събота, март 22, 2014

Детство по грузински, порастване по грузински

Грузинският „В разцвет“ не предлага много повече от това, което пише в резюмето му. Две неразделни приятелки, на 14г. живеят сред нерадостния пейзаж на разпадащия се Тбилиси, съвсем малко след обявяването на независимост през 1991г. Доста неща изглеждат много познато.

(разкриват се детайли от сюжета, четете на своя отговорност нататък)

колаж

Налице са всички добре познати пост-соц обстоятелства – спират тока, по магазините няма много неща, улиците са на кратери, в училище също не е цвете, по улиците върлуват необезпокоявани (все още непълнолетни) хулигани. Откритото носене на оръжие по улицата не прави впечатление никому.

И какво ли е в главите на 14-годишните – ами както на всички 14-годишни момичета по света – рокли, момчета, романтични песни.

Но моментът е деликатен и нито са съвсем деца, нито пък са съвсем пораснали, а се налага да взимат отговорни решения за бъдещето си, дори на такава крехка възраст.

Донякъде съм разочарован – можеше да излезе и нещо по-добро, все пак епохата е преломна. Да похваля опашката за хляб – най-добрата соц-опашка за хляб, която съм виждал на кино.

Да се гледа ли? Ако са ви любопитни такива истории и искате да навлезете в атмосферата – защо не.


„В разцвет“ е грузинският кандидат за чужестранен филм на „Оскар“. Далече е, макар че вече е взел няколко международни награди.

1 коментар:

Анонимен каза...

"порасТване", все пак!

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)