сряда, март 27, 2013

Всичката ми способност да обичам в колекцията на чужди спомени

„Госпожице, мога ли да легна между коленете ви?“ Хамлет, принц датски.


Вторият филм на Тони Палмър, който гледах, в комплект с „Прощалния концерт на Крийм“ е All My Loving (1968г)


Поради заимстваното заглавие от песен на Битълс, а и поради факта, че на всички рекламни текстове имаше кадър от филма с Пол Макартни, бях останал с впечатление, че това е филм за тях и съответно се приготвих за някое от лековатите филмчета за групата.

Но не.

Оказа се доста сериозна, макар и еклектична публицистика, посветена на контракултурата на 60-те и наситена с музиката ѝ, в която с микроинтервюта участват огромен брой от звездите на онова време – Битълс, Джими Хендрикс, Крийм, Франк Запа, The Who  с Пит Таунсенд и много други, но и борбата за мир и философското преобръщане на света.

Филмът е едновременно разказ за епохата, надникване в сцената на поп–музиката, в личностите на звездите и антивоенно послание.

Например, научаваме, че Джими Хендрикс е бил доста срамежлив ;) Научаваме, че голяма част от тях просто провокират, провокират до дупка, в очакване обществото да се събуди и да разбере къде се намира.

Увеличената дистанция във времето ни позволява да наблюдаваме как се е променил светът и ние за изминалите години.

Ако случайно, ама съвсем случайно този филм би попаднал на киноекран докато бях ученик, вероятно седмици преди премиерата бих ходил чат–пат до киносалона за новини, бих зяпал рекламното табло (наричано информационно), не с официалния плакат на филма, а с няколко закарфичени върху мукавата чернобели скриншота от самия филм и бих оглеждал фасадата, за да видя кога ли ще се появи ръчно рисувания плакат. С надежда бих проверявал дали пък не са пуснали вече билети, макар че пускането на билети много лесно би се забелязало  по грамаданската опашка, която би излязла на тротоара на киното и би се вила в меандри като гигантска змия.

снимка

Самото пускане на филма по кината би предизвикало обществено сътресение, събитие, което едва ли някой би забравил, докато е жив.

Но, разбира се, това са празни фантазии – филмът нямаше да се появи, не само защото пропагандира начин на живот, музика и култура и възгледи, които мигновено биха били квалифицирани като дълбоко „антинародни“,  „антисоциалистически“ и „антиестетични“, но и защото провокациите в него са такива, че  и днес такъв филм не би припарил по масовите киносалони. Ще го забранят същите тези хора, които като тинейджъри са го гледали със зяпнала уста.



Тук има малко по–дълъг промо клип.

Преценете, какъв достъп до кината днес би имал филм, в който всички се друсат, пушат нонстоп в кадър, ръсят ужасяващи цинизми, разредени с потресаващи архивни кадри на убийства и жестокости по време на война и безредици - със запалени хора, разстрели, трупове.

Потресаващо действа и прозрението за количеството свобода, което тогава е съществувало в обществото, въобще за да види това нещо бял свят.

Потресаващо действа и вътрешната освободеност на младите, показани на екрана. Сега знаем, че повечето от тях ще се впуснат в напълно непознати посоки на опознаване на света и себе си, че голямата част от тях ще катастрофират или просто ще стигнат до същите банални мъдрости, на които са били учени от мама и тате, но малка, съвсем малка група ще открият нови светове (примерно Стив Джобс) и ще направят така, че колелото на историята ще врътне поне с един оборот напред, давайки ни на нас, бъдещите поколения, време и място да направим нашите открития и нашите революции.

Това е и причината да сложа цитата от Хамлет като мото ;)

И е тъжно, че тази епоха на освобождение не дойде в България и никога няма да дойде. Ще си остане една от тези епохи, които колекционираме през чуждите очи, текстове и опит.

Техническото изпълнение подсказва грамаден, гигантски труд, който е хвърлен в заснемане, монтаж, звук, ефекти с допотопните аналогови инструменти. Толкова е наситено на моменти, че се чудиш монтажистът и режисьорът дали са останали с целия си след приключване на проекта.

Да се гледа ли?

Ако не се скандализирате лесно и ако харесвате културата на 60–те, Удсток и т.н., филмът не е за пропускане. Ако сте на възраст 14–22, въпреки възгледите ви за живота също ви препоръчвам да го гледате. За останалите – въпрос на вкус и предпочитания.

Аз сигурно ще го гледам пак, за да придобия по–пълна представа.

За малко да забравя да кажа, че всъщност е само една част от поредица от документални филми, посветени на културата на онова време. Ще трябва да намеря време и за останалите.


За десерт – Антъни Бърджес с убийствен монолог за младостта и познанието.

вторник, март 26, 2013

Пич, къде са парите?

Клюкарското интервю на Цветан Василев в Дер Щандарт не е случайно, въпреки че изглежда банално като раздразнена реакция на тропически бивол, нападнат от агресивни мухи.

