петък, март 21, 2014

Залепяне на парчетата от счупената стомна

В „Колата на Джейн Мансфийлд“ традиционното голямо южняшко семейство от откачалки (както повелява холивудския шаблон, и както беше например, в Homefront) на Джим Колдуел (в ролята – Робърт Дювал) пристига лоша новина – майката на семейството, която ги е напуснала преди много години, е починала от рак. Ще трябва да я погребат в родното ѝ място, а изведнъж се появяват и новопридобитите британски роднини, които трябва да бъдат посрещнати и занимавани по някакъв начин, а това е трудна работа.

колаж

Годината е 1969г., твърде важна и в моя живот. Води се война във Виетнам, по-старото поколение в семейството на Джим е участвало в Първата световна война, а по-младото - във втората. Затова непрекъснато се усеща смразяващото присъствие на войната, която избива като студена пот по повърхността. Но, времето е преломно и други промени също чукат на вратата.

Разказът е построен около ролята на Дювал, като на мач-бенефис, в който всички му подават топката и той има възможност да блесне, отигравайки майсторски. Като в „Мир, любов, недоразумения“, който пък беше направен, за да може Джейн Фонда да развие пълните си възможности и да покаже, че е в страхотна форма.

На външен вид семейството на Джим е съвършено семейство за пример и живее в идилия. Но както при много други строги и външно „съвършени“ семейства, потиснатите емоции и следването на външни правила, за сметка на вътрешния емоционален свят, крият множество капани и тайни, тоест всеки един от семейството е луд по свой собствен начин.

Поради това сценарият доста ми заприлича на нещо, писано от Пат Конрой, от който сме гледали „Принцът на приливите“ или пък сме чели „Блус в лятна нощ“, но не! Сценарият е на Били Боб Торнтън и Том Еперсън.

Това е един от добрите антивоенни филми, които съм гледал – за голямата психическа и физическа цена, която заплаща всеки войник на фронтовата линия. Аз пък се замислих – когато желаем Америка да упражни ролята си на световен полицай и да напляска лошите, какво коства това на гражданите ѝ, което никак не е малко.

Но също така филмът е за отношенията родители-деца, за наркотиците, за неизлечимите травми, за пропастта между поколенията, за отчайващия провинциализъм и за това как обиждаме хората, без сами да се усетим...



Очевидно актуален в днешните несигурни времена.

Да се гледа ли? Ами защо не – ако ви понасят семейните драми, вижте го – не е твърде мрачен, даже на моменти е смешен и достатъчно реалистичен. Но не е и кой знае какво. Робърт Дювал е чудесен.


1 коментар:

Dimitar каза...
Този коментар бе премахнат от автора.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)