четвъртък, декември 26, 2013

Дядото Мраз от Благоевград

Димитър Благоев не е от любимите ми исторически фигури, въпреки че съм посещавал родното му място – Загоричани (сега Василиада) и съм бил на мястото, където местните твърдят, че е била неговата родна къща. 


Загоричани (Василиада)

Предполагаемото място на къщата

Също така смятам, че той не е толкова проблематичен като историческа фигура, колкото е проблематична интерпретацията му, която ни завеща комунистическият режим. Благоевград носи неговото име, защото той е единствената фигура от този мащаб, свързана с българското и с международното социалистическо и комунистическо движение, родом е от тази част на България, някога в миналото (но не през цялото време!) е имал възгледи по македонския въпрос, съвпадащи с текущата политика на БКП, а името на Георги Димитров вече е било заето.  

Аз съм родом от Загоричане, а между другото не съм и българин, а македонец, по-точно съм македонски славянин! (Смях) И като такъв, ако искате да знаете, аз съм за Македония, като славянска земя, която ще има собствено управление! (Смях в залата)!“ (от тук)

Въпреки всички интерпретации на боядисания паметник на Благоев в Благоевград, които варират в трите си обичайни форми – „вандализъм“, „изкуство“, „политически протест“, оцветеният като „дядо Мраз“ паметник направи нещо добро – повдигна още няколко въпроса в общественото пространство – за реалната историческа роля на Димитър Благоев, за оценката на пред–болшевишкия период на социалистите в България, както и за мястото на социалисти и болшевики в македонското революционно движение и в създаването на съюзната република Македония в състава на Югославия. 

Личното ми мнение е, че това е политически протест – така интерпретирам идеята на украсата, че „Дядото“ Мраз носи на сегашното правителство, което се смята на думи за негов идеен наследник, ОСТАВКА. Неособено удачен, обаче, защото горните въпроси са тежки и още не са изяснени напълно, което може да доведе  и изглежда води до тежки спорове и в средите на протестиращите, а не само между протестиращи и управляващи. Но изглежда това ни е участта – да опитаме да постигнем мир с цялото си минало наведнъж, щом не го направихме постепенно.


Снимка: Ники Караколев

Няма да имам място да ви споделя всичко, което мисля по въпроса, затова сега публикувам спомена на Царевна Миладинова, дъщеря на Димитър Миладинов (да, един от двамата „братя Миладинови“, които са повече от двама) за нейната случайна среща във влака с Димитър Благоев.

„...Ние се намерихме веднага в един голям вагон с няколко отделения, в които въпреки лятното време бяха наслагани самовари, а около тях – куп насядали мъже, жени и деца. Нашата група се запъти към едно от по-малките отделения, в което бяхме въведени. Там трябваше да бъдем представени на двама пътуващи българи, погрижили се да се настанят предварително, за да запазят места и за нас. Единият от тези съпътници бе широколик, твърде къс на ръст, с черна дълга брада, която не отговаряше на едва ли не младенческото му лице, а другият – сух, слаб, с подвижни живи очи и доста високо чело. И двамата седяха насреща до малките прозорчета и беседваха разпалено.

Не помня кой ни въведе и кой ни запозна с тези млади българи. Но спомням си, те и двамата като ни видяха, скочиха от местата си, погрижиха се да бъде прибран багажът ни и скоро ние, трите българки, завършили образованието си и пътуващи за родните места, станахме добри събеседници и узнахме техните имена.

Първият бе Димитър Благоев [1], учил някъде из Русия, къде – не зная. Той се каза родом от костурските села из Югозападна Македония. Какво бе учил този на вид толкова оригинален младеж, нищо не мога да си спомня в тоя момент. Зная само, че той бе твърде краен в политическите си убеждения. Чух даже да се произнася прозвището му "нихилист".

Нихилистите по онова време бяха низвергнати от руското общество. Смятаха ги за опасни и ги преследваха. Благоев говореше буйно. Търсеше винаги да уязви богати и властници. Особено ненавиждаше тези, които изпращаха съмишлениците му в Сибир. Той самият бил неведнъж преследван поради крайните си убеждения.

Трябва да кажа тука, че такива и подобни разговори не бяха нещо ново за нас. Още в киевския Левашовски пансион и в гимназията бяхме чували да се говори за руския нихилизтм. Тогава социализмът не бе още много на мода.

Нихилисти е имало и ученички, за щастие – нито една от българките. Колкото до някои млади българи, слушахме, че са се били увлекли в пътя на крайностите, а някои от тях, от ония времена още, отнасяха тази евтина стока със себе си и в България. От устата на млади момичета рускини, наши съученички, неведнъж се чуваха проповеди за бунт против учители и учителки. Когато това достигнеше до ушите на учителите ни, тези проповеднички биваха наказвани и уволнявани.

