вторник, юли 01, 2014

След хепиенда

Внимание – текстът може да разкрива подробности от сюжета на филма „Принцесата на Монако“. Продължавайте на свой собствен риск.

Какво работи една принцеса? От детските приказки знаем, че работата на принцесите е преди сватбата – да се бунтуват срещу баща си, да не слушат майка си, да дават на гаджетата си неизпълними задачи и винаги да се поставят в рискови ситуации, от които трябва да бъдат вадени с нечовешки усилия..

В „Принцесата на Монако“ нещата са обърнати – там най–интересното става след сватбата.

Това са няколко епизода от семейната история на принц Рение от Монако и съпругата му – съвременната пепеляшка Грейс Кели.

Когато бях малък, баба ми си поръчваше на майка ми списания „Пари мач“, в които с голям интерес изгълтваше историите за кралското семейство на Монако и принцеса Стефани (дъщеря на Грейс, лошото момиче на фамилията) и с огромен интерес разглеждаше тоалетите и аксесоарите на участниците. Покрай нея и аз знам някои факти.

През 1962–1963 г. отношенията между Франция и Монако не са хич розови. Монако не може да закърпи бюджета си и затова рязко сваля подоходния си данък, което води до преместване на френски фирми по скалистите склонове на княжеството, и което довежда до бяс френския президент Де Гол и финансовия му министър, защото те тъкмо водят война в Алжир и парите им трябват.

Освен това, налице е известна разлика във възгледа за света на двете спорещи страни – Франция смята Монако за сбирщина от няколко разглезени общини, управлявани от разглезено семейство, сдобили се едва ли не с измама с международно признат суверенитет, а Монако смята Франция за егоистичен и самовлюбен голям брат, който е много смел, ама само да си показва юмруците на по-малкия брат.

Американската снаха пък, непосредствена, устата и не много тактична, бързо успява да настрои всички срещу себе си, тъй като не владее много от необходимите качества за висшите кръгове на европейската аристокрация и особено не владее умението да си мълчи в правилните моменти.



Ролята ѝ се изпълнява от Никол Кидман, най–царствената актриса в момента, която ако се беше родила 30–35 години по–рано, 100% би могла да открадне принца за себе си.

След много мъки Грейс установява, че да бъдеш принцеса е по–яка роля от всичките ѝ филми, защото е „наистина“. По–яка роля дори и от тази, която ѝ предлага Алфред Хичкок (чудесен Роджър Аштън–Грифиц), хваща се за работа и отново е най–добрата във всичко.

Малко ми пречеше бабешкото поставяне на акцентите на историята върху тоалетите, бижутата и дворцовите интриги. Бях готов да апострофирам всяка втора реплика, а на емоционалните моменти едва се сдържах да роня едри фалшиви сълзи, но филмът ми беше любопитен. Не ми беше известна тази политическа драма. Освен това обичам хубав дизайн, планински пейзажи с море, стари спортни коли, политика, история и Никол Кидман.

Както сигурно се досещате, тази интерпретация дава много по–сериозна роля на принцесата в драмите около външнополитическата криза, от официално признатата.

Между другото, управляващото семейство на Монако категорично не одобрява творбата, твърдейки, че има твърде много измислени сцени и подробности :)

Кой може да го гледа?
– Който харесва стари коли;
– Който си пада по политически трилъри (ама да не очаква кой знай какво);
– Който обича да чете светските страници и светските издания и се заглежда по тоалети и аксесоари;
– Който си пада по аристократи и дисфункционалните им семейства;
– Който харесва Никол Кидман, защото прави добра роля;
– Който се кефи, че всички навсякъде пушат;

Не знам дали да го препоръчвам на мъжката половина от зрителите  – гледайте на свой риск, а за женската – не смея, не е мойта територия. Едва ли щях сам да ида да го гледам, но благодаря за поканата (която нямаше как да откажа ;) )





Няма коментари:

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)