вторник, май 14, 2013

Избори в тенджерата под налягане

В неделя срещу понеделник наблюдавах изборите в София в качеството си на наблюдател от Института за развитие на публичната среда. Щях да бъда там, където досега не са били допускани наблюдатели – в Районната избирателна комисия (РИК). Това е мястото, където се въвеждат резултатите от протоколите на секционните комисии в компютърната система.

Прозрачността е от изключително значение за демокрацията и още повече за конкретната политическа ситуация в България. 

Защо?

Избухналите през зимата бунтове, подпалени от високите сметки за ток, до голяма степен се дължаха на липсата на убеденост у протестиращите, че администрацията действително работи в интерес на обществото, а не в свой собствен интерес. Затова, от протестиращите бяха поискани, а от администрацията много щедро обещавани всякакви обществени и консултативни съвети, в които гражданите да участват и чрез които да контролират по-изкъсо работата на чиновниците и политиците. 

Тенджерата на обществените настроения е под налягане.

Какво се случи на практика в нашия случай?

Това ми е третото наблюдение на избори в последните няколко години (първото беше на частичните избори в Кюстендил, второто на ядрения референдум в Самоков). Тъй като не съм съвсем преодолял часовата разлика от престоя си зад океана, колегите ми препоръчаха да се насоча към РИК, където трябва да се отиде късно и да се виси до сутринта.

Отправих се снощи, след 22 часа, към зала „Универсиада“, където се помещаваше комисията. 

Явно властите са си взели поука от предишните избори и „Универсиада“ беше подготвена като за обсада, щурм и голям концерт едновременно. 

Приближих се към полицаите на парадния вход:

– Здравейте, аз съм наблюдател, откъде да вляза в сградата?
– Ей там идете, отдясно при кордона, от там ще можете да влезете. 

Отивам отдясно - червенобели найлонови ленти, образуващи коридори, няколко химически тоалетни и никакви хора, освен полицаи, охраняващи коридора. 

– Добър вечер, аз съм наблюдател, може ли да вляза?
– Не може, от тук влизат комисиите. Вие ще трябва да заобиколите от другата страна на сградата. 

Отивам на третия вход, откъм ул. „Александър Жендов“. Виждам излизащи хора и полицаи

– Здравейте, аз съм от наблюдателите, мога ли да вляза?
– Не може. Входът за вас е отзад, откъм паркинга.

Всеки, познаващ поне малко топологията на залата, знае, че рационална причина наблюдателите да влизат именно отзад, през паркинга, като прислуга, няма. Влиза се в същия коридор, който свързва всички входове и достъпът вътре е свободен.

Минавайки през паркинга зад залата, се разминах с белокос мъж, който говореше на английски с хората около него. 

„Аха, наблюдателите от ОССЕ. Тук сме.“

На входа дългокос и къдрокос младеж с коса, прихваната на ластик пуши цигара.
– Аз съм от наблюдателите, – се представям.
– Последвайте ме.

След няколко крачки се озовавам в залата. За наблюдателите е отделена кошарка  – два реда столове покрай стената на залата, зад оградка и въже. 

Това, което можем да наблюдаваме е групи по трима човека, които пристигат при извикване на номерата, носещи чували с нещо, което прилича на бюлетини и още една торбичка с някакви документи, изглежда протоколите. 

Та това е. Тук трябва да прекараме следващите няколко часа. 

Ситуацията е тотално възмутителна и решавам да сверя наблюденията си с другите наблюдатели. 

Приближавам се до групичка от трима наблюдатели, говорещи на английски. 

– Здравейте, аз също съм наблюдател, дали можем да сверим впечатленията си?

Здрависаха се много радушно – един господин от Германия, наблюдателка от Испания и преводач. 

– Какво е това, – говорят те, – от тук нищо не може да се види. Какво можем да видим по този начин? Какво наблюдаваме?
– Позволяват ли ви да снимате? – соча апарата с хубав обектив, който държат.
– Снимаме си така, никого не сме питали. 

