сряда, май 14, 2014

Хигиенни съображения от българската казарма

Една публична личност с пари, които, казват, са на българската енергетика (тоест, на всички нас) прави в момента отвратителна популистка кампания, на която няма как разумните хора да не се противопоставят. Тоест, да опитат да се противопоставят, защото джангърът е убийствен – той е твърде гръмогласен и заглушава по–скромните нормални гласове.

Кебапчета, евромайки, събиране на смрадлив букет от популярни вечно продажни лица, подигравка с носталгичните спомени за „златните момичета“ на Нешка Робева плюс мистично–евразийските новоскалъпени спомени за „пророчицата“–пенкилер–„политолог“ Ванга – всичко това е впрегнато в най–мръсната и долнопробна предизборна кампания в новата българска република през 2014г.

Една от тези носталгични предизборни тези е за връщането на родната казарма като метод за възпитание на младежта, на посочването на път в живота на младежите (и евентуално на девойките), които насилствено ще бъдат изтгръгнати от кариерите си, приятелите, приятелките, от интелектуалните и духовните си търсения, за да изпълняват „воински дълг“ по защитата на държавата от външни врагове.

Трябва да отбележим, че в посланията на новоизпечения като прясно предизборно кебапче политик, функцията на армията като институция, защитаваща националната сигурност, е второстепенна. Първостепенна за него е възпитателната функциия.

Като отслужил и дори бил частичка от въоръжените сили на Варшавския договор, мога да потвърдя за наличие на известно въздействие – казармата възпитава някои положителни качества у младите хора – като хигиенни (да перат, да гладят, да кърпят, да си режат ноктите), социални (да споделят личното си пространство с хора, които не харесват особено, да търпят за началници комплексирани бездарници, да мълчат, когато трябва и да говорят, когато трябва) и битови умения (да цепят дърва, да палят огън, да чистят огромни площи за кратко време). Казармата вдига сериозно прага им на гнусливост и ги научава да ценят наистина ценните неща в живота, като приятелството, свободното време, хубавото време, добрата храна, съня, здравето, личното пространство, хигиената, свободата и т.н. По мое време някои придобиваха професионални умения в електротехниката, транспорта и строителството, но това бяха по–скоро частни случаи.

Разбира се, както всичко останало при социализма, хубавото в соц казармата не си струва цената. Като сложиш на едната везна загубеното време (което по мое време беше 2 години) и всичката простотия, а на другата - спечеленото, както е описано по–горе, се убеждаваш, че можеш да се сдобиеш с навици и с приятели и не по толкова мъчителен и глупав начин и не с такова чудовищно разхищение на време.

По принцип въвежданто на задължителна казарма е доста скъпо начинание – освен че трябва да храниш, поиш, настаниш, обучиш и снабдиш с оръжие известно количество млади хора, ти ги отнемаш от икономиката и образованието, където могат да са много по–полезни и да връщат добавена стойност в обществото.

Но нека приемем за момент, че задължителната казарма е възможна. За да получите представа какво евентуално можете да очаквате от нея, ще ви разкажа малко приключения от там и то само по хигиената от далечните 1988-1990г.

(ако сте гнусливи, можете да спрете да четете тук)

Наскоро Стойчо реши да се позабавлява и зададе въпроса – а с какво се миеха чиниите в нашето елитно и секретно поделение, наброяващо близо 1000  души?

Все още не сме го докарали до „истински социалистически вид“ на градовете

По принцип хигиената е едно от нещата, с която всяка армия на света се гордее, защото има пряка връзка между лошата боеспособност и лошата хигиена - едното води до другото.

В първите дни от престоя ни в казармата през септември 1988г., признавам, не можех да хапна нито хапка от иначе поносимата за казармата храна (новобранците в нашето поделение ги „глезеха“ в първите 1-2 седмици, за да могат да попривикнат на военния живот)

Защо така?

Първо, умивалните на входа на столовата не работеха и всички войници бяха задължени под строй да изплакват ръцете си с отвратително смърдящ хлорен разтвор, който църцореше от бял бидон с пластмасов чучур точно пред входа на трапезарията. На бидона бдеше дежурен старшина или офицер, който оглеждаше ръцете на войската. Бързо открихме, че въпреки евентуалния санитарен ефект е по–добре да избягваме тази процедура, за да не ни смърдят ръцете на хлор по време на обяда, така че гледахме да минимизираме процедурата.

Вътре в трапезарията не беше много по–добре. Още от вратата лъхваше такава миризма на застояла манджа, в пъти по–зле от подобната неизкоренима миризма, която може би помните от студентските и ученическите столове по онова време. В комбинация със смърдящите на хлор ръце, плюс мушамите, за които ще стане дума по–долу, и с притесненията от непознатата обстановка, поне при мен доведоха до ефекта че няколко дена едва слагах по нещо в устата си.