Насреща, в другия ъгъл на новия железнопътен вагон, върху една торба спеше един снажен русин, по всяка вероятност – помешчик. Благоев често показваше на него. Наричаше го "бездушна твар", напълнил торбата си с "рубли". Младият българин бе готов едва ли не да държи цяла реч против този безгрижно спящ човечец, без да го познава, без да знае нищо за живота му.

На Благоева отговаряше вторият наш съпътник, за когото чухме, че бил Трайко Китанчев [2] от Ресен. Колкото този втор наш спътник бе слаб и сух, толкова той ни направи впечатлението на смел защитник на здравите български убеждения. За него проповедите за руския нихилизъм нямаха никакво значение. Китанчев забравяше и Русия, забравяше и целия свят. Нему не влизаха в работа вътрешните раздори сред руското общество. Той не искаше да знае нито за крутите мерки, които взимаха руските управници против разпространяващия се руски нихилизъм, нито за страданията на эаточениците в Сибир. Трайко Китанчев говореше само за освобождението на българския народ в Мизия, Тракия и Македония – трите географически понятия, трите големи български области, съдбата на които по онова време вълнуваше нашата просветена младеж; доколкото я имаше и доколкото тя влизаше в контакт с руската мисъл и с руските намерения да се помогне за освобождението на българския народ.

За този млад разпален патриот свободата на родината бе всичко. Той укоряваше руските нихилисти и техните последователи като събеседника си Благоев и ги наричаше бъдещи разорители на народа си. Колкото и да бе нервен в обясненията, Китанчев имаше и нещо свежо в себе си. Когато Благоев не разбираше от дума, Китанчев махаше с ръка и ставаше весел и пускаше една след друга шегите. Тези шеги твърде много забавляваха нас, младите абитуриентки, но дразнеха "нихилиста" Димитър Благоев.

Тия спорове и тия разговори бяха безкрайни през целия път от Киев до Одеса. Ние бяхме вече престанали да ги следиме. Нас ни занимаваха нашите мисли. Ние си мислехме за родния край, за майка, за учебното дело, което ни очакваше. Но ние не скривахме, че сме на страната на Китанчева. С желанията и стремежите си той бе толкова близък до идеалите на целокупния български народ, до болките му, до нуждите му. Пък той бе и по-внимателен към нас, присъствувашите млади българки. Той говореше за освободителното движение, за Букурещ, за българските дейци там. Често шеговито подмяташе на мен и на Царачинска, че ще пътуваме за Цариград при "патрици и владици". Споменаваше името на Петко Каравелова [3], който по същото време бил на учение в Русия. Носталгията, която ние всички имахме за България, бе безкрайна. Нашият копнеж бе час по-скоро да стигнем дома.

Слава богу, Одеса тури край на споровете на двамата млади българи.

Дълги години по-късно научих за съдбата на двамата съпътници. Димитър Благоев бил станал водител на тесните социалисти в България, а Китанчев, по образеца на всички будни умове, възпитани в духа на букурещката школа, по-късно стана водител на първата македонска революция [4], а именно на тая откъм деветдесетте и пет години на миналия век.

Рошавият "нихилист" Димитър Благоев от 1874 година не бил се много изменил до края на живота си – толкова силно е била подействувала руската "нихилистическа школа". Щом си спомнех за Благоева, все ми е идвал на ума спящият помешчик с "пълната торба рубли".

Китанчева срещнах много по-късно като учител в Солунската гимназия. След учителството си в тая първокласна българска гимназия Китанчев, както е известно, вдигна казаното македонско въстание в Пирина през 1895 година и с това и той на свой ред оправда придобитата от най-млади години руска националистическа и славянофилска школовка.

Не помня закъде заминаха Китанчев и Благоев от Одеса, но тук те се отделиха от нас почти скарани...“



колаж – Благовест Цветанов.


3 коментара:

Кентавър каза...

Колкото повече се отдалечаваме от 1989, толкова повече антикомунистите набират смелост.
Ех, де да бяха толкова смели преди 30 години!

Анонимен каза...

Ако искате да отречете ролята на когото и да е в историята-начинът просто не е този.Искате,или не-Димитър Благоев е част от историята,а Вие и подобните Вам-няма да станете.Не и по този начин.Кокошкарски,комплексарски.КОМУНИЗМЪТ ОТДАВНА Е В ИСТОРИЯТА!Остана някой и друг паметник/неметален;металните по други причини са на привършване/,за да има разни тъпанари с какво да се докарат пред началниците си.Това няма да ги вкара в политиката,а още по-малко-в историята!По-скоро -във вицовете.

Комитата каза...

А? Отричам ролята на Благоев в историята, посочвайки я? Хитър план.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)