неделя, юли 21, 2013

Детски обръчи, вечен двигател и парно през юли


Един и петнайсет през нощта е, търся да хвана такси по „Раковска“ за към вкъщи. Разстоянието не е много голямо, бакшишите често се цупят, затова обикновено избирам някоя кола от опашката. Попадам на такси с широко отворено дясно стъкло и нямам проблеми с общуването с шофьора.

Влизам в таксито с два червени детски обръча, които днес ми подариха, и които събраха няколко любопитни погледа докато минавах покрай бара във Военния клуб.

– Това какво е, – пита ме бакшиша – маркуч?
– Не, това са обръчи, за моите племеннички са.

Вадя таблета, искам да видя какво става във Фейсбук.

– Интересувате ли се от зелена енергия – пита ме шофьорът.
– Умерено, – отговарям – защо?
– Влезте в един сайт – mazeto.net. Там има мой двигател.
– Какъв е принципа? Какво го движи.
– Работи на принципа, на който си навивате верижка на пръста. Променям закона за запазване на енергията.
– Много хора са пробвали да променят закона за запазване на енергията, ама никой не е успял, – коментирам.

... (неловко мълчание)

– Влезте да го видите в сайта.
– Пробвам, ама иска регистрация.
– Регистрирайте се.
– И това пробвам, ама нещо не ми приема паролите.
– Нямате ли някаква парола, с която влизате навсякъде?
– Нямам.

... (неловко мълчание)

– Извинявайте, – подхващам плахо – ама нещо ѝ има на тая кола.
– Да, има, трябва да сменям лагер отпред отдясно. Ама шефът трябва да даде пари.
– Не, друго имам предвид – много ми грее на краката.
– Е от какво ще е това. Да не би да работи парното?

Проверява.

– Да, парното беше. Ето сега съм го спрял.

Стигаме. Нищо не съм видял във Фейсбука, цялото време си изгубих в мъки по регистрацията. Плащам.

Пожелаваме си лека нощ. Излизам от колата.

– Предно дясно колело, много грее, да знаете.
– Не не от колелото, от парното е.
– Аааха.
– Довиждане.
– Довиждане.

Няма коментари:

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)