сряда, март 19, 2014

Съпротивата на материала

От програмата на Sofia International Film Fest гледах „Трудно е да бъдеш бог“, на Алексей Герман, по книгата на братя Стругацки, сниман в продължение на цели 13 години. Стана ми навик да седя отстрани на пътеката в киносалона. Няма места, ей! Или поне за филмите, които избирам.

(ако искате - спрете да четете дотук, прочетете книгата, гледайте филма, и тогава пак заповядайте)

Горещо препоръчвам да прочетете книгата, преди да гледате филма, защото трудно може да се каже, че това е екранизация. Необходимо е да го направите, защото иначе е много възможно нищо да не разберете от сюжета, който в кино-версията не е най-главното.

Група учени от земята са пратени на друга планета с мисия да побутнат съществуващото там човечество напред. Да го извадят от мрачното средновековно съществуване и да му дадат в ръцете науката, технологиите и изкуството. Само че нещата хич не са толкова прости – как да издигнеш някого, без самият той да го поиска или въобще да разбере, че трябва да го поиска. Как да издигнеш някого като ти самият може и да разполагаш с технологии и с исторически опит, но не превъзхождаш околните с кой знае каква морална сила.

Сюжетът се върти около перипетиите на един от земните пратеници, влязъл в ролята на дон Румата - богат местен благородник.

Филмът е сниман изцяло в чернобяло. Непрекъснато вали, непрекъснато се гази кал, непрекъснато калта и водата се смесват с други телесни течности. Близките планове с безброй странни предмети и множество хора в тесни пространства правят доста трудно разбирането какво всъщност се случва, какви са конфликтите... Сцените преливат от една в друга. Герои се появяват, изчезват, умират, без да кажат ни една смислена реплика.



За разбираемостта не помагат и откъслечните, на моменти нечленоразделни реплики на героите. Това е образът на един повтарящ се, отново и отново кошмар, от който няма измъкване. Или всъщност, има измъкване, но то е против всичко, в което вярват героите ни. Но все пак, това е чужда планета – неразбираемостта би трябвало да се подразбира.

Твърде елементарно би било да се предположи, че това е метафора на кървавия тоталитаризъм от 20-ти век. Някои аналогии, обаче, съществуват.

Иначе е за отговорността на по-напредналите към по-изостаналите, за цената и смисъла на прогреса, за цената на човешкия живот, и тн. За отговорностите на учения и на политика и за разликата между двете занимания, както и за обществената нужда от тях.

Не е филм за всеки, така че гледайте го на свой собствен риск, още повече че продължава около 2 часа и половина.

Хареса ли ми – трудно е да преценя. Занимава мислите ми, и ме подтикна отново да прочета книгата и да помисля по нея. Нищо общо няма с филма от 1990-та, който си е класически историко-фантастичен.

 

3 коментара:

Кентавър каза...

Прав сте, Комита, не е за всеки. На мен още преди време не ми хареса трейлъра.

Анонимен каза...

Въобще олигарсите са свързани с десният сектор, още от първата френска конституция. А филмът на Елена Йончева завършва с един бедни ми бедни македонски, който очаква и е очаквал от Юшченко – да помислят най-после за трудещите се. Но за справка, десният сектор е върху гърба на трудещите се. КПСС и БКП също са десния сектор, олигархия са, били. Няма развитие без 35% от БВП на зает да е минималната заплата, и без държавата да дава безлихвени кредити и субсидии – за изравняване на стопанските сектори с най-развитите в светът. НЯМА И НЯМА ДА ИМА. . ЗАКОНЪТ СЕ ПРИЛАГА ОТ АДМИНИСТРАЦИЯТА, ИЗРИТАНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ, Е ИЗРИТАНИ ЗАКОНИ. АДМИНИСТРАЦИЯТА НИ, СТРУВА ТОЛКОВА – КОЛКОТО Е РАЗЛИКАТА Й В ТЕКУЩИ ДОЛАРИ НА ГЛАВА СПРЯМО НЕМСКАТА ИЛИ ШВЕЙЦАРСКАТА. ИЛИ НЯКОИ СМЯТАТ ЧЕ МОЖЕ ДА ПРОИЗВЕДЕМ БЕНТЛИ НА ЦЕНАТА НА ВАРТБУРГ??? – ДЕСНИТЕ, ИЗЛИЗА – ЧЕ СИ ГО МИСЛЯТ!!

Комитата каза...

Сигурно искате да коментирате друг текст, който в момента не се сещам кой е. Тук говорим за „Трудно е да бъдеш бог“

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)