сряда, август 21, 2013

Заслужената и незаслужента свобода през историческото лято на 2013г.

Една от най–честите критики, които могат да се чуят в интелектуален разговор по телевизията или в кръчмарски дебат в България е по въпроса – заслужават ли българите свободата си по принцип и заслужават ли я в момента?

Често се чува мнението, че свободата на българите не е заслужена, защото:
1. Не е извоювана съвсем самостоятелно;
2. Не е платена с кръв от революционерите; (или с недостатъчно)
3. Не е платена с кръв от загубилите. (или с недостатъчно);

Няма да си кривя душата, чух такива критики и в последните седмици, че „без кръв“ другарите няма да паднат от власт, а не им ли се изтръгне властта от ръцете с насилие, то продължаващата десетилетия агония на отърваване от комунистическото наследство ще продължи и занапред.

И за да съм докрай честен – защитаващите това мнение около мен са минимално малцинство.

Не е възможно въпросът да не е измъчвал всеки, който се замисля за миналото и бъдещето. Затова и аз ще споделя до какви изводи стигнах.

Когато говорим за заслужена с кръв свобода, кого даваме за пример? Обикновено това са –
  • Унгарците от 1956–та
  • Чехите и словаците от 1968–ма
  • Поляците от 1981-ва.
Кръвта може и да изглежда като решение, но кой иска да пусне от своята? Или поне кой иска да му счупят ръката или челюстта във вихъра на народното въстание?

Имам добра новина за всички – кръв не е необходима, за да се постигне решителна победа с дълготрайни последици. Необходимо е да се постигне отърваване от апатията (изпълнено) и възстановяване на самоуважението (изпълнено) и мобилизация (изпълнява се) Сега остава и правителството да изиграе последната сценка с оставката и новите избори. И тя е неминуема, независимо какво ще се случи в следващите 1–2 месеца, защото протестът ще продължи колкото е необходимо.

В историята има достатъчно примери за успели мирни революции – арабските революции, свалящи дългогодишните диктатори, от чиято мекушавост се възмути Янаки Стоилов (в някои от държавите няма нито една жертва!), същите чехи и словаци с „Кадифената революция“ от 1989–та  и дори гражданите на СССР със свалянето на августовските превратаджии от власт през  1991–ва, (наистина тогава има три жертви, но по–скоро поради нещастно стечение на обстоятелствата).

Въстанието, революцията, бунтовете, вълненията от 2013г. в София вече влязоха в историята. Но това с влизането в историята не е голямо утешение – в историята се влиза и с големи трагедии, а даже с тях е и по–сигурно.

Победата ни е в това, че вече не сме „пасивна раса“, както с горчивина отбелязва британският посланик през 1965г., че вече заявихме мястото си – ние сме откъм европейската страна на цивилизационната ограда.

Всички артистично–политически изяви на площада подаваха този знак – ние сме европейци!

Подава го и последната, днешна акция покрай паметника на Съветската армия.



снимка Асен Генов

Този път може да бъде различно – този път, освен да привлечем вниманието на чуждите медии и да развълнуваме европейската общественост, можем да получим това, което искаме – оставка, нови избори и съдбата в ръцете си. Да покажем къде е границата на допустимото, през която нито едно българско правителство не може да премине. Тоест, можем да бъдем не само морални победители.

Иска още малко здрави нерви, натиск и търпение.

ОСТАВКА!

PS. На тези, които са привържениците на „прагматичната“ философия и които биха излезли на площада само ако има готова „политическа алтернатива“, но не биха се постарали по някакъв начин да я създадат или поне да предизвикат появата ѝ, и които не биха се бунтували само заради някакви си принципи, ако няма „гаранции“ за победа, искам да им кажа следното – с това мислене комунизмът никога нямаше да започне да си тръгва и никога няма да си отиде завинаги. През зимата на 1989–1990–та, това беше най–честия плач от страна на управлявалата дотогава БКП, „Сакън, не ни взимайте властта, вие не можете да управлявате“. Върховно лицемерие, а може би и мания за величие. Самият Тодор Живков е признавал в тесен личен кръг, че 80% от кадрите на БКП не стават за нищо.  Сериозно ли някой мисли, че днес извънпарламентарната политическа алтернатива би управлявала по–зле от ТОВА правителство и си заслужава да агонизираме дори до следващата пролет!?

