петък, август 23, 2013

Тъжна годишнина, която ни припомня, че имаме още много работа

Днес е 23–ти август – денят, в който се почитат жертвите на тоталитарните режими. Датата не е избрана случайно – това е датата през 1939г, на която се подписва договорът „Молотов – Рибентроп“, чрез който договор два чудовищни режима – комунистическият на Йосиф Сталин и националсоциалистическият на Адолф Хитлер си поделят Европа и реално подпалват Втората световна война.

Малко неправилно пактът се нарича „Молотов–Рибентроп“, при положение, че именно подписът на др. Сталин стои върху картата, увековечаваща (с тънка черна линийка) разделянето на Полша.  Вижте как си е сложил и малко подписче на местата, които са му важни. Картинка – newtimes.ru

Въпреки, че войната е приключила преди 58 години, изходът от нея и особено трагичното обстоятелство, че един от двата виновника за войната се нареди между победителите, оцеля и получи правото да се разпорежда с половин Европа и големи парчета от останалия свят, още има своите трагични последици.

Нито концлагерите в СССР, нито репресиите, нито гладът, нито строгостта на режима бяха по–малки от тези в националсоциалистическа Германия, но за известно време бяха позабравени на принципа, че на победителя всичко се прощава.

Шило в торба не стои и цялото съществуване на социалистическата система или социалистическият лагер, ако повече ви харесва, е маркирано с непрекъснати конфликти, умиротворяване на васалните територии, терор, цензура и периодични икономически катастрофи, които не подминават и България. През 1989г. дори интензивната продажба на нефт и други природни богатства не можа да спаси СССР и колониите му и доведе до икономически а съответно и до политически разпад на системата, чрез който разпад и България получи свободата си.

Разговарял съм множество пъти с хора, които искат да забравим, ако може миналото, за да не ни пречи да вървим напред. Съгласен съм с тях в една точка – че бремето на миналото ни пречи да вървим напред. Но то ни пречи, не защото не сме го изхвърлили от паметта си, а защото все още не сме го разбрали и оценили по достойнство. Пъхнем ли го под килима в пристъп на предизвикана амнезия, нищо повече няма да постигнем от това да изпълзи отново и да ни удари по тила когато най–малко го очакваме.

Съвместен парад на немските и съветските войски в Брест, след раделянето на Полша, 23 септември 1939г. Картинка: newtimes.ru

Всички спорове за досиета, паметници, учебници по история, дори литература, приемливи нрави, самоуважение, опират в този спор – да се поучим ли от миналото, съпреживявайки отново травмите му или просто да забравим този урок, защото твърде много боли да отваряме и да четем внимателно страниците му.

Аз винаги съм за прочитането на скритите страници от историята, за излагането им в изложби, за дискусиите, за документалните филми и книгите. Против съм поддържането на „полезни“ митове, т.е. лъжи, които захаросват миналото и ролята ни в историята, които все някой ден ще бъдат разобличени. Но тази културна дискусия се надявам да водим след оставката на сегашното правителство и след изборите, които са крайно необходими, за да си върнем криво–ляво вярата в демокрацията.

ОСТАВКА!

И да знаете, че имаме още много работа.

11 коментара:

Hristo Hristov каза...

От гледна точна на СССР, предвид това което са направили полятице 20-ина години по-рано, и включвайки в държавата си земи населени с беларуси, не виждам нищо лошо от това че са сключили договор с държава за придобиването на територии, които са техни от последните няколкостотин години. Ние как си претендираме за Македония и влязахме на страната на Германия заради нея и Добруджа?

Стойчо каза...

От гледна точка на СССР всички капиталистически страни са врагове, които трябва да бъдат направени социалистически, а от тази гледна точка и Уругвай е „фашистки“ (Цитат от филм, съветски)

Hristo Hristov каза...

От гледна точна на САЩ във всички държави които не им лижат гениталиите трябва да бъдат насилствено сменени режимите с удобни. За справка всички латиноамериканки държави по време на студената война и Азиатско-африканските от последните 20-ина години

Комитата каза...

Как се намесиха САЩ в разговора и дали там „бият негрите“?

Стойчо каза...

Естествено, че ще се намесят :) Ти показваш, че СССР помагат фашизма, да не мислиш, че ще тръгнат да спорят с това? ще кажат „ама и другите бият негрите!“ Това си е стар прийом в спорове, когато няма какво да кажеш

Как още не е стигнал до евреите от Беломоркс Тракия – не знам

Стойчо каза...

Друг прийом (и той скоро ще дойде, помни ми думата): те сами са си виновни :) (след като сме почнали за евреите и за Америка... ;)

Hristo Hristov каза...

От мене нещо за евреите в беломорието не можете да чуете, нито добро, нито лошо. Колкото до САЩ, намесих ги защото са антипода на СССР в по-горямата част от съществуването на СССР и трябав да се покаже, че и едните и другите си гледат своят интерес. И при едните и при другите има лагери за неудобни хора. И при едните и при другите има войни за насилствено вкарване в "правите" релси на отцепили се държави. Няма добро и лошо има само нюанси на сивото, а в случая САЩ и СССР са с един и същи нюанс.

Иво Ников каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Иво Ников каза...

Само да припомня, че историята на Полша не почва от края на Голямата война и не поляците са вземали територии, а австрийците и руснаците. При това тъкмо на три пъти, докато накрая съвсем са я затрили:
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/30/Rzeczpospolita_Rozbiory_3.png/765px-Rzeczpospolita_Rozbiory_3.png

Hristo Hristov каза...

Иво Николов, само да напомня че Историята на Полша не почва с Жечпосполита и Литовците неколкократно са превземали територии населени с източни славяни от Руските княжества.

Анонимен каза...

Г-н Христов ,интересно ми е да посочите ,ако знаете какви лагери за неудобни хора има в САЩ(цитирам ваше мнение).

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)