четвъртък, октомври 24, 2013

При студентите в зала 272

Сигурно се сещате, но да си призная веднага – подкрепям протестната акция на студентите в българските университети. В момента се намирам в зала 272 в Ректората на Софийския университет, където започна всичко.

Първа изненада. Достъпът на външни хора до протестиращите студенти хич не е лесен.

Направих грешката да питам за залата на пропуска една лелка, която бършеше стъклата на вратата.

– Извинявайте, къде е Зала 272?
– Направо, надясно, наляво... – нещо такова ми обясняваше.  обърна се към чичото в пропуска  – Къде беше зала 272?
Чичото скочи като ударен от ток, като разбра от какво се интересувам.
– За какво ви трябва зала 272?
– Вие шегувате ли се, там в момента се случва историята.
– Не можете да отидете там.
– Защо?
– Първо трябва да ви свържа с Връзки с обществеността.
– Нямам желание да говоря с връзки с обществеността. Дошъл съм да говоря със студентите.
– Не може.
– Не може ли?

Силно дежавю, което не ми се е случвало от 1988–ма сигурно.

Тръгвам по коридорите. Малко преди да се кача по стълбите същия чичо ме настига.

– Поне кажете от коя медия сте.

Обяснавам.

Поуката е добре забравено старо – носете си документ. Има документ – има човек. Това е логиката.

 Поне залата се открива лесно.

 С пояснителна забележка към проф. Токушев

 На дъската са написани правилата на окупацията.

Под екрана за проектора се намира програмата за деня.

Обяснявам на хората от протеста какви проблеми съм имал с пропуска.

– Пазят си хляба. Нормално е.
– Какво имате предвид?
– Казват, че вчера са уволнени трима охранители, защото са допуснали телевизионен екип в сградата и защото са допуснали от прозорците да се провесят транспаранти.
– Е какво да направят. Цензура ли да упражнят?
– ...

Организаторите канят още студенти да се присъединят към тях.

По информация от студентите, в СУ са окупирани също зала „Мусала“ във ФМИ в „Лозенец“ и най–голямата зала във ФЖМК (зад Ботаническата градина).

Няма коментари:

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)