Но имам и утешение за вас, прагматичните, любители на готовите алтернативи и гарантираните победи. Трендафил Акациев ви е възпял в стихотворение:

ДЕСЕТОНОЕМВРИЙСКИ ПРЕВРАТ
СПЯХ си в моя мек креват.
То пък станало преврат.
Тръгвайте, сестри и братя,
да отидем на превратя.
Става всеки от кревата
и отива на преврата.
Вика: „Слава на преврата!“
и отново във кревата.
Славна дата, светла дата:
от кревата – на преврата,
от преврата – във кревата.

1989 г

10 коментара:

Георги Павлов каза...

Арабските ренолюции били мирни.. Алжир е в тиха, но кървава гражданска война от 1991г. Тунис почна със самозапалване. Либия - мини война. Сирия - истинска война. Египет тича да стигне Сирия.

Пучът не успя да вземе цялата власт.

Чехословакия - не помня, но не минаха ли през избори първо като в Полша?


Накратко - малко повече реализъм след фиаското с бюджета ще е полезен на протеста.

Комитата каза...

Точно арабските революции показват, кои от управниците постъпиха мъдро, като си отидоха по живо, по здраво след първите демонстрации и кои подложиха народа си на кървава баня само за да останат на власт.

Информация за Чехословакия и Полша се намира във Уикипедия.

„Фиаското“ си е твоя лична квалификация, неподкрепена с аргументи.

Анонимен каза...

точно "фиаското" с бюджета показа колко ги страхуваме. 30 автобуса с тарамбуки на жълтите павета е отчаян ход... всичко след него няма много смисъл

Георги Павлов каза...

Историческите аналози са изцяло неверни.

- коя е тази безкръвна арабска революция остана тайна;
- събитията в Прага се развиват СЛЕД падането на берлинската стена (респ. дори след нашия 10-ти ноември);
- в Полша всичко се случи с преговори (кръгла маса и избори), а не с протести.


А за бюджета - четох внимателно нета, никой протестър не обяви този път победа (както много пъти преди). Блокада на парламента нямаше - нямаше сили да се подавят 2000 (някъде пише - няколкостотин) платени казионни.

И разберете ме - не се кефя на това. Призовавам за реализъм.

Kalin каза...

Това извинение е малко излишно или следва да е на словашки, а не на чешки език. Българска армия не е влизала на чешка територия. Тя заема позиции на територията на сегашна Словакия.
Но ние сме склонни да се извиняваме на всеки, стига вятърът да духа в тази посока.

Комитата каза...

Българите са били на летището в Прага

Kalin каза...

Възможно е, не ползвам военни източници за информацията си, а инфо от частно лице.
Исках и друго да коментирам. Прегледах чешките и словашките сайтове. Не ползвам и двата езика, затова ползвах гугъл преводач. Събитието не е широко отразено, някои сайтове дори не са го споменали. Само в един чешки и един словашки сайт намерих коментари (всъщност, най-интересно ми беше какво мислят самите чехи и словаци).Това, което ме изненада, беше че на практика няма коментари, които да са във възторг от събитието.
Искам да кажа, че не съм фен на Красная армия, просто това деяние не ме кефи. Виж, "В крак с времето" беше изкуство от световна класа, тогава дори в руските сайтове имаше фенове.

Комитата каза...

Мен пък много ме кефи, а и е добре отразено в чешкия интернет.

Комитата каза...

Прави сме и двамата - имало е контингент и в Словакия в Банска Бистрица и на летището в Прага.

http://divanova.org/blog/bg/?page_id=37

Стойчо каза...

Това „всичко“ в Полша започна през 1981г – даже към 10 ноември 1989г бяха минали едни полу-свободни избори (лятото) в Полша

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)