Едно от най–големите очаквания към служебното правителство е да извади пари на държавната енергетика от КТБ, където престояха поне два мандата, решавайки едновременно два проблема –

  1. Да се постави финансирането на най–голямата медийна група в България на пазарна основа (интимно, но много силно желание)
  2. Да се намали рискът за държавните пари, които стоят в една твърде много обсъждана банка. (явно и напълно оправдано желание)
И правителството, дали поради страх от нови бунтове, дали под външен натиск, дали защото има лично отношение към някои изявени фигури в икономическото пространство, дали защото просто иска да остане с нещо смислено в българската история, се реши на това:
„Втората междуведомствена работна група ще създаде правила за публичност и управление на риска, свързан с управлението на паричните потоци на държавните предприятия и държавните дружества. Целта е да се приемат универсални указания на Мининистерския съвет, които да бъдат спазвани от всички министри и всички държавни предприятия и държавни дружества...“ източник


Витиеватият административен жаргон желае да ни създаде впечатлението, че става дума за досадно, рутинно, експертно решение, а не за политическа стъпка по тънък лед, каквато всъщност е.

Ако си извадя кристалната топка от раницата и погледна в нея, отсега мога да ви кажа какво ще открие работната група – че рискът от държането на пари в КТБ е твърде висок и че ще препоръча депозитите да бъдат изтеглени. Става дума за около 600 милиона лева.

Само че е възможно да се появи неочакван проблем – банката, която участва в мащабни медийни и други проекти, да се окаже че не може да върне веднага парите, т.е. няма ги. И изведнъж тези 600 и кусур милиона от актив на държавата ще се превърнат в пасив. Нещо подобно на това, което се случи с милиардите, дадени на Кадафи и Саддам Хюсеин от Тодор Живков. Докато ти дължат пари, те се водят твои, а в момента, в който се окаже, че не могат да плащат, изведнъж ти се превръщат в загуби... Всеки, който е давал заеми, знае за какво говоря ;)

Обезпокояващ знак в това отношение са приказките за цената на тока и за нов заем за БЕХ в размер на 500 милиона.

В случая може да има и по–дълбок, конспиративен елемент. КТБ има за партньор ВТБ, тоест руски интереси, и ако ВТБ реши да стисне за топките КТБ, КТБ може да извърти някой номер с парите на българската енергетика... ако вече това не се е случило.


А българският гласоподавател не харесва тези, които плащат дълговете, а тези, които ги взимат... просто такъв е животът.



Последният концерт на Крийм 15 824 дни по-късно



Няма човек, който има модерна музикална култура и да не е чул поне едно парче на Крийм в живота си - по радиото, или по телевизията, като озвучаване на филм или предаване. Или пък да не си е тактувал на някой от многобройните им кавъри.

Тоест, освен заради Клептън, Крийм са си важна група по принцип.

Филмът е конструиран около прощалния им концерт в Роял Албърт Хол, на 26-ти ноември 1968г. и освен че включва доста песни от него, има ретроспективни включвания и интервюта с Джак Брус, Джинджър Бейкър и Ерик Клептън.

Брус, Бейкър, Клептън

Въпреки гениалността си, винаги ми е идвал малко отгоре техния джангър. Те са за купони, на които да си пуснеш волумето на мах и да издивееш, което значи, че не стават много като фон за учене, например. Тоест стават, ако не държиш особено на оценките.

Разбрах, че силният шум е част от от музиката им и грохотът от барабаните на Джинджър Бейкър си е бил съвсем преднамерен.

Филмът е заснет на видео, а не на кинолента, и това го прави по-слаб визуално, липсва топлината на кинолентата. Някои хора критикуват и кофтито заснемане в самата зала – еднообразните планове, например. От днешна гледна точка, когато камерите хвърчат във всички посоки на залата вероятно е така, но говорим за края на 60-те, хора, когато една професионална ТВ камера тежи към 300 кила и може само да се бута на количка или да се вдига с истински кран.



Да се гледа ли?

Подходете внимателно ;). На хора, които не харесват особено Крийм, силния шум и музиката на 60-те, може да им дойде малко досаден. Не всеки може да издържи 10-минутно барабанно соло или безкрайните обяснения на Клептън каква техника използва при свирене (на мен тази част ми беше супер интересна) , но колкото и да ги харесвам, след филма главата ми беше бръмнала и ме отказа от „Куин в Будапеща“, който беше следващия по програмата.

Ето и целия филм


понеделник, март 25, 2013

Коалиция Твърде Много

Буквално преди минути си говорих с една позната, М. за това, че събитията в последния месец представляват лавина, от която не може да се изплува лесно. Аха–аха да си поемеш дъх и следващата вълна те поглъща, като миризлива вода ти влиза в носа, в устата, в ушите и т.н.

Нямаш време да разсъждаваш, докато се бориш за разсъдъка си ;)

Но пък в бурята някои неща изведнъж изплуват отгоре.



Мистър „Икономика“ 2011,  собственикът на Корпоративна и търговска банка Цветан Василев е дал интервю в „дер Щандарт“, сигурно защото иска да покаже, че няма никакво отношение към медиите в България, които биха го цензурирали немилостиво.

Цялото интервю (ето превода) може да ви наведе на много нерадостни мисли това кой е човекът, управляващ огромни суми пари на данъкоплатците за мащаба на държавата ни, кое смята за важно, кое за маловажно и за кое си струва да дава пари.

От човек от такъв калибър се очаква да каже някое прозрение за българската и европейска политика и икономика. Вместо това се оплаква от хората, които са „против него“:

  • Президентът Росен Плевнелиев;
  • кръгът „Капитал“ (каквото и да означава това);
  • Огнян Минчев;
  • Иво Прокопиев;
  • Трайчо Трайков;
  • Симеон Дянков;
  • Кристалина Георгиева;

Тоест, споделени са ни невероятни разкрития –

Симеон Дянков е състудент на Трайчо Трайков, леля му на Бисер Боев от Икономедия е Кристалина Георгиева, Огнян Минчев е „под фасадата на човек, подкрепящ демократичното общество“, Иво Прокопиев използвал „Икономедия“, за да застрахова своите бизнес интереси, а Плевнелиев не можел да го понася.

