понеделник, октомври 14, 2013

Исторически уикенд с културно мероприятие и техническа революция.

Имах си достатъчно работа през уикенда, за да не ходя никъде, но когато Н. ми се обади да ми каже, че има идея да ходим на Белчин, новооткритата историческа забележителност и че съм много тъп да не използвам последния хубав уикенд, просто нямаше как да не се съглася с нея.

Името Белчин съм го чувал само в съчетание – „Белчин баня“. Това е близкият курорт с минерални извори, който е на няколко километра от селото.

Пътува се много лесно, може и без GPS. Хваща се живописният път за Самоков покрай езерото Панчарево и яз. „Искър“, на първото кръгово на Самоков се завива надясно по околовръстното, а след това на T-образното кръстовище се хваща десния път към Белчин, там има и табели. И това е. 

Някъде измежду протестите чух новината за откриването и бях планирал някога да дойда, но вятърът ме довя много по-скоро, отколкото очаквах.

В самото село Белчин няма ясни указания, че туристическият комплекс има паркинг, така че спряхме на главната в селото още щом видяхме плътно паркиралите коли.

Посрещна ни къщата със сърничките.

Хаотично паркиралите коли по тесните улички на селото ме предизвикаха да се поупражнявам вербално на тема „как пък не се сетиха един паркинг да направят“.

Схемата на комплекса. Никога, ама в никакъв случай не хващайте дясната пътека (1), нито нагоре, нито надолу, освен ако нарочно не искате да си я причините.

Вляво (не можах да я снимам) има масичка с мърчъндайз. Човек може да си купи кратък исторически пътеводител с автор Божидар Димитров, тениски, албум със снимки и подобни стоки.

Белчин има забележителност, която може да накара всяко момче от 5 годинки нагоре да забрави за тълпите, миризмата на скара, шума и свадливите лелки.

Ето я! (снимката е от по-късно, когато се качихме пеша) - фуникулерът, или въженият асансьор-железница, който може да придвижи по осем човека наведнъж от селото до крепостта или обратно. За съжаление, не можахме да се качим, защото с предимство трябваше да бъдат извозени музикантите, танцовия и певческия състав и официалните лица.

Докато се чудехме дали да чакаме до 15.00, когато беше първата възможност да се качим, броят абсолютно нетърпеливи ентусиасти да хванат асансьорчето нагоре растеше лавинообразно. Затова, нетипично за мен реших да тръгна пеша нагоре, като хвана лявата пътека, като по-полегата. Добър избор!

Пътеката е дълга около 800м и се минава със съвсем спокоен ход за около 20 минути, макар и да е твърде стръмна за мързели като мен.

Излиза се от горната страна на крепостта, на голяма поляна-паркинг, където най-мързеливите могат да се качат с кола и където най-гладните бяха вече запалили скарите, опушващи ни с омаен аромат.

 В тази част на парка е весело и шумно.

Друга незабравима атракция е въженият мост, който се люлее под краката като в Индиана Джоунс и храмът на обречените, само че е малко по-ниско. Някои от посетителите нарочно скачат и се люлеят насам-натам по въжетата, за да усилят преживяването.


Когато стигнах до крепостта, бях нападнат вербално от Спайк – свирепо куче пазач, чиито прадеди в дългите зимни вечери са охранявали такива места от разбойници и вълци. За да се влезе в крепостта, обаче, трябва да се заобиколи цялата крепост, защото входът е откъм долната страна. Входът е 4лв за възрастни.
 

Имахме късмет и заварихме местен празник.Вече бяха извозени съставите, музикантите, публиката и официалните лица.

Възстановената средновековна църква под сцената служи само като зала - пътеводител за историята на крепостта с информационни табла на стените

 От тук е минала процесията с мощите на св Иван Рилски според Владислав Граматик. (А как са разбрали, че е минала от тук, след като в цитата името Белчин не се споменава, а античното име не е известно?)

 Гледката във всички посоки е зашеметяваща. Иска ми се да дойда пролетно време, когато всичко е зелено.




 Паркът във вътрешността на крепостта също е изключително красив и предразполага към посядане и почивка ;)

 На върха на една от „възстановените“ крепостни кули човек може да се снима с бойно снаряжение от различни епохи. Това в ъгъла е балиста - мощен арбалет за мятане на копия.

Според учените, самото разположение на крепостта и формата на сградите представляват скрито математическо послание към поколенията, „сакрална геометрия“.


Интересно е, че въпреки огромното значение на тази крепост или населено място, името на античната крепост не е известно до ден днешен.

 Паркът.

 Археологическа експозиция с грънци, монети и други предмети от бита.


 На мен ми бяха най-интересни монетите.

Античен воин със свастики по униформата

Избрахме дясната (гледано отдолу) пътека, за да слезем, защото мислехме, че е по-бърза. По-бърза е, да, ако се търкаляш. Посипана с дребни обли камъчета пътеката е пързалка, затова всички слизат, вкопчени в парапета. Въпреки това успях да се изръся веднъж по гъз, без поражения.


