четвъртък, юли 25, 2013

Отговори трябва да има и ще има




Днес е 42-рият ден от протестите срещу правителството на Пламен Орешарски. И да се надяваме на символиката, че това е ден, който може да ни даде ако не всички отговори на всички въпроси за живота и вселената, то може да го направи поне за известно време напред.

Каква е равносметката?

Тънките сметчици на управляващите, че 42 летни дни ще са достатъчни, за да заглъхне протеста на жълтите павета, не излязоха верни. Това са сметчици, породени от често срещаното заблуждение, че другите ще постъпят като теб, изправени пред същия избор.

Защото за хората във важните кабинети този избор не стои – те няма и да мигнат, преди да решат кое им е по-важно – лятото или принципите. Изборът им е още по-лесен, защото принципите им всъщност отдавна прашасват някъде по партийните документи.

Учудващо много хора, избраха това, което правителството и управляващите партии смятаха, че е напълно немислимо – решиха да правят това, което трябва, пък да става каквото ще.

Какъв признак е това? Какво означава?

Нашият тип демокрация разчита на представителството (и затова е представителна демокрация), т.е. че там, някъде във властта, има човек, който дали заради тесния си личен интерес, дали заради твърдо спазваните си принципи, пази интереса на отделния гражданин и прави всичко възможно да възстанови справедливостта, ако този интерес е нарушен. В най-циничния си вид тази философия звучи така – няколко банди се въртят във властта, но ако демокрацията функционира, понеже трябва да печелят избори през няколко години, то те се стараят да пазят приличие и да се конкурират за гласовете на хората.

Така че хората излязоха на улицата, защото видяха, че няма на кого да се надяват, освен на себе си, защото следващите редовни избори са безкрайно далече, а тези във властта, които трябва да гарантират справедливостта или просто дезертираха, или им се подиграват, а трети дори не ги забелязват.

Така се получи, че партиите във властта бутафорно се смениха, БСП смени ГЕРБ, но КТБ, Пеевски и Бареков и подобните на тях черепи, тимове и пр. останаха на власт и поискаха още.

И като в каубойски филм, в който добрият герой обръща масата и вади патлаците, щом усети, че на масата с него стоят мошеници, така и няколко десетки хиляди души в София и тук-там в други градове усетиха, че е време сами да се защитават, ако искат да има място за тях и децата им в България и излязоха на улиците със свирки, тромби, знамена и импровизирани плакати.

Близо 40 дни този протест беше цивилизован и поради това обект на нападки – това не бил сериозен протест, било карнавал, фестивал или направо вечерна разходка, хората всъщност излизали да си разхождат кучетата, или да разходят вечерята, били твърде усмихнати, а и хора, които могат да си плащат сметките всъщност нямат право да протестират, какво протестират като и без друго няма смисъл, щото и десницата е същата, само се морят и т.н.

Е, да, тъжно е, когато ти кажат, че нямаш право да протестираш, освен ако не е заради материалното и заради стомаха и то същите тези хора, които обичат по навик да громят бездуховността на консуматорското общество или на капитализма.

Но стане ли по-напечено, тогава изведнъж критиките към „фестивала“ и „представлението“ секват. Започват да се разнасят павета пред медиите, да се хули по традиция „конфронтацията“ и да се обяснява, че протести в културна държава така не се правели.

А как? С фестивали ли?

Протестът няма да изчезне. Наблюдавам как от ден на ден решителността на протестиращите заменя умората, как хората се опознават и сплотяват, как протестът започва да се вплита в личните планове като вечерни частни уроци по демокрация, от които няма как да отсъстваш.

По-обезпокоителното е, че правителството и БСП са се вкопчили с мъртва хватка във властта, че независимо от тежките последици, които сегашното им поведение ще донесе на кариерите им, независимо от „бъдещето“ което готвят на партията си, независимо от унищожителния съюз с „Атака“, независимо от вътрешното съпротивление в партията, независимо от логиката, независимо от западните партньори и съюзници, те нямат намерение да пускат кокала.

