четвъртък, януари 30, 2014

Приказка за лъжливата шамандура

Една оранжева пластмасова шамандура пазела плуващите на един дълъг пясъчен плаж. Но ѝ било много скучно. Само понякога идвали деца да си играят с нея, да се качват по нея, да я дърпат по ушите и да се смеят. Само че спасителите винаги бързо надували свирката и децата се отдалечавали от шамандурата, с викове и с пляскане по водата.

„Ех“, мислела си оранжевата шамандура. „Ако можех да правя нещо друго. Все пак съм родена за велики дела. Толкова съм оранжева и толкова съм куха!“

Един ден, когато времето било лошо и по плажа нямало никакви курортисти, се появила една акула, която врътнала 2-3 кръгчета около шамандурата.

– Шамандуро, скучаеш ли?
– Да.
– Искаш ли да се захванеш с нещо наистина важно?
– Да.
– Добре, сега ще прегриза въжето ти и ще ме слушаш какво ще ти кажа.

Акулата прегризала въжето на шамандурата и шамандурата си помислила, че вече може да си плува където си иска и да си оранжевее и да си бъде куха колкото си иска, но акулата имала други планове.

Закарала шамандурата по средата на залива и написала на шамандурата:

„Движение без шамандури!“

Малко по-глупавите курортисти, които повярвали на надписа, плували до средата на залива, но не се връщали. Акулата ги изяждала всичките. Постепенно глупавите курортисти свършили и дори децата се научили, че най-добре да стоят далеч от тази иначе твърде оранжева и твърде куха шамандура с интересен надпис. Акулата пък разбрала, че шамандурата вече няма да ѝ свърши никаква работа и оставила морето да я изхвърли на брега, където вълните я сцепили върху една остра скала на две.

Лежала си така шамандурата на пясъка между гниещите водорасли, камъчетата и черупките от мидички и охлювчета, когато един ден на плажа се появил мургав мъж с магаренце и два големи сезалови чувала. В чувалите той събирал всякакви интересни неща, които си намирал на плажа. Някои от тях продавал, а някои задържал. Видял шамандурата, позабърсал я с ръка и я взел със себе си.

снимка

Окачил двете половини от шамандурата на колците от двете страни на вратата към двора на къщичката си, а децата му обичали да целят шамандурата с камъни.

А понякога използвали двете половини на шамандурата като нощни гърнета.

Така кухата оранжева шамандура намерила себе си и завинаги останала там, където ѝ било мястото.

3 коментара:

Анонимен каза...

Прав си, баце, Бареков след некой месец ще си намери мястото като шамандура в ЕП.

При другите европейски шамандури като него.

И ще се плескат тихо в Брюкселския залив и ще се смеят на блоговете...

ktkbg каза...

За смях ли за тъга ли незнам , но наистина силно ми се запривиждаха някой известни личности от политическия живот ,четейки горенаписаното ...

Анонимен каза...

Той е поредната шамандура,да!И не е против предишната- ББ,която още не можем да накараме да потъне,но май и двамата са измислени от едни и същи...

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)