А чиниите се миеха с ... прах за пране. Който беше забранен иначе за ползване от войниците за други цели. Дрехите си перяхме със сапун, обикновено който сами си купувахме или със сапун МНО (зелен сапун с инициалите на Министерството на народната отбрана), който ни отпускаха отвреме–навреме. Естествено, всеки си переше дрехите отделно и със студена вода (не е много ефективно, но е възпитателно, като хиляди други занимания там). От зимната униформа, т.нар „въшкарник“, втори комплект нямахме. Тоест, ако не си достатъчно изобретателен, така че да ги изпереш и изсушиш, можеш от 1–ви октомври до 1–ви май да си носиш едни и същи дрехи, които постепенно се напояват с прах, мазнини и миризми... (сами си го представете)

За чиниите:
Поделението беше за около 1000 човека, което значи, че от дежурните по миячно след закуска трябва да се измият поне 2000 чинии от алпака (неръждаема ламарина). В едната се сервираше чая, а в другата се сипваше закуската. Чаят, естествено се пиеше с лъжицата, с която се мажеше филията, но това е за друга история. На обяд чиниите бяха три на човек, а за вечеря – 2.

Чиниите влизаха една в друга и се събираха на огромни метални колони, които се складираха в единия край на миячното помещение. Миячното имаше 6 (или бяха може би 8) вани от неръждаема стомана в центъра. Първите две вани открая се пълнеха гореща вода, в която се сипваше прах за пране. (в миячното въобще нямаше студена вода!), където се нареждаха колоните с безкрайното количество мръсни чинии. От тях си взимаш купчина чинии, например 50, и си ги слагаш в някоя от другите вани, която е пълна догоре с гореща вода с прах за пране.

Същинското миене – вадиш чинията от ваната, правиш едно движение с гъбата от едната страна, едно движение с гъбата от другата, обръщаш чинията два пъти на водата и я мяташ в последната вана, пълна с чиста вода, където чиниите се изплакват. Накрая седи още един войник, който събира чистите чинии от ваната за изплакване и ги реди на колони по 50.

Ако сте се опитвали да измиете наведнъж по 3000 чинии, много бързо стигате до извода, че тайната е в максималното поставяне на процеса върху научната основа на поточната линия и тъй като процесът не е особено високотехнологичен (макар че дунапренът и прахът за пране са сравнително модерни изобретения), действията приличат на английска манифактура от началото на 19–ти век, в която всяко движение е внимателно премерено и автоматизирано, така че се стига до наистина впечатляващо бързодействие, така че между яденетата да ви остане някаква почивка.

Тъй като процесът е твърде „оптимизиран“ откъм време, случвало ми се е да намеря в чистите чинии две чинии, допре слепени от пресования между тях боб.

В последните две вани се миеха тавите и баките (тенджерите). Там се изискваше доста повече усилия, вода, прах и търкане, тъй като по тавите оставаше доста засъхнало и загоряло. Отделно, тавите трябваше първо добре да се почистят от остатъците от ядене. Тавите много цапаха и който беше разпределен на тях изтегляше късата клечка (в първото ми дежурство по кухня това бях аз;)), но в крайна сметка и на тях им се намираше цаката.

Масите в столовата бяха покрити с еднакви карирани мушами, които се бършеха след всяко хранене. Обърнахте внимание на глагола, нали? Бършат се, не се мият. Дунапренените гъбички са абсолютно неприложими в тази ситуация, защото много бързо се превръщат в мазни топки. При нас мушамите се бършеха с филии хляб, които после, заедно с останалата помия от кухнята и остатъците от тавите, заминаваха на сметището. Част от помията отиваше за храна на прасетата в поделението (имахме такива), част се утилизираше от старшини и офицери, които идваха до поделението с кола с ремарке и мръсни мазни бидони, в които си пресипваха помия за тях си. Вероятно и те хранеха прасенца за лични нужди.

Понеже времето за почистване е ограничено, а филията с хляб все пак има по–крехка консистенция от дунапренената гъба и от нея падат трохи, които после трябва да се метат, масите се бършат само отгоре. Това означава, че докато ядеш не трябва да си опираш ръкавите на масата, защото иначе ръкавите стават на черни черти от мръсната мазнина, която се трупа току под ръба на масата върху мушамата. Няма време, а и средства за по–сериозно почистване на масите.

Веднъж годишно, масите и мушамите се изкарват навън, трапезарията се мие с маркуч и сапун, с маркуч и сапун се мият и масите и мушамите, които се вадят навън на двора. След това се нареждат обратно в трапезарията.. до догодина.