Уау, ама стига бе, верно ли!

Какво ли си мислят читателите на „дер Щандарт“, защо ли любимият им вестник ги занимава с нещо толкова банално, като клюки на дребно от България? Имам високо мнение за австрийската преса, но само предполагам, че под интервюто на Василев липсва бележката „платено интервю“.

Не знам дали помните процедурните хватки, които бяха приложени от РЗС и ГЕРБ, за да се пробутат идиотските поправки на Яне Янев, които слагаха в един кюп държавни чиновници и НПО активисти, дори на заседанието на комисията с фалшиви гласове и с подставени организации, които с все сила лобираха за идеите на властта, пробутаха тия идеи чак до второ четене.

А един пасаж от интервюто на Цв. Василев може би дава обяснение на яростта на Яне Янев и Фидосова в парламентарните комисии и в пленарна зала. –
 Проблемът е, че този президент е продукт на кръга около седмичника „Капитал“, с който той в миналото е имал бизнес интереси, както и със системата от неправителствени организации, сред които Институтът „Отворено общество“
Това пък означава, че внезапният интерес отпреди няколко седмици на Яне Янев и присъдружната му организация към НПО–тата, който произведе гигантски скандали, си има съвсем видима опашка. Тоест, ако е имало поръчка, вече имаме идея кой може да я е дал.

„Може би имаме твърде много медийна свобода“, 
споделя Василев.


Спомних си един епизод от 1990–та година, в който един другар беше излязъл да обяснява че партията дала вече на неформалните групи право да се изказват по телевизията, пуснали ги и на кръглата маса... и били много нагли да искат повече...

И още едно дежавю – Стефан Минчев, собственик на киносалоните „Арена“, беше предложил преди година да се намали скоростта на интернет в България, и без друго е твърде много.

Аз бих им предложил да си направят една КТМ – Коалиция Твърде Много или Too Much и с тази политическа платформа да излязат на изборите.



вторник, март 19, 2013

Ту наляво, ту надясно, право в нещо прясно

Примерът с Кипър би грябвало да звъни като пожарна аларма поне в главите на отговорните политици в България.

Ето какво може да се случи с една прилична държава в ЕС само в рамките на няколко години с помощта на безотговорна политика.

снимка

Голяма част от политиците, не само в Кипър, са лъгали и май винаги ще продължават да лъжат и изглежда няма кой знае какво да се направи, освен да им броиш лъжите ;))

Преди ЕС, лъжите на политиците се трансформираха в инфлация, което водеше до сравнително бърза и безболезнена обратна връзка, която може да се осъществи в рамките на един избирателен цикъл.

Валутният съюз и въвеждането на еврото в ЕС скъса тази обратна връзка и направи така, че безотговорната политика на отделните правителства се трансформира в дългове. А когато дълговете не могат да бъдат плащани, отговорността се понася солидарно от целия съюз, което е форма на безотговорност, т.е. форма на „реален“ социализъм, какъвто лично понасяхме на гърба си преди 1989г, когато общото е ничие, а чуждото е общо.

Това не намалява отговорността на управляващите в Кипър. Фактът, че други държави от валутния съюз все още имат икономики в добро състояние означава, че кипърци здраво са се осрали.

Проблемът с валутния съюз е, че поощрява такова поведение.

Което значи, че май с валутния съюз се поизбърза.

И мерките в Кипър доказват движението в тази посока, чрез смела „експроприация на експроприаторите

В крайна сметка, за да не правят такива лудории „децата“, тоест отделните държави, и родителят, т.е. ЕС, да плаща счупените прозорци, ще има прехвърляне на повече власт към Брюксел и ЕЦБ, т.е. повече федерализация и в крайна сметка ЕС ще заприлича повече на свръхдържава и да палнем по една свещица тя да не бъде ЕССР.

А, и ще се пишат дебели икономически книги за икономиката на икономическите рискове.

Предполагам, че проблемите ще се изострят дотолкова, че всички ще въздъхнат с облекчение когато се създадат СЕЩ.

На мен ми писна от революции и моля, да става по–лекичко ;)

неделя, март 17, 2013

Дребни недоразумения между Луната и Земята

Не съм приключил с гледането на филми по София Филм Фест, но вече имам абсолютен фаворит и това е финландския „Железно небе“.

Режисьорът Тимо Вуоренсола разказа как се е родил филмът – след сауна, в която той с няколко приятели се опитали да измислят възможно най-невероятната история, която може да бъде филмирана.

Също така каза, че едва ли познаваме финландското кино, но този филм няма да ни се види много типичен. На мен предният ми финландски филм беше „Нефритеният воин“, финландско-китайска кунг-фу екшън-фантастика, тъй че си ми дойде съвсем по финландски.

И така.



Само след няколко години, в светлото феминистично бъдеще, САЩ се управлява от жена-президент, която изпраща на Луната мисия с цел... да бъде част от една специална кампания.

Мисията на Луната попада пък на... нацисти, които са успели да се укрият там след Втората световна война и пазят бдително заветите на фюрера.

Ами да бе, ако си нямаме студена война защо да не си измислим една?


Не че не сме виждали нацисти в научната фантастика (в „Индиана Джоунс и изчезналият кивот“) или пък в космоса (в „Sky Captain and the World of Tomorrow“), но сегашната трактовка е просто изумителна. Дори напомня турския G.O.R.A.

