вторник, юли 02, 2013

Какви сме и какви не сме? Деветнайсет протестни дни.

Протестите, както знаете, продължават, и днес е 19–тия ден от тях.

Откъде тръгна всичко?

Всичко тръгна от предизборното намерение на Сергей Станишев да прави „експертно“ правителство, начело с Орешарски и по този начин да подпомогне евентуалните бъдещи коалиции, тоест да си развърже ръцете за коалиция във всички посоки. Дори и за голяма коалиция БСП–ГЕРБ, за каквато намекват в момента Кристалина Георгиева и Георги Кадиев.

Само че, поради некадърност или поради самонадеяност, Станишев постигна точно обратния ефект.

Вместо да напълни политическите кабинети с политици от управляващите партии, които вече бяха започнали да изглеждат доста компетентни на фона на герберските калинки, лидерите на БСП и ДПС решиха да вкарат във властта „специалисти“ от близките до партията структури и ренегати от старото СДС, които да създават илюзия за „десен“ и „експертен“ характер на управлението. 

Защо този кабинет е толкова слаб и защо предизвика толкова мощни протести? Защо на фона му дори Тройната коалиция изглежда като екип от професионалисти?

Защото близките до БСП и ДПС структури и кътове, където обитаваха тези същества, се оказаха корпорациите на добре познатите ни олигарси. Така Станишев разкри нещо позабравено покрай ГЕРБ – че БСП съществува в топла връзка, направо симбиоза, с олигархията. 

Една от надеждите на хората, които криво–ляво бяха готови да приемат резултатите от изборите през май, беше, че във властта едва ли ще попаднат правилните хора, но поне ще „сменят водата“ на политическата обстановка. Дори Пеевски можеше да посмекчи малко чудовищния си имидж, ако се беше заел от парламента с греховете на Цветанов, Борисов и ГЕРБ.

И, БАМ! 

Такова нещо не се случи и това изкара хората на улицата. 

Цял мандат с пеевскоподобни във властта? Още един? Трети? Това не можем да искаме дори от търпеливия български народ. 

Демонстрация на безмерна наглост или на бездънна некомпетентност? Няма кой знае какво значение.

Налице са масови протести, сравними единствено със събитията от зимата на 1996–1997г.

Дали протестът е десен и дали обслужва само десницата?

Протестът не е десен. Или по–точно, не е само десен и не бива да го разглеждаме въобще в тази плоскост.


Ето ги хората, настояващи за „безусловен базов доход“, чрез който желаят да изпълнят „мечтата на всеки българин“. В тълпата се виждат плакати „Искам да живея в социално справедлива държава“. Сред протестиращите се мяркат леви интелектуалци, членове на БСП, а измежду най–активните протестиращи са членовете на Българска социалистическа младеж (БСМ) – бившата младежка организация на БСП. Няма класова борба, другарю Кутев!

Истината е, че протестът е на гражданите срещу мафията. На тези, които желаят европейски нрави в политиката, върховенство на закона, демократични процедури, прозрачност и адекватни назначения. Това не е ляво или дясно, а безусловно базисно условие въобще да бъдем модерно общество. 

Ще се възроди ли десницата?

Много се надявам десницата да се възроди, но и левицата също би могла да се възроди ако поиска.  

Сега е удобен момент да се заяви и да го направи (но едва ли като БСП)!

Държавата има нужда от разумно управление, насочено към съживяване на икономиката, към намаляване на бюрокрацията и към привличане на инвестиции. Трябва да се отхвърлят зависимостите от мафията и олигархията, най–накрая да се даде еднозначна оценка на тоталитарния период и реално да започнем да се занимаваме с проблемите на най–бедните и с интеграцията на малцинствата. 

Нека всеки сам си избере задачите и приоритетите. 

Дали  трябва да ревем по площадите с изкривени от ярост лица? В най–различни вариации чух (от скудоумието на Дърева, до добронамерените забележки на левите журналисти), че тези протести не приличат съвсем на протести, защото хората не искат пари, не са ядосани, а с ведри лица обикалят из София с кучета, деца, велосипеди, бебешки колички, свирки и национални знамена.

Не бъркайте емоциите. Протестиращите са гневни заради безобразията в парламента и в правителството, но щастливи, че точно в момента, докато изминават километър след километър пеша из центъра, те са придобили отново свободата, достойнството си и самочувствието, че сами определят съдбата си. 

Дали трябва да чакаме нов Изборен кодекс? 
Не, не бива да отлагаме и да бавим топката. Правителството трябва да падне веднага, а повечето от най–необходимите промени в кодекса могат да бъдат приети за не повече от седмица преди парламентът да се саморазпусне. 

Докога ще продължи така?

До победата. 




5 коментара:

Анонимен каза...

Браво, хубава статия!

Виждаш ли най-накрая, че когато статиите ти не лъхат на "само Костов може", се получават идеални? Малко отдръпване назад към безпристрастието и си доста кадърен и приятен човек.

Комитата каза...

Благодаря за добрите думи, но нещо не разбирам. Може ли да ми посочите статия „само Костов може“, понеже смятам това обвинение за несъстоятелно

Славчо каза...

до къде я докарахме подкрепа за Костов да звучи като обвинение :)

Комитата каза...

Обвинението е в славословене на Костов, което искам да видя къде е било, иначе господин Костов има дълбокото ми уважение и благдарност за вечни времена.

Анонимен каза...

ОБЩА ДЕКЛАРАЦИЯ И ДЕЙСТВИЯ НА ВСИЧКИ ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ КОИТО СА ЗА ОСТАВКА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО. НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ИЗКЛЮЧВАТ ГЕРБ И СДС ОТ ТЯХ. ВСЯКО РАЗДЕЛЕНИЕ Е В ПОЛЗА НА ЧЕРВЕНИТЕ. "СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА"

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)