сряда, юли 31, 2013

Който ни раздели, той ще ни владее

За примитивните народи е характерно това, че не разбират съвсем последиците от действията си. Съществували са американски туземни цивилизации, които са загинали заради това, че са изсекли горите по планинските склонове около плодородните долини, които са населявали. Един по–силен порой, свлачище и точка на историческия процес.

Има и други примери.

Ако продължава така, ще ни е все по–трудно да изтръгнем тарабите.

Чета материала на Иво Беров и си мисля – а какво ни крепи като нация?

Нямам ясен отговор, освен баналните, но каквото и да е то, трудно се изгражда и в момента е поставено под въпрос.

Вече 48 дни управляващите действат на байганювия принцип „Дума дупка не прави“. За тях протестите не са протести и не им представляват проблем, ако физически не ги ограничават – за тях те са карнавали, фестивали, хепънинги, пърформанси, концерти за пиано, абе – телодвижения на мързеливи глезльовци.

Протестирайте си, на никого не пречите, вас ви няма. Дори и автобус се опитаха да прекарат през главите ни. Нали ни няма.

И наистина, някои хора с по–примитивно мислене възкликнаха – „Само в арабския свят правителствата подават оставки под натиска на 2-3 хиляди души.“

Да, но защо заради 2–3 хиляди души би паднало едно правителство, ако притежава цялата физическа, символна и икономическа власт. Ако на страната на властта са танковете, автоматите и патроните, а другите имат само знамена? Две – три хиляди невъоръжени цивилни с велосипеди, деца и кучета не могат да се опрат на нито една армия, че дори на нито една жандармерия, въоръжена само с палки.

Тоест, това съждение е истина, но само на повърхността.

Тъпата упоритост, с която правителството и управляващото мнозинство бягат и отлагат отговорността си, само задълбочава прегрешението им, а именно – все по–дълбокото прокарване на разделителни линии на недоверие и неразбиране между големи групи от българското общество.

Разделяй и владей.

Един от методите за възпитание на куче е боят с вестник (признавам, не знам в момента дали е актуален). С вестника не боли истински, но кучето придобива различни навици.

Е, има и страничен ефект – не трябва да си забравяте вестника на ниската масичка, ако кучето е в хола, защото ще си го намерите на малки парченца като си го потърсите.

Въпреки сериозните усилия, властта засега постепенно отравя взаимоотношенията между полиция и протестиращи, между столица и извън столицата, между тези, които могат да си платят сметките и тези, които не могат, между тези, които имат бъдеще, независимо дали тук или извън България и тези, които нямат толкова перспективи.

Всеки ден на власт се плаща с още разделение и с още недоверие. Всеки ден, откупен от тази власт с палки, тараби и щитове, отваря все по–широки рани в тъканта на нацията, които все по–трудно ще зарастват. С мъка изработваните национални консенсуси ще се стопяват, ще изчезва едва прихваналото, трупаното с мъка и с години доверие.

За депутата Петър Курумбашев, това е обикновена игра на криеница – „Отвън се събират все повече хора“ и по спешност парламентарното заседание приключва.

Да, но не е игра.

Премахването на на стените между Източна и Западна Германия и на телените мрежи на Беласица беше преди десетилетия, но те все още са твърде осезаеми между хората. Раната от „възродителния процес“ още боли и дори понякога гноясва.

Изречените тежки думи бавно изчезват. Потопите от помия в медиите все по–трудно ще се забравят, хората все по–трудно ще си прощават.

Затова е необходимо час по–скоро правителството да подаде оставка, да проведем нови честни избори и да се съгласим за някакви по–справедливи правила за устройството на обществото, за да обърнем процеса и отново да се заемем с бъдещето си всички заедно.

Защото който ни раздели, той ще ни владее.

ОСТАВКА! 

вторник, юли 30, 2013

Бутафорията на гости на бутафорната власт

Днес контрапротестиращи се срещнаха с премиера Орешарски, за да му засвидетелстват подкрепата си.

(снимка btvnews.bg)
Контрапротестиращите бяха водени от главния правителствен политолог – Михаил Станиславов Михайлов, наричан още Мишо Шамара или Биг Ша. Премиерът Орешарски и помощниците му очевидно нямат съмнения, че именно биг Ша представлява гражданите, подкрепящи правителството и го приемат подобаващо.

Няколко цитата от този изтъкнат мислител и моите коментари отдолу:

„Искам да подкрепя единствения в момента стожер на демокрацията в Бъгария Пламен Орешарски. Ако правителството падне, ние ще си загубим демокрацията“

(––без думи ––)

„Това са на 50% гербаджии, 30% платени от Сорос хора на колелата и може би 20% заблудени идеалисти, които са готини хора, но просто са използвани много лошо от диктатурата на Борисов, която отново иска да узурпира властта“

(Вече стана обичайно името ми и това на Сорос да се споменават в едно изречение или поне в един параграф. Но тъй като не съм карал велосипед от около 10 години, а не съм притежавал такъв от средата на 80–те години, може би не съм от тия соросоидите, а?)