Филмът е гавра едновременно с нацистите, с политическата коректност, с феминизма, с ООН, с няколко нации (включително финландската), с индустрията на политическия маркетинг, с образованието, с киното, с еротиката, с филмите за Джеймс Бонд. Сигурен съм, че ако  режисьорът Тимо Вуоренсола знаеше поне малко за българите и македонците, щеше и на тях да им даде по някоя реплика.

Засега ни е пропуснал ;)

Става дума за пищно визуално зрелище, което в първите 20-30 минути е абсолютно безупречно като ритъм, но след това малко се забавя и някои сцени са малко бавнички, но не бих се поколебал да го гледам втори път, с компания.

Вътре няма нито една реплика на финландски, горе долу 50-50 е немски и английски.

Имайте предвид, че едва се сдържам да ви разкажа целия филм. Не знам защо има само 6,5 звездички в IMDB, аз бих му сложил 9 и нагоре ;)

Можеше и да попие един култов саундтрак, като стой та гледай.

Не го дърпайте засега от интернета, опитайте да го гледате на голям екран, заслужава си.

Ще следя с голям интерес следващите проекти на Вуоренсола, в него има от откаченото настроение на Тарантино. И въобще този филм ме накара да си спомня как се чувствах в киното едно време, като по-млад ;)

Да се гледа ли? Да.

Ще се видим във Валхала!



PS. В рамките на фестивала има още една прожекция - утре (днес), в неделя, от 12.00 в
Дома на киното.

Интересен детайл е, че около 20% от парите са дошли от финансиране от феновете, през интернет!


събота, март 16, 2013

Изкормена страст, липса на смисъл и решения, които може би значат нещо

Колкото и да ми се ходи на SIFF, засега успявам да си открадна само от вечерите (защо няма повече прожекции от 22.00 питам аз ;))

Днес гледах „Парафиненият принц“, България и „Месец в Тайланд“, Румъния



Принцът е късометражен филм, само 20 минути и нещо, от тези, които ровят по утайката в обществото. Главният герой е социопат, който обича да блъска компютърни игрички, да гледа мач, да ползва различни по сила наркотици.

Нещата започват зловещо, постепенно  виждаме, че животът му е забатачен във всички възможни посоки и той намира нещо като изход – надолу, към ада.

Настроението е подсилено от безнадеждния панелен антиутопичен пейзаж на Зоната (Зона Б5).

Целият филм е построен като епилог на мръсна, цинична, брутална история, от която също можеше да се направи филм. Струва си, ако харесвате такива истории.

Твърде къс ми идва, за да разбера могат ли режисьорът и сценаристът да излизат от клишето на гетото, май могат. Обичат да се наслаждават на кадрите, това се вижда.

Саундтракът ме заинтригува. Силен социален рап от MD Beddah

PS (18.03) „Парафиненият принц“ спечели наградата за най-добър късометражен филм на фестивала.


Чакаме цял филм ;)


Месец в Тайланд“ е подобна история за депресирания антимъжкар Раду, само че от успешната средна класа в Румъния. Той е в сериозна връзка със сериозни намерения с Адина.  Само че на единият намеренията са му твърде сериозни, а другият хич не е сигурен какво иска от живота.

В една ненормална новогодишна нощ, небръснатият и оклюмал Раду  не знае какво точно иска от живота, къде и как, а непрекъснато някой от горе му дава шансове с които той се справя (а може би не се справя) за три на релси. Дори успява няколко пъти да си хване такси!



С компанията обикаля от заведение на заведение, от музикален фон към музикален фон, през разговори с приятели, с различни жени.

Може ли човек да бъде щастлив и егоист едновременно? Труден въпрос и май отговора във филма клони към НЕ.

Да се гледа ли?  Може да се гледа, а може и да не се гледа.

Да опишеш добре едно денонощие от живота на един мухльо? Сигурно и от това има смисъл.

Лошото е, че ние с румънците твърде много си приличаме. Те като изхарчат цялата ни балканска екзотика както направиха с мартениците, ще остане само нашият скучен живот за показване и трябва да измислим нещо ново. Но може и да е за добро ;)

Нарочно ли страстта е изкормена и от двете творби? Сигурно такава е модата на епохата.


PS. (18.03) „Месец в Тайланд“ спечели наградата на международното жури ФИПРЕССИ от фестивала.

петък, март 15, 2013

Убийственото мълчание си отива бавно, но си отива

Стана време да използвам акредитацията си за Sofia International Film Fest. Програмата е бъкана с интересни филми, едва ли ще успя за всички, които съм набелязал.

Не очаквах от документалния филм „Накаран да замълчи“ („Принуден да млъкне“ или дори „Млък“ ми се струва по-добър превод на Silenced) никакви сензации.

Българската култура има тази особеност, че рядко се посяга към сложните теми на самопознанието, самооценката и оценката за миналото.

Мястото на убийството

Затова, дори един добре направен документален филм за убийството на Георги Марков, с вече известните факти, е достатъчно интересно събитие, което да ме закара задължително на премиерата на Silenced.

Залата на „Люмиер“ беше пълна, дори за момент си помислих, че ще имам проблем да си намеря място, дори с официалната акредитация. В крайна сметка, проблем нямаше.

Присъстваха президентът Желю Желев, Михаил Неделчев и други политици от началото на СДС. (какъв е шансът отново заедно с Желю Желев да гледам филм, ей ;))

Преди прожекцията се казаха няколко думи от режисьора Клаус Дексел, който развълнувано обясни, че рядко е представял филми в толкова големи киносалони, въпреки че по телевизията неговите филми са гледани от милиони.

