неделя, юли 28, 2013

Бял автобус мерцедес ме преследва в живота и неизменно след мене върви

За съжаление, аз не можах да проследя целия инцидент с автобуса отблизо на 40-тия ден. В злощастната вечер, когато се развиха събитията, малко преди да се случи тая работа с бялото превозно средство, се наблюдаваха активни маневри на униформени (трудно ги различавам кои от кои са) в анклава около Парламента и зад него.

След като с няколко познати анализирахме ситуацията на отделните „фронтове“, установихме, че рисковите места за евентуален пробив на блокадата около Парламента са две – първото е живият плет, който отделя Народното събрание от градинката с паметника на св. Климент Охридски до Университета, а второто е улицата между БАН и НС, където протестиращите бяха доста рехави в сравнение с изходите откъм църквата и там много по–лесно можеше да премине превозно средство.

„Загражденията“ откъм градинката – вижте лентата ;)

По–сетнешните събития, показаха че сме прави. Депутатите наистина бяха изведени през градинката до НС някъде към 3 през нощта, но плановете им за 10 вечерта бяха съвсем други.

Признаци, че нещо ще се случва имаше през целия ден.

Първият беше, че заседанията на парламентарните комисии са назначени за късно следобед, едва ли не за да съвпаднат с най–голямото събиране на хора по време на вечерното шествие.

Защо им трябваше, след като през деня няма кой да им попречи да влязат в или да напуснат парламента, не е много ясно.

Вторият признак се видя в момента, в който се смрачи – осветлението на предната фасада на Народното събрание беше изключено.

Необичайна тъмница – вижте най–вдясно се вижда крайчето на фасадата на НС и част от фасадата на БАН. 

Ето, за сравнение, предишният възлов момент около парламента на 12-ти юли, когато загражденията някак си много лесно бяха отстранени. Виждате, че светят както историческите фенери пред сградата, така и високото улично осветление.


Третият признак беше усиленото маневриране на униформени части зад загражденията. Отвреме-навреме имаше много, а понякога почти изчезваха. Ето един опит да се прекарат полицаи много близо до блокадата и слава богу, нищо не се случи, освен леко сдърпване и размяна на остри реплики.

Следващите маневри бяха по „Московска“ с превозни средства и очевидно активността беше много голяма.

По време на 40–тия ден от протестите шествие нямаше, защото циркулираха непрекъснато призиви да се установи блокада върху парламента и хората бързаха на малки групички към НС, за да не изпуснат депутатите.

Пробивът се случи точно тук, където бяха насядали много хора, които лично познавам.

И така, вечерта минаваше без особени събития, аз обикалях от заграждение към заграждение, за да следя какво става и да снимам, докато стана 22 часа.

Известно време не бях влизал в twitter, когато попаднах на съобщението „Смачкаха ни“ на @divini (за да четете в правилната последователност нейния туитър репортаж от мястото на събитието, започвате отдолу нагоре):


Аз тогава се намирах пред НС – Там където смятах, че ще бъде пробита блокадата, а и депутатите биха могли да се изнесат с превозно средство, а не пеша.

От емоционалните реплики не можах да разбера къде е точно пробива и затова започнах да заобикалям през ул. „Париж“. Да, но ул. Париж беше преградена от полиция (надявам се да не бъркам времето, защото тя не беше блокирана през цялото време), най-вероятно, за да се попречи на точно такива маневри като моята. Затова, с още малка групичка, заобиколихме през „Раковска“.

За самия пробив пише Роси Цанова в нейния блог.

Когато стигнахме, автобусът беше стигнал вече пред стълбите на „Ал. Невски“ и такова количество униформени дотогава не бях виждал.

Гледката беше много впечатляваща, защото автобусът се движеше в съпровод на няколко жандармерийски камионетки, а самите камионетки на свой ред бяха обградени от плътна маса сили на реда с каски и щитове.

Останалите униформени на площада образуваха плътни редици на площада, но бяха оставили дупки, между отделните формирования, през които можеше да се премине. Не ми е много ясно защо. После, по команда, започнаха да се движат на колони и да прикриват групата превозни средства отзад.

До предната и страничната част на автобуса въобще не можеше да се стигне. Тъпканицата беше грандиозна, а и стоящите отстрани сили на реда изхвърляха настрани всеки, който се опитваше да се доближи до предната част на автобуса.

Изненадващо, нашата група на площада попадна на няколко камъка (павета нямаше между тях, поне при нас, приличаха на парчета варовик) които се въргаляха по земята. Първо се зачудихме откъде ли са попаднали там. Ако обикаляте площада около църквата в мирно време, ще установите, че просто така камъни там не се търкалят. След това събрахме всички камъни, които видяхме (3-4) и ги изхвърлихме в градинката откъм общината, за да не вземе някой да посегне на тях.

През това време автобусът беше почти пробил блокадата откъм „Оборище“, но неизвестно защо зави надясно и отново влезе в „Забранения град“ зад Народното събрание.

Предполагам, че дълги години тази случка ще бъде предмет на анализ на сериозни изследователи, на органи на съдебната система и на конспиратори, но след като автобусът се прибра, хората бяха превъзбудени, и за да избегнат повторението на атаката, започнаха с подръчни материали да изграждат барикади по улиците около НС, за да не допуснат придвижване на превозни средства.




