неделя, май 11, 2014

Ялта, Крим и денят на Европа.

Бях твърдо решил да наруша традицията и да не пиша нищо за Втората световна война и деня на Европа (и поне формално ще я наруша, защото го пускам след това), за историческите манипулации и особено за путинистките. Защото ми се стори, че сега, когато Путин погълна част от Украйна и подстрекава гражданска война в друга част, която се готви да погълне, вече всичко е напълно ясно и няма нужда от повече обяснения.

Но не, гръмогласните български рубладжии, невинни и недотам невинни носталгици, „честни комунисти“ и прочее морално незрящи, не ми оставят избор.

Втората световна война все още в България не е позната, въпреки СТОТИЦИТЕ книги в гигантски тиражи и ДЕСЕТКИТЕ филми по темата, главно съветска продукция, с които ни поливаха, и особено преди 1989г. Въпреки обема и инвестициите в кинолента, хартия и звукозаписи, белите петна са големи за българската общественост, а фактите, които изплуваха в публичното пространство след 1990г. (защото дотогава оставаха заключени в семейните истории), доколкото ми е известно, още не са получили необходимата широка гласност и най-вече официална интерпретация в учебниците по история.

Дилема: Защо, след като българската армия участва в активни бойни действия преди всичко след 09.09.1944г, и жертвите са дадени именно тогава (жертвите и войниците, които и до ден днешен нямат смислен паметник, за разлика от окупационната армия), защо България е смятана за ПОБЕДЕНА държава?

Странно, нали? Тежки битки и 30 000 жертви в заключителния етап на Втората световна война, наречена по съветски образец „Отечествена“ и отново победени.

Това се случва, защото др. Сталин много внимателно се подсигурява именно срещу такъв сценарий, в който България би могла да претендира за каквото и да е след края на войната. Той много внимава да не признае и правителството на Константин Муравиев, което идва на власт на 2. септември 1944г. и което обявява война на Германия, започва изтегляне на войските от Гърция и Югославия, възстановява правата на политическите партии в България, разтурва всички организации с фашистка и националсоциалистическа идеология, разформирова жандармерията и разпуска 25-тото Народно събрание. Затова и тайният агент на Сталин в българското правителство – ген. Иван Маринов, прави всичко възможно, за да забави обявяването на война на Германия с три дни, за което решението е взето на 5-ти септември, но става публично чак на 8-ми, за което е щедро възнаграден след войната.

Въпреки всичко, на 8-ми септември България се оказва в уникална ситуация – едновременно във война с Германия, СССР (който обявява война на България на 5-ти септември, заради нейната „нерешителност“!), САЩ и Великобритания.

Така че, въпреки пълната липса на съпротива и обявяването на война на Германия, СССР си пише още една завладяна държава в списъка и великодушно я подарява на местните си агенти от БКП (БСП след 1989г.).

Тук има още едно голямо бяло петно – а какво се е случило с българските войски и с българските граждани на територията на Гърция и Югославия? Поне войските са започнали да се изтеглят, но е ясно че това само за три дни няма как да стане.

Случили са се много истории – интересни, трагични и със сигурност една невероятно затрогваща – за спасяването на българските войници в Охрид. Но за тях ще разкажа друг път, защото мястото няма да ни стигне.

Популярно възражение: А защо нищо не казваш за салфетката от Ялта?! Чърчил е виновен за всичко! Той ни остави в ръцете на Сталин!

Това трябва да означава все пак неодобрение, че сме останали в ръчичките на Сталин, нали? Защото евтиното кисело мляко, АЕЦ, доматите... знаете си нататък. Чърчил щеше да ни построи по-хубав АЕЦ, и доматите щяха да са по-сладки ;)

Тук ще поработим с едно древно изобретение на човечеството. Казва се календар.

На 09.09.1944 България пада изцяло в ръцете на съветската армия и местните ѝ агенти - БКП и ОФ (Отечествения фронт).

Срещата в Ялта се провежда между 4-11 февруари 1945г., пет месеца след преврата в България. Противопоставянето на САЩ и Великобритания на СССР не е възможно – нито Германия е победена (това ще се случи след 3 месеца след огромни усилия), нито Япония, (това ще се случи чак през лятото.)

Салфетката... салфетката не е от Ялта! Салфетката е от Четвъртата московска конференция от 9-ти октомври 1944г. Тогава става изписването на прочутите проценти върху нея, с които Чърчил иска поне 25% влияние в България и се опитва да си издейства някакво влияние в другите източноевропейски страни. Ама как да стане това? Може би на всеки 7,5 просъветски вестника, да имаме по 2,5 нормални? И сега бихме си помечтали за такъв голям дял на нормалната преса.