Филмът в началото много сбито и много динамично ни въвежда в историята и взаимоотношенията на Георги Марков и режима на Тодор Живков, както и в новия му живот в BBC в Лондон, където отново се жени и има дъщеря.

После се разказва за смъртта му и за фактите, които са известни около нея и около прочистването на досието му, както и се прави преглед на многобройните разкрития, правени след 90-та година.

За пръв път напред излиза и Анабел Маркова, последната съпруга на Георги Марков и опитите ѝ да научи в България нещо за смъртта на съпруга си.

За пръв път чувам толкова подробно нейната гледна точка за случилото се, както и за нейните премеждия след 1990-та в България.

Спомням си, че четох доста злобен материал за нея в българската преса през 1990-та година, където беше представена като празноглава кукувица, която няма идея кой е мъжът ѝ, нито пък какво представлява България. Материалът беше гарниран с откъси (вероятно внимателно подбирани) за нейните впечатления от страната и хората. Беше ми чудно, как е възможно Георги Марков да се събере с такава жена, но го отдадох на инстинктите.

Сега Анабел прави впечатление на много умна, разсъдлива жена, която е готова на много, за да разбере истината. Тя също е била журналистка в  BBC.

Клаус Дексел, с помощта на  Ричард Х. Къмингс правят невъзможното и показват на практика как се прави разследваща журналистика от най-висока класа.

Въпреки че по някое време филмът дотяга, а на мен доста ми се приспа, когато изброяваха един след друг опитите си, в които не успяват да научат нищо, в крайна сметка успяват да се доберат до Франческо Гулино.

Същият Франческо Гулино, агент „Пикадили“, посочен от Христо Христов като най-вероятен физически убиец на Марков, с когото има и интервю!

Филмът изкарва и нови факти около поведението на британските и датските служби, които подсказват възможна сделка „информация срещу имунитет“ с Гулино.

Абе гледайте го, ако можете. Не знам дали ще го дават още.



Тук съм публикувал следните текстове на Георги Марков
Биография на властта
Нашите делници 
Игра на държава



сряда, март 13, 2013

Вечна дружба и авторски права в „Шератон“

Не знам след днешната бомба със служебното правителство на кой ще му бъде интересно да слуша за вчерашната среща в Шератон, но да опитам :)

Присъствах на срещата „Авторското право и новите медии“, организирана от Гьоте Институт и Френския Институт в България. Срещата беше организирана по случай 50-та годишнина от подписването на Елисейския договор.

Срещата се проведе в Шератон, в зала „Роял“ (ех, умираме си като републиканци да си кръщаваме така залите и да си слагаме коронки по логата) и беше съвместно организирана от Гьоте Институт и Френския културен център.


Препълнената зала

Защо сега? 

Предполагам, че е било нещо отдалеч планирано, иначе в цялата суматоха кой точно сега би мислил за авторски права? В интернет?

Залата беше препълнена и като добавим объркването, според което една трета от посетителите чакаха в друга зала, това добави към напрежението.

Отделно аз, като в комедия на Чарли Чаплин, се опитвах да се промъкна напред с разпънат фото триножник. Сложна работа, когато всеки се опитва да си намери място и никой не си гледа в краката.

Елисейският договор е венчавката между Франция и Германия след Втората световна война, в което двете държави се вричат във вечна дружба навеки и фондът към него отпуска пари за всякакви обществени инициативи, само и само да не угасва приятелството между двата братски народа.

Панелът включваше участници от Франция, Германия и България.

Състав:
От ляво на дясно – Ролф Швартман, Маркус Бекендал, Жерар Уормсер, Едви Пленел, Тодор Христов, Красимир Терзиев, Орлин Спасов
Водещ – Орлин Спасов, преподавател в СУ, когото сигурно помните от ТЕД и от други събития.
България
Тодор Христов – Преподавател в СУ;
Красимир Терзиев – Съвременен художник, автор на „Рекомпозиция“; 
Германия
Маркус Бекендал – Експерт към германския Бундестаг.
Проф. д-р Ролф Швартман –  Юрист, спец по медийно право в Кьолн; 
Франция
Едви Пленел – Журналист, бивш главен редактор на в. "Льо Монд", директор на Mediapart.fr
Жерар Уормсер – Философ, директор на "Санс Пюблик". 

Какви шеги си прави историята понякога. Астрологията ли какво ли, събра почти по едно и също време в София Едви Пленел, заради който подава оставка министърът на отбраната на Франция Шарл Ерню (аферата „Рейнбоу Уориър“), същият министър, който е вербуван за Държавна сигурност през 1953г от Райко Николов, бащата на сегашния ни служебен премиер.

Как протече дискусията?
Свикнал съм на такива дискусии от трибуната да се чува само ретроградния глас на правоносителите, които си искат статуквото и толкоз. И на който не му харесва статуквото - с полицейска палка по глава.

Този път балансът беше сериозно наклонен в другата посока.
От страната на правоносителите беше само д-р Ролф Швартман, който зае позицията, че интелектуалната собственост и нормалното право на собственост са две деца на един баща и че не може да се прави разлика, дори едното дете да се държи твърде невъзпитано.

„Това че нечие лично темпо изпреварва темпото на закона, не е причина законът да се нарушава“ - това беше цялото му признание за пълната неадекватност на закона в момента.

