите, телефоните и флашките? Как човек успява да поддържа личния си живот докато хем е на показ пред всички, хем бива непрекъснато атакуван от властта.

Какви ли са паралелите и разликите с България? Именно това любопитство ме подтикна да гледам филма, за да разбера кои драми и кои проблеми са си наши, кои са универсални, а кои са свързани със спецификите на общия ни опонент – управляващата групичка около президента Путин.

„Кои сте вие?“, „Кого представлявате?“, „Можете ли да гарантирате, че някой ще ви послуша, ако се договорите нещо?“ „Каква е крайната цел на Путин?“ „Какво смятат той за добро и какво за зло?“ – отговорите на тези въпроси, формулирани в началото, с времето придобиват някакви очертания.

Близката гледна точка, близкият план вероятно трябва да ни помогнат да разберем каква е реалната обстановка, в която се налага да се взимат решения. Как да се справиш с властта, която удря под кръста? Как да бъдеш съюзник с хора, заедно с които не би вървял по един тротоар в нормална обстановка?

Липсата на разказвач, който да сглобява сюжета вероятно постига по–голямо доверие към случващото се на екрана

Естествено стои и дилемата, за която говорихме и на дискусията при Явор Гърдев (и нямаща нищо общо с филма, там говорехме за театър) – за какво се прави едно художествено произведение? – За да е добро? За да бъдат авторите подходящо възнаградени? За да послужи на някаква кауза?

Да се гледа ли?

Да, ако познавате руския политически живот и основните лица на опозицията. Не знам, ако имате нужда да четете много допълнително, за да се ориентирате в ситуацията.

За тези от вас, които участваха в масовите протести през последната година, най–вероятно ще е интересен и полезен, независимо колко знаете за руската опозиция, защото ще ви даде перспективата на други хора, занимаващи се с подобни неща, но в доста по–враждебна обстановка.

 Целият филм:


2 коментара:

Анонимен каза...

В Москва се събират на протести около 2000 човека. В други руски градове няма. За 13 милионен град това е равносилно 7 студента да блокират Соф. унирвеситет и денонощно медиите да отразяват тяхната инициатива. У нас в провинцията също нямаше протести. След акцията "Крим", имиджа на Путин постигна главоломни размери в Русия. Всичко друго е дрън-дрън.

Комитата каза...

http://europe-today.ru/2011/12/inostrannye-smi-o-mitingax-v-rossii/ Я пак брой. :)

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)