„Щеше да има друга причина, друг повод за протести. Това беше подготвено с много финанси, голяма роля изиграха тинк-танк организациите, НПО-тата на Сорос, които имат за цел да прокарват изцяло западните интереси и корпорациите. За тях е много страшно, че в момента правителството се грижи за народа. Искам само да му кажа на Сорос: "На едноокия едното око ли искаш да изкараш? На гладния човек залъка от устата ли да вземеш? Имаш си Германия, Франция, граби оттам. Защо от най-бедната държава искате да откраднете последната хапчица?"“

(Джордж Сорос притежава Германия и Франция. Как точно? И ако Михаил Михайлов е твърде загрижен за състоянието на демокрацията у нас, към коя демокрация иска да ни води той? Очевидно не към превзетите от Сорос френска и германска демокрации)

„Народът избра, въпреки огромните измами от страна на ГЕРБ, Бойко Борисов да не управлява. Избра разнородна коалиция, което е супер от демократична гледна точка, защото в единия край са ДПС, в другия "Атака", които взаимно се неутрализират, и в средата е БСП, която под силния граждански контрол няма възможност да прави измами и кражби.

(Искам специално да благодаря на политолога Михайлов, че публично признава това, за което БСП мълчи, а именно – че в управляващата коалиция участва и „Атака“, която се „неутрализира“ с ДПС. Как точно – това политологът Михайлов сигурно ще обясни в някое от следващите си изявления. Ами ако не се неутрализират? Ако взаимно увеличават токсичността си, какво правим?!

Искам също така да ви обърна внимание, на нещо, което никой не е забелязал – Михаил Михайлов очевидно подкрепя протестите, иначе какво ли има предвид под „силния граждански контрол“, който пречи на БСП да прави измами и кражби? Очевидно, когато няма протести има измами и кражби на корем!)

Но както и да е – никой не пита делегацията, начело с политолога Михайлов, кой ги е упълномощил и кой ги е изпратил. Дето се вика – очевидно е, всичко е спонтанно.

Визуално в събитието има много интересни елементи


На пръв поглед шествието изглежда нормално (снимка Д.Ц.)

Прибрани хора
Удивително – знамената си приличат като две капки вода, всички са един размер и един човек ги пази (отговорникът по материалната част?), а следващия път ще ги раздаде. 

Това не трябва много да ни учудва – и в автобуса на контрапротестиращите и плакатите всичките бяха с един размер и един шрифт.




Новината съобщава за 270 000 подписа, донесени с 28 кашона.

Ако вътре действително има толкова подписи, то в кашон трябва да има по 9600 подписа. Колко хартия е това и в колко кашона може да се побере?

В новината на bnt.bg можете да разгледате бланката. Една бланка очевидно събира 15 подписа, независимо дали е хоризонтална или вертикална.



В един пакет принтерна хартия има 500 листа, всеки лист събира 15 подписа, т.е. на един пакет, който тежи 2,5 кг можете да съберете 7500 подписа. По–горе изчислихме, че на един кашон се падат по около 9000 подписа, т.е. около 600 листа – един пакет и малко. На практика, кашоните са почти празни. Затова са и толкова добре запечатани.

(снимка btvnews.bg )

И на снимката си личи, че в кашоните няма почти нищо – могат с лекота да се носят с една ръка. А и твърдението, че подписите са на 270 000 души е само на част от протестиращите. Има друго мнение (с което започва новината – „Подписка от името на десетки хиляди души в 28 кашона“) че подписите са само от десетки хиляди души. Ако приемем че са 90 000 – това означава по 3200 подписа в кашон, т.е. падат се по 800 грама хартия на човек – горе долу колкото тежи самият кашон. Тоест, 28 човека разнасят почти празни кашони с агитационни надписи, но пък изглеждат добре на снимка.

(снимка btvnews.bg )


А сега да си зададем въпроса – какви подписи? Под какво са се подписали протестиращите?

В новината на БНТ, макар и трудно, се различава името на Пламен Орешарски върху бланките, но в самата новина на btv има любопитен цитат:
Според някои твърдения на участниците внесените днес подписи са 270 000. Въпреки че част от контрапротестиращите се разграничиха от тази подписка и заявиха, че те събират друга, с около 100 000 подписа повече, на днешното шествие присъства и Радослав Гочев, който се представи като съорганизатор на протеста в подкрепа на правителството.
Така че се отваря интересен въпрос – какви точно подписи са занесени при премиера днес? И този Радослав Гочев как произвежда подписи?
От инициативата уточниха, че подписката не е в подкрепа на правителството, а за нов обществен договор. 327 000 подписа са събрани до момента и подписката продължава.
Опаля! Внимавате ли?!

В кашоните не е подписката в подкрепа на Орешарски, а друга подписка – „за нов обществен договор“, каквото и да значи това. Имам сериозни съмнения, че тази подписка може да е събирана и между протестиращите срещу премиера, защото всеки един от тях иска ( а и аз също) нов обществен договор, като под договор разбираме ново споразумение с властта, в което човекът, който си поставя подписа, си представя, че някой ще го пита за мнението му как да бъде устроено обществото, в което живее. И че това искане не означава в никакъв случай подкрепа за кабинета.