Останалите петима панелисти дадоха различна гледна точка към проблемите и промените които трябва да настъпят в правото заради интернет.

Маркус Бекендал каза, че преди интернет авторското право е било нещо, което е вълнувало само адвокатите, и сега изведнъж се е стоварило върху главата на всеки отделен интернет потребител, което не е добре. В Германия дебатите били ожесточени, а френският пример хич не бил за подражание.

Тодор Христов обясни, че в сегашния си вид бизнес моделът създава монополна рента, която разрушава пазара.

Красимир Терзиев изтъкна, че изкуството е „тъкан от заварени автори и произведения“ и авторското право в сегашния му вид разрушава тази тъкан.

Даде много интересен пример с класическия казус Шери Ливайн - Уокър Евънс и сподели, че съдилищата стават все по-строги в отсъждането на такива казуси, т.е. свободата да споделяш и да рециклираш идеи все повече се свива.

Жерар Уормсер даде за пример реликвите по църквите (т.е. мощи на светци и т.н.), които през вековете чудодейно увеличават броя си и в един момент никой вече не знае кой е „оригиналът“

Едви Пленел пък противопостави демокрацията на пазара и говори за трите индустриални революции, които е преживяла Европа - първата на Балзак, втората на железниците, третата - на компютрите и Интернет и като каза че мисията на обществото е да генерира „нетърговска демократична стойност“ оплю френския закон Hadopi. Правилни изводи, но ме потресе левичарската му позиция, нетипична за бивш главен редактор на Льо Монд. А после се оказа, че човекът е бил троцкист на младини и май още не се е излекувал съвсем.

Аз зададох въпрос към Пленел и Бекендал, да коментират ситуацията в България, където след акция на адвокатите на Нова ТВ и на bTV бяха премахнати интервюта на политици, качени в youtube, от което последваха наказания от Google да не се качват повече от 15 мин видео.

Именно моят въпрос възбуди много панелистите и двамата надълго и разпалено обясняваха, че имат подобни проблеми и в техните страни и че устойчиво решение все още не е намерено.


Генералните изводи какви са?
Ако приемем панелистите за представителна извадка на европейските интелектуалци, то голямата част от тях вече е убедена в необходимостта от спешни реформи, които да пригодят правото към новото време, което е добра новина.

А моят най-важен извод от тая среща е в бележките под линия
, а не от предмета на самата конференция –

ЕС е в опасност поради една много проста причина - европейците не могат да водят помежду си разговор на високо ниво, защото не съществува необходимият брой квалифицирани преводачи. Представете си ситуацията – на това събитие трябваха три вида преводачи – от френски на немски и обратно, от български на френски и обратно и от български на немски и обратно. И трите вида преводачи трябва да са добре запознати с правната и интернет терминология на трите езика, за да превеждат смислено.

На практика, се получи като разговор между полу-глухи. Преводачите хващаха добре някои фрази и изрази, някои превеждаха съвсем грешно, а на трети мълчаха. Да не говорим за хаоса, който настъпваше, когато трябваше да се превеждат фрази от международната интернет лексика, които в повечето случаи са на английски и на трите езика (но не винаги ;))

Например, когато Бекендал говореше за Линус Торвалдс и Линукс, преводачките просто млъкнаха, а с изреченията за Уикипедия и Джими Уейлс не се справиха.

Има три начина да се реши този проблем
1. Да изберем общоприет международен език като общ език за ЕС. Английският е идеален, само не е ясно франсетата кога биха го приели за свой ;). Най-политически неправилното, но и най-лесното решение.
2. Да измислим изкуствен европейски език, на който да можем да изразяваме произволно сложни мисли. Най-политически правилното, но най-трудното решение.
3. Да измислим начин за бързо и качествено учене на езици. Хем правилно, хем относително познато решение, но пък неясно колко скъпо и ефикасно.

Но и сегашното решение не е никак добро. Толкова хора събрани, толкова пари похарчени, а едва-едва се разбирахме. А и далеч не всеки може да си позволи скъпи преводачи.

Но кой какво НАИСТИНА е казал ще разберем чак когато видим официалните транскрипции и официалния превод от срещата ;)


петък, март 08, 2013

Осми март

Малко наблюдения от днешния ден:
– Повечето жени и повечето мъже носят цветя;
– Жените изглеждат ухилени;
– Мъжете изглеждат угрижени;
– Повечето мъже стискат букетите, като в мига преди „За пооо-чест!“
– Жените без цветя гледат с искрен интерес в цветята на мъжете;
– Мъжете помежду си се гледаме като заговорници „Копеле, трябва да оцелеем днес“;
– Всяка трета жена върви с телефон на ухото и повтаря като навита „Честит празник... мерси... тьенкю“;
– Цените на цветята достигат надоблачни височини (зюмбюл за 4 лв).

 Прочее: Честит Осми март! :)
 (белким някой почерпи ;) 

Ето и един умен женски поглед: http://garga-blog.com/personal/8sajalenie/

четвъртък, март 07, 2013

Преференциалното гласуване – малко, важно и изпълнимо

Сигурно вече е проличало, че въпреки че съм привърженик на това, гражданите да си търсят правата, не съм особено въодушевен от исканията, които се чуха напротестите – за забрана на партиите, за мажоритарни избори, за намаляване на броя на депутатите, за национализация на ЕРП–тата и за намесата в съдебната система чрез спиране на съдебни дела. Съвсем не съм въодушевен и от участието на активисти на „Атака“ и движение „Русофили“ в цялата работа.

