петък, юни 06, 2014

Не е свършило докато не се свърши

Преди около 11 месеца обявих протеста за победил – с изказването на президента Плевнелиев, с което сметнах, че балансът на силите вече необратимо се е променил и че движението от тук нататък за злополучният кабинет „Орешарски“ и подкрепящото го парламентарно мнозинство посоката е само надолу.

Но правителството и мнозинството му бяха на друго мнение и бяха решили, че събраната протестна енергия някак си ще се разсее и всичко ще бъде забравено, а най–недоволните могат да бъдат изолирани или, в краен случай, купени. 

На практика се случи това, което беше очевидно за всички наблюдатели – упоритостта да не се проведат избори, които да сменят водата в аквариума на управлението доведе до разпад и деградация на БСП – много по–силен разпад и деградация от всичко, което сме наблюдавали от 90–та година насам. Упоритостта доведе и до ликвидирането на политическото бъдеще на политиците, ангажирани със сегашното управление. 

За съжаление доведе и до дълбоко разделение в обществото, чиито последици тепърва трябва да излекуваме.

Беше повдигната завесата пред „политическата система“ в България и пред порочното сливане на медии, тайни служби и политика. Видя се истинската роля и тежест на ДПС. Лъсна грозното лице на купените избори, на „корпоративния вот“ в Бобовдол, който се оказа обикновено робовладелство.

Паднаха маските на много общественици и журналисти, които минаваха за „леви“, но прогресивни и които бяха смятани за някаква надежда за обновяване на лявото. От свирепо противопоставяне на протестите те преминаха към откровена русофилия и подкрепа за руската агресия в Украйна, стигайки до откровено противопоставяне на ЕС и на европейската идея. 

Паднаха и маските на известен брой „десни“ и „прогресивни“ лица, които от привърженици на някакъв трети, неведом път в „дясното“, пристанаха на поредния популистко– олигархичен проект ББЦ, позиционирайки се като задължителната публика за всяка „дясна“ кьорсофра, която иска от тях лицата им, но не изисква никаква принципност. 

Видя се и истинското лице на „Атака“ и на други подобни „националистически“ организации, чиято колорадска пъпна връв напълно недвусмислено изгря покрай събитията в Украйна.

Позицията, с която ще влезем в бъдещето, не е идеална, но е чувствително по–добра от чувството за безнадеждност и ограбеност от май 2013. 

Вече знаем, че с едно разхождане до урните можем да си спестим една година разхождане по площадите, тъй че този урок ще ни държи влага известно време. С много хора се намерихме на улиците, усетихме силата си, видяхме, че не сме сами, видяхме че имаме и някакво бъдеще отсам Терминал 1 и 2. 

Не искам да пропускам ничии заслуги за разклащането на сегашната власт – протестиращите граждани, Йоло Денев, „Протестна мрежа“, „Ранобудните студенти“, Ранобудните преподаватели, Вестник „Протест“, НОрешарски, #ДАНСwithme Global, ДЕОС, „България може“, партиите Зелените, Реформаторския блок, ГЕРБ, протестиращите леви, десни, либерали, консерватори и т.н и т.н. – това е победа за всички. За всички, които избраха Европа и европейското бъдеще пред евразийските бълнувания. 

България има шанс да спечели истински приятел в лицето на нова Украйна, когато тя реши вътрешните с ипроблеми и където по подобен начин чрез протести си отиде един корумпиран президент.  

Не се е свършило, докато не свърши, но има поводи за оптимизъм. 

Чакаме оставката в деловодството на Парламента.


Снимка: Асен Генов, 06.06.2014г.

Когато падне стоманената ограда около Народното събрание, тогава е окончателната победа.


10 коментара:

Анонимен каза...