източник

(По време на войната са проведени общо 21 конференции на съюзниците, като по време на първата СССР все още е съюзник на Германия. )

По време на комунизма старателно се криеше факта, макар че дори в комунистическите филми се промъкваше намек, за саморазправата на новите властници с бившите управляващи, но и също и с всякакви хора с независими позиции - интелектуалци, общественици, лекари, бизнесмени, военни. Само в първия месец (и това е потвърдено от множество източници вече) преди салфетката, жертви на саморазправите в България са между 20 000 и 40 000 души, с явното одобрение на окупационната съветска армия.

Трагикомична е историята, в която неуспял литератор-партизанин се появява въоръжен със специалното намерение да убие Елин Пелин, като първо разстрелва редактора, който не му е взимал графоманските текстчета за печат. В тези месеци подобни неща се случват навсякъде.

От края на октомври 1944г., по време на този страх и ужас, в България, евентуално като част от салфетковата договорка, ще започне да действа Съюзническа контролна комисия с представители на САЩ, Великобритания и СССР, но всъщност западните съюзници са само за „маскировка“. На практика нямат никаква власт върху ставащото в страната, дори нямат винаги власт върху собствените си автомобили (на които им пукат гумите) и служители (които понякога отнасят по един хубав пердах от славянските „освободители“).

Напоследък излязоха някои спомени. Нещо по-кратичко можете да прочетете от очевидеца Чарлз Ланиъс.

Така че, в началото на февруари 1945г. СССР е погълнал България без съпротива, като един по-големичък балкански Крим. Местните главорези убиват когото им скимне и си прибират каквото им хареса, а освен масовите репресии и убийства без съд и присъда, е започнал и т.нар „Народен съд“, който ще издаде 2760 смъртни присъди на „фашистки агенти“, 230 пъти повече, отколкото на Нюрнбергския процес, където ще бъдат съдени висши функционери на нацистка Германия.

За да е хаирлия Ялтенската конференция, която ще започне 4ти февруари, на 1-ви февруари са произнесени смъртните присъди на над:
тримата регенти,
8 царски съветници
22-ма министри от правителствата след 1941
67 депутати от 24-тото НС
47 генерали и висши офицери
Присъдите са изпълнени същата нощ. Навързани на вериги хората са откарани с камиони до една дупка от паднала бомба в района на Софийските гробища. Разстрелвани са един по един. 
Проф. Александър Станишев – световно известен медик, е бил принуден да констатира смъртта на убитите.  
Последен убиват него – застрелват го с пистолет в тила, както е коленичил над последния разстрелян. Труповете са съборени в трапа и зарити със сгурия. Въпреки тайната, през следващите дни и месеци близки на загиналите носят цветя и свещи на мястото. За да предотвратят, комунистите правят отгоре бунище. (от тук)

За България „освободителите“ са подготвили:
– референдум, който трябва да промени държавното устройство (изненада, нали),
– национализация (кражба на цялата индустриална собственост в България),
– колективизация (кражба на цялата селскостопанска земя и  друга селска собственост), но това ще се случи малко по-късно.

Ако календарният метод не ви върши работа за ориентация в ситуацията, да припомним, че на Ялтенската конференция са взети решения във всички окупирани страни да бъдат проведени свободни избори. Смешно, нали? Знаем какво става след това. Дали не трябва да се разсърдим на някого? На кой обаче, на #кой?

А защо набърквам Путин в цялата работа, а?

Наскоро в Русия беше гласуван закон, тоест Путин нареди на Думата да му гласува закон, който забранява критиката на ръководството на СССР по време на Втората световна война. Тоест, със закон е забранено е нещо, което не е било формално забранявано никога, дори по времето на сталинизма – правото да критикуваш Сталин и действията му. Наказанието е до 5 години затвор, така че, ако си нямаш работа, разкривай „лъжливи сведения за дейността на СССР по време на Втората световна война“ и „сведения, изразяващи явно неуважение към обществото, за дните на воинска слава и за паметните дати на Русия, свързани със защитата на Отечеството“.

Хем достатъчно гумени и неясни формулировки, хем като се има предвид, че руският съд не се затруднява много с такива евро-лигавщини като доказателства и прозрачен процес, опитай се да кажеш нещо извън официалната пропаганда за Втората световна война или дори за признати трагедии като Катинското клане.

Отделно, агентите на Путин в България, също както украинските сепаратисти, се закичиха с „георгиевски лентички“ в День Победы (вижте прелюбопитната галерия с картинки тук), а Сергей Станишев заяви нещо, с което съм напълно съгласен:

„Трябва винаги да помним, че фашистката идеология е жива и затова сме тук - като предупреждение“.

Така е, гледката на Сергей Станишев пред паметника на съветската армия напълно ме убеждава, че фашистката идеология е жива и затова те са там - като предупреждение.