Перверзно е да се мисли, че „нов обществен договор“ = „подкрепа за Орешарски“, а да се броят подписите в подкрепа на нов обществен договор като подкрепа за правителството е мръсен и долен номер, откровена безсрамна опашата лъжа.

Още една на сметката на правителството.

Тоест, най вероятно хората които са подписали няма да ги питат какво искат, защото това е друга игра – „Общи условия“ с монополист, който няма скрупули да използва подписа ти за точно обратното на това, което искаш да постигнеш. 

Да обобщим случилото се – шествие от стотина човека, с еднакви знамена, с почти празни кашони, с вероятно фалшифицирани подписи от друга подписка, гостуват в подкрепа на министър–председател от правителство, подкрепяно от Атака (и представяно като спасение на демокрацията в България).

Отразено като „новина“.

Спасихме я демокрацията, нали, господин Премиер?



неделя, юли 28, 2013

Бял автобус мерцедес ме преследва в живота и неизменно след мене върви

За съжаление, аз не можах да проследя целия инцидент с автобуса отблизо на 40-тия ден. В злощастната вечер, когато се развиха събитията, малко преди да се случи тая работа с бялото превозно средство, се наблюдаваха активни маневри на униформени (трудно ги различавам кои от кои са) в анклава около Парламента и зад него.

След като с няколко познати анализирахме ситуацията на отделните „фронтове“, установихме, че рисковите места за евентуален пробив на блокадата около Парламента са две – първото е живият плет, който отделя Народното събрание от градинката с паметника на св. Климент Охридски до Университета, а второто е улицата между БАН и НС, където протестиращите бяха доста рехави в сравнение с изходите откъм църквата и там много по–лесно можеше да премине превозно средство.

„Загражденията“ откъм градинката – вижте лентата ;)

По–сетнешните събития, показаха че сме прави. Депутатите наистина бяха изведени през градинката до НС някъде към 3 през нощта, но плановете им за 10 вечерта бяха съвсем други.

Признаци, че нещо ще се случва имаше през целия ден.

Първият беше, че заседанията на парламентарните комисии са назначени за късно следобед, едва ли не за да съвпаднат с най–голямото събиране на хора по време на вечерното шествие.

Защо им трябваше, след като през деня няма кой да им попречи да влязат в или да напуснат парламента, не е много ясно.

Вторият признак се видя в момента, в който се смрачи – осветлението на предната фасада на Народното събрание беше изключено.

Необичайна тъмница – вижте най–вдясно се вижда крайчето на фасадата на НС и част от фасадата на БАН. 

Ето, за сравнение, предишният възлов момент около парламента на 12-ти юли, когато загражденията някак си много лесно бяха отстранени. Виждате, че светят както историческите фенери пред сградата, така и високото улично осветление.


Третият признак беше усиленото маневриране на униформени части зад загражденията. Отвреме-навреме имаше много, а понякога почти изчезваха. Ето един опит да се прекарат полицаи много близо до блокадата и слава богу, нищо не се случи, освен леко сдърпване и размяна на остри реплики.

Следващите маневри бяха по „Московска“ с превозни средства и очевидно активността беше много голяма.

По време на 40–тия ден от протестите шествие нямаше, защото циркулираха непрекъснато призиви да се установи блокада върху парламента и хората бързаха на малки групички към НС, за да не изпуснат депутатите.

Пробивът се случи точно тук, където бяха насядали много хора, които лично познавам.

И така, вечерта минаваше без особени събития, аз обикалях от заграждение към заграждение, за да следя какво става и да снимам, докато стана 22 часа.

Известно време не бях влизал в twitter, когато попаднах на съобщението „Смачкаха ни“ на @divini (за да четете в правилната последователност нейния туитър репортаж от мястото на събитието, започвате отдолу нагоре):


Аз тогава се намирах пред НС – Там където смятах, че ще бъде пробита блокадата, а и депутатите биха могли да се изнесат с превозно средство, а не пеша.

От емоционалните реплики не можах да разбера къде е точно пробива и затова започнах да заобикалям през ул. „Париж“. Да, но ул. Париж беше преградена от полиция (надявам се да не бъркам времето, защото тя не беше блокирана през цялото време), най-вероятно, за да се попречи на точно такива маневри като моята. Затова, с още малка групичка, заобиколихме през „Раковска“.

За самия пробив пише Роси Цанова в нейния блог.

Когато стигнахме, автобусът беше стигнал вече пред стълбите на „Ал. Невски“ и такова количество униформени дотогава не бях виждал.

Гледката беше много впечатляваща, защото автобусът се движеше в съпровод на няколко жандармерийски камионетки, а самите камионетки на свой ред бяха обградени от плътна маса сили на реда с каски и щитове.

Останалите униформени на площада образуваха плътни редици на площада, но бяха оставили дупки, между отделните формирования, през които можеше да се премине. Не ми е много ясно защо. После, по команда, започнаха да се движат на колони и да прикриват групата превозни средства отзад.