В спалните корпуси нямахме топла вода, само студена. В нашата рота, който иска да се къпе всеки ден – има на разположение вана и гумен маркуч с ледена вода. През лятото всеки ден се къпех на тая инсталация, включително и главата (и аз не мога да си повярвам сега, но така беше).

Добра идея е всеки ден хубавичко да си миеш врата, защото всяка сутрин трябва да зашиваш нова чиста бяла якичка на униформата, която всеки ден ти я проверяват.

Официалното къпане се падаше веднъж седмично. Ако нямаш джапанки (повечето нямат - няма къде да ги държиш) влизаш в банята с чехлите от спалното. Чехлите ще изсъхнат за едно денонощие, тъй че е проблемът е преодолим. Къпането е единственото време, когато имахме достъп до топла вода, което значи че тогава и перяхме. Бельото най–лесно се пере върху себе си. Тоест, под душа влизаш с гащите и тениската и ги сапунисваш както са си върху тебе. След това изпираш другите неща, които носиш със себе си. Не переш много, защото и без друго сменяш само един чифт бельо през седмицата (а резервен няма къде да държиш ;).

Необикновено чисти излизаме от банята. След това трябва да намерим място да си прострем прането. Простори, естествено няма, дрехите се простират на таблите на леглата.

Друг хигиенен аспект са партенките. Партенките са меки парчета плат – памучно хасе, които се използват вместо чорапи.

Предимствата са следните – могат да се носят цяла седмица и повече без да се вмиришат (огромно предимство!), стига човек да се научи как се слагат. Необходими са около 10 мин да се научиш, а за седмица две започваш да го правиш достатъчно бързо и качествено, без да ти излизат пришки по краката. Прибираш се вечерно време, слагаш си партенките върху обувките, те изсъхват и могат да се носят още няколко дни.

За да спят нормално 80 човека в едно помещение, необходимо е вечерно време всички да си мият краката със сапун. Новобранците се опитват понякога да пропускат това супер полезно упражнение, затова някой от старите кучета бди на входа на спалното и гледа новобранките в краката. На съмнителните им се проверяват джапанките и чехлите. Ако са подозрително сухи, упражнението се повтаря...

Ще прекратя разказа и само искам да ви кажа, че ако на хигиената във всеобщата казарма трябва да се гледа сериозно, то и инвестициите в нея трябва да са сериозни. А сега си представете какви средства трябват за останалите аспекти от живота на войника, които не са толкова „елементарни“, така че хем здравето му да е наред, хем да е боеспособен, хем да е достатъчно „задоволен“.

Може би първо трябва да се почерпи малко израелски опит, където всеобщата казарма е превърната в съвременна наука.

Ясно е, че предложението за връщането на всеобщата казарма е безобразен популизъм, който трябва да гъделичка носталгичните струни у по-възрастното поколение и особено у тази му част, която е носила униформа в известен период на живота си.

По времето на Тодор Живков хигиената беше на световно ниво!

На 25-ти май гласувайте за нормална проевропейска партия. Има такива!









14 коментара:

Ангел Грънчаров каза...

http://aig-humanus.blogspot.com/2011/07/blog-post_3040.html

А ето и моите спомени от казармата в ерата на социализмо-комунизма, на някой може да му е интересно:

Анонимен каза...

(да споделят личното си пространство с хора, които не харесват особено, да търпят за началници комплексирани бездарници, да мълчат, когато трябва и да говорят, когато трябва)

Защо точно е положително да свикваш идиоти да те командват?
Вместо да им теглиш една майна и да се махнеш от тях?
И дали това има нещо общо с явлението глупаци да са на ръководни позиции - всички са свикнали че ще ги командват некомпетентни още от първите сблъсъци с реалността (след напускането на дома на мама и тате).

lanzz каза...

Мога да потвърдя, че десет години по-късно, през 1997-98г хигиенните процедури бяха абсолютно същите (макар и най-вероятно в съвършено различно поделение), до такава степен че съм убеден че е имало някакъв държавен стандарт, който предписва почистването на мушамите с филия хляб.

Valery Schwarz каза...

Отслужих точно 715 дни точно на предела между комунизъма и демокрацията. Потвърждавам написаното и мога да допълня с още много.
Но въпросът за задължителната казарма, на която съм върл противник, далеч надминава границите на хигиената на тялото...
Година след уволнението си от армията, попаднах в израелска военна база. Живях там една седмица и културният шок беше колосален. Разликите бяха умопомрачаващи не само по отношение на хигиената, а почти във всяко друго.
Не мога да си представя нормален човек, който веднъж е бил в българска наборна казарма, отново да проповядва връщането на задължителната военна служба. Предполагам, че трябва да си живял като пълен скот и в пълен средновековен мрак, за да ти хареса казармата от мое време, а и след това. Имаше такива случаи при нас тогава - момчета, за които казармата значеше три пъти ядене на ден или по-малко побоища от бащите им, по-малко и по-лека работа...
Не, Бареков е просто идиот, на когото са поверили чужди пари и ефирно време срещу обещаие да ги върне с лихвите като ги извади от нашите джобове...