От репортажа на Пламен Даракчиев можете да си направите изводи какво се случва в главите на лидерите на протестиращите.

Но все пак, въпреки стрелянето в тъмното с много искания, за мен изригналата обществена енергия доведе поне до един приемлив консенсус в три разумни точки за гражданското общество, почти в целия му спектър:
– Оставка на варненския кмет Кирил Йорданов (вече постигнато!);
– „Долу ТИМ!“ (това ще е интересно, но не знам как ще стане);
– належащи промени в Изборния Кодекс. (напълно изпълнимо, макар и технически предизвикателно)

Още когато го приемаха, ГЕРБ постъпиха изключително непочтено и несериозно при изготвянето на Изборния кодекс.

Още при приемането му, типично в стила на ГЕРБ беше да се правят, че не забелязват забележките към ИК от опозицията и от неправителствените организации и да си мислят, че имитирайки обществен дебат могат да приемат точно такъв кодекс, какъвто на тях им отърва.

По същия начин се отнесоха и към забележките от Съвета на Европа, когато им бяха посочени конкретни проблеми в текстовете. Трябваше много сериозен уличен натиск, за да станат по–сговорчиви.

Накратко – радостен съм, че в исканията на протестиращите се появиха и разумни искания за промени в ИК и по–специално в преференциалното гласуване.

Какво значи това? – Означава, че гласуването си остава по пропорционални листи, но избирателят може сам да реди листата на партията, за която гласува.

Идеята е насочена срещу партийната практика избираеми места да се дават на коалиционни партньори или на партийни лидери без особена привлекателност, а привлекателните лица и младите лидери да се намират около границата на влизане в парламента, а за вътрешнопартийната опозиция, аутсайдерите и „гражданската квота“ обикновено остават последните, напълно неизбираеми позиции.

Въпреки всички въпросителни и проблемни моменти около преференциалното гласуване, то дава повече власт в ръцете на гласоподавателя, както и някаква възможност, поне теоретична, да се гласува за отделни личности в партията, а не за партийната листа анблок, което компенсира донякъде недостатъците на пропорционалната система и не ни насажда върху пачи яйца с мажоритарната.

Още материали:
Иво Божков писа по въпроса. – Преференциите са по-добрата мажоритарност

Сайтът Отворен парламент отдавна следи темата:
Да се върне преференциалният вот и да се въведат облекчени условия за независими депутати

Партийните върхушки трябва да са доволни – на изборите преференции няма да има

Фидосова иска да отпадне преференциалното гласуване за Народно събрание

(там има и други материали)



Димо Господинов също отправи емоционален призив днес във фейсбук:


Има хубав законопроект в няколко члена. Ако Парламента го приеме, ще имаме право да пренареждаме партийните листи, ще гласуваме за личности на изборите! Читавите хора в партиите ще изместят измекярите, парашутистите и прочее сган, посочена от партийните ръководства!
Само трябва да се гласува, но Парламентът бездейства и има нужда от малко НАТИСК! Нека се чуе това!


За съжаление, поведението на управлението на държавата в момента в оставка е като на слаб ученик, който през целия срок е ритал мач и сяда да се готви за матурата вечерта преди изпита, така че не е ясно какви са шансовете да се приемат нужните промени, да се снабдим със съответната техника, да обучим секционните комисии за работа с новата система, както и да финансираме цялото нещо, за да стане. Най–вероятно са минимални.

Но не пречи да се опита, за да не отива цялата енергия на гражданските протести в нищото.




сряда, март 06, 2013

Мътно море и богат улов около Варна


Правителството изглежда не е наясно със значението на думата „оставка“. Когато подадеш оставка, ти смъкваш отговорността от себе си и я връщаш на този, който те е назначил.

Оставката, преведена с думи означава –

 „Моля, освободете ме от заемания пост, аз не мога да се справя с работата“

Съответно, спираш да взимаш важни решения, защото ако продължиш да взимаш решения, по този начин разсипваш престижа на цялата организация, където работиш. 

Например, даваш си оставката като касиер, който не може да борави с пари, и докато ти търсят заместник, почваш да си тъпчеш джобовете с пачки.

Едно време в казармата, старшините заключваха всичко денонощие преди уволнявката на набора, защото старшините бяха материално отговорни, а войниците обичаха да си взимат по нещо „за спомен“ от поделението. Тоест, да си откраднат нещо за отмъщение, което знаят, че няма как после да им го потърсят.

Нашето правителство в оставка е като войник, който всеки момент ще се уволни и ще напусне територията на поверените им министерства. Няма старшина, който да ги бие през пръстите, ако тръгнат да си взимат нещо за спомен (а на съда и прокуратурата е смешно да се разчита!) и вътре върви страшен купон „като за последно“ с това, което е останало.

 И като ги гледам, тръгнали са сериозно да си отмъщават на гласоподавателите.

 Последно двайсе, дами и господа! Дайте насам кадастъра!

Ново дъно на политическия морал, и ново доказателство, че неписаните правила на цивилизацията, демокрацията и добрия тон в България са само за баламите.

Кабинетът в оставка тайно подменя шефовете на полицията

 Варна прави аквапарк върху 160 дка, подарени от държавата

Това специално е много „весело“, защото се прави, заради „намерението“ на местната власт „със собствени средства да изгради многофункционален комплекс за водни спортове и зона за отдих“. Нали се сещате, кои са тези варненци, които ще вземат на концесия това сладко обектче? Кои ще напостроят наоколо кръчми, барове, чалготеки? Кой ще събира комисионните от платената любов? Кой ще направи казината? Да не говорим, че това ще започне да превръща кв. Галата в следващия презастроен, шумен и бетониран „Слънчев бряг“. И коя е тая местна власт с „намеренията“? При положение, че Кирил Йорданов даде оставка, а мнозинството в общинския съвет не мож с фенер го откри?