До предната и страничната част на автобуса въобще не можеше да се стигне. Тъпканицата беше грандиозна, а и стоящите отстрани сили на реда изхвърляха настрани всеки, който се опитваше да се доближи до предната част на автобуса.

Изненадващо, нашата група на площада попадна на няколко камъка (павета нямаше между тях, поне при нас, приличаха на парчета варовик) които се въргаляха по земята. Първо се зачудихме откъде ли са попаднали там. Ако обикаляте площада около църквата в мирно време, ще установите, че просто така камъни там не се търкалят. След това събрахме всички камъни, които видяхме (3-4) и ги изхвърлихме в градинката откъм общината, за да не вземе някой да посегне на тях.

През това време автобусът беше почти пробил блокадата откъм „Оборище“, но неизвестно защо зави надясно и отново влезе в „Забранения град“ зад Народното събрание.

Предполагам, че дълги години тази случка ще бъде предмет на анализ на сериозни изследователи, на органи на съдебната система и на конспиратори, но след като автобусът се прибра, хората бяха превъзбудени, и за да избегнат повторението на атаката, започнаха с подръчни материали да изграждат барикади по улиците около НС, за да не допуснат придвижване на превозни средства.




В петък присъствах на пресконференцията на noresharski.com, на която Даниел Смилов и Йонко Грозев анализираха случилото се.

Даниел Смилов за действията на силите на реда дали са били в съгласие с принципите на Венецианската комисия. (по-подробно тук, има и пълен видеозапис на събитието)

Йонко Грозев с  подробен анализ на случилото се – за действията на полицията, за политическата оценка, за аналогиите с 1997г.

Според Грозев, това е била неадекватно планирана операция като цяло, с отправяне на политическо послание от вида „протестирайте си, не ни пречите“

Една много активна групичка провокатори успяха да съсипят пресконференцията.

Госпожата с бялата тениска, русата коса и черната презрамка искаше да разбере нещо за „олигархката“ Кунева-Пръмова, човекът с черната шапка и червеното нещо отпред обясняваше, че срещу мозъчния тръст на Сергей Станишев протестът няма никакъв шанс, а младата жена до него пък възрази много гласовито срещу изкупуването на българска земя от японски и турски фирми, така че пресконференцията нямаше как да продължи. Но може да си я гледате на запис, по-горе съм ви оставил и линка. Бяха много гласовити, на практика не допускаха ничии реплики и пресконференцията трябваше да завърши в този ѝ вид.

Но въпросите си остават.

Много хора, които снимаха и стриймваха през това време пострадаха. Помните клипчетата от предния материал.

Иво Божков се размина със сцепена устна, натъртено ребро и голям червен белег от палка през врата. Негова е снимката на първа страница в BBC, в която се вижда как няколко полицая са го хванали и го избутват брутално от мястото.

Иван Бедров разказа, че съзнателно са били нападани хора с камери и че палките са целили фотоапаратите и телефоните в ръцете на протестиращите. Специално неговата камера беше счупена с палка от третия път.

Клипчето на Иван Бедров.

Известен журналист за малко да остане без потомство, изненадан от палка между краката докато сменя картата с памет във фотоапарата, друг пък за малко да изгуби чантата си с фотопринадлежности и обективи, след като полицай се опита да му я издърпа, скъсвайки презрамката.

Можеше ли да не се стигне дотук? Да не се получи сблъсък?

Едва ли – пълната противоположност на целите, които имаха силите на реда и протестиращите неминуемо щяха да доведат до някакъв тип конфликт, Петя Владимирова е написала чуден материал по темата.

Но определено имаше много други начини извеждането да стане по-малко зрелищно и по-малко конфликтно.

Днес видях видео, което разпространява тезата, че прозорците на автобуса са счупени отвътре. Можете сами да видите за какво става дума:


Освен конспиративната теория, аз имам още две – първата е, че ако стъклото е силно напукано, е по-добре да се избие отвътре, защото втори камък може да вкара всички стъкла вътре в салона, а това е опасно и втората, че стъклата на автобусите са така проектирани (знаете, че те се отливат предварително напрегнати), така че при удар стъклата да хвърчат навън, а не навътре.

PS. Това далеч не е всичко, което се случи в онази вечер, нито пък съм сложил всички материали, с които разполагам. Пускам ви го така, за да не го бавя безкрайно.

четвъртък, юли 25, 2013

Отговори трябва да има и ще има




Днес е 42-рият ден от протестите срещу правителството на Пламен Орешарски. И да се надяваме на символиката, че това е ден, който може да ни даде ако не всички отговори на всички въпроси за живота и вселената, то може да го направи поне за известно време напред.

Каква е равносметката?

Тънките сметчици на управляващите, че 42 летни дни ще са достатъчни, за да заглъхне протеста на жълтите павета, не излязоха верни. Това са сметчици, породени от често срещаното заблуждение, че другите ще постъпят като теб, изправени пред същия избор.

Защото за хората във важните кабинети този избор не стои – те няма и да мигнат, преди да решат кое им е по-важно – лятото или принципите. Изборът им е още по-лесен, защото принципите им всъщност отдавна прашасват някъде по партийните документи.