Добре че са чужденците, та режима за снимките при нас, в „Универсиада“ е малко по-либерален. От колежката в Зимния дворец научавам, че още при първия ѝ опит да снима с телефона си е предизвикала скандал и от тогава я гледат нонстоп в ръцете всеки път, когато вземе телефона си в ръце.

Аз самият гледам да не се набивам на очи, когато фотографирам.



Ситуацията в 1:40 

На трибуните са ръководствата на секционните комисии – председател, зам. председател и секретар. Виждате чувалите и торбичките с документи. Човекът с бялата коса, който се е подпрял на парапета вляво обявява по уредбата поредния номер на секцията, която трябва да подаде документи. Правите хора в дясната страна на снимката чакат документите им да бъдат прегледани чисто формално, дали са правилно комплектовани, а след това продължават към някой от свободните компютри, където данните ще бъдат сканирани и въведени от оператор. 



Тук виждате да чакат няколко комисии, чиито книжа са комплектовани, за свободен компютър за въвеждане. Отзад виждате маса 1 и маса 3 където става това. До компютъра има и скенер, където се сканира протокола от СИК, за да бъде архивиран в цифров вид.

По някое време през нощта обявиха че има храна и вода за членовете на СИК в залата. Виждате сините торбички със сандвичи в ръцете им. 

Сигурно знаете, че изборите са като риболова – най-интересното става при изгрев и при залез, в случая при започване и при завършване на работата на комисията. 

Затова бях твърдо решил да стоя докрая, за да видя как точно ще приключат нещата и дали ще има любопитни случки току пред завършване. 

И имаше.



Някъде около 5 сутринта изведнъж от пролуката в оградката, която виждате вдясно от маса 9, се появиха няколко СИК с чувалите и документите си. 

Какво има зад тази оградка е пълна загадка за наблюдателите. От това, което можех да надзърна лекичко отстрани – там имаше множество бюра и хора, които работеха по бюрата, но нямах идея каква функция изпълняват. Очевидно СИК-овете си имаха работа с тях след като документацията им беше сканирана в тази част от помещението, която беше видима за нас, а тези няколко комисии бяха върнати да си сканират отново документацията (Защо? Нима документацията им се е променила междувременно?)

Връщането на няколко комисии изглежда означаваше проблеми в протоколите, които трябва да се натаманят компютърно. На маса 9 имаше СИК, която прекара там много дълго време – сигурно час, защото проблемите ѝ вероятно бяха много трудно решими. 

В 5,43 се случи още нещо интересно – от входа под трибуните се появи висок мъж с чувал с бюлетини и към него се присъединиха няколко жени, които дотогава седяха по трибуните. Очевидно ръководството на избирателна секция. Тоест, бюлетините и протоколите бяха престояли няколко часа само в присъствието на председателя, без други свидетели. За около 10 мин бяха обработени и сканирани. Някъде по това време се разрешиха и супер проблемите на маса 9, а и отнякъде дотича младеж със забравен протокол, който задържаше още една секция в залата на маса 11 или 12.

Сами разбирате, че цялата информация за процеса, която ви давам, се опитвах да отгатна сам, зад оградката, защото вербална или писмена информация за случващото се по никакъв начин не получавахме. Много внимателно бяхме оградени, за да не можем да общуваме със секционните комисии или с преброителите.

Изключвам отговора „Не може“, когато питахме дали може да ползваме някакъв интернет.

Към 5:55 процесът приключи, но без някакъв формален край и без някой да си направи труда да обяснява на наблюдателите какво става. Просто започнаха да събират кабелите и компютрите и да ги товарят на колички. Междувременно започнаха да раздават храна и на преброителите, като ги молеха да взимат по две торбички, че няма какво да правят храната иначе. 

На наблюдателите никой не подхвърли нищо. Нали знаете, че в зоопарка е забранено да се хранят животните. 



Какъв е идеята да има наблюдатели на изборния процес въобще?

Идеята е, гражданите да могат да наблюдават процеса сами или чрез хора, на които вярват, за да се убедят че няма скрито-покрито и изходът от изборите зависи именно от тяхната воля.