Нима сериозно мислят, че така може да се управлява? Готови ли са да понесат отговорността за ескалацията на протеста? Готови ли са да понесат отговорността за финансовото състояние, за тежко увредения имидж на България, въобще за всичко, което следва като понасяне на отговорност?



Готови или не, ще им се наложи, а протестът ще победи.

Резюме от Александър БойчевSueddeutsche Zeitung с коментар за Сергей Станишев и неговата упоритост да държи властта на ВСЯКА цена. За разлика от други западни медии, тук се припомня произходът, семейството и зависимостта на Стани_шеф от миналото. Както и става въпрос за писмото на млади социалисти до ПЕС, посочващи зависимостта на днешното БСП от крайно-дясна националистическа партия, отричаща Холокоста



20 коментара:

Георги Павлов каза...

"Изборите са пътят към решението, те не са решението. Поне за мен предсрочни избори са нужни, но въпросът е как е възможно след тези избори да имаме правителство, което може да управлява. Първо, много се лъжат тези, които са убедени, че изборите непременно значат поражение за БСП и ДПС." Иван Кръстев, в-к Труд
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2174255

Анонимен каза...

По-скоро спирала от избори ни трябва за да отпаднат по естествен път криминалните партии от парламента...

Анонимен каза...

избори до дупка му е макята.
кажи ти за 80-те бона от сорос, че скоро бсп и до тях ще допрат.
гледам комсомолският им бард вени марковски е скимтял тази сутрин във фейсбук.

Комитата каза...

Отдавна ме сърбят ръцете да направя една критика на късния Иван Кръстев.

Анонимен каза...

ами хайде де - направи я.
аз вече почнах да недоумявам - красив ли съм, умен ли съм, мускулест ли.

Комитата каза...

А ти кой си?

Belomore каза...

А кой е късният Иван Кръстев?
Дефинирай "късен".

Днешният от интервюто в Труд е доста различен (според мен - категорично за добро) от леещия безкрайни и нечетивни виенски сказки отпреди няколко месеца.

Той пък, на свой ред, беше различен от оня отпреди още няколко месеца, докъм сигур вейке година - година и кусур, га се калявахте в либерал-антифашистката борба.

Още по-различен беше от времето на създаването на РеТВ и ГЕРБ (ти трябва да помниш по-добре, не'с'па?).

Иначе казано - зае*и критиката на Кръстев и прочети пак днешното интервю, казва важни неща, задава важни въпроси, чиито отговори вероятно са много по-важни от тия, за които пишеш.

Кентавър каза...

Като искате да свалите правителството, е добре да предложите какво ще дойде на негово място. В дадения случай знаете ли на кого ми напомняте? В "Записки по българските въстания", не помня коя серия, но някъде в средата на сериала, когато апостолите вече обикалят из окръзите и подготвят хората, в едно село като правят комитет и питат местните селяни как си представят въстанието. Един от селяните отговаря:
"Ами аз си го представям, като да се вдигнем всички българи в Балкана, в нещо като крепост, и там да се бием с турците, и да ги победим!".
Та и тука същото, хубаво, да си отиде това правителство, а след него какво, който дойде, и като не ни хареса, пак на улицата?
Второ - не знам как си го представяте протеста, но за мен блокирането на кръстовища или държавни институции както онази вечер си е чиста проба насилие. И не мога да разбера що не се акцентира еднакво както върху битите протестиращи и счупеното стъкло на автобуса.
И не ми е ясно, откога извеждането на депутатите от Народното събрание (дори и по този полунелегален начин) е престъпление или морално укорим акт? Това правителство не е дошло на власт в следствие на преврат или въоръжено въстание, това правителство е резултат на свободни и честни избори, на които протестиращите днес също са имали възможност да участват. Това, че правителството представлява едва 35% от валидните гласове е жалко и неприятно, но никой не е попречил на останалите 65% от гласувалите на изборите да образуват парламентарно стабилно мнозинство, което да излъчи правителство.
Протестът все повече губи целите си - ако допреди няколко дни беше протест срещу залата система, срещу безпринципността и задкулисието в политиката ни, днес се свежда само до оставката на кабинета Орешарски - един вид "Абе който и да дойде, ще е по-добре от тия!" Е, не, извинявайте, ама аз тоя филм го гледах вече 2009-та година - който и да дойде, ще е по-добре от Тройната коалиция.
Айде не ми претопляйте стари манджи.
И мен ме вълнуват доста въпроси - примерно, как стана така, че глупостите на пожарната команда ги търпя народа 3.5 години, а тук вече премина на 0% толератнтост? Откога неизпълнението на полицейско разпореждане е ненаказуемо? И откога мятането на камъни по депутати и министри (или по автобуса, който ги вози) е връх на гражданските права и свобода?