Учудващо много хора, избраха това, което правителството и управляващите партии смятаха, че е напълно немислимо – решиха да правят това, което трябва, пък да става каквото ще.

Какъв признак е това? Какво означава?

Нашият тип демокрация разчита на представителството (и затова е представителна демокрация), т.е. че там, някъде във властта, има човек, който дали заради тесния си личен интерес, дали заради твърдо спазваните си принципи, пази интереса на отделния гражданин и прави всичко възможно да възстанови справедливостта, ако този интерес е нарушен. В най-циничния си вид тази философия звучи така – няколко банди се въртят във властта, но ако демокрацията функционира, понеже трябва да печелят избори през няколко години, то те се стараят да пазят приличие и да се конкурират за гласовете на хората.

Така че хората излязоха на улицата, защото видяха, че няма на кого да се надяват, освен на себе си, защото следващите редовни избори са безкрайно далече, а тези във властта, които трябва да гарантират справедливостта или просто дезертираха, или им се подиграват, а трети дори не ги забелязват.

Така се получи, че партиите във властта бутафорно се смениха, БСП смени ГЕРБ, но КТБ, Пеевски и Бареков и подобните на тях черепи, тимове и пр. останаха на власт и поискаха още.

И като в каубойски филм, в който добрият герой обръща масата и вади патлаците, щом усети, че на масата с него стоят мошеници, така и няколко десетки хиляди души в София и тук-там в други градове усетиха, че е време сами да се защитават, ако искат да има място за тях и децата им в България и излязоха на улиците със свирки, тромби, знамена и импровизирани плакати.

Близо 40 дни този протест беше цивилизован и поради това обект на нападки – това не бил сериозен протест, било карнавал, фестивал или направо вечерна разходка, хората всъщност излизали да си разхождат кучетата, или да разходят вечерята, били твърде усмихнати, а и хора, които могат да си плащат сметките всъщност нямат право да протестират, какво протестират като и без друго няма смисъл, щото и десницата е същата, само се морят и т.н.

Е, да, тъжно е, когато ти кажат, че нямаш право да протестираш, освен ако не е заради материалното и заради стомаха и то същите тези хора, които обичат по навик да громят бездуховността на консуматорското общество или на капитализма.

Но стане ли по-напечено, тогава изведнъж критиките към „фестивала“ и „представлението“ секват. Започват да се разнасят павета пред медиите, да се хули по традиция „конфронтацията“ и да се обяснява, че протести в културна държава така не се правели.

А как? С фестивали ли?

Протестът няма да изчезне. Наблюдавам как от ден на ден решителността на протестиращите заменя умората, как хората се опознават и сплотяват, как протестът започва да се вплита в личните планове като вечерни частни уроци по демокрация, от които няма как да отсъстваш.

По-обезпокоителното е, че правителството и БСП са се вкопчили с мъртва хватка във властта, че независимо от тежките последици, които сегашното им поведение ще донесе на кариерите им, независимо от „бъдещето“ което готвят на партията си, независимо от унищожителния съюз с „Атака“, независимо от вътрешното съпротивление в партията, независимо от логиката, независимо от западните партньори и съюзници, те нямат намерение да пускат кокала.

Нима сериозно мислят, че така може да се управлява? Готови ли са да понесат отговорността за ескалацията на протеста? Готови ли са да понесат отговорността за финансовото състояние, за тежко увредения имидж на България, въобще за всичко, което следва като понасяне на отговорност?



Готови или не, ще им се наложи, а протестът ще победи.

Резюме от Александър БойчевSueddeutsche Zeitung с коментар за Сергей Станишев и неговата упоритост да държи властта на ВСЯКА цена. За разлика от други западни медии, тук се припомня произходът, семейството и зависимостта на Стани_шеф от миналото. Както и става въпрос за писмото на млади социалисти до ПЕС, посочващи зависимостта на днешното БСП от крайно-дясна националистическа партия, отричаща Холокоста



Седемдесет години по-късно.

Спомних си една сцена от българската класическа литература, развиваща се на същите места със 70 години разлика. Тези, които са яли шамарите тогава, сега ги раздават. Любопитно е да се проследи какво се е променило, какво е останало същото и какви уроци сме научили и какви не... И не злоупотребявайте с полицията.

текстът е от тук

По улиците се движеха възбудено малки разпръснати групи от студенти. Те сновяха по всички посоки, спираха се, разменяха тайнствено по няколко думи и бързо отминаваха. Около Синода и пред Държавната печатница се бяха притаили отделения от конна полиция — вечният враг на студентите. Полицаите въртяха нетърпеливо бичовете си и сякаш се отегчаваха от бездействието, а конете им биеха нервно с копитата си паважа. Пред Ректората чакаха две камионетки с пеши стражари. Те носеха дървени палки и чакаха заповед да нахлуят в аудиториите, ако станеше нужда. Ирина се сети: днес беше първи май.