Комитата каза...

Анонимен?!?
Ти как си мислиш че стават нещата - по желание ли? Разпределят те някъде и каквито началници ти се паднат. Нормалните са голяма рядкост.
Ако им теглиш една майна - военен съд и затвор за самоотлъчка, неизпълнение на заповеди и прочее хубавини.

turin каза...

Комита, анонимният предполагам има предвид защо в текста казваш, че всичко това е положително. Аз като те четох, предположих, че го казваш със сарказъм, явно други са те разбрали буквално. Да те потискат и тормозят може да е стимул за развитие, няма спор, но така е с всичко в живота ни. Правилният начин, според мен, е човек да се учи и развива с добри примери около себе си и в добра среда, а не "попаднал в затвора и станал човек". Казармата не прави момчетата мъже, а напротив – унижава момчетата, които тъкмо са на път да станат мъже и така порасват като унижени млади мъже. Нещо като "той боят изгражда, не да разгражда".

Комитата каза...

Имах предвид, че човек се научава на сдържаност при положение че другия избор е да влезе в дисципа (военния затвор) за неизпълнение на заповед или самоотлъчка.

Комитата каза...

Освен това, ако някой е работил с клиенти, много добре разбира колко е важно човек да знае да се контролира.

Спас Колев каза...

"На 25-ти октомври гласувайте..." Да не съм пропуснал някоя добра новина? :/

Vencislav Georgiev каза...

Разбира се хигиената в казармата беше ужасна, но НЕ това беше най-големия проблем.
Адът беше в Строителни войски.
Със сигурност живота на робите в антични свят е бил по-добър от живота на войниците в строителни войски.
Жестока и варварска експлоатация на човешкия труд, екплоатация която света не е виждал - това беше живота в строителните войски.
Особено тежко беше преди някой комунистически празник - примерно преди 1 Май или преди 9 Септември.
Е тогава военните полудяваха - задължително за празника трябваше да се завърши някой обект.
Работеше се до 12 в понунощ, дори до 1, 2 сутрината. Следваше няколко часа сън ( и то ако не си дневален ), ставане в 6 сутринта и отново на обекта.
И то тежък труд - бъркане на бетон, носене на тухли, вар, цимент. Работепше се по 18 дори по 20 часа в денонощието.
Знаете за гордостта на Строителни войски в София - мелницата Вапцаров ( до Сточна гара ).
Но знаете ли колко войничета са загинали докато са строили високите до небето силози ?
Ето така - всеки ден работа по 20 часа и накрая войничетата заспали от умора.
Имаше случаи на заспали от умора войници и паднали от огромна височина.
Загинали в мирно време е безумие - но безумието се случваше в СВ и нямаше кой да го прекрати.
Друг случай на който вече бях свидетел лично : дърводелска машина беше отрязала три пръста на войник.
Изверга-лекар ( мисля че се казваше д-р Гочков ) даде на нещастното войниче седмица отпуска !
Разбирате ли за какво става въпрос? За три отрязани пръста - седмица отпуска !
Лекарят-садист вдигна рамене и каза : "няма начин, генералът ни притиска със сроковете, войникът бързо ще трябва да се връща на обекта".
С три отрязани пръста - на обекта !
За да може някой генерал получовек-полузвяр гордо да доклава на 1 Май, че обекта е завършен.
Ето това беше комунистическата казарма.

Жалко че им се размина на военните от строителни войски, а и на другите военни.
А трябваше да бъдат съдени и да бъдат жестоко осъдени за терора, за издевателствата, за гаврата над Българските войници.

Комитата каза...

Подсъзнанието, подсъзнанието. Оправих датата.

Анонимен каза...

Личи си, че си бил "мамино детенце" . Явно, в дома си никога не си вършел неща, които са те накарали извършваш в казармата. Човек ако желае, може да поддържа лична хигиена, ако иска. Все пак не си бил в концлагер. Аз в началото не можех да хапна всяка манджа, но с времето свикнах. Имаше момчета от бедни райони, от първия ден се нахвърляха върху храната с вълчи апетит.

Комитата каза...

:) Ей забравихме родната българска дума „злобари“ и почнахме да използваме „хейтъри“. Я прочети пак да видиш дали за мен се отнася.

Стойчо каза...

Значи по време на социализма е имало „момчета от бедни райони“, които „от първия ден се нахвърляха върху храната с вълчи апетит“...? Толкова бедни? По време на социализма???
Анонимен, ще ти спрат хонорарите бе, джанъм :)

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)