неделя, февруари 23, 2014

Война и картини в комфорт, мързел и скука.

Приемам, че всички от вас са гледали филмите за Индиана Джоунс. А сега си представете следния сценарий за „Похитителите на изчезналия кивот“:

Археологът и преподавател Индиана Джоунс получава писмо от правителството, че трябва да спаси важни културни ценности. Среща се с президента, където уточняват какво и къде трябва да бъде спасено, президентът му казва „Пазете се, не си заслужава да умрете за нито едно от тези неща“.

Индиана Джоунс се прибира у дома, приготвя си куфара, междувременно се вижда с гаджето си, която не е много доволна, че дълго време ще отсъства.

След това го чака безкрайно пътуване до Латинска Америка, разговори с шофьори, кондуктори и спътници, размисли за ролята на културата в цивилизацията, пушене, пиене на отбрани питиета, цитиране на книги, разглеждане на албуми с археологически ценности.

След това нещо става с някаква малка златна статуя в Латинска Америка, само че на екрана нищо не показват, а само споменават мимоходом, че е било наистина кофти преживяване.

А след това трябва да замине за Египет. Пътуване със самолет, разговори със стюардесата, разговори със спътниците, размисли за Хитлер и световната политика, недоволство от кофти кухнята на борда, размяна на мнения за хотелите в Кайро и т.н.

След това нещо става и в Египет, само че не го показват на екрана, а Джоунс придружава обратно към Америка един сандък, натоварен на камион и само се ядосва на хората, с които се среща, че не могат да разберат важността му...

Горе-долу ви разказах какво представлява The Monuments Men (Пазителите на наследството), ако трябваше да следва сюжета на „Похитителите на изчезналия кивот“. Индиана Джоунс с всички изправящи косата моменти, старателно заличени от сюжета. Ами то какво остава? Ами, а де!

Или пък „Мръсната дузина“ със старателно заличени всякакви грубости в новобранската рота в първата част (това е като дървен камък, не съществува в нито една армия по света) и без никакви сражения във втората.

Или пък, „Шифърът на Леонардо“, само че без шифър, главоблъсканици, гоненица (вредно е за нервите) а само пътуване насам-натам, за да видиш, че ти като си дошъл лошите тъкмо са си тръгнали.

Уж има война, но военни почти няма. Нашата групичка се събира чат-пат, философства, разглежда албуми, шматка се по фронтовата линия и отвъд нея без нито една проверка, без охрана, без да пита началството и дори без да изпитва трудности с продоволствието или с хигиената.

Аз се подлъгах да вляза, понеже във филма участват Бил Мъри, Джон Гудман, Джордж Клуни, Мат Деймън. Но филмът е толкова лош, че дори се чудя дали не е по-лош дори от „Шменти капели“, което досега играеше ролята на абсолютната кино нула за мен!

По някое време чух висок руски офицер да говори с изразителен български акцент. Обърна се  с лице към камерата, оказа се Захари Бахаров. Това е единствения момент, в който от публиката беше изтръгната някаква по-автентична емоция.

Някъде към края на първия час, започнах да ровя в IMDB, за да разбера, първо, колко време продължава филма, второ - колко звездички има, трето - да проверя, дали все пак ще има някакъв екшън или не.

Два напълно загубени часа. Дори свалките са скучни и стигат само до хващане за ръцете.

Дори не ме развълнува това, че съм виждал на живо някои от шедьоврите (например олтара в Гент на Ян ван Ейк), или пък съм бил на някои от местата във филма.

А не че не може да се направи хубав филм от тази драма, която има историческо основание. Херман Гьоринг, вторият човек след Хитлер, е бил голям любител на изкуството, тоест мародер, който е събирал с влакови композиции изкуството от цяла Европа, което му е харесвало и си го е трупал по имотите.

Съветските „освободители“ са се занимавали със същото - където са видели някакво хубаво произведение на изкуството, че дори само и някоя красива вещ, са я товарили на влаковете и айде - в СССР. „Великият“ Георгий Жуков е имал абсолютно същия навик - да товари цели влакови композиции с произведения на изкуството и различни скъпоценности само за себе си. („Сянката на победата“ - препоръчвам)

И наистина е съществувала специална програма при западните съюзници за спасяване не само на редник Райън, но и на безценни европейски културни ценности.

Та можеше да се направи филм за това как поне някакви най-ценни неща да бъдат спасени от любителя на изкуството Гьоринг, преди да му ги прибере „освободителят“ Жуков,  след когото и трева не никне особено бързо.

Но това ще е в някой друг филм.


картинка

(Смятам да гледам пак „Похитителите на изчезналия кивот“, за да си оправя вкуса в устата)

Няма коментари:

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)