Тя влезе в двора на Медицинския факултет, където се суетяха безцелно неутрални студенти. Най-страхливите — и същевременно най-любопитните — бяха влезли в аудиториите и под закрилата на другарите си, които пазеха входовете с палки, заемаха удобни и безопасни наблюдателни места по прозорците. Из улицата сновяха комунисти. Те не искаха да влязат в двора на факултета, тъй като последният щеше да се превърне в безизходен капан, ако дойдеше полиция. По-смелите от тях се опитваха да правят на улицата пропаганда сред неутралните. Но при всяко повишаване на патоса им върху тях налитаха бойните групи на противниците им. Така избухваха постоянно схватки, за голямо удоволствие на неутралните, които им се наслаждаваха безопасно от прозорците. Имаше вече доста счупени глави, но деканът, който се осведомяваше за всичко по телефона от къщи, все още не се решаваше да прекрати официално занятията.

Ирина разбра, че тая сутрин нямаше да има лекции, но понеже бе стигнала до факултета, реши да се осведоми лично. Неколцина комунисти се покатериха на оградата с намерение да я проагитират, но бяха обсипани веднага с градушка от тухли и счупени керемиди. Десетина диви хлапета от първия курс бяха застанали до една недовършена пристройка в дъното на двора и действуваха като артилерия. Хвърлените късове от тухли и керемиди изпочупиха няколко прозорци на отсрещните къщи и предизвикаха гневни протести от страна на стопаните им. Всичко това изпълни неутралните с небивал възторг. Те заскимтяха от удоволствие и се опитаха да насърчат с ръкопляскане както едната, така и другата страна.

— Ирина, твоето място е при нас!… — внезапно извика някой от улицата.

Ирина позна гласа на Чингис. Той се беше покачил върху оградата на двора. Възмутени от дързостта му, хлапетата от първия курс изпратиха към него нов залп от тухли и керемиди. Но той се сниши ловко зад дървената ограда, така че снарядите прелетяха над главата му, без да го засегнат.

Като видя бъркотията, Ирина се върна на улицата. Но тогава внезапно — може би имаше условен сигнал — всички студенти от улицата се затичаха по посока към Ректората. Ирина остана сама. Когато стигна до ъгъла, при който улицата излизаше на площада, тя забеляза, че към Ректората тичаха и студентите от Физико-математичния факултет, които до тоя момент се разхождаха на разпръснати групи около Ботаническата градина. Конното полицейско отделение, което стоеше пред Държавната печатница, се спусна да им пресече пътя, но не успя. Едни от студентите го изпревариха и, преди да се разгъне в широка верига, минаха покрай фланговете му, като прескочиха телените огради на градинките и нагазиха в буйната и зелена трева. Други хукнаха между Държавната печатница и паметника на Левски направо към Ректората. Полицаите закъсняха и не можаха да спрат тълпата. Но неколцина от тях, разярени от неуспеха си, заобиколиха един малък студент със смешно дълго палто и почнаха да го бият немилостиво с бичовете си по главата. Студентът безпомощно вдигна ръце, за да се предпази от ударите, но след това залитна и падна върху паважа. Един от стражарите препусна към Ирина. Когато стигна до нея, той стегна юздите на коняци животното се изправи на задните си крака. Ирина отстъпи само две крачки встрани.

— Ти каква си?… — свирепо изрева полицаят.
— Гражданка!… — сърдито отговори Ирина, като го гледаше гневно в очите.
— Тогава натам!

Полицаят посочи с бича си към улица „Раковски“. Ирина зави послушно и тръгна по тротоара към Двореца, но след това видя, че по улица „Московска“, все по посока към Ректората, тичаха и студенти от Музикалната академия с черни кадифени шапки. Част от ескадрона, който стоеше до Синода, хукна срещу тях. Но щом го забелязаха, студентите завиха веднага по улица „Бенковски“ към булевард „Цар Освободител“. Ирина направи гримаса и се върна назад. Конните стражари бяха отминали към Ректората, а дребничкият, пребит студент още лежеше върху паважа. Ирина се затича да му помогне. В това време на тротоара пред Медицинския факултет излязоха юначагите с палки, учудени от внезапното изчезване на противниците си.
— Ирина, върни се!… — извика един от тях. — Конете ще те стъпчат.
Те се озъртаха плахо и нерешително. В моменти на гняв полицията започваше да бие безразборно всички.
Ирина не обърна внимание на виковете им. Тя стигна до падналото момче и му помогна да стане. Едното око на студента беше подуто и червено, а от носа му течеше кръв. Ирина избърса лицето му с кърпичката си.

— Мръсници!… Кръвопийци!… — тихичко стенеше студентът.
— Защо се месиш в такива безредици? — попита тя.
— Как защо?…

Студентът я погледна учудено със здравото си око и не добави нищо. На паважа се търкаляше чантата му, от която бяха изхвръкнали тетрадки и един скъсан учебник по аналитична химия. Ирина прибра всичко и му подаде чантата.

— Благодаря ти — каза студентът.
— Иди да те превържат. На ъгъла „Сан Стефано“ и „Регентска“ има аптека. Раната ти не е опасна.
Прегърбен, с чанта под мишница и кърпичка на носа си, студентът тръгна по „Регентска“ към аптеката.
— Браво, Ирина!… — започнаха да се хилят студентите от Медицинския факултет, които носеха палки, но не смееха да се отдалечат от тротоара.
— Вие сте гамени — скара им се тя гневно. — Видяхте ли какво докарват вашите глупости?