В петък присъствах на пресконференцията на noresharski.com, на която Даниел Смилов и Йонко Грозев анализираха случилото се.

Даниел Смилов за действията на силите на реда дали са били в съгласие с принципите на Венецианската комисия. (по-подробно тук, има и пълен видеозапис на събитието)

Йонко Грозев с  подробен анализ на случилото се – за действията на полицията, за политическата оценка, за аналогиите с 1997г.

Според Грозев, това е била неадекватно планирана операция като цяло, с отправяне на политическо послание от вида „протестирайте си, не ни пречите“

Една много активна групичка провокатори успяха да съсипят пресконференцията.

Госпожата с бялата тениска, русата коса и черната презрамка искаше да разбере нещо за „олигархката“ Кунева-Пръмова, човекът с черната шапка и червеното нещо отпред обясняваше, че срещу мозъчния тръст на Сергей Станишев протестът няма никакъв шанс, а младата жена до него пък възрази много гласовито срещу изкупуването на българска земя от японски и турски фирми, така че пресконференцията нямаше как да продължи. Но може да си я гледате на запис, по-горе съм ви оставил и линка. Бяха много гласовити, на практика не допускаха ничии реплики и пресконференцията трябваше да завърши в този ѝ вид.

Но въпросите си остават.

Много хора, които снимаха и стриймваха през това време пострадаха. Помните клипчетата от предния материал.

Иво Божков се размина със сцепена устна, натъртено ребро и голям червен белег от палка през врата. Негова е снимката на първа страница в BBC, в която се вижда как няколко полицая са го хванали и го избутват брутално от мястото.

Иван Бедров разказа, че съзнателно са били нападани хора с камери и че палките са целили фотоапаратите и телефоните в ръцете на протестиращите. Специално неговата камера беше счупена с палка от третия път.

Клипчето на Иван Бедров.

Известен журналист за малко да остане без потомство, изненадан от палка между краката докато сменя картата с памет във фотоапарата, друг пък за малко да изгуби чантата си с фотопринадлежности и обективи, след като полицай се опита да му я издърпа, скъсвайки презрамката.

Можеше ли да не се стигне дотук? Да не се получи сблъсък?

Едва ли – пълната противоположност на целите, които имаха силите на реда и протестиращите неминуемо щяха да доведат до някакъв тип конфликт, Петя Владимирова е написала чуден материал по темата.

Но определено имаше много други начини извеждането да стане по-малко зрелищно и по-малко конфликтно.

Днес видях видео, което разпространява тезата, че прозорците на автобуса са счупени отвътре. Можете сами да видите за какво става дума:


Освен конспиративната теория, аз имам още две – първата е, че ако стъклото е силно напукано, е по-добре да се избие отвътре, защото втори камък може да вкара всички стъкла вътре в салона, а това е опасно и втората, че стъклата на автобусите са така проектирани (знаете, че те се отливат предварително напрегнати), така че при удар стъклата да хвърчат навън, а не навътре.

PS. Това далеч не е всичко, което се случи в онази вечер, нито пък съм сложил всички материали, с които разполагам. Пускам ви го така, за да не го бавя безкрайно.

8 коментара:

Георги Павлов каза...

Поведението на протестиращите и полицията бяха много умерени според европейския опит, за което - поздравления.

Това се признава и от Йонко Грозев (евалла за честността, чуйте го).

Най-силното известно нараняване е пукната скула. Човек хоспитализиран или задържан не е известен.


Някои хора се опитват да си създадат героична биография ("отидох до ИСУЛ: не, нямам пукнато ребро"), но мисля, че случаят не е подходящ.

Найден Чакъров/ Nayden Chakarov каза...

БСП са си научили урока от запалката на Доган. Следва анексирането на Полша.

Анонимен каза...

Драги блогъри,Комити и прочие,чудя се ,ако недоволните от Американския сенат -или президент,все тая/има ги,както знаете/,тръгнат да щурмуват Капитолия или Белия дом.Какво,мислите ,че ще последва? :1/Американския президент ги посреща с хляб и сол и веднага им предоставя властта,щото те са "народът".2/Не мога да се сетя за друга алтернатива.Ама там е САЩ,там може,а вие се благодарете,че са много страхливи комунистите,та си вземате кинтите от чичо ви Сорос,вместо да ядете бой.Че и за герои минавате в очите на слепите.Но слепите са на привършване.И втория транш с долари няма да го дочакате.Те,янките сега ,си имат и други проблеми,освен вас.

Комитата каза...

Ура! Ново мото за блога

стандартен анонимен каза...

е аз като ти казах, че ше те подгонят за парите от сорос и ти не ми вярваш.
иначе я съм си на мнение, че тоя път казват истината - чистят стъклото отвътре, за да не се напълнят с осколки при движение на знаменитият туристически бус.

Анонимен каза...

Трябваше да вмъкнеш коментар и за хубавата Ана - полицайката с превързана ръка, която после цъфна с червена тениска на Бузлуджа :) :) :)

Комитата каза...

Аз я познавам лично Ани Витанова и нещо не ми се връзва с Бузлуджа. Дай линк.

Анонимен каза...

"Бял автобус мерцедес ме преследва в живота и неизменно след мене върви" и парите от тръста също те преследват, признай си...

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)