събота, октомври 12, 2013

Властта на хората в сериал

Дани Мадиган: Добре, виж. Какво ще кажеш за онова момиче там? Твърде красива е, за да работи във видеотека.
Джак Слейтър: Съгласен съм. Може би работи за нас... под прикритие, разбира се...*

Гледах първите три серии на „Четвърта власт“. От една страна, медиите са ми много любопитна територия, защото от 15 години ту правя медии, ту се занимавам с тях, а напоследък с фондацията изследваме свободата на словото. Така че художественият поглед в областта ми е много любопитен.

По малко по–различен повод, една професорка ме попита наскоро – „Защо, защо научното знание не може да стигне до хората? През последните години се написаха великолепни монографии, но никой не ги чете извън научните среди, а още по–малко хора ги разбират. Ако хората ги прочетат и ги разберат, много митове за нашето минало ще се превърнат в прах, а ние ще разбираме по–добре живота си.“

Съгласен. И това, което толкова се чудим – как може познанието за живота и света да стигне до всеки човек в компресиран и разбираем вид, е измислено преди хилядолетия – това е изкуството. Мисията (не точно задачата) на изкуството е, чрез разказване на истории да ни въведе в света, който съществува или е съществувал.

След този обилен теоретичен увод да поговорим за сериала. Признавам, че съм пристрастен – с някои от създателите му съм бил в едно училище, с други сме работили бюро до бюро, с трети сме съмишленици, а с четвърти  просто се харесваме ;)

Но това не ми пречи да бъда обективен. Ето и с капиталци много се имаме, а преди няколко години така ги бях нахранил, че миналата седмица ми обясняваха, колко съм ги бил ядосал тогава и още им държеше влага. А аз очаквах, като им написах такава обилна критика да се видим поне веднъж на живо за да им покажа какво имам предвид. Минало бешело ;)

Сериалът започва с ударно начало. Много хора казаха, че много ги дразни рецитирането в стил НАТФИЗ, то и мен декламирането много ме дразни по принцип в българското кино, но този път добрият сценарий и режисура надделяха и след петата минута спрях да го забелязвам.



Нормално е на кино жените да са по–красиви, офисите да са по–чисти, техниката да е по–модерна. Когато е на филм, може. Тук се намесва и жанровата специфика – все пак това е комерсиален сериал, който трябва да се продаде на други телевизии, и затова офисите са малко по–луксозни и чисти, журналистките са малко по–красиви и умеят да се гримират и обличат съвършено, а журналистите са доста по–професионални и пият много малко в кадър. Ченгетата в CSI дали са като истинските? Хорейшо?

За вярността към професията ми е трудно да съдя - никога не съм работил в редакция като журналист, (макар че преди години в Нет Инфо имахме и редакция с новини) така че точно от тази страна на професията нямам голямо понятие.

Същото важи и за литературния говор. Ако правим кино с друга специфика – например, тежка социална драма, която трябва да се показва по фестивали или по телевизията след 11,30 вечерта (а мислим и за децата) – тогава нелитературното изразяване е задължително, защото е част от художествената истина. Докато за разказването на историята на една редакция в праймтайма (най-гледаното време) цинизмите и жаргонът не са съществени. Тоест, необходим е още един компромис на реалистичното с комерсиалното, за което също смятам, че им се е получило много добре.

Не е съвсем всичко да ми е харесало безусловно. Първите десетина минути предизвикаха у мен тежко недоумение. „Блогърка“ която щурмува редакция, за да си намери работа?! Която вече пише от години, но няма ни един познат в редакцията, на който да се обади, преди да се прави на маймуна? Има фантастична представа за парично–трудово–авторските взаимоотношения, но вече пише книги?

Вероятно е трябвало да се вкара с взлом в сюжета (а и вече има достатъчно НАМЕЦИ, че ще научаваме още неща за миналото ѝ по-нататък)

Допълнително в betahaus имахме среща с двама души от екипа на сериала – Велислава и Шошо, които трябваше да ни разкажат как е текъл работния процес

Както каза Димитър Коцев – Шошо – „Трябваше да бързаме, защото през цялото време усещах нечий дъх във врата си“



А Велислава показа схемата на героите и взамоотношенията им – скелетът, около който е бил писан целия сценарий.


Вече гледах три серии и смятам да го гледам целия. Въпреки недостатъците си, които вече казах, че спрях да забелязвам, този сериал има едно голямо предимство, което например забелязах при първия сезон на Big Brother – накара ни да разберем още нещо за себе си.

Също така, е сигурно първият филм в новата ни история (поправете ме, ако бъркам, много не съм гледал български филми и сериали след 90–та година), в който тази отровна плетеница между тайни служби, медии и политика се показва наяве, а народната милиция и държавна сигурност, пардон полицията и ДАНС, съвсем не са ангели, които бдят денонощно да ни осигурят спокоен живот в истина и с високи доходи.

Сигурно ще се чуят още много критики. Най–странната чух на протестното шествие. От известно време ходят някакви личности из протеста и обясняват, че добрата телевизия е битиви, лошата е бнт и е лоша БНТ защото сериалите са ѝ много по–скъпи от тези на конкуренцията. Ами добре. В крайна сметка цената трябва да е свързана с продукта, иначе нищо не значи. Все едно да ви питам - кола за 5000 лева евтина ли е?



Тече и рекламна кампания с истински вестник „Четвърта власт“. Много хитро измислено


–––––––––––––––––––––––––––
*От филма „Последният екшън герой“:  Дани Мадиган (момчето), се опитва да докаже на Джак Слейтър (героят на Бате Арни), че се намират във филм, а не в действителността.

Няма коментари:

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)