Тя тръгна към Ректората, за да пресече булевард „Цар Освободител“ и се прибере най-сетне у дома си. Шумът и глъчката около него се бяха отместили към Народното събрание и Двореца. Конната полиция беше разпръснала студентите, но последните се събираха на малки групи в съседните улици, за да подновят манифестацията. Ирина стигна до площада пред Народното събрание, но когато го пресичаше, видя отново по булеварда гъста, безредна тълпа от студенти, която идеше от Двореца и пееше Интернационала. Главите на мнозина бяха окървавени и превързани. На Ирина се стори, че имаше нещо безразсъдно и драматично в смелостта им. Тълпата нарастваше бързо от групи, които прииждаха от съседните улици. Тя наближаваше Външното министерство и пеенето й ставаше все по-мощно и патетично. И тогава изневиделица, от другия край на булеварда, срещу нея се понесе в галон ескадрон от конни стражари. Пеенето прегракна, но не спря. Ирина погледна с ужас към безумните студенти, които продължаваха да вървят напред. Край нея, по паважа на булеварда, профучаха галопиращите коне. Тя се вмъкна бързо в сладкарницата до ъгъла.

понеделник, юли 22, 2013

Важни моменти от протеста през последната седмица – ден 33 – 37

Нямам време да ви пиша подробни репортажи и затова ще съкращавам и ще обобщавам.

Ден 33 – Германският ден


Въпреки, че е далече, на 33–тия ден от протестите шествието се запъти към Немското посолство, за да благодари на посланика за опита, който той направи, за да върне българското правителство към реалността.


Ентусиасти бяха направили пред немското посолство берлинска стена от кашони, която символизираше разделението на България от Европа, което мафията наложи над нас и на която бяха изписани виновниците за сегашното състояние.

Кратко обзорно филмче:
Вторият човек в посолоството, г–н Крап, излезе да поздрави хората отвън, а те му пяха без думи „Одата на радостта“

След това някои хора са си направили удоволствието да идат да повикат пред руското посолство „Мафия“ и други важни за тях неща ;))

Ден 34 

Н. Пр. Филип Отие, посланик на Франция, дойде да си поприказва с протестиращите на Орлов Мост.

Ден 35 - 18ти юли

Това трябваше да е денят на голямата обсада на Парламента, която почти се получи. Хората се бяха появили доста масово за сутрешното пиене на кафе – обсада, а и имаше хора отзад. Полицията беше завардила цялото каре до ул. Московска, като беше осигурила вход в Св. „Александър Невски“. Огромно количество полицаи пазеше тук там преминаващите микробуси и леки коли с депутати.



Полицейският кордон се гъне като змия по площада зад  Народното събрание

Кордонът е двоен. Отзад се вижда вторият ешелон.

Георги Кадиев се опита да води разговор с протестиращите. Не много успешен.

 Това беше ден, в който се блокираха и съседни кръстовища. На снимката – „Раковска“ и „Цар Освободител“

Това куче е готово за депутат. Наоколо е невъобразим шум – тромби, свирки, викове, а то спи.

„Цар Освободител“ пред парламента не беше освободен през целия ден, въпреки че полицията се опитваше да го освободи с преговори.


Вечерта се появи неприятна изненада, по путински. Общината беше разрешила по–малкото братче на Атака – НФСБ, да организира „празничен“ концерт на пл. „Независимост“, с изключително мощна уредба, която заглушаваше всякакъв шум от протеста в радиус около 50 метра.
Не е чудно, че няма хора близо до сцената. Протестиращите са далеч, за да могат да чуват поне гласа си.

Маршрутът беше променен. По случай годишнината от рождението на Васил Левски, шествието премина покрай него, а после по „Янко Сакъзов“ и „Евлоги Георгиев“ до Орлов Мост.


Случаен трамвай беше хванат от шествието на булеварда и подобаващо брандиран ;)


Пред паметника на Цар Освободител – още един знак на уважение към Васил Левски

Ден 36 
Неочаквано, шествието премина през „Мария Луиза“, „Лъвов Мост“, Гарата, Сточна гара, пам. „В.Левски“. Доста уморително, но шествието показа сила. Част от хората бяха разочаровани, че няма да се блокират жп. линиите.




Ден 37
Това беше денят, в който истинските организатори на протеста бяха решили да излязат на светло.

 Екип на Дойче Веле беше дошъл да заснеме събитието

 Ето го, ето го организатора – имам предвид главния спонсор на събитието г–н „Цветан Василев“, шеф на КТБ. До него, най–близкият му приятел – колегата Асен Генов

 „Волен Сидеров“, „Ахмед Доган“ „Цветан Василев“ „И.Ф.“ „Бойко Борисов“ „Моника Йосифова“ „Сергей Станишев“ „Мая Манолова“

„Румен Овчаров“ събираше парички за касичката АЕЦ „Белене“, за да си купи нови батерии за мегафона.