Беше ли това изпълнено в нашия случай? 

Не, разбира се. Сами виждате, че сме в доста неизгодна ситуация, така че категорично заявявам, че НЕ МОГА ДА ГАРАНТИРАМ за начина по който протичаше изборния процес в РИК и отказвам да легитимирам този процес, тъй като не можах въобще да си съставя мнение за начина по който работи комисията и преброителите. Може да е бил честен, а може и да е бил нечестен, некомпетентен и пълен с грешки. Не бях допуснат близо, за да се убедя, че всичко е нормално. 

Защо стана така?

Доколкото разбрах от запознати с идеята да се разположат наблюдатели в РИК, причината да се държат наблюдателите в клетка  е да не разливат кафето си върху протоколите, да не пречат на въвеждащите протоколите, както и да не настъпват и да не разрушават структурното окабеляване като се спъват в кабелите. 

Толкова за гражданския контрол на този етап на изборния процес. Доволни ли сте?

Разбира се, получаването на протокол от РИК беше истинска фантастика в моя случай. По никакъв начин не бях допуснат или информиран за процеса. 

Сами си правете изводите.

PS. За да изпреваря малоумните коментари – сам си купих храна и си я изядох, не държа никой да ме храни, докато наблюдавам избори.



15 коментара:

Анонимен каза...

Аз бях член на ОИК-София на местните избори 2011 г. и разбирам защо не са ви допуснали. Ние позволихме на народен представител да носи чували с бюлетини, но не позволихме наблюдатели да ... наблюдават. Ние отваряхме чувалите на стотици секции, за да борим бюлетините, но накрая натаманявахме протоколите, така че да се засекат с т.нар. "Контроли", като това в повечето случаи изобщо не отразяваше броя на бюлетините. А, и още нещо - само по един член на ОИК присъстваше на ръчното броене, макар че Изборният кодекс изисква друго. Така че, знам защо не са ви допуснали ...

Николай Василев каза...

Аз бях член на СИК в Испания тази година. Ще се опитам да опиша тези дни какво беше от нашата страна на "барикадата".

Стойчо каза...

Ще поема отговорност за най-тъпия коментар – по-добре аз, защото иначе дискусията ще тръгне в крива посока:
на избори изпращащата организация се грижи за изхранването (респ.хонорарите) на своите представители: т.е.държават се грижи за членовете на комисиите, партиите се грижат за застъпниците и представителите си по комисиите, съответно НПО-то трябва да се грижи за собствените представители (т.е.наблюдателите) през деня и нощта.

Иначе е вярно, че човек, в каквото и качество да участва, дава повече, отколкото получава, освен ако не е лидер на победила партия (па де да знам, може и при тях да е така ;)

Stephcheto каза...

В старо село нови навици няма...

Комитата каза...

Стойчо, понеже това, което казваш ми е ясно, опитвах се да избегна точно този коментар плюс няколкото сродни.

Светличе каза...

Хубаво написано браво!!! А за изборите, честни, ама друг път... бе не ми се говори... :( :( :(

Анонимен каза...