Паркингът, бира-скарата (ляво горе), лифтовата станция (дясно горе), долу ляво - възстановената средновековна църква, за която нямахме време

Белчински илюминатори


Няма да си кривя душата - мястото много ми хареса. Надявам се, при „реставрацията“ да не са пострадали истински исторически забележителности. Все пак крепостта е все още безименна и антична, т.е. няма директно отношение към историята на българската държава. Когато Н. видя възстановената крепост, възкликна - „Ама тук е като в Охрид!“, имайки предвид вероятно смелата работа на реставраторите.

Има забавления за деца, мястото е чудесно за деца (само тоалетни не видях, освен при входа на крепостта), крепостта е интересна за възрастни, паркът е изключително красив, а ако имате момче, престъпление е да не го повозите на въжената линия. Чудесен обект на масовия исторически туризъм. Аз бих дошъл и в някой от работните дни през учебната година, за да се насладя на мястото.

Споменах по-горе Божидар Димитров. Предполагам че това е мечтата му – да осее цяла България с такива места.

– Тук е като в Чехия, – споделих на на Борето С., когото в началото заварих да виси на опашката за фуникулера със семейството и с когото обменихме одобрителни мнения за разумната туристическа инфраструктура и предимства на обекта.

Изпрати ни прекрасната есенна природа.



9 коментара:

Иво Ников каза...

Некои съображения от първо лице :-)
1. Избрали сте излишно обходен маршрут. До Белчин е по-удобно да се стигне през Бистрица - Железница и надолу към Ярема. Пътят е около 50 км и като се изключи един лош участък в с. Ковачевци, останалият е реновиран по европейски програми и е добър за каране. Така ще влезете откъм минералните басейни и ще можете да спрете до чешмата пред селото с изворна и минерална вода.
2. Крепостта е включена към "100 туристически обекта" - който е фен, може да си удари печат - в музея, който е долу. А на касата горе има и автомат за възпоменателни монети - който колекционира такива, трябва да е готов да се раздели с 4 лева.
3. Книгата на Божо е пълен шин, като повечето неща от него, но има една много добра книга "Цари Мали град", която е сборник от статии и е на цена 9 лева - определено си струва.
4. Черквата в крепостта беше ракрита на ниво зид 1 м, така че е възстановка, но другите две селски черкви са много интересни като изписване и икони - в реставрираната "Св. Петка" има и музейна сбирка с икони.
5. По пътя откъм Самоков - покрай селските гробища има път, с който може да се стигне директно до паркинга зад крепостта. За феновете на тиферича - на близо километър по-нататък по пътя има и ловна хижа, където можете да спретнете пикник в стил "пръжка-чушка" :-)
6. Ако искате да разберете повече от историята - търсете през уикендите в музея бай Митко - ще научите повече от него, отколото от Божовци и други измислици.
7. Районът някога по римско време е бил доста оживен заради златарството и рударството - в околностите има запазени останки от римски пътища, некрополи, стражници и т.н. Макар и неразработени, те могат да бъдат интересни за хората, обичащи историята.

Комитата каза...

Мерси за разясненията, особено за пътеводителите. Ние говорихме с хора от Самоков, те категорично препоръчаха пътя покрай Панчарево и Искър, но следващия път може да се пробваме през планината.

Анонимен каза...

А покрай целия балканско-археологически кич чухте ли нещичко за Гоце и Зорка? Например как и кой одобри евро-проекта, от който са изцоцани милиони евро, за да се излюпи това БГ недоносче?!?!

Стойчо каза...

Пътят през Железница си е един път – още повече, че доста по-кратък

Анонимен каза...

"800м около 20 минути"

Ти сериозно ли? Ама наистина ли?

Иво Ников каза...

Парите за крепостта и парка около нея са по европроект и са около 5 милrона. А иначе Гоце и Зорка надничат от "Белчин гарден спа" - бившата партийна школа, намираща се сред картофените ниви на разклона между Белчин и Белчин бани. Сега е превърната в тузарски комплекс, където с цените ще ви откъснат главата от кръста. Злите езици говорят, че именно сем. Първаонви стоят за това спа, но нали са зли езици - никоя медия не им обръща внимание. :-)

Комитата каза...

Пътят през Железница не е ли с твърде много завои? Човекът от Самоков, с който се консултирахме твърдо препоръча пътя през Панчарево и покрай Искъро.

800 метра за 20 минути, да. Да повторя ли?

Иво Ников каза...

Не, не е с повече завои от пътя за Самоков. Има неголямо катерене до Ярема и после е само надолу, а след Ковачевци и Поповяне пътят е прав и сравнително гладък. Има и вариант през Панчарево - Бистрица - Железница, но според мен Симеоново - Бистрица - Железница е по-лежерният вариант.

Dimiter Todorov каза...

Ако не минеш по стръмната пътека, пропускаш най-хубавите гробове!
Фиг. 17-20 тук:
https://plus.google.com/u/0/photos/106665744477636165634/albums/6215620455669281425

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)