Познавам хора, които повече от 20 години чакат да им реституират имоти в Галата от бившите военни поделения, и които не им се реституираха, защото обектите там били част от „националната сигурност“. А сега се оказа, че било подарък за довиждане.


Държавата продава на ТИМ 160 дка от летище София без търг

Обявяват национален траур за смъртта на Пламен Горанов, а през това време раздават на тези, против които Пламен се бореше, сладки имотни хапки?!

Следващото правителство, служебното, не може да провежда политики, нито пък му е работа. Предназначението му е да преведе държавата през периода на безвластие и да проведе следващите избори. Тоест, да извади магарето от калта, където го остави предишният екип.

Обаче, от верните на правителството в оставка медийни батареи започнаха да бълват мощен картечен и артилерийски огън по президента, назначаващ служебните министри, правейки задачите му неизмеримо по-трудни.

Защо така, нали уж бяха от един отбор?

Защото служебното правителство трябва да влезе в ролята на старшината, който поне да преброи липсите в склада, а това плаши до смърт купона, който се вихри като „за последно“ с нашите пари.

В мътната вода около Варна някой пуска, а друг лови големите риби. А дано, дано е за последно!


неделя, март 03, 2013

Третият пилот в самолета и „Полет“

 Филм на Земекис с Дензъл Уошингтън в главната роля – това е рецепта за успех.

Иначе филмът е странен. Пилот на пътнически самолет успява да направи невъзможното за да спаси (почти) всички в безнадеждна ситуация във въздуха.

Но той, героят, пилотът на деня, се оказва човек с обременено минало и с укорими навици.

Какво трябва да направи, за да открие себе си?

Какво носи истината в живота?

Какво дължим на другите около нас? Какво те могат да очакват от нас?

Къде е границата между живота и смъртта? Между нормалното и ненормалното? Между естественото и свръхестественото?

За компромисите, на които сме способни, за да спасим някого или да спасим себе си.

Има ли Бог или божествена сила и намесват ли се въобще в делата ни? Имаме ли избор какви да бъдем и с какво започва освобождението?

Този филм едва ли ще ви остави безразлични, както и мен не остави безразличен. Малко е натоварващ за събота вечер, но все пак аз оцелях след „Танцьорка в мрака“ в събота вечер и всичко след нея изглежда просто обикновен филм.

Първите сцени с Надин Веласкес са от най-възпламеняващата, почти осезаема еротика, която съм гледал в нормален киносалон.


Екшънът свършва твърде бързо и започва мъчителното (не като темпо, а като въздействие) действие и човек започва да си задава въпроси - всъщност за какво е този филм? За спасението? За борбата със собствените си демони? Екшън ли е? Черна комедия? Драма?

Джон Гудман играе някаква диаболична версия на себе си от „Великия Лебовски“ и макар че има само две появявания, ролята му си заслужава всяка секунда.

Да се гледа ли?
Да. Не трябва да се пропуска.

Да се гледа ли в петък или събота вечер?
Не е добра идея да се гледа в почивна вечер.

Противопоказания: Не се препоръчва на хора, воюващи с религията, предразсъдъците, невидимото и метафизичното. Най-вероятно ще излязат вбесени от киносалона.

Въобще, филмът не е за всеки.

събота, март 02, 2013

Духово Бразобразие в Mixtape 5

Гледах плакати на Brazzo Brazzie по улиците, но понеже не знаех какво точно е това, ги подминавах с безразличие.

А. обаче ме измъкна от вкъщи, с обещание за голям купон в многобройна женска компания и ми разясни, че това всъщност било брас фестивал (медни духови инструменти, хора, помните ли Hypnotic Brass Ensemble!). А аз в един предишен живот имам страхотни спомени свързани със свирене на тромпет между 8 и 11-ти клас и нямаше как да пропусна.




Как се развиха нещата?

Първо, пред входа на клуба имаше подгряваща групичка, не съм сигурен дали беше от тия, които после свиреха вътре.


Залата беше комфортно пълна –  нито празна, за да бъде скучна, нито пълна, за да бъде тясно - тоест идеалната комбинация за страхотен купон.

Започнаха Mr. Brass, на които смятам специално да отида отделно на концерт, защото свирят изключително интересна (за странен тип като мен) сериозна брас музика, нещо като Canadian Brass, ама не толкова комерсиално ;-)





След тях Mango Duende, които направиха супер участие в един лошо организиран от общината фестивал преди година.




Последваха младежите от Southwick - не са лоши, никак даже, но някак си ги е страх да вкарат някакво по-смело звучене в музиката си, а това което правеха звучеше, отдавна познато и слушано, но добро, разбира се.



Фронтменът честичко призоваваше публиката да бъде по-ентусиазирана и да даде сили на групата, която точно в този ден навърши 3 години.

Последни и най-интересни трябваше да бъдат Riot Jazz Brass Band, които звучат страхотно в тубата, но трябваше да ги пожертвам, за да бъда що-годе адекватен при гостуването си на Григорови в БНТ.

Има още един ден от фестивала, сериозно обмислям да ида и утре (събота, 2-ри март е последната вечер от фестивала).

петък, март 01, 2013

Честита Баба Марта!











Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)