От коментарите не стана ясно дали сте разбрали за какво се говори. Колегата / и аз бях наблюдател от същата мисия / говори за това, че запръв път в България се допускат наблюдатели при приемането на протоколите в РИК. А наблюдение де факто няма. Защото няма такава възможност. Не става въпрос кой плаща храната на доброволците - наблюдатели. Аз също наблюдавах само че в 9-ти РИК / ако на някой това му говори нещо/. Наблюдавал съм всички избори от 1990 г. до сега. Влизал съм трудно в РИК при приемането на протоколите защото това до тази година не беше разрешено. Значи до сега наблюдател не можеше да каже, че в РИК преди да се представят протоколите на преброителите се внасят т.н. корекции от член на РИК при който председателя на комисията попадне. Ако се намерят грешки в протокола той се поправя от член на комисията и после се извикват другите двама члена комисията заедно с председателя на комисията да се подпишат до поправката. Това е рутинна не правилна практика при приемането на протоколите. Тогава се питаме защо ли тези тримата мъкнат тези тежки глупави чували със себе си като им гледат само протоколите? Защото в закона пише, че ако числата не излизат или както се казва проверките не са удовлетворени трябва да се отворят чувалите и да се брои отново пред целия състав на комисията / беше преди сега не съм сигурен / но ако не е пред цялата комисия която спи то поне от тези тримата и тогава след като докажат грешката си могат да поправят протокола. При нас години наред или при всички избори до сега проверяват преди да стигнете до компютъра за да няма грешки в протоколите / или поне там където машината проверява/. И така от СИК излиза един протокол а до компютъра стига друг. Ако не ми вярвате сега за първи път се сканират протоколите вижте няколко поредни ако няма поправки поне на една трета значи аз греша. 90% от тези протоколи се поправят в РИК а не пред комисията /СИК/. Затова някъде зад паравана се викат тези които имат сгрешени протоколи за да не могат ако има наблюдатели да видят какво се прави там. Независимо, че тези грешки в много случаи се получават от сложността на протоколите и от не добрата подготовка на членовете на ЦИК и по-принцип са незначителни и в много случаи не могат да променят резултата това е нарушение на закона. Това е практика и то порочна и отгоре на всички РИК са инструктирани от ЦИК да проверяват протоколите и да не до пускат грешни протоколи до преброителите.

Стойчо каза...

В практически всички (може би без първите 5-10% дошли на опашката в РИК)има натаманяване в рамките на 1-2 до 3 бюлетини още на ниво СИК. Всъщност тези първите дошли на опашката затова са първи, защото протоколът им е излязъл от раз още при първото му съставяне (т.е.броили са внимателно, не са имали "спорни" бюлетини, бройката гласували им е съвпаднала с бройката подадени бюлетини и т.н. и т.н.) Огромно количество грешки идва от най-елементарни грешки в смятането по време на съставянето още на черновата (примерът в моя случай от оня ден беше 11+8=29, получен от жена със съмнително образование и не-можеща-да-стане-член-на-атака-по-етнически-причини, която най-искрено написа 29-те в черновата. Ясно е, че я поправиха веднага, но екстраполирано към всички СИК-ове, може да обясни огромна част от източниците на грешки, респ. допълнителното натаманяване.

Но е факт, че това не може да бъде извинение да се забрани наблюдението по време на вторичното натаманяване в РИК. На първичното (в СИК) винаги присъстват и наблюдатели, и партийно представители и застъпници, т.е. успяват да сдържат натаманяването в рамките на разумното

Стойчо каза...

Едно чисто политическо наблюдение от изборите:
ако гласувате със задраскана бюлетина, единственото, кото постигате е псувня по ваш адрес от страна на членовете на СИК
По-добре идете за гъби, хем няма да ви псуват, хем ще употребите времето си по-полезно. Нито един политик досега не е имал досег със задрасканите бюлетини – те стигат само до вашите съседи и приятели, които участват в СИК-овете

Анонимен каза...

Защо не са ви допуснали до тези, които въвеждат данните от протоколите. На избори за парламент бях председател на секционна комисия. В 3 часа сутринта се добирам до компютъра където трябва да издиктувам данните от протокола. В районната комисия сме двама, аз и секретаря на СИК (от друга партия) но реално до момчето на компютъра допускат само мен. Контролите ми не излизат, въпреки че много прецизно съм ги проверил лично, още преди да тръгнем. Не ми приемат данните и ме пращат да си оправям протокола (как никой не ти казва, да идва следващия) Поглеждам си протокола и разбирам че съм написал едно число обратно. (От дете страдам от дислексия и мога да пиша и да чета еднакво от ляво на дясно и от дясно наляво. И се проявява когато съм преуморен, като в случая) Нареждам се пак и обяснявам проблема. Отговор: Поправете го и да ви се подпише цялата комисия" .. Моята цяла комисия е на 50 километра и отдавна спи по домовете си. Не мога да намера дори секретаря, който дойде с мен. 4:30 сутринта е а съм станал в 6 предния ден и цял ден съм на крак... Поправям протокола, подписвам се на поправката, без да правя опити да търся други хора да ми се подпишат и се нареждам за пореден път на опашката пред заветния компютър, никой не ми задава никакви въпроси, сметката излиза и всичко е ОК...
Можех да издиктувам всякакви числа, стига да са верни контрлите. Дори без фалшив протокол, аз чета а момчето въвежда в някаква архаична програма под DOS...