Ето защо и някои български политици обозначиха и по телевизията геополитическата си ориентация:

 Таско Ерменков, депутат от БСП, чието име беше замесено в скандалното лобиране на Газпром за промяна на бълагрското законодателство. (източник)

Симеон Костадинов, Националистическа партия на България (източник)

Асен е превел чудесно разяснително материалче за произхода на тези лентища, с които се кипрят путинистите по целия свят.

Както писах миналата година, Денят на Европа няма нищо общо с окупационните мераци на Сталин, нито с амбициите на Путин, а е знак на уважение към НАРОДИТЕ, победили хитлеризма, включително и към тези от бившия СССР и знак на неуважение към разделението на Европа и смачкването на Източна Европа след войната.

Честит ви празник на патерици и догодина пак ще има по темата.

Българската социалистическа партия и нейните трудови хора отбелязват деня на Европа:

9 коментара:

Георги Павлов каза...

България е считана за победена държава във ВСВ не заради чичко Сталин. Това е изгодно на Гърция и Югославия основно. Гърция получава подкрепа от САЩ/Англия, а България - от СССР.
Така се разминаваме с репарации, но без териториални загуби.

Сталин, разбира се, подкрепя България не от алтруизъм, а защото вече му е сателит.

А иначе дали е справедливо България да бъде считана за победена?
Определено.

България активно подпомага Германия: прави възможна немската инвазия в Гърция, окупира сръбски и гръцки земи и съвестно изпълнява задълженията си там. 3000 души са убити само в Драма.
България обявява война на Германия след 3г. война със САЩ и Англия, които разрушават София (по този начин непряко подпомагат идването на комунистите на власт) и когато съветските войски са навлезли на нейна територия.

Георги Павлов каза...

Комунистите в БГ бяха рядко кръвожадни, но да не забравяме, че имаха срещу себе си една импотентна буржоазна политическа класа.

Тя изцяло разчиташе на царя, а след неговата смърт - на Филов (блестящ учен и политическо нищожество).

Промени като в Италия и Румъния в България (и като в Югославия през 41-ва) се оказаха напълно невъзможни в БГ.

Георги Павлов каза...

И последно: не можем да обвиним комунистите за премахването на монархията в БГ. Тя самата успя много добре да се дискретира и при двете световни войни.

Няма съмнение, че дори в буржоазна БГ щеше да се постъпи както в Италия и Гърция.

Анонимен каза...

Кой обяви война на Англия и Америка, военни съюзници на СССР? Кой разстреля децата в Ястребино? Кой трябваше да отговаря при евентуална подялба на България между Гърция и Югославия или за огромните репарации в златни франкове, довели ни до една от най-бедните страни и до момента в Европа? Кой е виновен за бомбената разруха и жертвите в София.

Комитата каза...

Да разбирам, че България е подпалила Втората световна война, тъй като там има осъдени на смърт 2760 „фашистки агенти“?

Плюс че тези 20 000 - 40 000, загинали в саморазправите е трябвало да умрат, защото така им се е падало?

Георги Павлов каза...

Буржоазната политическа класа в БГ беше много слаба, беше парализирана и нерешителна (во главе с Филов) и по този начин носи вина за засилването на БКП.

Никой не "трябва" да умре, но когато си в политиката носиш отговорност. По време на световна война отговорността се удесеторява.


Да предположим, че нямаше Народен съд. Въпреки това неговите жертви носят огромна политическа отговорност за бездействието си (дори след примера на Италия), довело в крайна сметка до тотална комунизация на страната.

Няма съмнение, че БКП е партия на кръвожадни и отмъстителни убийци. Силата им дойде не само от Червената армия, съвсем не. Вина за това носи и управляващия царски политически елит.


Имаме жертви, но светци нямаме.

joseph boroda каза...

Комита, самият факт, че използваш така обилно обикналите от форумните лумпени думички "рубладжии", "комунисти" и "червени" за всички, които не поддържат линията на Вашингтонския обком за Украйна и не плюват с пяна на устата Путин, автоматично означава, че сам се поставяш на тяхно място. Жалко, защото имах малко по-друго мнение за теб и харесвах това, което пишеш в блогосферата. Но яростната и безпочвена русофобия, която струи от постовете ти, ме кара да си мисля, че несъмнено и на двама ви с Иво Инджев, дедите ви, при това и от двата пола, са били системно изнасилвани от руски войници, вследствие на което е и тази омраза. Моля те, кажи ми, че греша.

Комитата каза...

Я пак прочети дали е „яростна“, „безпочвена“ и дали е „русофобия“ ;)

Анонимен каза...

Италия също обърна резбата, цяла година преди България. Това не попречи да бъде считана за победена държава, също като България. Много мъка на този свят, Комитакис. Много...

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)