Кентавър каза...

А, и още нещо се сетих:
За какво са ни въобще държава и институции, след като улицата в момента прекрасно може да замени Народното събрание и изборите?

Комитата каза...

Хахах, окрилен се чувствам от оценката за нещата, които пиша.. маловажни, маловажни.

Както и да е, критиката на късния Кръстев (каквото и да значи това) се отлага за неопределено време напред, поради ниския ѝ приоритет.

Комитата каза...

Улицата не може да замени Народното събрание и правителството, но може да ги смени. Това и се опитва да прави.

Освен това, протестът продължава да е против системата на олигархични зависимости и прочее лайна, а оставката на Орешарски е логичната първа стъпка. Противоречие няма.

И мен ме е яд, че по време на пожарникарите народът повечето време си траеше, но такъв си е народа, понякога си трае, понякога избухва и не винаги можеш да предвидиш.

Кентавър каза...

Комита, при цялото ми уважение към Вас, Вие наистина ли смятате, че шепа протестиращи (метафорично казано, не се хващайте за бройката) ще скъсат връзките между олигарсите и управлението на страната? Вярвате ли, че олигарсите просто ще хвърлят кърпата? И какво ще правят после, ще си идат на село да си гледат рахатлъка?
Що ми се струва, че има два типа олигархия у нас - "лоша", дето е свързана с БСП и ДПС и "добра", дето е свързана с останалите партии и партийки?

Комитата каза...

Не отведнъж, естествено. Трябва да се предадем в момента ли, че от нас нищо не зависи и да легнем да умиргаме ? ;)

Анонимен каза...

Значи до 30-ти и после свършват парите така ли?

Belomore каза...

3Хахах, оКриленко, да видим кои са светополагащите ти въпроси в сий текст, съвсем конкретно:

- Каква е равносметката?
(отговор - зависи кой я прави)

- Какъв признак е това? Какво означава?
(виж отговора на предишния въпрос)

- А как? С фестивали ли?
(отговор - зависи какво искаш)

- Нима сериозно мислят, че така може да се управлява? Готови ли са да понесат отговорността за ескалацията на протеста? Готови ли са да понесат отговорността за финансовото състояние, за тежко увредения имидж на България, въобще за всичко, което следва като понасяне на отговорност?
(отговор - Нима сериозно задаваш тези въпроси и очакваш отговор)

Конструктивно предложение, всъщност - даже две:

1. Научи се да четеш внимателно и да отговаряш по същество, по възможност без подмяна на темата.
Когато казвам "отговори на въпроси" имам предвид "отговори на въпроси", а не "неща".

2. Върни се пак на интервюто на Кръстев и прочети отново въпросите които задава.
Те със сигурност са по-приоритетни и от неслучилата се критика и от въпросите ти по-горе.

Впрочем, както искаш, насила хубост не става.

Комитата каза...

Какви пари свършват? Нещо не разбирам въпроса.

Анонимен каза...

На Пашата.И след това депутатите отиват на море,съответно и "протестиращите"-също.Едните са припечелили от /липсата на /другите.Перфектна хранителна верига.Ама то глеееем смех-на Пашата да му свършат парите.Ми нали и Боко има?!

Анонимен каза...

Парите на „Зеленият“ октопод

Анонимен каза...

Като съборим сегашната власт, на следващите избори пак същото в Парламента ( справка днешните проучвания ). Така че:
Ще се обединят силите десни
Някой каза таратанци
Проблемите не са никак лесни,
Защото много вожд, малко индиянци

Анонимен каза...

OffTopic(sorry about that): http://forum.chitanka.info/operation-mindcrime-2-t3927.html

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)