Георги Павлов каза...

Какво ще открие едно допълнително наблюдение? Това, което всички знаем: в протоколите има случайни грешки, които статистически няма да облагодетелстват никого. Защото (а) са малки, (б) многобройни и (в) случайни.

Който си мисли, че има някаква конспирация.. я търси не където трябва.

Анонимен каза...

Аз съм този с дислексията: Мисълта ми беше че има "дупки" в системамта, които позволяват фалшифициране на изборите. Всеки парламент променя и допълва закона, но добавя безсмислици, като това с принтерите, но не запушва точно тези дупки, било злонамерено, било от некомпетентност. Участвал съм в почти всички избори като член на СИК и имам за себе си обяснение как беше маниполиран и фалшифициран резултата на изборите 1990. В последния час на изборния ден започнаха да идват подозрително много хора с удостоверение за гласуване на друго място с чисто новички едва ли не миришешти на мастило зелени паспорти. Дописаните избиратели бяха повече от 20%. В квартал в който няма причина да пребивават много хора живеещи другаде.

Стойчо каза...

Георги е прав, но човекът с дислекцията също не лъже. Грешките в протоколите са бял кахър, когато са в рамките на няколко бройки. Например оня ден имаше 10 чисто бели бюлетини, които се бяха залепили за 10 попълнени – с печати, с всичко.
Строго погледнато е нарушение, обаче беше очевидно, че поради лошо разделяне неволно вместо една са дадени две бюлетини – човекът честно и почтено си е попълнил гласа, комисията му е сложила двата печата, обаче втората бюлетина просто си седеше залепена отзад).
Това си беше очевидно за всички в комисията и застъпниците, така че това не е влязло изобщо в протокола


Другото, което казва

Стойчо каза...

Другото, което казва човека с дислекцията си е съвсем реален случай – по различните секции и градове има вариации, но като цяло се слчува, включително и в София

Оня ден това беше група мургави съграждани (не много - около 10-ина човека), които дойдоха с три таксита едновременно, обадиха се на един от застъпниците (и той беше рус, като Рей Чарлс) и гласуваха организирано. Тези лесно се познават по ... застъпниците :)
Номерът е следният: всичките застъпници и наблюдатели, че и челновете на комисиите в този ден сме "един отбор" по отношение на разговори, работа и изобщо винаги се съждава дружна атмосфера. ОБАЧЕ! когато се случи някой застъпник, който не иска да си говори с останалите и изобщо се държи като ръб, ТОЙ УЧАСТВА В СХЕМА :) Това разбира се, по критериите на беломоре е недоказуемо, но на идните избори, като дойде с мене на комисия, ще му го покажа ;)

Стойчо каза...

Иначе конспирация е възможна в два случая (може и да са повече, но не мене не ми стига фантазията):
а) ЦЕЛИТЕ комисии, застъпници и представители са "твои" (или пък има само по един "от другите" и докато той ходи до тоалетната... ;)
б)организиране на групи гласоподаватели с удостоверения. Това е възможно да се предотврати, но членовете на комисии (застъпници и представители) трябва да са опитни и да почнат да викат, че става уйдурма: ако реално човекът се нуждае от друго място за гласуване, той не се плаши, обаче ако наистина е уйдурма – веднага цялата група се разбягва при заплаха от "дайте си личните карти!" (това ми се случи на предишните избори)

Не бих искал да мисля за вариант, при който готовите протоколи се подманят като царски пищови в РИК

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)