сряда, март 26, 2014

Заключените „Смоуки“, „Бел Епок“ и Сузи Куатро



Да се живее на деветия етаж е за предпочитане пред по–долните етажи: по–тихо е, повече слънце грее в прозорците, въздухът е по–чист, а и хоризонтът се отмества надалече. Разбира се, има и проблеми, особено ако в семейството расте дете, което преминава през всички фази на лудориите и любопитството. А ако в заключения хол може да се влезе само през балкона на стаята?..

Не ми е известно забелязал ли е някой как смелото момче, подобно на каскадьор, е преминало този „път“, връщайки се обратно с пакет в ръце. Сигурно би затаили дъх... Епизодът завършва с щастлив край: Малкият хлътва в другата стая и минута–две след това с пакета в ръце се появява на входа на блока. Видимо доволен от успеха на акцията, изчезва по невидимите пътеки, които го свързват с другарите от големия жилищен комплекс.

Два–три дни по–късно всичко е разкрито, направени са пълни самопризнания. Майката и бащата – с вид на уважавани и уважаващи себе си хора, с добро служебно положение, на средна възраст, са ужасени: три грамофонни плочи с изпълнения на „Смоуки“, „Бел Епок“ и Сузи Куатро не са вече в хола, а в чужди ръце. Именно през тези 2–3 дни синът им ги е носил да ги чуе с приятели, дал ги е само за ден на един от тях, тъй като нямал ключ от апартамента, за да се прибере. И за да ги прибере по същия път, със същото „каскадьорско“ умение. А плочите не са обикновени плочи. И „Смоуки“, и „Бел Епок“ и Сузи Куатро не са тези, които всички знаем от телевизията, слушали сме по радиото. Те са купени от родителите с валута от познатия ни магазин, който продава такива и други стоки с небългарски пари.

Ужасът, че плочите могат да бъдат просвирени на друг грамофон, е по–голям от мисълта за опасността, която е заплашвала малкия смелчага от 9–ия етаж. Всъщност такава мисъл едва ли се е мяркала в разтревоженото заради плочите съзнание на родителите, които, както казахме, имат вид на уважавани и уважаващи себе си хора, с добро служебно положение, на средна възраст... С право да пазаруват с валута по второ направление.

И така плочите
– са купени от „Кореком“;
– не са били разпечатани и нямало да бъдат свирени дотогава, докато семемейството не се снабди с най–съвършения грамофон чрез посоченото по–горе „направление“;
– при това не са били чути от братовчеда на майката, известен естраден изпълнител, поради което е по–добре да не споменаваме името му.

А малкият съвсем не може да разбере тази родителска „стратегия“. Иска нещо много по–просто – да чуе грижливо скриваните грамофонни плочи – неведнъж. И заедно с приятелите си. Ако песните са хубави – ще ги слушат и друг път. Пък и защо заключват хола, когато отиват на работа? Нима онова, което се намира в него, не е предназначено да направи живота им по–приятен и по–красив? Ако не обичат мзиката, защо тогава са купени тези плочи, които не могат да се използват по друг начин, освен като се поставят на диска.

Историята завършва няколко часа след признанието на детето. Родителите посещават семейството на приятеля на техния син, който бе прибрал плочите. Разочарованието е пълно. Случилото се е „непоправимо“: плочите са чути и от други и то на обикновен, твърде обикновен грамофон. Не са ли слушали тези хора, че „Смоуки“, „Бел Епок“ и Сузи Куатро е недопостимо (така е в оригинала – кп) да се пускат на обикновен грамофон? Затова ли ги заключваха при другите неща в хола, когато излизаха? Затгова ли дадоха за тях небългарски пари? Как даги покажат разпечатани на братовчеда – известния естраден изпълнител... „Виновната страна“ трябва незабавно и на всяка цена да им купи същите плочи от същия магазин, със същите пари! Какво от това, че им плащат с български...

* * *
На инцидента е сложена точка. Плочите са прибрани и заключени в хола–музей на деветия етаж. Ще завидите ли на малкия за „Смоуки“, „Бел Епок“ и Сузи Куатро?!

„Отечествен фронт“, 7–ми декември 1979г., Николай Горинов

Сигурен съм, че сами ще се озадачите от някои детайли в горния материал. „Отечествен фронт“ е национален всекидневник с четири (4) страници, който е намерил горния възпитателен материал за достатъчно интересен за цяла България. Повечето от останалите материали не стават за четене, чудовищно скучни са. Самият аз съм прескачал няколко пъти от балкона на съседите в нашия апартамент, поради забравен ключ ;) 

Внимавайте какво купувате с „небългарски пари“! Защото виждате ли – понеже продават такива неща в „Кореком“, децата са изложени на опасност да паднат от деветия етаж! Да не говорим за глезотията да искаш качествен грамофон, който да не ти дращи суперскъпите плочи, а не някоя пръчка, произведена в „Респром“.

Ако авторът е доживял промените през 1989г (само 10г след написването на това), вероятно се е превърнал в част от носталгично–мрънкащото блато и то от тази част, която рева като магарета навремето, че нямало пари за „култура“. Защото се вижда разликата – имало е пари само за „култура“ като тая статия, но патриотичните радио и телевизия и патриотичните магазини за грамофонни плочи не са предлагали  такава аморална музика като Сузи Куатро, „Бел Епок“ и „Смоуки“ и е трябвало човек да си я купува с валута на космически цени.

За да е майтапът пълен, само няколко години след това „Балкантон“ пусна плоча и на Сузи Куатро, и на „Смоуки“ (цели две!). „Бел Епок“ са били оставени за по–добри времена ;)

Поздрав с едно парче на Бел Епок.


1 коментар:

Dobromir Toshev каза...

Струва ми се, че въобще не си схванал каква е идеята на автора :D Заглавието е "Заключените ...." Автора не осъжда/по-скоро завижда/ купуването на плочи, а отношението на родителите след като са купени - не са разопаковани и слушани, а се пазят като в банка, в заключения хол на 9-тия етаж. Те си заключват хола, пич!!! Това и днес е осъдително :D

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)