Отидохме до КТБ на площад „Гарибалди“ , за да могат да върнат парите на народа, ама беше заключено и го оставихме за друг път.



неделя, юли 21, 2013

Детски обръчи, вечен двигател и парно през юли


Един и петнайсет през нощта е, търся да хвана такси по „Раковска“ за към вкъщи. Разстоянието не е много голямо, бакшишите често се цупят, затова обикновено избирам някоя кола от опашката. Попадам на такси с широко отворено дясно стъкло и нямам проблеми с общуването с шофьора.

Влизам в таксито с два червени детски обръча, които днес ми подариха, и които събраха няколко любопитни погледа докато минавах покрай бара във Военния клуб.

– Това какво е, – пита ме бакшиша – маркуч?
– Не, това са обръчи, за моите племеннички са.

Вадя таблета, искам да видя какво става във Фейсбук.

– Интересувате ли се от зелена енергия – пита ме шофьорът.
– Умерено, – отговарям – защо?
– Влезте в един сайт – mazeto.net. Там има мой двигател.
– Какъв е принципа? Какво го движи.
– Работи на принципа, на който си навивате верижка на пръста. Променям закона за запазване на енергията.
– Много хора са пробвали да променят закона за запазване на енергията, ама никой не е успял, – коментирам.

... (неловко мълчание)

– Влезте да го видите в сайта.
– Пробвам, ама иска регистрация.
– Регистрирайте се.
– И това пробвам, ама нещо не ми приема паролите.
– Нямате ли някаква парола, с която влизате навсякъде?
– Нямам.

... (неловко мълчание)

– Извинявайте, – подхващам плахо – ама нещо ѝ има на тая кола.
– Да, има, трябва да сменям лагер отпред отдясно. Ама шефът трябва да даде пари.
– Не, друго имам предвид – много ми грее на краката.
– Е от какво ще е това. Да не би да работи парното?

Проверява.

– Да, парното беше. Ето сега съм го спрял.

Стигаме. Нищо не съм видял във Фейсбука, цялото време си изгубих в мъки по регистрацията. Плащам.

Пожелаваме си лека нощ. Излизам от колата.

– Предно дясно колело, много грее, да знаете.
– Не не от колелото, от парното е.
– Аааха.
– Довиждане.
– Довиждане.

вторник, юли 16, 2013

На гости на френската революция, отново около Парламента – ден 31 и 32

(26–ти и 27–ми месидор)

Рискувайки да не мога да застигна събитията, пишейки репортажи с един ден закъснение, ще опитам да обединя 31–вия и 32–рия дни от протестите.

Трийсет и първият ден от протестите се падаше 14–ти юли, френският национален празник и доколкото разбрах, протестиращите имаха намерение отново да поздравят френския посланик и Франция за позицията им относно ситуацията в България.

Драмата беше, дали полицията щеше да запуши „Оборище“ заради дипломатическия прием, който трябваше в същото време да се проведе  в градината на посолството.

Този път голата Свобода я нямаше, а аз, както и още няколко активни потребителя на Фейсбук, бяхме баннати за 24 часа заради едната гола гръд от тесногръдите ни съселяни и с помощта на овчедушието на село Зукърбъргово.

Ето една от снимките, заради които влязох в карцера. 
(Черното кръстче го добавих днес, за да успокоя праведните страсти.)

Вече излязох от виртуалния карцер и мога отново „да си показвам рогите“, както казваше старшината Иванов в родната казарма.

Шествието отново се отклони наляво по „Евлоги Георгиев“, като отново младежите, които обичат да си викат пред централата на ГЕРБ се опитаха да откъснат от протестиращите и успяха да повлекат около 200–300 човека със себе си, но главната група зави към Театър „София“.

Аз взех да ставам алергичен към управляващи генерали, но имаше някакви ентусиасти, които вярват на фуражката повече, отколкото на главата, която я носи.

Пред посолството обстановката беше празнична, с повечко знамена, но охраната, въпреки че беше засилена, не създаваше пречки на тези, които искат да оставят цвета в знак на съпричастност с тежката жп. катастрофа във Франция от предния ден.

Цветя за загиналите

Имаше някакви речи, които не можах много да чуя. Имам чувството, че някой чете Марсилезата в превод, а после връчиха българско знаме на един от дипломатите. Отвътре хората махаха през оградата. Мила, разчувстваща картинка.




Последва традиционната обиколка около Ал. Невски и Парламента.



Пред Народното събрание доброволци върху велосипеди (Йовчев, записвай!), бяха организирали телемост с протестиращите в Пловдив.

Вчера шествието  отново направи обиколка около Парламента, като новото беше спирането до св. „Александър Невски“ за отправяне на послания към задната част на Народното събрание.

Многоброен старт, както винаги.

Екипът на ТВ7 беше топло приветстван от шествието с оглушително свиркане и викане.

Истинските организатори се саморазобличиха

Включиха се и летците.

И светците.
Екипите на телевизиите, които си гледат работата, отдавна не привличат погледите ;)


Новият елемент – спирката зад парламента, до катедралата.

След това, за минути площадът беше опразнен.

Отново пред парламента

А, де ;)

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)