Протестиращите имат голямо значение за нестабилността на правителството, но според мен:

1. Ако правителството падне, реално ще го съборят противоречията в управляващата коалиция. Пеевски, Бареков и Сидеров вече започват да се раздалечават, но да не забравяме, че част от спонсорите им (поне в миналото) са общи. Спорът за пари и господари ще е в основата на предсрочните избори, а не желанието за промяна.

2. Дори и след нови избори, малко е вероятно да новото правителство да се хареса на болшинството протестиращи. Може би ще има лека промяна на външната политика (по-малко Москва, повече Берлин, Брюксел и Вашингтон), обаче като цяло не виждам как ще се промени вътрешната политика. Популизъм, корупция или калинки няма как да не доминират, просто защото такава е културата ни и структурата на икономиката в момента.

Въпреки горните съображения, за младите, будните българи искащи да останат в България - протестите и разобличаването на крадливите и некадърни управляващи към момента е единственото правилно действие извън гласуването на изборите.

Комитата каза...

Ами хубаво. Дето се вика човек като ходи с кола на морето, реално колата върши цялата работа, но шофьорът има голямо значение.

Новото правителство няма да хареса на болшинството протестиращи. Но сегашното трябва да бъде наказано, независимо от това.

Тъй че всичко е в реда на нещата.

Belomore каза...

Най-учтиво моля за уточнение какви са конкретните заслуги за разклащането на правителството на Кръжока по политически парашутизъм, придобил ограничена известност като „България може“ и - каквото и да е това - ДЕОС?

Благодаря предварително!

Комитата каза...

Хората, които участват там са от най-най-активните протестиращи. Плюс че не се спряха да правят събития и дискусии откак се основаха

Belomore каза...

Събития и дискусии, от които произтече какво?
Ясни знаци и силни сигнали - примерно?

Сериозно питам и очаквам сериозен отговор - с какво неспирането в организирането на точно тези събития и дискусии от точно тези люде реално допринесе за разклащането на властта?
Какво конкретно произтече от тези ивенти, освен че едни готини хора се събрали да се доубедят взаимно колко са готини?

А коя е скалата за "най-най-активно" в протестирането?
Кой е сертифициращият орган и кой удостоверява резултата от тази активност в протестирането.

Щото най-активно протестиращият несъмнено е Йоло Денев, ама за него и дума не си изрекъл...

Комитата каза...

Ей сега и Йоло Денев влиза

Комитата каза...

Всеки, който протестира, спомага за събарянето на властта по свой начин. Хората, които се събраха в някакви групи за да го правят организирано, също. Положиха повече усилия за да направят нещо малко по–софистицирано. Не съм съгласен, че посланията им стигат само до тях си и до никой друг. Публиката им не е много широка наистина, но не говорят само сами на себе си.

Belomore каза...

Оценявам сертифицирането на бай Йоло по Lib-ISO 2013!

Но междувременно продължавам да недовиждам:
- реалния принос на "по-софистицираните неща" за разклащането на правителството;
- конкретните последици от "по-софистицираните неща", пък били те и без сеизмологичен ефект.

Липсите се допълват и от:
- посланията на по-софистицираните организирани групи - кои бяха те;
- до кого, как и кога са стигнали;
- коя е немного широката публика, извън самите тях, на която са говорили по-софистицираните?

Радвам се, че десетки скромни труженици на тихия фронт, далеч от заядливите очи на задкулисието, с изнурени от борбата ръце и сърца ненатрапчиво, грижовно и софистицирано коват бъдещето на гражданската общност, по стечение на обстоятелствата населяваща понастоящем конкретната територия. Настоящето и миналото обаче се коват малко по-трудно,
поне докато все още има свидетели.

Без точност и достоверност има риск след някоя друга година вътрелибералносъпротивителната легенда да достигне величието на нелегалния период на др. Янко.

Анонимен каза...

Вие двамата - Комитата и Бело море, от македонското у вас ли се заяждате?

Комитата каза...

То за всичко си има архиви и снимки, тъй че ако има преоценяване на нечий принос ще може да се спори, нали така ;)

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)